РЕШЕНИЕ
№ 6813
гр. С., 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
при участието на секретаря ЛИ. ГР. ПАНОВА
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20231110150173 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „С. в.” АД, с която по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК са предявени установителни искове за признаване за установено, че
Т. И. С. дължи на ищеца сумата 890,15 лева (осемстотин и деветдесет лева и
15 стотинки), представляваща главница за потребена вода от длъжника за
имота му на адрес в гр. С., ЖК.Л. *, бл. ***, ет. *, ап. **, за период от
17.01.2019 г. до 16.12.2022 г., ведно със законна лихва за период от 22.05.2023
г. до изплащане на вземането, сумата 28,49 лева (двадесет и осем лева и 49
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 17.02.2019 г. до
16.12.2022 г., за които суми е издадена ЗАПОВЕД № 15744 ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ
НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК от 02.06.2023 г. по ч.гр.д. №
27827/2023 г. по описа на СРС, 178 състав.
Ищецът твърди, че ответникът имал качеството потребител на услугите,
доставяни от ищеца на адреса на водоснабдения имот - гр. С., ЖК.Л. *, бл.
***, ет. *, ап. **, като това му качество произтичало от придобитото право на
собственост върху имота, установимо от вписванията на съответните
нотариални актове в Имотен регистър, воден от Служба по вписванията.
Ответникът не изпълнил задължението си да заплаща цената на потребените
услуги, с оглед което и бил неизправна страна по договора. Заявеното искане е
предявените установителни претенции да бъдат уважени срещу ответника Т.
И. С..
Ответникът оспорва исковете, като твърди, че между страните не е
налице облигационно правоотношение и не е собственик на процесното
жилище. Оспорва да е потребил ВиК услуги на претендираната стойност за
1
посочения период, като поддържа, че липсват доказателства за количеството
доставени услуги. Навежда възражение за изтекла погасителна давност.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства и становищата на
страните, достигна до следните фактически и правни изводи по предявения
иск:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права, формулираният петитум и възраженията на ответника,
дават основание на съда да приеме, че е сезиран с установителни искове с
правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 ЗВ вр. чл. 198о ЗВ.
В тежест на ищеца, с оглед очертаните между страните като спорни
обстоятелства, е при условията на пълно и главно доказване да установи, че
между страните през исковия период е съществувало договорно
правоотношение, по силата на което е предоставил ВиК услуги за процесния
период на претендираната стойност, че са налице други обстоятелства (извън
императивната законова норма), обусловили спиране и/или прекъсване на
давностния срок за вземанията с оглед датата, от която искът се счита
предявен /22.05.2023 г. /.
В тежест на ответника е да докаже плащане на задължението.
В случая, по делото е приета Справка № *******/09.12.2022 г. за
вписвания, отбелязвания и заличавания в Служба по вписванията – гр. С., по
персонална партида № ******, според която на 11.08.2000 г., т. е. преди
процесния период, по партидата на ответницата Т. С. е отбелязано вписването
на договор за покупко-продажба на процесния имот. Представената справка от
Агенцията по вписванията съдържа удостоверяване на разпоредителните
сделки с описания в исковата молба имот, по които е страна ответницата С..
Последното вписване, касаещо този имот към датата на справката е от
02.03.2022 г., т.е. по време на процесния период, и е за вписване на възбрана.
Отразеното вписване придобиване на ап. от 11.08.2000 г., съдържа
отбелязване, че вписването е основано на представен нотариален акт, в който е
обективиран договор за продажба на недвижим имот.
Вписването на разпоредителни сделки с недвижими имоти се реализира
с оглед осигуряване публичност и гласност на актовете относно недвижимите
имоти, а Правилникът по вписванията предвижда възможност за предоставяне
на справка относно вписаните разпоредителни сделки на дадено лице, като
собственик на недвижим имот. Ответницата не оспорва верността на
вписаните в справката обстоятелства, а нейната доказателствена стойност.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 2 от 21.04.2005 г. за воденето и
съхраняването на имотния регистър, имотният регистър е система от данни за
недвижимите имоти на територията на Република България, за тяхната
индивидуализация, собствениците, носителите на други вещни права,
ипотеки, възбрани и други права, предвидени в закон, а в ал. 2 е уточнено, че
имотният регистър показва състоянието на посочените в ал. 1 обстоятелства
след последното вписване и дава възможност да се проследят хронологично
промените във вписаните обстоятелства, както и вписаните актове. Съгласно
чл. 80 ЗКИР актът се вписва, ако праводателят е вписан в имотния регистър
2
като носител на правото, освен при придобиване на право по давност, а
съгласно чл. 82, ал. 1 ЗКИР съдията по вписванията разпорежда да се извърши
вписването, след като провери дали са спазени изискванията на закона, както
и предвидената от закон форма на акта, с който се признава, учредява,
прехвърля, изменя или прекратява вещното право. Ответницата не е
направила конкретни оспорвания и не е представила доказателства за
оборване на отразените в справката обстоятелства, нито е проведено
насрещно доказване, че през процесния период притежаваното от нея право на
собственост е било отчуждено
Освен представената справка от АВ по делото е приета и декларация от
ответницата, в която Т. И. С. е посочена като собственик на ап. 30, находящ се
в жк. „Л.“, бл. ***, вх. *. В декларацията е посочен актът за собственост –
нотариален акт № 181, том I, рег. № *****, дело 199/2000 г. Декларацията
носи подпис за Т. И. С., който не е оспорен от ответната страна. В
декларацията е посочено, че в имота има трима потребители на ВиК услуги.
Представени са и два самоотчета на потребителя, като върху този от
15.10.2022 г. е изписано, че потребител е „С.“.
Посочените изявления /декларация и самоотчети/ настоящият състав
цени като извънсъдебно признание от страна на Т. И. С. за притежанието на
собствеността върху описания в исковата молба имот, респективно за
наличието на облигационно правоотношение между страните в процеса.
За пълнота и без да е по никакъв начин решаващ довод съдът намира, че
следва да се отбележи, че препис от заповедта за изпълнение е връчен на С.
лично в имота, посочен в исковата молба, този адрес е посочен и от С. като
неин адрес в приложените по делото пълномощни, договори за правна помощ
и декларации от С..
От съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен материал
съдът достига до извод за нуждите на настоящия процес, че през процесния
период собствеността върху имота на адрес в гр. С., ЖК.Л. *, бл. ***, ет. *, ап.
**, принадлежи на Т. И. С., което обуславя извод за наличие на качеството
потребител на водоснабдителни и канализационни услуги на ответницата в
периода 17.01.2019 г. до 16.12.2022 г.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите /ЗВ/, обществените отношения,
свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона
за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, при
спазване изискванията на този закон. Според нормата на чл. 1, ал. 2 от Закона
за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/,
водоснабдителните и канализационните /ВиК/ услуги са тези по пречистване и
доставка на вода за питейнобитови, промишлени и други нужди, отвеждане и
пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите
в урбанизираните територии /населените места и селищните образувания/,
както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на
водоснабдителните и канализационните системи, включително на
пречиствателните станции и другите съоръжения.
Според дадената в § 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на
понятието "потребители на ВиК услуги", това са юридически или физически
лицасобственици или ползватели на съответните имоти, за които се
3
предоставят ВиК услуги. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от приложимата
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи /в редакция- попр., бр. 93 от 19.10.2004 г.; изм. с Решение № 3887 от
28.04.2005 г. на ВАС на РБ- бр. 41 от 13.05.2005 г., в сила от 13.05.2005 г./ е
указано, че потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж и право на ползване, включително чрез
концесия, на водоснабдени имоти /в този смисъл е и чл. 2, ал. 1 от Общите
условия на ищеца/. Получаването на тези услуги се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
/собствениците/ на ВиК системи и от съответния регулаторен орган, които
общи условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в
централен ежедневник- чл. 8, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата.
Както се посочи и по-горе, ищецът е представил доказателства, от
съвкупната преценка на които настоящият състав извежда извод за
собствеността върху описания в исковата молба имот през процесния период.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г.,
получаването на услугите ВиК се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците)
на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от
него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи условия се
публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и
влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния
ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата). В случая несъмнено е, че
общите условия на ответното дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани и са одобрени с решение на ДКЕВР.
Предоставянето на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане се
осъществява от ВиК оператори, като в границите на една обособена територия
само един оператор може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал.
2 ЗВ. В настоящия случай между страните не е спорно, че оператор на ВиК
услуги на територията на гр. С. е ищцовото дружество.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че през процесния период
между Т. И. С. и ищецът е налице облигационно правоотношение, породено от
договор за предоставяне на водоснабдителните и канализационните услуги по
отношение на имота, находящ се на посочения по-горе адрес.
От заключението на приетата в хода на съдебното дирене пред
настоящата инстанция комплексна съдебно-счетоводна и съдебно-техническа
експертиза се установява, че процесният имот е водоснабден, като в сградата
се ползват следните услуги: доставка на вода с питейни качества, отвеждане
на изполвана вода и пречистване. За използваните ВиК услуги в имота са били
монтирани водомери. Данните на измервателните уреди са отчитани при отчет
по самоотчет, по отчет от проверител, и изчислявани въз основа на предишен
реален отчет за периоди без отчет, и съответно изравнявани при следващ
реален отчет за изравняване на фактурираните с реално изразходените
количества ВиК услуги. Стойността на начисленията за целия период е в
размер на 1162,79 лв. и тя е определена от дружеството в съответствие с
предоставените количества и утвърдените от КЕВР цени.
4
От допълнителната ССчЕ се установява, че стойността на
предоставените ВиК услуги с период на консумация 17.01.2019 г. - 16.12.2022
г. е в размер на 1090,60 лева. Извършено е прихващане със сумата от 25,55
лева с КИ № ********/16.7.2020г. Платените суми са в размер на 251,20 лева.
Непогасените задължения за главница за период на консумация 17.01.2019 г. -
16.12.2022 г. са в размер на 864,96 лева.
Съдът следва да разгледа своевременно заявеното в производството
възражение за изтекла погасителна давност, което се явява основателно за
периода 01.04.2012 г. – 20.07.2019 г.
В случая приложима е тригодишната давност, доколкото задълженията
за заплащане цената на предоставените ВиК услуги представляват
"периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД (ТР № 3/2011 г. по
тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК на ВКС), тъй като се характеризират с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари, имащи един
правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми.
Съгласно клаузата на чл. 33, ал. 2 от ОУ от 2016 г., потребителите са
длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30-
дневен срок след датата на фактуриране.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е
подадено на 22.05.2023 г.
От заключението по допълнителната ССчЕ се установява, че стойността
на задълженията - главницата на предоставените ВиК услуги, станали
изискуеми след 22.05.2020 г., е в размер на 469,60 лева /вземането по
фактурата от 16.04.2020 г. е станало изискуемо на 16.05.2020 г. и е погасено по
давност към 22.05.2023 г./.
До този размер искът следва да се уважи, а за разликата над 469,60 лева
до предявения размер от 890,15 лева, както и за периода 17.01.2019 г. –
10.04.2020 г. – да се отхвърли.
Лихвата върху главниците от 469,60 лв. за периода 18.06.2020 г. –
16.12.2022 г. възлизат на 66,04 лева. Ищецът претендира по-нисък размер –
28,49 лева, поради което и с оглед диспозитивното начало в гражданския
процес този иск следва да се уважи изцяло в предявения размер от 28,49 лева.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква и за
двете страни.
На ищеца на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК се следват разноски за
държавна такса, депозити за възнаграждение на вещото лице, както и
юрисконсултско възнаграждение /определено от съда в размер на сумата от
100 лева/, а съобразно уважената част от исковете следва да се присъдят
разноски в размер на сумата 453,75 лева от общо сторени разноски в размер на
825 лева.
За заповедното производство следващите се на ищеца разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение са в размер на сумата от
41,25 лева от общо сторени разноски в размер на 75 лева.
5
На ответника е предоставена безплатна правна помощ, поради което
адвокат И. А. Н., САК, претендира възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА.
Настоящият състав намира, че за процесуално представителство в
заповедното производство дължимото възнаграждение е 50 лева, а в исковото
– 300 лева. С оглед изхода от спора и пропорционално на отхвърлената част от
исковете на адв. Н. следва да се присъди сумата от 22,50 лева – за заповедното
производство, както и 165 лева – за исковото.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК от „С. в.“ АД с ЕИК: ********* и адрес: гр. С., БУЛ.Ц. Б. *** ***, ет. *
и *, общ. Столична, обл. С. (столица), срещу Т. И. С. с ЕГН: ********** и
адрес: **********, по искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Т. И. С. дължи на „С. в.“
АД сумата 469,60 лева, представляваща главница за потребена вода от
длъжника за имота му на адрес в гр. С., ЖК.Л. *, бл. ***, ет. *, ап. **, за
период от 11.04.2020 г. до 16.12.2022 г., ведно със законна лихва за период
от 22.05.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата 28,49 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 18.06.2020 г. до 16.12.2022 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 02.06.2023 г. по ч. гр. д. № 27827/2023 г. по описа на СРС, ГО, 178
състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „С. в.“ АД с
ЕИК: ********* и адрес: гр. С., БУЛ.Ц. Б. *** ***, ет. * и *, общ. Столична,
обл. С. (столица), срещу Т. И. С. с ЕГН: ********** и адрес: **********, иск
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. 198о, ал. 1 от Закона за водите,
че Т. И. С. дължи на „С. в.“ АД сумата над 469,60 лева до сумата от 890,15
лева, представляваща главница за потребена вода от длъжника за имота му на
адрес в гр. С., ЖК.Л. *, бл. ***, ет. *, ап. **, в периода 17.01.2019 г. –
10.04.2020 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 02.06.2023 г. по ч. гр. д. № 27827/2023 г. по
описа на СРС, ГО, 178 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК Т. И. С. с ЕГН:
********** и адрес: **********, да заплати на „С. в.“ АД с ЕИК: *********
и адрес: гр. С., БУЛ.Ц. Б. *** ***, ет. * и *, общ. Столична, обл. С. (столица),
сумата 453,75 лева – разноски за исковото производство, както и сумата 41,25
лева – разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗА „С. в.“
АД с ЕИК: ********* и адрес: гр. С., БУЛ.Ц. Б. *** ***, ет. * и *, общ.
Столична, обл. С. (столица), да заплати на адвокат И. А. Н., САК, сумата
165 лева – разноски за исковото производство, както и сумата 22,50 лева –
разноски за заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7