№ 15694
гр. София, 29.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.
ДРАНЧОВСКА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. Г.А
като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА
Гражданско дело № 20211110164093 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът *********** твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците и с техния наследодател И. И. Н., въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като
купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Счита, че след смъртта на
потребителя задължено лице за стойността на доставяната топлинна енергия са неговите
наследници. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен
да заплаща дължимата цена в 30-дневен срок от датата на публикуване на месечните
дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество, поради което претендира
сумата от 2894,87 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия през
периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г. в имот с абонатен номер 207681, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на исковата молба до окончателното й изплащане, за
сумата от 481,47 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
периода 15.09.2019 г. – 18.10.2021 г., за сумата от 22,41 лв., такса за дялово разпределение за
1
периода от м. 10.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата
на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата от 6,70 лв., лихва за забава
върху таксата за дялово разпределение за периода 31.08.2019 г. – 18.10.2021 г., дължими от
ответниците разделно при дялове от 6/10 части за ответницата Е. *********** - Н. и по 1/10
част за останалите ответници.
Ответниците Е. Х. *********** – Н. и М. И. Ц. оспорват исковете, като твърдят, че в имота
не е доставяна топлинна енергия на претендираната стойност и не е извършван реален отчет
на уредите за дялово разпределение. Оспорват да са издавани фактури за месечните
задължения, като считат, че не са изпаднали в забава, тъй като не са получавали
изравнителна сметка за отделните отоплителни сезони. Оспорват наличието на валиден
договор с третото лице-помагач, като при условията на евентуалност считат, че вземането за
такса за дялово разпределение е възникнало в полза на третото лице, а не на ищеца.
Навеждат твърдения за извършени плащания на претендираните задължения, както и
възражение за изтекла погасителна давност.
Ответницата В. И. Н., чрез назначения особен представител адв. И. Я., оспорва исковете при
твърдението, че не е клиент на топлинна енергия в имота и не е в облигационно
правоотношение с ищеца. Твърди неизправност на уредите за дялово разпределение, както и
че в имота не е доставяна топлинна енергия на претендираната стойност. Навежда
възражение за изтекла погасителна давност.
Ответницата Н. И. Н., чрез назначения особен представител адв. И. И., оспорва исковете при
твърдението, че не е била собственик на имота през процесния период и не е потребител на
топлинна енергия в него, респ. не се намира в облигационно правоотношение с ищеца.
Оспорва в имота да е доставяна топлинна енергия на претендираната стойност.
Ответницата Ф. И. К. не подава отговор на исковата молба.
Третото лице – помагач на страната на ищеца ******** счита, че исковете са основателни.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е
да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и
ответника (респ. неговия наследодател), по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се
намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от
лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на
възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест
на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
2
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна
собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната
мрежа. Между страните не се спори, а и от представените по делото писмени доказателства
(нотариален акт № 68, том XXXIX, дело № 7668/1969 г., постановление за възлагане на
възбрана, протокол от ОС на ЕС и списък на етажните собственици към него) се установява,
че собственик на процесното жилище, представляващо апартамент № 8, находящ се в
***********“ (с предишно наименование *********, видно от удостоверението за
идентичност от ГИС София от 06.12.2012 г.) № 182, бл. 23, ет. 3, с клиентска партида с
абонатен номер при ищцовото дружество 207681, е бил И. И. Н., който го е придобил през
1969 г. с покупка по реда на чл. 55г ЗПИНМ. От съдържащите се в писмо на СО – район
„**********“ от 15.02.2022 г. данни (л. 70 от делото) се установява, че към датата на
придобИ.е на имота И. И. Н. е бил в граждански брак с Е. Х. А. – сключен на 19.01.1963 г.,
поради което жилището е било придобито от двамата съпрузи в режим на съпружеска
имуществена общност (арг. чл. 13, ал. 1 от СК от 1968 г., отм.), прекратена със смъртта на
съпруга И. И. Н. на 13.04.2020 г. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от
ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на
топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на
имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, потребители на топлинна енергия през процесния период
от м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г. са били ответницата Е. Х. А. и съпругът й И. И. Н., който
към този период все още е бил жив, а след смъртта му половината от натрупаните парични
задължения за доставена топлинна енергия за този период, припадаща се на него, е била
включена в наследството му и е преминала върху законните му наследници – преживялата
съпруга и дъщерите му В. И. Н., Н. И. Н., Ф. И. К. и М. И. Ц., всяка от които дължи равен
дял от задълженията на наследодателя, съобразно наследствените им квоти (арг. чл. 5, ал. 1
и чл. 9, ал. 1 ЗН).
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР
(писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко
в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите
условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани.
Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на
общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответницата А.
и И. И. Н. са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия. Поради
3
изложеното, съдът приема, че между ответницата А. и наследодателя на ответниците, от
една страна, и ищеца, от друга страна, са били налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните,
съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода м. 05.2018 г. – м. 04.2020 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда
- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия
за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда
са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице-
помагач ********.
Установено е въз основа на заключението на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза, че дяловете за отопление на процесния имот, топла вода и сградна инсталация
са били изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба, като е
несъмнено, че през исковия период на наследодателя на ответниците е била начислявана
топлинна енергия за 3 броя отоплителни тела с поставени уреди за индивидуално
разпределение на енергията (с дистанционен отчет), за един водомер за топла вода, за
щранг-лира в банята, както и за сградна инсталация. Според изводите на вещото лице, за
периода м. 05.2018 г. – м. 04.2019 г. по прогнозен дял е начислена стойност на потребена
топлинна енергия в размер на 1784,73 лв., а за периода м. 05.2019 г. – м. 04.2020 г. по
прогнозен дял е начислена стойност на потребена топлинна енергия в размер на 1673,21 лв.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 от ЗЕ, предвижда, че
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.
Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за
действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са
уредени в действалите през исковия период Наредби за топлоснабдяването. Следователно,
при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна
енергия, следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на
отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били
завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след
проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. В настоящия
случай е извършен реален отчет на индивидуалните уреди за измерване в края на отчетните
периоди, видно от заключението на СТЕ и представените от третото лице-помагач
4
индивидуални справки за използвана топлинна енергия и протоколи за отчет. При
съобразяване на резултатите от изравнителните сметки, изготвени в края на всеки отчетен
период, се установява, че стойността на реално консумираната топлинна енергия за периода
м. 05.2018 г. – м. 04.2019 г. е в размер на 1703,73 лв. (след приспадане на сумата за връщане
на потребителя в размер на 80,68 лв.), а за периода м. 05.2019 г. – м. 04.2020 г. е в размер на
1318,66 лв. (след приспадане на сумата за връщане на потребителя в размер на 354,55 лв.).
Следователно, главните задължения за топлинна енергия за двата отчетни периода възлизат
общо на 3022,39 лв.
Към посочената по-горе сума следва да се добавят дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение за периода от м. 10.2018 г. до м. 04.2020 г. в
размер на 41,85 лв. (съобразно приетите по делото писмени доказателства – л. 21), които
съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между
*********** и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите
на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за
извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
При установените парични задължения в тежест на ответниците е да докажат, че същите са
били погасени чрез плащане. В това отношение твърдения са наведени от ответниците Е. Х.
*********** – Н. и М. И. Ц., като по делото са приети разписки и справка от ******, от
които е видно, че за имота с процесния абонатен номер 207681 са извършени плащания,
както следва: на 20.09.2018 г. за сумата от 97,53 лв., с която са погасени прогнозно
начислените суми за периода м. 05.2018 г. – м. 08.2018 г. (видно от приложението към
разписката), на 21.09.2019 г. за сумата от 100 лв., както и на 17.09.2020 г. за сумата от 100
лв., като за последните две частични плащания липсва посочване от длъжника кои
задължения погасява, поради което следва да се приложи правилото на чл. 76, ал. 1, изр. 2
ЗЗД, като се погасят най-обременителните за него задължения, т.е. най-старите по време –
тези за потребена топлинна енергия за отчетния период м. 05.2018 г. – м. 04.2019 г. След
приспадане на общо платените за имота суми в общ размер на 297,53 лв. непогасената част
от стойността на доставената топлинна енергия през първия отчетен период възлиза на
сумата от 1406,20 лв., а заедно с дължимата за втория отчетен период сума от 1318,66 лв. –
общо 2724,86 лв., за която главният иск се явява основателен, а за разликата до пълния
предявен размер от 2894,87 лв. следва да се отхвърли, респ. искът за такса за дялово
разпределение се явява изцяло основателен за сумата от 22,41 лв. предвид принципа на
диспозитивното начало в гражданския процес. Посочените суми се дължат от ответниците
разделно съобразно дяловете им от наследството на И. И. Н., респ. съобразно собствения си
дял от топлоснабдения имот за ответницата Е. Х. А., като последната дължи 6/10 части от
посочената сума (5/10 части съобразно придобитата от нея половина от имота при покупката
му по време на брака (арг. чл. 30, ал. 3 ЗС) и 1/10 част като неин наследствен дял от
задълженията на починалия И. И. Н.), а останалите четирима ответници дължат по 1/10 част
5
от натрупаните задължения на наследодателя им.
Доколкото претенцията е основателна, следва да се разгледа наведеното от ответниците Е.
Х. А., М. И. Ц. и В. И. Н. при условията на евентуалност възражение за изтекла погасителна
давност. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите
на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен
срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил
прекъснат с подаването на исковата молба на 10.11.2021 г. – арг. чл. 116, б. „б“ ЗЗД, като в
периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. същият е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13
от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). Ето
защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 03.09.2018 г., са погасени по давност.
По отношение на предявените вземания са приложими новоприетите Общи условия на
ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, като съгласно чл. 33, ал. 1 от тях
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно, задълженията за периода
от м. 05.2018 г. до м. 06.2018 г. включително са погасени по давност – за последния месец от
посочения период задължението е станало изискуемо на 15.08.2018 г., като тригодишната
погасителната давност за него, започнала да тече от падежа на основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД
(с добавяне на два месеца и 7 дни в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г., през които
давността е спряла да тече), е изтекла преди подаване на исковата молба – на 10.11.2021 г.
Посочените задължения обаче са били погасени чрез плащане преди изтичане на давността –
видно от приетата разписка от 20.09.2018 г., поради което възражението за изтекла давност в
случая се явява неоснователно.
Следователно, претенцията за главница следва да се уважи за сумата от 2724,86 лв.,
непогасена част от стойността на потребена топлинна енергия за периода м. 05.2018 г. – м.
04.2020 г., както и за сумата от 22,41 лв., такса за дялово разпределение за периода м.
10.2018 г. – м. 04.2020 г., а за разликата до пълния предявен размер от 2894,87 лв. искът за
стойност на потребена топлинна енергия следва да се отхвърли.
По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на
главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за плащане на цената на
доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите фактури, както и
отправена и получена от ответника покана за заплащане на таксата за дялово разпределение.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия, консумирана през
процесните периоди, са приложими новите Общи условия на ищеца, одобрени с Решение №
6
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г., месечната
дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването (по
прогнозно количество), се формира въз основа на определеното за него прогнозно
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от Продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна
енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73
от Наредбата (на база реален отчет), се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от Продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
Търговеца, Продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от представените по делото доказателства се
установява, че на ответниците е начислявана топлинна енергия по прогнозен дял, приложим
е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ за 2019 г., респ. за 2020
г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ е неприложима, тъй като отчитането на ИРРО,
изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за този период е
настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок за плащане – общата фактура за
периода е издадена на 31.07.2019 г., респ. на 31.07.2020 г. (л. 18-20 от делото), а 45-дневният
срок е изтекъл на 14.06.2019 г., респ. на 14.06.2020 г. (45 дни след изтичане на периода, за
който се отнася фактурата – 30.04.2019 г., респ. 30.04.2020 г.). Ето защо, при липса на
възможност да се приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД,
ответниците изпадат в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е
отправил. Следователно, искът по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху
главницата за потребена топлинна енергия през периода м. 05.2018 г. – м. 04.2020 г. е
неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция и в тази част се явява
неоснователна.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от
него разноски в производството съобразно размера на уважените претенции, както следва:
7
спрямо ответника Е. ********* А. сумата от 294,72 лв., платена държавна такса, депозит за
вещо лице, такса за съдебно удостоверение и юрисконсултско възнаграждение; спрямо
ответниците Ф. И. К. и М. И. Ц. сумата от по 49,12 лв., платена държавна такса, депозит за
вещо лице, такса за съдебно удостоверение и юрисконсултско възнаграждение; а спрямо
ответниците Н. И. Н. и В. И. Н. сумата от по 371,81 лв., платена държавна такса, депозити за
вещо лице и за особен представител, такса за съдебно удостоверение и юрисконсултско
възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците М. И. Ц. и Е. Х. А. имат право
на направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 125,63 лв.
Уговореният и платен от тях хонорар в размер на общо 650 лв. не е прекомерен, доколкото е
близък до минималния размер на възнаграждението съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2,
т. 2 от Наредба № 1/2004 г. – 638,38 лв., като в този смисъл възражението на ищеца по чл.
78, ал. 5 ГПК е неоснователно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. Х. А., ЕГН **********, с адрес: ***********“ № ********* да заплати на
***********, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: *********, по искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, сумата от 1634,88 лв.,
представляваща 6/10 части от непогасената част от стойността на доставена топлинна
енергия за периода м. 05.2018 г. – м. 04.2020 г. за имот, находящ се в ***********“ №
********* с абонатен номер 207681, както и сумата от 13,45 лв., представляваща 6/10 части
от такса за дялово разпределение за периода от м. 10.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със
законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба – 10.11.2021 г., до
окончателното им изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 294,72 лв.,
разноски в производството, като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ за разликата над уважения размер от 1634,88 лв. до пълния предявен
размер срещу този ответник от 1736,92 лв., представляваща стойност на потребена топлинна
енергия, както и исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 288,88 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 18.10.2021 г., както и за сумата от 4,02 лв.,
лихва за забава върху таксата за дялово разпределение за периода 31.08.2019 г. – 18.10.2021
г.
ОСЪЖДА В. И. Н., ЕГН **********, с адрес: ***********, да заплати на ***********,
ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: *********, по искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, сумата от 272,48 лв., представляваща 1/10
част от непогасената част от стойността на доставена топлинна енергия за периода м.
05.2018 г. – м. 04.2020 г. за имот, находящ се в ***********“ № ********* с абонатен номер
207681, както и сумата от 2,24 лв., представляваща 1/10 част от такса за дялово
разпределение за периода от м. 10.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва върху
8
сумите от датата на подаване на исковата молба – 10.11.2021 г., до окончателното им
изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 371,81 лв., разноски в
производството, като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 149 ЗЕ за разликата над уважения размер от 272,48 лв. до пълния предявен размер срещу
този ответник от 289,49 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия, както
и исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 48,15 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2019 г. до 18.10.2021 г., както и за сумата от 0,67 лв., лихва за забава върху
таксата за дялово разпределение за периода 31.08.2019 г. – 18.10.2021 г.
ОСЪЖДА Н. И. Н., ЕГН **********, с адрес: ************, да заплати на ***********,
ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: *********, по искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, сумата от 272,48 лв., представляваща 1/10
част от непогасената част от стойността на доставена топлинна енергия за периода м.
05.2018 г. – м. 04.2020 г. за имот, находящ се в ***********“ № ********* с абонатен номер
207681, както и сумата от 2,24 лв., представляваща 1/10 част от таксата за дялово
разпределение за периода от м. 10.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва върху
сумите от датата на подаване на исковата молба – 10.11.2021 г., до окончателното им
изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 371,81 лв., разноски в
производството, като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 149 ЗЕ за разликата над уважения размер от 272,48 лв. до пълния предявен размер срещу
този ответник от 289,49 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия, както
и исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 48,15 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2019 г. до 18.10.2021 г., както и за сумата от 0,67 лв., лихва за забава върху
таксата за дялово разпределение за периода 31.08.2019 г. – 18.10.2021 г.
ОСЪЖДА Ф. И. К., ЕГН **********, с адрес: -*********, да заплати на ***********, ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление: *********, по искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, сумата от 272,48 лв., представляваща 1/10 част от
непогасена част от стойността на доставена топлинна енергия за периода м. 05.2018 г. – м.
04.2020 г. за имот, находящ се в ***********“ № ********* с абонатен номер 207681, както
и сумата от 2,24 лв., представляваща 1/10 част от таксата за дялово разпределение за
периода от м. 10.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва върху сумите от датата
на подаване на исковата молба – 10.11.2021 г., до окончателното им изплащане, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 49,12 лв., разноски в производството, като
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ за
разликата над уважения размер от 272,48 лв. до пълния предявен размер срещу този
ответник от 289,49 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия, както и
исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 48,15 лв., представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2019 г. до 18.10.2021 г., както и за сумата от 0,67 лв., лихва за забава върху таксата за
9
дялово разпределение за периода 31.08.2019 г. – 18.10.2021 г.
ОСЪЖДА М. И. Ц., ЕГН **********, с адрес: ***********“ № ********* да заплати на
***********, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: *********, по искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, сумата от 272,48 лв.,
представляваща 1/10 част от непогасена част от стойността на доставена топлинна енергия
за периода м. 05.2018 г. – м. 04.2020 г. за имот, находящ се в ***********“ № ********* с
абонатен номер 207681, както и сумата от 2,24 лв., представляваща 1/10 част от таксата за
дялово разпределение за периода от м. 10.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва
върху сумите от датата на подаване на исковата молба – 10.11.2021 г., до окончателното им
изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 49,12 лв., разноски в
производството, като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 149 ЗЕ за разликата над уважения размер от 272,48 лв. до пълния предявен размер срещу
този ответник от 289,49 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия, както
и исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 48,15 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2019 г. до 18.10.2021 г., както и за сумата от 0,67 лв., лихва за забава върху
таксата за дялово разпределение за периода 31.08.2019 г. – 18.10.2021 г.
ОСЪЖДА ***********, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление:
*********, да заплати на Е. Х. А., ЕГН **********, и на М. И. Ц., ЕГН **********, двете с
адрес: ***********“ № ********* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от общо 125,63 лв.,
разноски в производството съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
**********.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10