№ 13792
гр. София, 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20241110109148 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на
сумата 728,84 лева, представляваща дължима главница за потребена топлинна
енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва,
считано от 19.02.2024 г. до окончателното й изплащане, сумата 155,04 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане на горната главница за
периода от 15.09.2021 г. до 01.02.2024 г., сумата 13,39 лева, представляваща
дължима главница за доставена услуга за дялово разпределение за периода от
01.01.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 19.02.2024
г. до окончателното й изплащане и сумата 3,26 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане на горната главница за периода от
01.09.2021 г. до 01.02.2024 г., които суми касаят топлоснабден имот, находящ
се в гр. С., абонатен № .. Претендират се и направените в производството
разноски.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответницата въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна
1
енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата
цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите
условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията.
Ответницата В. Р. Р. е депозирала в срок отговор на исковата молба, като
излага твърдения, че е платила сумите, предмет на предявените искове.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
Предявените искове са за задължение за заплащане на дължимата цена
по договор за продажба на топлинна енергия. Доколкото ответницата не
оспорва, че през исковия период е била собственик на имота, за който ищецът
твърди да е начислил топлоенергия, което се установява и от представените по
делото писмени доказателства /ответницата е придобила имота по наследство
от нейната майка Н. И. Р./, както и не оспорва, че имотът се намира в сграда,
която е топлоснабдена и на основание чл. 106а, вр. § 1, т. 13 ДР на ЗЕЕЕ /отм./
и чл. 153 ЗЕ е имала качеството на потребител на топлинна енергия, съответно
на основание чл. 150, ал. 2 от същия закон е била обвързана от Общите
условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди и
без изричното им писмено приемане, че в сградата е въведена система за
дялово разпределение, както и че доставената и реално потребена топлинна
енергия за процесния имот през исковия период е в размер на претендирания,
съдът намира за установено по делото възникването на облигационно
отношение между дружеството - ищец и ответницата В. Р. Р. по договор за
продажба и доставка на топлинна енергия за топлоснабден имот – а., находящ
се в гр. С., абонатен № ., в твърдените количества, задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и изпадането на длъжника в
забава. Налице е ликвидно и изискуемо вземане на ищеца в претендирания
размер.
Видно от приетия по делото фискален бон от 12.04.2024 г., ответницата е
превела на ищеца сума в размер на 965,07 лв., включваща дължимите
главници, мораторни лихви, законната лихва, както и заплатената от ищеца
държавна такса в настоящото производство. Фактът на погасяване на тези
суми чрез плащане в хода на делото се признава от ищеца. Същият следва да
2
се отчете на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, тъй като е настъпил в хода на
процеса и е от значение за спорното право. Поради правопогасяващия му
ефект предявените искове следва да се отхвърлят.
Доколкото обаче ответницата е дала повод за завеждане на исковете с
извънпроцесуалното си поведение, като не е заплатила на падежа предявените
в настоящото производство суми, по аргумент на обратното от разпоредбата
на чл. 78, ал. 2 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство, определено от
съда в минимален размер 50 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „.” ЕАД, ЕИК . срещу В. Р. Р., ЕГН
********** осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 728,84 лева,
представляваща дължима главница за потребена топлинна енергия за периода
от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от
19.02.2024 г. до окончателното й изплащане, сумата 155,04 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане на горната главница за
периода от 15.09.2021 г. до 01.02.2024 г., сумата 13,39 лева, представляваща
дължима главница за доставена услуга за дялово разпределение за периода от
01.01.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 19.02.2024
г. до окончателното й изплащане и сумата 3,26 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане на горната главница за периода от
01.09.2021 г. до 01.02.2024 г., които суми касаят топлоснабден имот – а.,
находящ се в гр. С.., абонатен № ., като ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ в
хода на процеса.
ОСЪЖДА В. Р. Р., ЕГН ********** да заплати на „.” ЕАД, ЕИК ., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 50 лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4