Р   Е   Ш   Е   Н  И   Е  №......

                                           гр.К., ..............2020 год.

 

                                 В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

              К. районен съд, гражданско отделение в публично заседание на двадесет и втори юни, две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.

 

при секретаря.....................Х.К.……….…………...................................като разгледа докладваното от съдията.............................гр.дело №3619 по описа за 2019 год.  за да се произнесе взе предвид следното:

                Предявеният иск е с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС.

     Ищецът твърди, че по силата на дарение, обективирано в нотариален акт №31, том 1, рег.№166, н.д. №36/ 2000г. на Нотариус – К.К., рег.№441 на НК, с район на действие- РС-К., с ответника К.Т. са собственици, всеки един от тях по 1/2 идеална част от дворно място, цялото с площ от 824 кв.м., съставляващо имот пл.№****, в кв. ** по плана на гр.К., и реално, на построената в източната част на дворното място жилищна сграда, лятна кухня и подобрения, който по сега действащия план, представлява поземлен имот с идентификатор ****.**** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-****/26.11.2015г. на ИД на АГКК, заедно с жилищна сграда, еднофамилна, с идентификатор ****, със застроена площ 25 кв.м., жилищна сграда, еднофамилна, с идентификатор ****.****.2, със застроена площ 19 кв.м., постройка на допълващото застрояване, с идентификатор ****.****.3, със застроена площ, всички построени в поземлен имот с идентификатор ****.****, с административен адрес: гр.К., ул."Ц." №**, съгласно КККР на гр.К.. На 25.11.2019г. ответникът продал на трето лице – ответника Б.М.Д. притежаваните от него 1/4  ид.ч. от описания по-горе имот, подарен им при равни квоти, недвижим имот, без да е спазил на предвидената в чл.33, ал.2 от ЗС процедура за продажба на находящите се в поземления имот сгради. В тази разпоредба законодателят вменил като задължение за всеки един от съсобствениците, в случай, че предприеме действия по продажба на притежаваните от него идеални части, да предложи на останалите съсобственици - да изкупят тези идеални части при условията и на цената, на която би ги продал на трети лица. С оглед действията на ответника, били изправени пред тази правна хипотеза, поради обстоятелството, че последният не я уведомил за желанието си, да се разпореди с притежаваните от него идеални части от процесните сгради, притежавани от тях в съсобственост, както и не я уведомил за продажната цена, на която желае да продава. След като получила информация за извършената продажба и след справка, установила, че сделката, изповядана пред Нотариус- П.К., била вписана в описната книга на СВ при РС-гр.К., под №**, с вх.рег. №**, Акт №90, том №27/ от 25.11. **г. По  самата  сделка  липсвало  изходящо  от  нейна  страна  изявление-становище за предстоящата продажба на трето лице, което било порок на извършената покупко-продажба и основание да предяви настоящият иск, с правно основание чл.33, ал.2 ЗС. Моли съда да постанови решение, с което да допусне встъпване в правата на купувача Б.М.Д. и да изкупи продадената от ответника К.И.Т. 1/4 ид.ч. от недвижимия имот, обективиран в нотариален акт №**, том 4, рег.№ **, н.д.№654/2019г. на Нотариус П.К., за продажната цена в размер на ** лв. Претендира съдебни разноски.

 В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК, ответникът К.Т. твърди, че преди сделката, многократно разтоварял с ищцата да продадат имота, но тя не заявявала някакви претенции. Преди сделка разговарял с нея и й обяснил, че иска **** лева за своята част от описаните в нотариалния акт имоти. Ответницата била груба и го заплашила, че ако тя го купи ще е на много по-ниска цена. Няколко пъти й предлагал имота, но тя все се карала с него и отказвала да го купи. Тогава подписал доказателство, че е предложил на сестра си имота, което отговаряло на истината и продал имота на Б.Д.. След като получил исковата молба се свързал с Б.Д. и му казал за оспорването на сестра му, а той му казал, че е готов, да даде имота ако ищцата му върне цената, която заплатил, а той като продавач да му възстанови разходите пред Нотариуса. Заявява, че предлагал много пъти имота на ищцата на тази продажна цена, но тя не искала да купува. Заявява, че продал всичко посочено в нотариалния акт за сумата **** лева, която получил от купувача по банковата си сметка. Моли съда да не бъде натоварван със съдебни разноски, тъй като не е създал предпоставки за завеждане на делото. Претендира съдебни разноски.

   В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК, ответникът Б.Д. не оспорва, че закупил 1/4 ид.части от описаният имот, на 22.11.2019г. в гр.К., след като продавачът К.И.Т. с ЕГН-**********, го уверил, че предложил на сестра си Я.И.Т. да го изкупи при същата цена и условия, но тя отказала, за което представил декларация с нотариална заверка при изповядване на сделката при нотариус К.. Цената, за която купил посочените идеални части от имота, била **** лева, като сумата превел по банков път на ответника продавач. Това била реалната цена, която заплатил по сделката с платежно нареждане в „Р.“ АД. Едва с исковата молба научил за претенция на ищцата и че е съгласна да закупи имота на същата цена. Вярвал, че К.Т. е предложил на сестра си имота и видял декларацията на продавача с нотариално заверения подпис. Твърди, че не е дал повод и не би дал повод за завеждане на делото, ако ищцата го била потърсила извънсъдебно с желание да встъпи в неговото право на купувач и да му заплати сумата по сделката. Моли съда да не бъде натоварван със съдебни разноски, тъй като не е създал предпоставки за завеждане на делото. Претендира съдебни разноски

               От събраните по доказателства, становищата и доводите на страните съдът приема за установено следното:

                От представеното заверено копие на нотариален акт №31, том 1, рег.№166, д.№36/2000 г. на Нотариус К. К., рег.№441 на НК е видно, че П.К.Т. и съпругът й И.П. Т. дарили на дъщеря си Я.И.Т. и на сина си К.И.Т. следния свой недвижим имот: 1/2 ид.част от дворно място цялото с площ от**** кв.м., съставляващо имот пл.№****, в кв.4-ПЗ по плана на гр.К., и реално построената в източната част на дворното място жилищна сграда, лятна кухня и подобрения, при съседи /посочени/.   

               Представени са заверени копия на скица на поземлен имот №15-1054426-19.11.2019 г. и 3 бр.скици на сгради от 19.11.2019 г. на СГКК- гр.С..

               С договор за покупко-продажба, оформен в нотариален акт №193, том ІV, рег.№****, д.№654/2019 г. на Нотариус П. К., рег.№.. на НК, с район РС-К., на 22.11.2019 г. К.И.Т. продал на Б.М.Д. следния недвижим имот: 1/4 идеална част от Урегулиран поземлен имот с идентификатор ****.****, целия с площ 824 кв.метра, ведно с 1/2 идеална част  от построените в имота сгради: Жилищна сграда-еднофамилна с идентификатор ****.****.2 с РЗП-19 кв.м. на два етажа; Жилищна сграда-еднофамилна с идентификатор ****, с РЗП-25 кв.м. на един етаж; Постройка за допълващо застрояване с идентификатор ****.****.3, с РЗП-16 кв.м. на един етаж; по плана на гр.К., обл.С., одобрен със Заповед №РД-****/26.11.2015г. на АГКК, с адрес гр.К., ул.“Ц. М.“ №.., при граници /посочени/, за общата сума от **** лв., която сума е платена изцяло по банков път от купувача на продавача и последният заявил, че я е получил преди подписването на договора.  Видно от заверено копие на платежно нареждане от 22.11.2019 г. /л.49 *** делото/ е видно, че Б.М.Д. е превел по банкова сметка на К.И.Т. в „Р. /Б./“ АД сумата от **** лв., с посочено основание: „покупко-продажба на недвижим имот нот.акт 193 том 4, рег.№****, д.№654 от 2019 г..

                По делото е приложено заверени копия на удостоверение за данъчна оценка от 22.11.2019 г. съгласно която процесния имот е  с данъчна оценка e ****лв., рeсп. за съсобственика ****лв., както и декларация от К.И.Т., нот.завр.№6195/22.11.2019 г. на Нотариус П. К., рег.№100 на НК, в която ответникът К.Т. е декларирал, че имотът-предмет на сделката е бил предложен на същата цена и условия на съсобственика Я.И.Т. и същата е отказала закупуването му.

               От така установеното съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС е за допускане изкупуването от съсобственика- ищец на идеална част от недвижим имот, предмет на продажба между другия съсобственик и трето лице при уговорените при продажбата условия.  В тежест на ищеца е да установи при условията на пълното и главно доказване, че е съсобственик в имота към момента на атакуваната продажба, че другият съсобственик е продал съответни идеални части от имотите на трето лице, което не е съсобственик в тези имоти и че искът е предявен в предвидения в чл.33, ал.2 от ЗС   двумесечен преклузивен срок от продажбата или от узнаването за нея.

Искът е конститутивен и е предявен срещу надлежни ответници, които са задължително необходими другари, тъй като се касае за сделка /продажбата/ помежду им. Ищецът основава претенцията си на твърдението за съществуваща съсобственост в процесния недвижим имот, при наличието на която ответникът-продавач е продал на трето лице – ответника-купувач собствените си  идеални части. 

 За да бъде уважен искът по чл.33, ал.2 от ЗС следва да са налице следните кумулативни предпоставки: 1. да е налице съсобственост между ищеца и ответника-продавач по отношение на недвижим имот; 2.ответникът-съсобственик да е прехвърлил дела си- изцяло или отчасти на трето лице- не съсобственик; 3.продажбата да е действителна; 4. Съсобственикът- продавач да е предложил на ищеца- съсобственик да изкупи дела му от съсобствения имот или да го е предложил при условия, различни от тези, при които е продал дела си на третото лице-купувач. Предявения иск е допустим, тъй като е предявен от лице, легитимиращо се като съсобственик, претендиращо правото си да изкупи продадените от другия съсобственик идеални части за уговорената между ответниците продажна цена.

Установено по делото е, че продажбата на третото лице е извършена на 22.11.2019 г. с нотариален акт №193, том ІV, рег.№****, д.№654/2019 г. на Нотариус Петранка Куцарова, рег.№.. на НК, с район РС-К., а исковата молба е входирана в съда под №****на 23.12.2019 г., поради което искът е предявен в двумесечния преклузивен срок по чл.33, ал.2 от ЗС.

              От събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност съдът приема за безспорно установено, че към 22.11.2019 г. ищецът Я.И.Т. и ответникът К.И.Т. са съсобственици на недвижимия имот, предмет на атакуваната сделка, като всеки от тях е придобил по 1/4 ид.част от дворното място и по 1/2 ид.части от постройките в източната му част, на основание договора за дарение, обективиран в нотариален акт №31, том 1, рег.№166, д.№36/2000 г. на Нотариус К. К., рег.№441 на НК. Безспорно установено е и, че 22.11.2019 г. ответникът К.И.Т. е продал на втория ответник Б.М.Д. своите 1/4 идеални части от процесния поземлен имот с идентификатор ****.****, целия с площ 824 кв.м., ведно с 1/2 идеална част  от построените в имота сгради: Жилищна сграда-еднофамилна с идентификатор ****.****.2 с РЗП-19 кв.м. на два етажа; Жилищна сграда-еднофамилна с идентификатор ****, с РЗП-25 кв.м. на един етаж; Постройка за допълващо застрояване с идентификатор ****.****.3, с РЗП-16 кв.м. на един етаж; по плана на гр.К., обл.С., одобрен със Заповед №РД-****/26.11.2015г. на АГКК, с адрес гр.К., ул.“Ц..“ №., за сумата от **** лв. /.

               Договорът, с който е прехвърлена собствеността е възмезден – продажба, а ответникът Б.М.Д. се явява трето лице и не е съсобственик в процесния имот.

               Съгласно чл.33, ал.1 от ЗС, съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред нотариуса, че никой от тях не е приел това предложение.  Следователно разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗС, въвежда задължение за съсобственика да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице, само след като удостовери, че е предложил на другите съсобственици да купят частта при същите условия и никой от тях не е приел това предложение и има предвид писмени доказателства, съдържащи съществените условия на бъдещата продажба. Такива писмени доказателства могат да бъдат препис от нотариална покана до другия съсобственик, препис от телеграма, съдържаща предложението, удостоверение от нотариус за отправянето на покана с доказателства, че предложението е достигнало до другите съсобственици. Представената декларация пред нотариуса, изходяща от прехвърлителя - съсобственик, като частен свидетелстващ документ, съдържащ изгодни за издателя факти, няма доказателствена сила за изложените факти. /Решение №92/05.02.2009 г. по гр.д.№5666/2007 г. на ВКС, III г.о./.  Тоест поканата до другия съсобственик следва да бъде писмена и това е форма за нейната валидност, като липсата на писмена покана се приравнява на липса на покана изобщо. Поради забраната на чл.164, ал.1, т.1 от ГПК, свидетелски показания за установяване на факта на поканата са недопустими. Тази забрана важи не само при преценката за основателност на предявения иск, но и при преценката дали искът е допустим с оглед спазване на двумесечния срок за предявяването му, който тече от датата на продажбата, при наличие на отправена покана за изкупуване, или от датата на узнаване на продажбата, в случай, че покана не е била отправена / Решение №808/14.01.2011 г. по гр.д.№ 1185/2009 г. на ВКС, I г.о. и др../.  В този смисъл е и Решение №153/18.02.2019 г. по гр.д.№3895/2017 г. на ВКС, I г.о., в което е посочено, че не представлява покана за изкупуване на имота по смисъла на чл.33, ал.1 от ЗС доведеното устно до знанието на съсобственика намерение на другите съсобственици да продадат своите идеални части на неопределена датата, на неопределен купувач и за неопределена цена.

                В настоящия случай освен представената декларация, която няма доказателствена сила, тъй като изхожда от ответника по делото, няма наведени твърдения, а и представени доказателства, преди изповядване на сделката пред нотариуса ответникът К.И.Т. писмено да е поканил ищцата да изкупи дела му при условията на процесната продажба, поради което съдът приема, че като прехвърлител-съсобственик той не е изпълнил задължението си по чл.33, ал.1 от ЗС. Предвид всички изложени по-горе съображения, съдът намира предявения иск за основателен, поради което следва да се допусне на основание чл.33, ал.2 от ЗС изкупуване от ищцата на продадените от ответника К.Т. идеални части от имота, при условията по приложения нотариален акт №193, том ІV, рег.№****, д.№654/22.11.2019 г. на Нотариус П.К.и при условие, че Я.И.Т. изплати сумата от **** лв., представляваща договорената продажна цена на имота. За да не се стигне до неоснователно обогатяване на продавача по сделката, който е получил веднъж цената, плащането на изкупуващия, следва да стане на купувача /в т.см.Решение №327/03.05.2010 г. по гр.д.№538/2009 г. на ВКС, І г.о./. Следователно сумата от ****лв. следва да се изплати от ищцата на купувача- ответника Б.М.Д.. Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.3 от ЗС, плащането следва да бъде извършено в месечен срок от влизане на решението в сила.

              С оглед изхода на спора и доколкото не са налице кумулативните предпоставки на чл.78, ал.2 от ГПК, тъй като ответниците са дали повод за завеждане на делото и признанието на иска не е достатъчно основание за освобождаването им от отговорността за разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК те следва да заплатят на ищцата направените от нея разноски в размер на .. лв. държавна такса за предявения иск по чл.33, ал.2 от ЗС.

                Водим от гореизложеното съдът

 

 

                                                             Р   Е   Ш   И   :

 

   ДОПУСКА ИЗКУПУВАНЕ на основание чл.33, ал.2 от ЗС в полза на Я.И.Т., с ЕГН-********** ***, на 1/4 ид.част от урегулиран поземлен имот с идентификатор ****.****, целия с площ 824 кв.метра, ведно с 1/2 идеална част  от построените в имота сгради: Жилищна сграда-еднофамилна с идентификатор ****.****.2 с РЗП-19 кв.м. на два етажа; Жилищна сграда-еднофамилна с идентификатор ****, с РЗП-25 кв.м. на един етаж; Постройка за допълващо застрояване с идентификатор ****.****.3, с РЗП-16 кв.м. на един етаж; по плана на гр.К., обл.С., одобрен със Заповед №РД-****/26.11.2015г. на АГКК, с адрес гр.К., ул.“Ц.“ №., които идеални части са прехвърлени с договор за продажба, оформен в нотариален акт №193, том ІV, рег.№****, д.№654/22.11.2019 г. на Нотариус П. К., рег.№.на НК, с район РС-К., от К.И.Т., с ЕГН-********** *** на Б.М.Д., с ЕГН-********** ***, за сумата от **** лв./двадесет и девет хиляди лева/, ПРИ УСЛОВИЕ,  че в едномесечен срок от влизане на решението в сила Я.И.Т., с ЕГН-********** заплати на Б.М.Д., с ЕГН-********** продажната цена от **** лева.

 

   УКАЗВА на Я.И.Т., с ЕГН-********** ***, че ако не плати дължимата сума в едномесечен срок от влизането на решението в сила, това решение се счита обезсилено по право.

 

                 ОСЪЖДА К.И.Т., с ЕГН-********** *** и Б.М.Д., с ЕГН-********** *** да заплатят на Я.И.Т., с ЕГН-********** ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото съдебни разноски в размер на . лв.

 

                   Решението може да се обжалва пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                                      Районен съдия: