Решение по КНАХД №556/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Д., в качеството му на управител на „Ваниз“ ЕООД от гр. В. Търново, срещу Решение №205/04.06.2025г. по НАХД/АНД №356/2025г. по описа на Великотърновския районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление №04-2400192/05.02.2025г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – В. Търново, с което на дружеството касатор за нарушение по чл. 415, т. 1, вр. с чл. 404, ал. 1, т. 8 от Кодекса на труда КТ/ на основание чл. 416, ал. 1 от КТ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 500 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на закона и съществени процесуални нарушения – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, приложими в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Претендира се отмяна на решението на районния съд и отмяна на наказателното постановление, както и присъждане на разноски за производството.

Ответникът по жалбата – директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – В. Търново, в представено по делото писмено становище от пълномощник оспорва подадената жалба и моли съда да я остави без уважение. Претендира за присъждане на разноски, представляващи възнаграждение за юрисконсулт.

Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново заема становище за неоснователност на касационната жалба.

 

Административният съд – В. Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

 

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

 

С Решение №205/04.06.2025г. по НАХД/АНД №356/2025г. състав на Великотърновския районен съд е потвърдил Наказателно постановление №04-2400192/05.02.2025г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – В. Търново, с което на „Ваниз“ ЕООЗ за нарушение по чл. 415, т. 1, вр. с чл. 404, ал. 1, т. 8 от КТ на основание чл. 416, ал. 1 от КТ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 500 лв. За да постанови този резултата съдът е приел, че извършеното нарушение е безспорно установено и не са допуснати съществени процесуални нарушения в хода н административнонаказателното производство.

Така постановеното решение е правилно.

 

При извършена проверка от контролни органи при администрацията на ответника е установено, че „ВАНИЗ" ЕООД, не е изплатило трудовите възнаграждения на някой служители за период от 2022г. до 2024г. в пълен размер. В тази връзка на дружеството е дадено предписание в качеството му на работодател да начисли във ведомост пълния размер на трудовите възнаграждения, което е задължително за изпълнение. Във връзка с тези предписания са изискани с призовка документи, които не са представени от дружеството, което е констатирано в протокол №ПР2414654/10.06.2024г. на Д „ИТ", град В. Търново. За изпълнението на даденото с Протокол за извършена проверка изх. №ПР2414654/10.06.2024г. на Дирекция „ИТ" – В. Търново задължително за изпълнение предписание № 15 от работодателя чрез призовка на Д „ИТ" – В. Търново са изискани писмени доказателства, но такива не били представени, поради което контролните органи приели, че предписанието не е изпълнено и с това е допуснато нарушение на разпоредбите на КТ.

На дружеството е изпратена призовка за явяване на упълномощен представител за съставяне на АУАН. Поканата е получена от дружеството, но представител на същото не се е явил, поради което на 11.11.2024г. главен инспектор в Д „ИТ" - В. Търново, в присъствието на служители на Д „ИТ", на основание чл. 416, ал. 1 от КТ e съставил АУАН №04-2400192 на "ВАНИЗ" ЕООД в качеството му на работодател.

Въз основа на АУАН, от директора на Дирекция „ИТ“ – Велико Търново е издадено обжалваното пред въззивната инстанция НП №04-2400192 от 05.02.2025г., с което за горното нарушение е ангажирана отговорността на „ВАНИЗ" ЕООД, в качеството му на работодател и на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. с чл. 415, ал. 1 от КТ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 500 лева.

След обжалване на наказателното постановление по реда на чл. 59 от ЗАНН, то е било потвърдено от съда. Решаващият състав е формирал изводите си въз основа на правилно изяснена фактическа обстановка, при отсъствието на твърдените процесуални нарушения.

Настоящата инстанция намира, че не е налице твърдяното от касатора нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, а именно, че не са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и самото нарушение. Спазването на това формално изискване има за цел да осигури правото на защита на лицето, доколкото същото следва да е наясно срещу кои факти следва да се защитава. Правилно въззивният състав е мотивирал изводите си с наличието на влезли в сила предписания, които са бил надлежно връчени на касатора при което същият не ги е оспорил в предвидения за това срок. Сочените неясноти касаят именно тези предписания, а не описанието на нарушението, обективирано в НП. Наистина в т.15 от Протокола, в който са отразени задължителните предписания не се посочени точните суми за всеки един от работниците, които следва да се начислят и съответно изплатят, но ако е имало неясноти, същите е следвало да бъдат изяснени в хода на това административно производство по обжалване на ПАМ. След като не е сторил това, касаторът реално се е съгласил с твърдените от ответната страна факти. Освен това и по изявление на касатора, част от дължимите суми са били заплатени, за което е приложил доказателства. Изводът на ВТРС, че не е налице нарушение на чл. 57, ал.1, т. 5 от КТ е правилен и законосъобразен.

Правилно е прието за доказано извършването на нарушението. За да е налице фактическият състав на същото следва да бъдат установени с доказателства от ДИТ, съответните факти: 1. Влезли в сила Задължителни предписания по спазване на трудовото законодателство; 2. Пълно или частично неизпълнение на същите в указания от ДИТ срок. Разпоредбата на чл. 404, ал.1 от КТ посочва изчерпателно видовете ПАМ, компетентните органи, целите на мерките, материално правните предпоставки и административния акт, с който се налагат. Предписанието е наименование както на административния акт, който следва да бъде писмен, а така и на принудителните мерки, изброени в чл. 404, ал. 1, т., т. 1 - 9 от КТ според обекта на защита, а именно налагат се за предотвратяване и преустановяване на нарушения на трудовото законодателство и за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Нарушенията на трудовото законодателство имат за обект субективни права на работниците. Конкретно за случая, правото на работника да получи в срок уговореното трудово възнаграждение е установено с разпоредбата на чл. 128, т. 2 от КТ и когато тази норма не бъде изпълнена е налице, както нарушение на трудовото законодателство, така и накърняване на субективните права на работника. Предвид тази специфика на нарушенията, законодателят е предвидил два пътя за защита на работника – да поиска от ИА "ИТ" да издаде предписание за отстраняване на нарушението по чл. 128, т. 2 от КТ, чрез което да се удовлетвори правото му да получи възнаграждението си, или да предяви иск по чл. 245 от КТ. В контекста на горното, съставомерно се явява бездействието да се изпълни горепосоченото задължително предписание. Самото нарушение е доказано именно чрез приложените писмени доказателства и е описано като неизпълнение на дадено задължително предписание, при което е конкретизирано, че се касае за такова по т. 15 от съставения протокол за проверка от 10.06.2024г.

Изцяло се споделят изводите на въззивния състав относно обществената опасност на нарушението и нарушителя и липсата на основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, както и привилигерования състав на чл. 415в, ал.1 от КТ.

По тези съображения обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила.

Предвид изхода на спора на основание чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на ответника следва да се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Размерът им съдът определя съгласно вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ на 130 лв.

 

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, Административния съд – В. Търново

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №205/04.06.2025г. по НАХД/АНД №356/2025г. по описа на Великотърновския районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление №04-2400192/05.02.2025г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – В. Търново.

 

ОСЪЖДА „Ваниз“ ЕООД от гр. В. Търново, [улица], офис „Ваниз“, [ЕИК] да заплати да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – В. Търново разноски по делото в размер на 130/сто и тридесет/ лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.