Р Е Ш Е Н И Е
03.05.2017 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
XI
Районен съд – Дупница състав
19.04. 2017
на Година
Михаил Малчев
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Миглена
Каралийска
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 1658 2016
дело № по описа за година.
Производството е образувано по искова молба от Л.Х.Л. с ЕГН:********** срещу С.С.С. с ЕГН:**********, Л.К.Ф. с ЕГН:**********, Д.К.Д. с ЕГН:********** ***, с която е предявен иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. Ищецът иска да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че по време на образуване на ТКЗС през 1956г. неговият наследодател *** *** Л., починал на 07.11.1971г., е бил собственик на имот, представляващ земеделска земя-гора с площ от 4.150 декара, осма категория, находища се и землището на село ***, община ***, местността „*** ***” при съседи към момента на образуване на ТКЗС – *** Х. ***, *** *** *** и гора. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.
Ищецът твърди, че е един от наследниците на *** *** Л., бивш жител на с.***, обш. ***, обл. Кюстендил, починал на 07.11.1971г. Между другите имоти наследодателят е притежавал в собственост и следния земеделски имот: земеделска земя-гора, с площ от 4 дка, осма категория, в местността „*** ***”, находяща се в землището на с.***. общ. ***, обл. Кюстендил. Наследодателят им е придобил имота на основание давностно владение, продължило повече от 20 години. С решение от 27.05.1998г. по гр.д. №664/1997г. по описа на Районен съд гр.Дупница е възстановено праното на собственост върху имота описан по-горе, собственост на наследници на *** *** Л., б.ж. на с.***. В изпълнение на съдебното решение Поземлена комисия - *** е постановила решение № БЛ71/14.04.1999г.., с което е признала за възстановяване правото на собственост на наследниците на *** *** Л. в съществуващи /възстанови ми/ стари реални граници върху имота. Същото не е обжалвано и е влязло в законна сила. По молба на Л.Х.Л. с вх.№11/22.11.2007г. по Наредба №49 за подържане на картата на възстановената собственост е извършено заснемане на имота и землището на с.***, община ***. След извършеното заснемане от „Благоевградски териториален кадастър” ЕООД е установено, че процесният имот попада върху имот №55044 – собственост на наследници на *** С. ***, имот №55043 – собственост на наследници на *** Г. ***, имот №55033 – земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, 142001 – полски път на община *** и имот №59001 собственост на наследници на *** *** ***.
В законоустановения едномесечен срок ответниците С.С.С., Л.К.Ф. и Д.К.Д. са депозирали отговори на исковата молба. Ответникът С.С.С. заявява, че не оспорва предявения иск. Ответникът Л.К.Ф. оспорва предявеният иск като неоснователен по подробно изложени съображения.
Съдът след като прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Видно e от удостоверение за наследници, издадено от община *** на 28.07.2016г., че Л.Х.Л. е един от наследниците по закон на *** *** Л., починал на 07.11.1971г.
Видно e от удостоверение за наследници, издадено от община Дупница на 21.11.2016г., че С.С.С. е един от наследниците по закон на *** С. ***, починал на 31.08.1989г.
Видно e от удостоверение за наследници, издадено от община *** на 17.11.2016г., че Д.К.Д. е един от наследниците по закон на *** *** ***, починал на 04.03.1959г.
Видно e от удостоверение за наследници, издадено от община *** на 17.11.2016г., че Л.К.Ф. е един от наследниците по закон на *** Г. ***, починал на 01.08.1986г.
Със заявление е вх.№107/11.10.1992г. наследниците на *** *** Л. са заявили по реда на чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ в ПК - *** за възстановяване земеделски земи. Наред с други имоти, под №15 е заявена за възстановяване *** /дъбова/ от 4 дка в местността „*** ***" в землишето на с.*** при съседи: *** и ***. Л.. Като документ, доказващ собствеността, е приложена клетвена декларация, в която като съседи на имота са описани *** *** и ***ил Л.. ПК - *** е отказала да признае право на собственост, тъй като горите не е следвало да се възстановят но реда ЗСПЗЗ, но в последствие въз основа на съдебно решение по гр. дело №664/1997г. описа на ДРС е възстановила правото на собственост в стари реални граници със свое решение БЛ71/14.04.1999г. С изработването на картата на възстановената собственост на землището на село *** процесният имот не е възстановен. Впоследствие, по реда на Наредба №49/2004 г. за поддържане на КВС ищецът Л.Л. е подал молба вх.№11/22.11.2007г., с която е поискал възстановяваме на процесния имот. Извършено е заснемане на имота на 16.05.2008г., при което е установено, че показаният имот е с площ от 4.150 дка в местността „*** ***" и попада върху имот №055044 - собственост на наследниците на *** С. ***; имот №055033 - общинска собственост (земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ); имот №055034 - собственост на наследниците ма *** Г. ***; имот №0142001 - полски път; имот №059001 - собственост на наследниците ма *** *** ***. За констатациите при заснемането на имота ищецът е уведомен от ОСЗ - *** с писмо изх. №ВС-28-546/19.12.2009 г.
Със заявление с вх.№153/23.12.1991г. Л.Ф., като наследница на *** Г. ***, е заявила по реда на чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ в ПК - *** за възстановяване земеделски земи. Наред с други имоти, под №11 е заявено за възстановяване лозе от 2 дка в местността „*** ***" в землището на с. *** без да са описани съседите на имота. Като документ, доказващ собствеността, е приложена клетвена декларация, в която като съседи на имота са описани *** ***,. *** и ***. С решение №БЛ211/04.06.1997г. ПК *** е възстановила в стари реални граници ПИ №055034 с площ от 1,999 дка в местността „***”, с начин на трайно ползване „нива", при съседи: ПИ № 142001 - полски път, ПИ № 055033 - общински и ПИ № 055008 -общински.
Със заявление с вх.№98/11.10.1991 г. С.С.С., като наследник на *** С. ***, е заявил по реда на чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ в ПК - *** за възстановяване земеделски земи. Наред с други имоти, под №1 е заявено за възстановяване лозе от 1.0 дка в местността „***" и под №7 е заявено за възстановяване лозе от 0.75 дка в местността „***" в землището на с.***, без да са описани съседите на имота. Като документ, доказващ собствеността, е приложена клетвена декларация, в която като съседи на имота са описани *** *** Г. и Г.С. ***. С решение №БЛ63/02.06.1997г. ПК - *** е възстановила в стари реални граници ПИ №055044 с площ от 1.75 дка.
Със заявление с вх.№91/10.10.1991г. наследниците на *** *** *** са заявили по реда на чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ в ПК - *** за възстановяване земеделски земи. Наред е други имоти, под №8 е заявено за възстановяване лозе от 5,0 дка в местността „***" в землището на с. ***, без да са описани съседите на имота. Като документ, доказващ собствеността, е приложена клетвена декларация, без да са описани съседите на имота. С решение №БЛ59/08.03.1999 г. ПК - *** е възстановила в стари реални граници ПИ №059001 с площ от 5.0 дка.
В хода на производството е изготвена и приета съдебно-техническа експертиза от вещото лице Е.Л.. От нея се установява, че в село *** не са запазени опис-декларациите за членство в ТКЗС, поради което признаването на собствеността от Поземлената комисия е ставало в повечето случаи по клетвени декларации. Процесният имот към настоящия момент е обработваема земя - нива. Към заключението е приложена скица, от която е видно, че в резултат на идентифицирането на границите на имота е установено, че местонахождението на процесния имот съвпада с: 1.3 дка от ПИ №055044; 1.45 дка от ПМ №055033; 1,2 дка от ПИ №055034; 0.1 дка от ПИ №059001; 0,1 дка от ПИ №142001. На скицата с жълт цвят е оцветен претендирания за възстановяване от ищеца имот.
От разпита на свидетелите *** *** и *** Л. се установява, че свидетелите няколко години (5-6) преди образуване на ТКЗС през 1956г. и колективизацията на земите са посещавали имот в м. „*** ***” в землишето на с.***, който имот знаят че е бил собствен по наследство на *** Л.. По спомени на свидетелите имотът е ползван за пасище, бил е с големи размери над 4-5 декара, като съседи на имота са били ***, ***и и ***и.
Анализът
на така установените факти и обстоятелства по делото налага следните правни
изводи:
ДРС е сезиран с иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ – за установяване в отношенията с ответниците, че към момента на образуване на ТКЗС, наследодателят на ищеца - *** *** Л., бивш жител на с. ***, е бил собственик по силата на давностно владение, продължило повече от 20 години на земеделска земя-гора с площ от 4.150 декара, находища се и землището на село ***, община ***, местността „*** ***”.
Неоснователно
е възражението на ответницата Л.К.Ф., че правното основание на
предявения иск следва да бъде чл.13, ал.8 ЗВСГЗГФ. Съгласно чл.10, ал.9 ЗСПЗЗ
по реда на този закон – ЗСПЗЗ следва да бъде възстановено правото на
собственост върху земи, одържавени като гори, които впоследствие са
преобразувани в земеделски земи.
Реституционното
производство в полза на наследниците на *** *** Л. не е приключило, тъй като заявеният за
възстановяване имот не е възстановен от ОСЗ – ***, поради обстоятелството, че е
налице спор за материално право с ответниците в настоящото производство.
Това е видно от писмените доказателства, събрани в настоящото производство и
заключението на съдебно-техническата експертиза. От това следва, че в полза на наследниците на ***
*** Л. е налице започнала и
неприключила административна процедура
по възстановяване, която съобразно задължителните разясненията на ВКС в ТР №
1/1997г. обосновава правния интерес от предявения иск. Установява от събраните
в производството писмени доказателства, че в полза на наследниците на ***
Г. ***, *** С. *** и *** *** ***, част от които са ответници в настоящото
производство, са възстановени имоти в м. „*** ***”, идентична с м. „***" в
землището на с. ***, община ***. Показаният от наследниците на *** *** Л. при
заснемането имот съвпада частично с имоти, възстановени на наследниците на *** Г. ***, *** С. *** и ***
*** *** и земи по чл.19 от ЗСПЗЗ общинска собственост.
С оглед на изложеното възражението за недопустимост на настоящото производство от ответната страна е напълно неоснователно. Отказът на ОСЗ – *** да възстанови процесния имот на наследниците на *** *** *** е именно поради спор за матариално право, което именно обуславя допустимостта (правния интерес) за ищцата от настоящото дело. Това не е същински отказ за възстановяване на собственост по реда на ЗСПЗЗ, а указания към заинтересованите страни да предявят иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, като от изхода на съдебното производство следва да се определи носителят на правото на собственост към момента на образуване на ТКЗС в съответното землище.
Ищецът твърди, че наследодателят му *** *** Л. е придобил собствеността върху процесния имот на основание давностно владение, продължило повече от 20 години преди колективизацията през 1956г. От събраните в производството доказателства не се установява при условията на главно и пълно доказване твърдяното от ищеца придобивно основание. От свидетелските показания на разпитаните в производството свидетели става ясно, че те познават имота на *** Л. от няколко години преди включването му в ТКЗС. Не се доказва наследодателят на ищеца да е осъществявал давностно владение върху процесния имот в изискуемия съгласно чл.34 от Закона за давността (отм.) или чл.79, ал.1 ЗС респективно 20 годишен или 10 годишен срок. Друго придобивно основание по чл.77 ЗС, освен придобивната давност, нито се посочва от ищцовата страна, нито се установява в производството.
От
събраните по делото доказателства не може да се заключи, че преди образуването
на ТКЗС *** *** Л. е бил
собственик на земеделска земя-гора с площ от 4.150 декара, осма
категория, находища се и землището на село ***, община ***, местността „*** ***”
при съседи към момента на образуване на ТКЗС – *** Х. ***, *** *** *** и гора. Това твърдение не се подкрепя от
събраните в настоящото производство доказателства. Поради изложеното
предявеният иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ следва да бъде отхвърлен като
недоказан и следователно неоснователен.
Воден от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Л.Х.Л. с ЕГН:********** срещу С.С.С. с ЕГН:**********, Л.К.Ф. с ЕГН:**********, Д.К.Д. с ЕГН:********** *** иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за признаване на установено по отношение на ответниците, че по време на образуване на ТКЗС през 1956г. неговият наследодател *** *** Л., починал на 07.11.1971г., е бил собственик на имот, представляващ земеделска земя-гора с площ от 4.150 декара, осма категория, находища се и землището на село ***, община ***, местността „*** ***”, при съседи към момента на образуване на ТКЗС – *** Х. ***, *** *** *** и гора.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: