Р Е Ш Е Н И Е № 822
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Видин 08.01.2021 г.
Видински
районен съд, гражданска колегия в публичното заседание на десети декември две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:Даниел Димитров
Съдебни заседатели:
Членове:
при
секретаря О. Велизарова и в присъствието на прокурора
................................. като разгледа докладваното от съдия Димитров
гр. дело № 187 описа за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „ЕКСПРЕСБАНК” АД, БУЛСТАТ *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 92, с която против Д.К.С. ***, ЕГН ********** е предявен иск с правно основание по чл. 422 ГПК.
Твърди се от ищеца, че на 13.05.2014
г. между „Сосиете Женерал Експресбанк" АД от една страна като кредитор и
от друга Д.К.С., като
кредитополучател бил сключен договор за
кредит „Експресо" № 372165/13.05.2014 г., по силата на който
банката се задължила да предостави по разплащателната сметка на
кредитополучателя сума в размер на 2800
лева. Кредитополучателят се задължил да върне предоставената
сума, ведно с дължимите лихви на 36
равни ежемесечни вноски, всяка от които в размер на 90,37 лева и падеж - всяко 30 - то число на всеки месец,
считано от 30.06.2014 г., съгласно погасителен план,
представляващ Приложение № 1 към договора за кредит.
Поддържа се, че в изпълнение на договора за кредит на 14.05.2014 г.
банката предоставила по разплащателната сметка на кредитополучателя
договорената сума от 2800.00 лева.
Излага се, че с извършените доброволни плащания, погасени съобразно
приоритета по ЗЗД и договора за кредит, било то и със забава, били първите 2 пълни погасителни вноски и изцяло останала
неплатена 3-та по договора. Така по договора за кредит, считано
от 30.08.2014 г., когато бил падежът на вноска № 3, се формирало просрочие,
което така и не било погасено и 68.11 лева от главницата на вноската останали
неплатени.
Сочи се, че допълнително на 30.05.2017 г. изтекъл и окончателният срок
за погасяване на кредита, който страните по процесния договор били уговорили
първоначално. Задължението за пълно и окончателно погасяване на процесния
кредит трябвало да е изпълнено най-късно до посочената дата, поради което се
сочи, че кредитът е станал изискуем поради настъпване на падежа на дълга.
Твърди се, че ищецът е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, въз основа
на което е образувано ч. гр. д. № 380/2019 г. по описа на ВРС, и по което е
издадена заповед за изпълнение. Образувано е и изпълнително дело №
20197240400233 по описа на ЧСИ Виолета Томова, рег. № 724 с район на действие
ОС – Видин, от която е постъпило писмо, с което уведомяват съда, че заповедта е
връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК.
Излага се, че до 06.02.2019 г./датата на подаване на заявлението по чл.
417 от ГПК/, не е последвало погасяване.
Поддържа се, че с извършените доброволно плащания, погасени по кредита
били разпределени както следва: 66.27 лева възнаградителна лихва и 134.54 лева
за главница. Така, след извършените по
кредита плащания и съобразно уговорения между страните и съобразен със ЗЗД
начин на погасяване, от главницата на предоставения кредит в размер на 2800
лева бяха погасени общо 134.54 лева главница и дължими останали 2665.46 лева главница.
Твърди се, че от датата на първо просрочие по кредита 30.08.2014 г. до
датата 30.05.2017 г., когато е настъпил и последният уговорен между страните
падеж на погасителния план към договора, дължима главница се олихвявала с
договорения лихвен процент от 9,70 %, който бил актуализиран на 7,65 % на
30.06.2015 г. – 350.22 лева възнаградителна лихва. (представляваща сбор от
неплатените лихви за вноски от 3 - 36 включително). Допълнително за същия период върху неплатените
части от падежиралата главница се начислявала и наказателна надбавка съгласно
част I, чл. 9,
ал. 2 от договора - 212,74 лева обезщетение за забава. Обезщетение за забава за
периода от датата на изискуемост 30.05.2017 г. до датата на подаване на
заявлението 06.02.2019 г. – 623.57 лева наказателна лихва.
Сочи се, че след като предсрочната изискуемост породи действието си на
30.05.2017 г., когато е настъпил и последният уговорен между страните падеж на
погасителния план към договора и до датата на иницииране на заповедното
производство - 06.02.2019 г, довело до настоящото исково такова, върху цялата
изискуема вече главница в размер на 2665,46 лева започнала на дневна база да се
начислява наказателна лихва изчислена по следната формула:
(2665,46 лева * 13,65 %) / 360 * 1004 дни = 623,57 лева
Излага се, че за периода от 30.05.2017 г. до
06.02.2019 г. се натрупала и е неплатена наказателна лихва в размер на 623.57
лева обезщетение за забава.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество следните суми:
2665.46 главница, ведно
със законната върху
главницата, считано от 06.02.2019 г. до окончателното й погасяване, договорна
лихва в размер на 350.22 лева за периода 30.08.2014 г. до 30.05.2017 г.;
обезщетение за забава в размер на 212.74 лева за периода
30.08.2014 г. до 30.05.2017 г; обезщетение за забава в размер на 623.57 лева за
периода 30.05.2017 г. до 06.02.2019 г.
Претендират се и направените разноски.
С молба вх. № 260058/24.08.2020 г. „Банка ДСК“ АД е уведомила съда, че
същата е правоприемник на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД.
В срока за отговор по делото е подаден такъв от назначения особен
представител, който е оспорил предявения
иск като неоснователен, поради това, че ответникът не е уведомен за предсрочната
изискуемост на кредита преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 417 ТПК, както и че предявените искове за заплащане
на лихва са погасени на осн. чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
По делото са събрани писмени доказателства, назначена и
приета е съдебно-икономическа експертиза,
приложено е ч.гр.д. № 380/2019 г. по описа на РС-Видин.
С оглед данните по делото, съдът намира следното от
фактическа страна:
Със заповед за изпълнение на парично задължение № 303 от 08.02.2019 г.
по чл. 417 от ГПК, издадена по ч. гр. дело № 380/2019 г. на РС-Видин, е
разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните суми: 2665.46
лева– главница, 350.22 лева- договорна лихва за периода от 30.08.2014 г. до
30.05.2017 г., 212.74 лв.-обезщетение за забава за периода от 30.08.2014 г. до
30.05.2017 г., 623.57 лв.-обезщетение за забава за периода от 30.05.2017 г. до
06.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.02.2019
г. до изплащане на вземането, както и 127.04 лева-разноски за държавна такса и
150.00 лева юрисконсултско възнаграждение.
ПДИ и Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 ГПК и
на заявителя е указана възможността да предяви искове против длъжника за
установяване на вземанията си по Заповед
№ 303 от 08.02.2019г. по чл. 417 от ГПК.
В тази връзка и в срока по чл. 415 ГПК ищцовата страна е предявила иск по 422 ГПК, като в
резултат на това е образувано и настоящето дело № 187/2020 г., в което ответника участва чрез
назначения му особен представител.
От представеното
заверено от ищеца копие на Договор за кредит Експресо
№ 372165 от 13.05.2014 г., сключен между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД и Д.К., е
видно, че кредитодателят се е задължил
да предостави на ответника като кредитополучател сумата от 2800 лева, за срок
от 36 месеца, при следните условия: номинален лихвен процент-9.7% и ГПР- 13.91
%, такси по кредита в размер на 122.55 лв., разходи за застраховка-14.47 лв..
По делото е
представен и погасителен план към договора.
Вещото лице по
назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза е дало заключение,
от което е видно, че претендираните суми за главница, договорната лихва, и обезщетенията за
забава се дължат.
Вещото лице е посочило,
че общият брой на непогасените месечни вноски от ответника по договора за
кредит са 34 броя,което сочи,че длъжника
е погасил част от първоначалното си
задължение по погасителния план, което от друга страна се възприема и като
факт установяващ,че сумата по договора е предоставена на ответника.
Не се спори
относно издаването на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК въз основа на
подадено от ищеца заявление срещу ответника за процесните суми, видно и от
приложеното ч.гр.д. № 380/2019 г. по описа на ВдРС, като издадената заповед за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради
което ищецът предявява настоящия установителен иск.
От
ангажираното удостоверение №
2020050410036/04.05.2020 г. на АП е видно,че Банка „ДСК“ е правоприемник на
ЕКСПРЕСБАНК,като в тази връзка на осн.чл.227 ГПК производството по делото е
продължило с участието на правоприемника Банка“ДСК“.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е
установителен иск по чл. 422 от ГПК.
Вземанията на
ищеца се основават на договор за потребителски кредит, който поражда задължение
за връщане на взетата в заем сума. Безспорно е, че между страните е възникнало облигационно
отношение във връзка с даден паричен заем.
По несъмнен начин се доказа, че страните са обвързани по
силата на сключения Договор за кредит, въз основа на който кредиторът, е предоставил на ответника, като кредитополучател, паричен заем в
размер на 2800.00
лв.
Безспорно е също така, че в
случая е изпълнено задължението за предоставяне на договорения кредит на ответника, който го е усвоил и което се установява от договора и полагането на подпис от страна на кредитополучателя, включително и
от заключението на вещото лице.
От същото е
видно, че непогасената, от страна на ответника, главница е в размер на сумата
от 2665.46 лв., поради което претенцията в
тази й част следва да бъде уважена.
Съобразявайки
обстоятелството,че вземането не е претендирано предсрочно,а след изтичане на
падежа му/30.05.2017 г./,възраженията на ответната страна ,свързани с предсрочната изискуемост, не следва да взимат
предвид.
Ответната
страна е направила възражение за погасяване
на акцесорните вземания за лихви по
давност, като заявява, че същите представляват периодични плащания и се
погасяват с кратката тригодишна давност.
Съдът споделя
отчасти наведеното възражение.
Действително
вземането за тях е периодично по смисъла на чл.111, б.“в“ от ЗЗД и се погасява
с изтичане на тригодишна давност,като в случая кратката тригодишна давност е
приложима по отношение на договорната/възнаградителна/ и наказателната лихва,
тъй като те имат характер на периодично плащане,и в който смисъл е и трайната съдебна практика.
Съгласно
чл.422, ал.1 от ГПК искът за установяване съществуването на вземането се смята
предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и с тази разпоредба се създава изключение от общото правило, че
искът се счита за предявен от постъпване на исковата молба в съда - чл.125 от ГПК.
С депозиране на
заявлението в съда настъпват и материалноправните последици, които законът
свързва с предявяването на иска и конкретно се прекъсва теченето на погасителната
давност,като тя се спира, докато продължава съдебното производство – чл.116,
б.“б“ и чл.115, б.“ж“ от ЗЗД.
Заявлението по
чл.417 от ГПК е подадено на 07.02.2019 г., като първата просрочена вноска по
главницата е с падеж 30.08.2014г..
По делото е
претендирана договорна лихва в размер на 350.22 лева за периода 30.08.2014 г.
до 30.05.2017 г.,както и обезщетение за мораторна лихва забава за два периода:-
в размер на 212.74 лева за периода
30.08.2014 г. до 30.05.2017 г.,както и обезщетение за мораторна лихва забава в
размер на 623.57 лева за периода 30.05.2017 г. до 06.02.2019 г.
С оглед изложеното претенциите, касаещи лихвите за
периода преди 07.02.2016 г. се явяват погасени по давност и съответно неоснователни.
В тази
връзка,съобразявайки и заключението на вещото лице досежно лихвите по
погасителния план, искането за договорна лихва за периода 30.08.2014 г. до
30.05.2017 г. се явява основателно в размера от
71.70 лв.,като в останалия
претендиран размер до 350.22 лв. следва
да се отхвърли,поради настъпилата погасителна давност по отношение вземанията
за лихви в периода 30.08.2014 г. до 07.02.2016 г..
Обезщетението
за мораторна лихва забава за периода
30.08.2014 г. до 30.05.2017 г. се явява основателно в размера от 48.36 лв.,като в останалия претендиран размер до 212.74 лв. следва да се
отхвърли,поради настъпилата погасителна давност по отношение вземанията за
лихви в периода 30.08.2014 г. до 07.02.2016 г..
Обезщетението
за мораторна лихва забава за периода
до 30.05.2017 г.до 06.02.2019 г.,съобразявайки
изложеното от вещото лице, се явява основателно в целия си претендиран размер от
623.57 лв..
Предвид изложеното съдът счита, че
исковата претенция следва да се уважи , като се признае за установено по
отношение на ответника, че дължи на Банка“ДСК“АД,правоприемник на ищеца „ЕКСПРЕСБАНК” АД, БУЛСТАТ *********, следните суми: 2665.46 лв.-главница,ведно със законната лихва считано
от 07.02.2019 г./датата на подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.№ 380/19 г. по описа на ВдРС/ до окончателното
издължаване , 71.70 лв. – договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 30.08.2014 г. до 30.05.2017 г.;
48.36 лв.- лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 30.08.2014 г.
до 30.05.2017 г.,както и лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от
30.05.2017 г. до 06.02.2019 г.,в размер на 623.57 лв..
Съобразявайки т. 12 на ТР № 4/2013 на ОС ГТК на
ВКС и изхода на делото ответницата следва да понесе отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство.
Ищецът е направил искане
за присъждане на разноски. Видно от представения списък в исковото
производство, ищецът е сторил следните разноски: внесена държавна такса в
размер на 77.04 лева,100.00 лева - депозит за вещо лице, 371.12 лева-разноски
за особен представител на ответницата, като се претендира и юрисконсултско
възнаграждение.
Съобразявайки тежестта
на делото и съгласно чл. 25 от Наредбата за заплащането на
правната помощ във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 78, ал. 8 от ГПК съдът определя юрисконсултското възнаграждение
в размер на 100.00 лева.
С оглед чл. 78 ал. 1 ГПК и
съобразно уважената част на иска ответника следва да бъде осъден да заплати разноски за сумата от 574.10 лв.
Ответника следва да заплати на ищеца, но
съобразно уважената част на иска, и направените разноски по заповедното
производство по ч.гр.д.№ 380/19 г. по описа на ВдРС /127.04 лева за платена държавна такса и 150.00 лева за юрисконсултско възнаграждение/, а именно сумата от 245.38
лв.
Воден от
горното, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Д.К.С. ***, ЕГН **********, че дължи на „Банка ДСК“ АД,ЕИК
********* , правоприемник на „ЕКСПРЕСБАНК” АД, БУЛСТАТ *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 92 следните суми: сумата от 2665.46 лв. -главница по договор за кредит от 13.05.2014 г., сключен със „Сосиете
Женерал Експресбанк" АД,сумата от 71.70 лв. –договорна възнаградителна
лихва за периода от 30.08.2014 г. до 30.05.2017 г.,сумата от 48.36 лв. -лихва за забава за периода 30.08.2014 г.
до 30.05.2017 г., сумата от 623.57 лв. -лихва за забава за периода 30.05.2017 г.
до 06.02.2019 г.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.02.2019
г. до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за
изпълнение № 303/08.02.2019 г. по ч. гр. д. № 380/2019 г. на Районен съд-Видин.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕКСПРЕСБАНК”
АД, БУЛСТАТ ********* против Д.К.С. ***, ЕГН ********** установителен
иск за сумата над 71.70 лв. до пълния
предявен размер от 350.22 лв. –договорна
лихва за периода 30.08.2014г. -30.05.2017
г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕКСПРЕСБАНК”
АД, БУЛСТАТ ********* против Д.К.С. ***, ЕГН ********** установителен
иск за сумата над 48.36 лв. до пълния
предявен размер от 212.74 лв. –
обезщетение за забава за периода 30.08.2014
г. -30.05.2017 г.
ОСЪЖДА Д.К.С. ***,
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Банка ДСК“ АД,ЕИК ********* , правоприемник на
„ЕКСПРЕСБАНК” АД, БУЛСТАТ *********, сумата в общ размер от 245.38 лв., направени разноски в заповедното
производство по ч. гр. д.№380/2019 г. по описа на РС-Видин, съобразно уважената
част от иска, като отхвърля искането в останалата му част до пълния размер.
ОСЪЖДА Д.К.С. ***,
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Банка ДСК“ АД,ЕИК ********* , правоприемник на
„ЕКСПРЕСБАНК” АД, БУЛСТАТ ********* сумата в общ размер на 574.10 лв., направени
в настоящето производство разноски, но съобразно уважената част от иска, като
отхвърля искането в останалата му част до пълния размер.
Решението може да бъде
обжалвано пред ВдОС в двуседмичен срок от връчването на страните, като след
влизане в сила да се приложи препис по ч. гр. д. № 380/2019 г. по описа на
ВдРС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: