№ 165
гр. Варна, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Г. Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско
дело № 20253001000071 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано
по жалба вх. № 419/08.01.2025г. на ТехАлайънс ГмбХ (TecAlliance GmbH),
дружествен № HRB 134509, с адрес: Щайнхейлщрасе № 10, 85737, Исманинг,
Германия (10 Steinheilstraße, 85737 Ismaning, Germany), представлявано от
адвокатите А. В. и А. К., двамата от АК- гр. София, срещу решение №
519/16.12.2024г., постановено по т. д. № 742/2024г. по описа на Варненски
окръжен съд, с което са отхвърлени множество искове, предявени от
въззивника срещу „ДМ Партс 1“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр. Варна, 9000, р-н Приморски, ул. „Княз Борис“ 161, ет. 1,
ап. 5, както следва:
1./ иск за признаване за установено, че ответникът „ДМ Партс 1“ ЕООД
извършва нарушение на притежаваните от „ТехАлайънс ГмбХ“ авторски
права върху база данни за авточасти с наименование „Тес Doc“ (ТекДок),
изразяващо се в неразрешено ползване на базата данни, а именно извличане
чрез постоянно и временно предаване на данни в уеб сайта https://dmparts.bg/
по смисъла на чл. 93в, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП, на основание чл. 95б, ал. 1, т. 1 от
1
ЗАПСП;
2./ иск за осъждане на ответника да преустанови нарушението на
притежаваните от ищеца авторски права чрез неразрешено ползване на базата
данни, като премахне от съдържанието на уебсайта dmparts.bg всяка
информация, извлечена от базата данни, на основание чл. 95б, ал. 1, т. 2 от
ЗАПСП;
3./ иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за
причинени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от получаване на
възнаграждение за използване на базата данни, в размер на 9 249.90 лв.
годишно или в общ размер от 40 711,72 лева за периода от 30.07.2019 г. до
22.12.2023 г. (датата на подаване на исковата молба), на основание чл. 95, ал. 1
от ЗАПСП;
4./ за осъждане на ответника да заплати на ищеца законната лихва за
забава върху дължимите обезщетения, както следва: • 3 021,65 лв. за периода
21.12.2020 г. до 21.12.2023 г. върху обезщетение в размер на 9 249,90 лв.,
дължимо за периода 30.07.2019 г. - 29.07.2020 г.; • 2 453,77 лв. за периода
30.07.2021 г. до 21.12.2023 г. върху обезщетение в размер на 9 249,90 лв.,
дължимо за периода 30.07.2020 г. - 29.07.2021 г.; • 1 515,85 лв. за периода
30.07.2022 г. до 21.12.2023 г. върху обезщетение в размер на 9 249,90 лв.,
дължимо за периода 30.07.2021 г. - 29.07.2022г.; • 488,75 лв. за периода
30.07.2023 г. до 21.12.2023 г. върху обезщетение в размер на 9 249,90 лв.,
дължимо за периода 30.07.2022 г. - 29.07.2023г., на основание чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД;
5./ иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за
причинени вреди, представляващи разходи под формата на заплатено
адвокатско възнаграждение и нотариални такси за изготвяне и връчване на
нотариална покА. до ответника за доброволно уреждане на спора, в размер на
573,11 лева, на основание чл. 95 от ЗАПСП;
6./ иск за осъждане на ответника „ДМ Партс 1“ ЕООД да разгласи за
негова сметка диспозитива на решението на съда в два национални
всекидневника и в определен от съда часови пояс на телевизионна
организация с национално покритие, на основание чл. 95б, ал. 1, т. 6 от
ЗАПСП, и
7./ предявения при условие на евентуалност иск за осъждане на
2
ответника да заплати на ищеца общо обезщетение по преценка на съда в
размер на 48 764,85 лв. на основание чл. 95а, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП.
Поддържайки доводи за неправилност на решението се претендира
неговата отмяна и постановяване на друго, с което предпочитаните искове да
бъдат уважени, а при потвърждаване на решението по осъдителния иск с
правно основание чл. 95, ал. 1 от ЗАПСП, поради липса на достатъчно данни
за размер на вредите от нарушението, да бъде уважен евентуалният иск по чл.
95а, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП. Релевирано е оплакване за неправилно приложение
на материалния закон– чл. 93в, ал.1, т. 1 и ал. 4 от ЗАПСП, допуснато при
формиране на изводи относно квалификацията на извършеното нарушение от
ответника, при несъобразяване на продължителността и системността на
неговото извършваното от ответника и насочеността на същото към
използване на базата данни на ищеца с търговска цел. Развити са подробни
съображения относно елементите от фактическия състав на приложимата
правна норма във връзка с установимите факти и обстоятелства от събраните
от първоинстанционния съд доказателства.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано
лице, чрез надлежно упълномощени процесуални представители, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от
обжалване, и е процесуално допустима.
Въззиваемото дружество „ДМ Партс 1“ ЕООД, на което е редовно
връчен препис от жалбата, не се е възползвало от възможността за подаване на
отговор. С молба вх. № 2969/22.04.2025г, подадена по електронен път от адв.
П. В. в качеството му на процесуален представител на въззиваемия, преди
датата на насроченото открито съдебно заседание, е заявено становище за
неоснователност на жалбата и се иска потвърждаване на
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС взе предвид следното:
Първоинстанционният Варненски окръжен съд е бил валидно сезиран с
обективно съединени искове, предявени от ТехАлайънс ГмбХ срещу „ДМ
Партс 1“ ЕООД: 1./ за признаване за установено, че ответникът „ДМ Партс 1“
ЕООД извършва нарушение на притежаваните от „ТехАлайънс ГмбХ“
авторски права върху база данни за авточасти с наименование „Тес Doc“
(ТекДок), на основание чл. 95б, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП; 2/. за осъждане на
3
ответника „ДМ Партс 1“ ЕООД да преустанови нарушението, на основание чл.
95б, ал. 1, т. 2 от ЗАПСП; 3./ за осъждане на ответника да заплати на ищеца
обезщетение за причинени вреди – пропуснати ползи в размер на 9 249,90 лв.
годишно или в общ размер от 40 711,72 лева за периода от 30.07.2019 г. до
22.12.2023 г., на основание чл. 95, ал. 1 от ЗАПСП; 4./ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца законната лихва за забава върху дължимите
обезщетения за периода от 21.12.2020 г. до 21.12.2023 г. на основание чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД; 5./ за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за
причинени вреди, представляващи разходи в размер на 573,11 лева, на
основание чл. 95 от ЗАПСП; 6./ за осъждане на ответника да разгласи за
негова сметка диспозитива на решението на съда в два национални
всекидневника и в определен от съда часови пояс на телевизионна
организация с национално покритие, на основание чл. 95б, ал. 1, т. 6 от
ЗАПСП. В условие на евентуалност спрямо предявените осъдителни искове за
заплащане на обезщетения, е предявен иск за осъждане на ответника да
заплати на ищеца общо обезщетение по преценка на съда в размер на
48 764.85 лв. на основание чл. 95а, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП.
В исковата молба се твърди, че ищецът- чуждестранно търговско
дружество е притежател и производител на база данни за авточасти с
наименование „Tec Doc“ (ТекДок) в качеството на универсален
правоприемник на създателя на базата през 1996г.- TECDOC Informations
System GmbH. Излага се, че ответникът „ДМ Партс 1“ ЕООД повече от четири
години използва без разрешение базата данни в собствения си уебсайт
dmparts.bg посредством извличане чрез постоянно и временно предаване на
данни по смисъла на ЗАПСП, от което ищецът търпи вреди, в т.ч. пропуснати
ползи от неплащане на лицензионна такса за използването на базата данни.
Ответникът е бил поканен да прекрати нарушението, но не преустановил
неправомерното извличане. Излага, че продуктът ТекДок представлява база
данни за авточасти, позволяваща търсене на авточасти по задаване на
параметри за дадена марка и модел автомобил, предназначена да се използва
както от производителите на авточасти, така и от търговците и дистрибутори
на авточасти, осъществявайки връзка между тях. Излага подробно какво
представлява и как функционира базата данни, която е била достъпна на
адрес: https://web.tecalliance.net/tecdocsw/bg/login. Още към началото на май
2019 г. уебсайтът dmparts.bg бил активен и на същия се осъществявало
4
извличане чрез постоянно и временно предаване на данни от базата данни на
ищеца, което според ищеца продължава и към настоящия момент, респ.
ответникът „ДМ Партс 1“ ЕООД, който е вписан като юридическо лице в
ТРРЮЛНЦ на 30.07.2019г., от момента на регистрацията си извършва
нарушението на авторските права на ищеца. При представянето на различни
артикули в уебсайта dmparts.bg било изрично посочено „TecDoc данни“, като
ответното дружество е напълно информацията– резервна част, модел,
каталожни данни и пр. Причинените вреди, чието обезщетяване се
претендира, съставляват пропуснати ползи от реализирането на печалби от
продажбата на лицензиран достъп до базата данни.
Ответникът е подал в срок отговор на исковата молба, в който е заявено
становище за неоснователност на исковете изцяло по основание. Оспорва се
извършването на нарушение по смисъла на чл. 93в, ал. 1, т.1 от ЗАПСП, както
и чл. 95 от ЗАПСП, като се твърди, че не е осъществявано извличане чрез
постоянно и временно предаване на конкретната база данни върху друг
носител. Твърди се, че по своята същност базите данни на ищеца са данни,
посредством които се позволява търсене на автомобилни части и аксесоари, а
не самите такива, обект на реклама, като няма данни в представените от
ищеца писмени документи за идентичност на базите данни на ищеца, тези в
уебсайта за торенти, и тези, за които се твърди, че се намират на страницата на
„ДМ Партс 1“ ЕООД, както и начина/способа по който последните следва да
са попаднали на страницата на ответната стрА.. Според ответника липсва
съпоставка, А.лиз и/или сравнение между базата данни, предмет на
нарушението, според съдържанието й към момента на първоначалната й
поява, с оригиналната база данни на производителя, посредством които да се
установи извличането на база данни. Вместо това, ищецът съпоставял бази
данни с артикули, изложени в интернет страница. Излага се, че понятието
(TecDoc) е посочено в сайта в смисъл на техническа документация (съкратено
от Technical Documentation) и е видно от представените от ищеца
доказателства, че посочените артикули не съдържат информация, налична
единствено в базата данни TecDoc, какъвто би бил например уникален
артикулен номер, уникално описание на артикул, налично единствено в базата
данни TecDoc или друг вид доказуемо уникално съдържание. Според
ответника посочените данни за отделни артикули са налични в техническата
документация на артикулите, които дружеството рекламира с цел да продаде,
5
откъдето са били въведени ръчно в собствения му уебсайт за реклама, за
удобство и информация на клиентите му.
Доводите и съображенията на страните са доразвити в допълнителна
искова молба и допълнителен отговор.
Решението на ОС– гр. Варна, с което исковете са отхвърлени, като
неоснователни, е валидно, по критериите, възприемани в мотивите към ТР №
1/2011г. от 10.02.2012г. по тълк. д. № 1/2011г. на ОСГТК на ВКС, като
постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му
правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл.
236 ГПК. Същото е допустимо- налице са всички предвидени от закона
предпоставки и липсват процесуални пречки за възникване и надлежно
упражняване на правото на иск. Спорът е правилно квалифициран съобразно
заявените от ищеца фактически основания и петитуми на предявените
обективно съединени искове.
Предвид указанията по приложение на процесуалния закон по т. 1 от
ТР № 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269,
ал. 1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по валидността на
решението неговата допустимостта в обжалвА.та част и проверката за
правилност относно допуснати нарушения на императивни материалноправни
норми от първата инстанция, въззивният съд е ограничен по остА.лите
въпроси от посоченото в жалбата.
Въззивникът не е релевирал оплаквания за неправилност на
фактическите изводи на първоинстанциония съд в обжалваното решение, а се
твърди, че фактическата обстановка е правилно установена въз основа на
събраните по делото доказателства, но неправилно е квалифицирано
извършеното от ответника нарушение, като не е съобразена системността и
насочеността на същото към използване на базата данни на ищеца с търговска
цел.
Въззиваемото дружество не е подало отговор, а в молбата вх. №
2969/22.04.2025г, подадена преди датата на насроченото открито съдебно
заседание, е заявено бланкетно оспорване основателността на въззивната
жалба.
При липса на оплаквания и оспорвания срещу фактическите изводи в
обжалваното решение, настоящия състав на въззивния съд намира, че, по
6
аргумент от чл. 269, ал. 1 ГПК, следва да основе правните си изводи на
възприетата от окръжния съд фактическа обстановка, която е в съответствие с
фактите и обстоятелства, установими от съвкупната преценка на събраните
доказателства, като препраща към мотивите на първоинстанционното
решение в тази част, на основание чл. 272 от ГПК.
В допълнение, за да се произнесе по конкретните оплаквания в жалбата
съгласно правомощията си по чл. 269 от ГПК, въззивният съд съобрази
следното:
За безспорни между страните са приети обстоятелствата, че
притежател/производител на базата данни ТекДок е ищецът ТехАлайънс
ГмбХ, като универсален правоприемник на създателя на базата пред 1996г.-
TECDOC Informations System GmbH, както и че ответникът „ДМ Партс 1“
ЕООД е собственик на интернет сайт https://dmparts.bg/, считано от
30.07.2019г., и извършва търговия с авточасти, автоаксесоари, автомобилни
гуми и др., като предлага същите и чрез своя интернет уебсайт. Сайтът
първоначално е създаден от външна фирма през 2019г., като няма данни
впоследствие да е имало абонаментна поддръжка и доразвиване от фирмата
създател. От 2020г. не е констатирА. съществена промяна в дизайна и
функционалността на сайта. Той е разположен на външен сървър /хостинг/,
управляван от друга фирма, за което се плаща абонамент, поддръжката на
съдържанието на сайта се осъществява чрез администраторски технически
помещения за сървъри, комуникационно оборудване и други подобни.
Преди 30.07.2019 г.– датата на вписването на „ДМ Партс 1“ ЕООД в ТР,
а именно на датите 08.05.2019г. и 04.06.2019 г. ищецът е изпратил на адрес
********** електронни съобщения, с които е информирал лицето,
управляващо уебсайта https://dmparts.bg/, за установено неоторизирано
използване на базата данни на ищеца на посочения уебсайт и го е поканил да
преустанови използването и да заплати лицензионно възнаграждение.
На 08.05.2019 г. и 04.06.2019 г. на адрес ********** от името на ищеца
„ТехАлайънс“ ГмбХ са изпратени съобщения по електронна поща, с които е
информирано лицето, управляващо уебсайта https://dmparts.bg/ за установено
неоторизирано използване на базата данни на ищеца на този уебсайт и е
отправена покА. към това лице да преустанови това неоторизирано ползване
и да заплати лицензионно възнаграждение. „ТехАлайънс“ ГмбХ е изпратил до
7
„ДМ Партс 1“ ЕООД нотариална покА. със сходно съдържание и тя е била
връчена на 05.01.2023 г. по реда на чл. 47, ал. 1 вр. чл. 50, ал. 4 от ГПК чрез
залепване на уведомление на адреса на управление на „ДМ Партс 1“ ЕООД от
И.Ф. – помощник-нотариус по заместване на нотариус П.С. с рег. № 335 и с
район на действие Районен съд - Варна.
Към момента на извършената проверка от вещото лице, изготвило
компютърно- техническата част на назначената от ВОС комплексна съдебна
компютърно-техническа и икономическа експертиза (КСКТИЕ), не са
намерени в сайта на ответника артикули, които да съдържат описание
„TecDoc“ данни, или друга информация, която да води до заключение за
имплементация на базата данни на „ТехАлайънс“ ГмбХ в сайта на „ДМ Партс
1“ ЕООД. Експертът е извършил частична (извадкова) проверка на
предлаганите артикули от сайта на „ДМ Партс 1“ (dmparts.bg), най-вече в
частта „камиони“ и „авточасти за камиони“, въз основа на която е установил,
че част от проверяваните артикули ги има в каталога на ТехАлайънс ГмбХ
(TecAlliance), като прави предположение, че това частично съвпадение е
налице откакто сайта на ответника съществува. Съвпадението е частично,
защото в сайта на ищеца има много повече описание и детайлна информация
за дадените артикули, отколкото в сайта на „ДМ Партс 1“. В тази връзка
следва да се посочи, че само въз основа на намереното словосъчетание
„ТесDoc данни“ в извлеченията от архивиращия уеб сайт veb.archive.org не е
достатъчно да се обоснове извод за нарушение по смисъла на чл. 93в, ал. 1, т. 1
от ЗАПСП, съставляващо продължаващо ползване на неразрешено извлечено
и имплементирано съдържание, след като информацията под това
словосъчетание е различна от тази, посочена в защитавА.та база данни.
Установено е по делото, включително и въз основа на признания за
неизгодни факти, че по възлагане на ответното търговско дружество в периода
от учредяването му до регистрацията в ТР, при разработването на сайта на
новоучреденото дружество е осъществено кратковременно извличане чрез
пренасяне на част от информация, налична в базата данни TecDoc върху
интернет сървър, т.е. касае се за уеб базирано съдържание, достъпът до което
се осъществява посредством интернет страницата на „ДМ Партс 1“ ООД.
Относно начина, по който е била намерена тази информация от разработчика
на сайта вещото лице сочи, че в първото тримесечие на 2019 г. чрез торент
сайтове е имало достъп до базата данни на ТехАлайънс ГмбХ, но от по-късна
8
дата няма такива. Сайтът на ищеца всеки месец се актуализира, т.е.
извлечената през 2019г. информация чрез торент сайт не е имало възможност
да бъде обновявА. и е стА.ла безполезна за кратък период. Извличането е
осъществено в периода май– юли 2019г. и е било налично към датата на
вписване на ответното дружество в търговския регистър– 30.07.2019г., но е
преустановено след получаването на предупредителните писма, изпратени от
притежателя на базата данни. Предлаганите на сайта на ответника артикули са
около 2800 – 2900, докато базата данни на ищеца, която се актуализира
непрекъснато, съдържа между два и половина и четири милиона артикула с
възможности за търсене по множество критерии. Общият брой артикули,
които предлага на сайта си ответникът, е не повече от 0.1% от съдържащите се
в базата данни на ищеца, а по- голямата част от включените в сайта на
ответника артикули изобщо на са включени в базата данни на ищеца.
Съдържанието на достъпната на интернет страницата на ищеца информация
за всеки от предлаганите продукти е в много по-малък обем от информацията
за същите продукти в базата данни на ищеца. Голяма част от артикулите, които
в момента се продават в сайта на „ДМ Партс 1“ са аксесоари, масла и др., а
информацията за данните от техническата документация е налична и в
официалните сайтове на съответния производител, т. е. за тези артикули,
вещото лице не може да потвърди, че информацията е взета от базата данни на
ищеца, а не от официален сайт. Сайтът на ответника се използва като вид кА.л
за комуникация, за приемане на поръчки, въз основа на които се прави
запитване чрез Inter cars базата данни и на клиента, направил поръчката, се
връща ценова оферта.
По т. 3 и т. 4 от обстоятелствената част на въззивната жалба се твърди,
че в мотивите на обжалвания съдебен акт съдът е приел, че от момента на
вписване на ответното дружество в търговския регистър до 26.03.2023г. е
осъществявало имплементиране на части от закриляната базата данни на
ищеца, включително и имплементиране на съществена функционалност,
представляваща възможност за търсене на резервни части и консумативи по
марка, модел и модификация на автомобила, в периода на създаване на сайта
през 2019г. до 25.01.2021г., както и че ответникът е използвал базата данни на
ищеца най- малко в периода до 26.05.2023г.
Съответните на тези твърдения фактически изводи на първостепенния
9
съд, които напълно съответстват за събраните доказателства, след съвкупната
им преценка, и се възприемат изцяло от настоящия състав на въззивния съд,
не са в смисъла, който твърди жалбоподателя. Ясно и непротиворечиво е
прието в мотивите, че повторно и систематично извличане на съдържание от
базата данни на ищеца от стрА. на ответника след 2019г. не се установява от
експертизата, респ. не се установява и повторно или систематично
извършване на действия от ответника, които в крайна сметка да са довели до
публичен достъп до цялото или значителна част от съдържанието на базата
данни на ищеца и по този начин сериозно да накърняват инвестицията на
производителя.
„Извличане и имплементиране на съществена функционалност“ на
защитавА.та база данни в сайта на ответника, каквото нарушение се твърди от
ищеца, не се установява от събраните доказателства. Установен е фактът на
неразрешено извличане на информация от базата данни на ищеца през 2019г.,
чрез пренасянето й на сайта на ответника, вероятно опосредено от торент
сайт, в който тази база данни е била предоставена от неизвестно лице, за
свободно споделяне и ползване от неограничен брой потребители. Не се
установява имплементиране на съпътстващ софтуеър за използването на
съществените функционалности на базата данни на ищеца, т. е. това, което е
можело да бъде извлечено е информация, а не функционалност.
Същевременно, основната задача на базата данни на ищеца, според
твърденията в исковата молба, т.1.2, е администриране на големи обеми от
данни и извеждане на данни, т. е. показване на конкретни специфични данни
при търсене, напр. по модел и марка на автомобил се показват всички негови
части, от двигател до фарове, копчета по таблото и др. Извлечената
информация към 2019г., вероятно съвпадаща с тази от техническата
документация на производителите към момент на предоставянето й за
споделяне от неизвестно лице в торент сайт, която е била общодостъпна на
свободния пазар, не позволява дори минимално частично изпълнение на
основните цели и задачи на притежавА.та от ищеца база данни. Вещото лице
прави разграничение между опциите за търсене в базата данни на ищеца и
самата база данни, предоставяща актуална и изчерпателна информация за
идентифициране и поръчки на части за автомобили, тя е в електронен формат
и предлага WEB интерфейс за търсене на авточасти по различни критерии–
марка автомобил, модел, модификации и т. н. до специфичен ОЕМ номер на
10
конкретната част, който се посочва от производителя, докато базата данни на
ответника е напълно различна не само като количество и описание на
артикулите. Независимо, че според архивните изгледи на сайта на ответника
към 2020 г. и в началото на 2021 г., е имало възможност за търсене по марка и
модел на автомобила, това не означава нито „извличане и имплементиране на
функционалност“ от защитавА.та база данни напр. посредством съпътстващ
софтуер за използване на базата данни, нито че заложените от разработчика на
сайта на ответника възможности за търсене, който впоследствие са
премахнати, се доближават до основната функционалност на сайта на ищеца.
Вещото лице изрично посочва, че не става дума за имплементиране на база
данни с определена функционалност, а за пренасяне на информация.
Ответникът е рекламирал чрез сайта си около 2000 артикула от определени
видове, по отношение на които функционалността на базата на ищеца за
търсене е неприложима. Опциите за търсене в сайта на ответника са
разработени от създателя на сайта, по начин, съответстващ на ограничения
вид продавани стоки, състоящ се предимно от аксесоари, масла и др. подобни,
част от които не се намират в базата данни да ищеца, както и на целта на
създаването на сайта- предимно за реклама.
По отношение на периода на използването от ответника на
имплементирА. през 2019г. информация следва да се посочи, че според
заключението на експертизата, към 26.05.2023 г. на сайта на ответника все още
се намира артикули, които съвпадат с тези от базата данни на ищеца, но
съвпадението е частично. Това е така, защото в сайта на ищеца има много
повече описание и детайлна информация за даден артикул, отколкото в сайта
на „ДМ Партс 1“. Според вещото лице не става въпрос за имплементация, а
само за съвпадение на артикули, които са в двата сайта, с уточнението, че
голяма част от тези, които в момента се продават в сайта на „ДМ Партс 1“ са
аксесоари, масла и др. подобни, за които е налична техническа информация и
в официалните сайтове на съответния производител, т. е. специално за
артикулите, за които има частично съвпадение, вещото лице не може да
потвърди, че информацията е взета от базата данни на ищеца, а не от
официален общодостъпен сайт.
По т. 5.2.2 от въззивната жалба въззивникът твърди, че вещото лице,
изготвило компютърно- техническата част на комплексната експертиза, е
11
посочило, че в периода от м. 05.2019г. до края на януари 2021г. в уебсайта на
ответника е била възпроизведена част от базата данни на ищеца, ведно с
всички нейни функционалности, позволяващи обработка на данните, както и
че и към момента на изготвяне на заключението – 12.09.2024г. има артикули,
данните за които са възпроизведени от базата данни на ищеца и това е изрично
посочено при описанието на съответните продукти.
По А.логични съображения на изложените в предходните абзаци, съдът
следва да посочи, че тези твърденията на въззивника по т. 5.2.2 от въззивната
жалба относно установените по делото и възприетите в мотивите на
обжалваното решение релевантни факти не съответстват нито на
действителния смисъл на фактическите изводи на ВОС, нито на изводите на
вещото лице. В тази връзка, следва да се наблегне само на двата основни
извода, предложени на съда от вещото лице, които са възприети изцяло, а
именно, че за артикулите, които се намират и в двата сайта не може да
потвърди, че информацията от техническата документация е взета от базата
данни на ищеца, а не от официален общодостъпен сайт на съответния
производител, както и че ако има извличане, става дума за информация за
определени артикули, а не за част от база данни, със съответна
функционалност .
Следователно, не се установява от доказателствата по делото, че от
сайта на ответника е осъществявано „извличане“ по смисъла на чл. 7 параграф
2 от Директива 96/9/ЕО след датата, приета от първоинстанционния съд–
25.01.2021г. Съставът на въззивния съд намира за недоказано осъществявано
„извличане“ по смисъла на закона и в периода от вписването на търговското
дружество- ответник до възприетата от окръжния съд дата- 25.01.2021г., тъй
като не е проведено никакво доказване за съпоставка между базата данни,
предмет на твърдяното нарушение, според съдържанието й към момента на
първоначалната й поява, с оригиналната база данни на производителя, но
доколкото не е въведено надлежно в предмета на спора оплакване от
ответника по този фактически извод в обжалваното решение, той следва да
бъде възприет от настоящия съдебен състав.
Въз основа на посочената фактическа установеност, съставът на
въззивния съд прави следните правни изводи по спорните въпроси:
Глава единадесета „а“ на ЗАПСП „Права на производителите на бази
12
данни“ реципира разпоредбите на Директива 96/9/ЕО на Европейския
парламент и Съвета от 11 март 1996 година за правна закрила на базите данни
/“Директива 96/9/ЕО“/. По силата на чл. 93в, ал. 1 от ЗАПСП производителят
на база данни има право да забрани: 1. извличането чрез постоянно или
временно пренасяне на съдържанието на базата данни или на негова
съществена в количествено или качествено отношение част върху друг
носител по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма; и 2. повторното
използване на съдържанието на базата данни или на негова съществена в
количествено или качествено отношение част чрез разгласяване под каквато и
да е форма, включително разпространение на копия, отдаване под наем или
предоставяне по цифров път. Производителят на база данни има право да
забрани действията по чл. 93в, ал. 1 и по отношение на несъществена част от
съдържанието й, когато тези действия се извършват повторно и систематично
по начин, който противоречи на нормалното й използване или може да увреди
законните интереси на производителя- чл. 93в, ал. 4 от ЗАПСП.
Според чл. 7 параграф 2 от Директива 96/9/ЕО „извличане“ означава
постоянното или временното пренасяне на цялата или на съществена част от
съдържанията на база данни върху друг носител по какъвто и да е начин и в
каквато и да е форма, а „повторно използване“ означава каквато и да е форма
на публично представяне на цялата или на съществена част от съдържанието
на база данни чрез разпространение на копия, даване под наем, чрез on line
или други форми на предаване, като първата продажба на копие от базата
данни в Общността от носителя на правото или с негово съгласие изчерпва
правото на контрол върху препродажбата на това копие в Общността. Тези
разпоредби са реципирани с чл. 93в, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗАПСП.
Съгласно т. 3 от диспозитива на решението на Съда на Европейския
съюз от 9 ноември 2004 по дело C-203/02, изразът „съществена част, оценена
количествено, … от съдържанието на база данни“ в чл. 7 от Директива
96/9/ЕО се отнася за обема от данни извлечени от базата данни и/или
използвани повторно и трябва да бъде оценяван във връзка с общия обем на
съдържанието на базата данни. А изразът „съществена част, оценена
качествено, … от съдържанието на база данни“ се отнася до обема на
инвестицията в придобиването, верифицирането или представянето на
съдържанието на предмета на акта на извличане и/или повторно използване,
независимо дали този предмет съставлява количествено съществена част от
13
общото съдържание на защитената база данни. Коя да е част, която не
отговаря на дефиницията за съществена част, оценена както количествено,
така и качествено, попада в дефиницията на несъществена част от
съдържанието на базата данни.
„ТехАлайънс ГмбХ“ твърди в исковата молба осъществявано от
ответника „ДМ Партс 1“ ЕООД нарушение по чл. 93в, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП, на
притежаваните от ищеца авторски права върху база данни за авточасти с
наименование „Тес Doc“ (ТекДок), изразяващо се в неразрешено ползване на
базата данни, а именно извличане чрез постоянно и временно предаване на
данни в уеб сайта https://dmparts.bg/ по смисъла на чл. 93в, ал. 1, т. 1 от
ЗАПСП, на основание чл. 95б, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП, като предявява
установителен иск за нарушението, с правно основание чл. 95б, ал. 1, т. 1 от
ЗАПСП, и осъдителен иск с правно основание чл. 95б, ал. 1, т. 2 от ЗАПСП за
осъждане на ответника да преустанови нарушението на притежаваните от
ищеца авторски права чрез неразрешено ползване на базата данни, като
премахне от съдържанието на уебсайта dmparts.bg всяка информация,
извлечена от базата данни. ОстА.лите обективно съединени искове по чл. 95,
ал. 1 от ЗАПСП, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, чл. 95 от ЗАПСП, чл. 95б, ал. 1, т. 6 от
ЗАПСП са обусловени от уважаването на посочените установителен и
осъдителен иск.
Установява се по делото, че още от 1996г. праводателят на ищеца е поел
инициативата и риска за инвестиране в събирането, сверяването или
използването на съдържанието на базата данни ТекДок, представляваща
колекция от данни за продукти, включително каталожна информация за
автомобилната индустрия. Доставчиците– производители на автомобили и
авточасти – предоставят на ищеца данни за продуктите, които произвеждат
или предлагат. СъбрА.та информация в базата данни се предоставя за
използване от потребителите– търговците на авточасти и сервизите– срещу
заплащане на лицензионна такса при условията на лицензионно споразумение.
Базата данни се предоставя на различни езици в т.ч. български, като ищецът
предлага регулярна актуализация (допълване, обновяване) на различните
части на базата данни и надстройка срещу заплащане. ПритежавА.та от ищеца
базата данни съдържа огромен обем информация за между два милиона и
половина и четири милиона артикула, като основната задача на сайта е
14
администрирането на големи обеми от данни и показване на конкретни
специфични данни при търсене по марка и модел на автомобила.
От събраните по делото доказателства не се установява по безспорен
начин, а се отрича основателността на фактическите твърдения в исковата
молба, че ответното дружество осъществява постоянно и временно предаване
на данни, съставляващи част от съдържанията на база данни на ищеца, в уеб
сайта https://dmparts.bg/. Към момента на проверката на вещото лице не е
открита информация, която да води до заключение за имплементация на
базата данни на ищеца в сайта на ответника, респ. пренасяне на данни или
файлове, които съдържат части/елементи от базата данни Tec Doc, в
публичната част на уебсайта на ответника https://dmparts.bg не се прави. В
определен период през 2019 г. е имало опит за нерегламентирано извличане на
съдържание от базата данни на „ТехАлайънс“ ГмбХ на уебсайта на „ДМ Партс
1“ ЕООД. Извлечената информация през 2019г., която не съставлява
обособена част от базата данни, а техническа информация за конкретни
артикули, е стА.ла неактуална в кратък период от време и нарушението е
преустановено след отправените предупрежденията от притежателя на базата
данни. Приходите от поръчки, направени през сайта на ответника, са не повече
от 1,8 % от всички приходи за периода след възникването на дружеството,
като, с оглед на предлагания асортимент от стоки от ответника, част от които
не фигурират в базата данни на ищеца, не може да се приеме, че всички
приходи от тези поръчки са вследствие използване на информация от базата
данни на ищеца.
Съгласно Решение № 218 от 16.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 199/2014 г.,
I т. о., ТК, извличането на база данни се установява чрез съпоставка между
базата данни, предмет на нарушението, според съдържанието й към момента
на първоначалната й поява, с оригиналната база данни на производителя, като
преценката на критериите за извличане не следва да отчита последващи
модификации в съдържанието на пренесените елементи.
В случая, за съпоставка между базата данни, предмет на нарушението,
според съдържанието й към момента на първоначалната й поява- м. 05.- м.
07.2019г., с оригиналната база данни на производителя, не са събрани
доказателства. Ищецът е представил нотариално заверени преписи от
обективирано върху хартиен носител съдържание на интернет страница, която
15
показва изглед на уебсайта на ответното дружество към дата 24 октомври
2020 г., както и 11 бр. нотариално заверени преписи от снети на 26.05.2023 г.
на хартиен носител изгледи от уебсайта https://dmparts.bg/. Ответникът не
оспорва факта, че представените изгледи са снети от неговата интернет
страница https://dmparts.bg/ на посочените дати, но оспорва тяхната
относимост към предмета на спора, както и годността им да установят
извличане на съдържание от базата данни на ищеца, с твърденията, че
описание на продуктите е въвеждано ръчно, от официалната техническа
документация на съответния производител.
Посредством специални знания на експерт, е установено, че към
момента на обективиране на хартиен носител на съдържание и изгледи на
уебсайта на ответника, няма съвпадение между тях и съдържанието на
достъпната на интернет страницата на ищеца информация за всеки от
предлаганите продукти и информацията за същите продукти в базата данни на
ищеца. Не се касае за различна подредба или организация на съответните
елементи, различна от тази, която характеризира оригиналната база данни по
смисъла на съображение 41 от решение от 5 март 2009 г. по дело С-545/2007
на СЕС, а за различия на съдържание при обективирането на един и същи
елемент в двата съпоставяни сайта. Голяма част от артикулите, които се
продават в сайта на „ДМ Партс 1“ са аксесоари, масла и др., а информацията
за данните от техническата документация е налична и в официалните сайтове
на съответния производител, т. е. за тези артикули експертът заявява, че не
може да се установи дали тази информацията е пренесена от базата данни на
ищеца, а не от официален сайт. Ответникът е използвал назад във времето,
при техническо описание на част от артикулите си, израза „TecDoc данни“, но
без съвпадение между последващото описание в сайта на „ДМ Партс 1“ и
фигуриращите в базата данни на ищеца много по- подробни описание и
детайлна информация за даден артикул.
Съгласно чл. 7 (5) от Директива 96/9/ЕО нееднократното и системното
извличане и/или повторно използване на несъществените части от
съдържанията на бази данни, изискващи действия, които противоречат на
нормалното използване на тази база данни или които неоснователно увреждат
законните интереси на производителя на базата данни, не са разрешени. Тази
забрА. е имплементирА. във вътрешното право с разпоредбата на чл. 93в, ал. 4
от ЗАПСП. Тълкуване на понятията съществена и несъществена част от база
16
данни е дадено с решение от 9 ноември 2004 г. по дело C-203/02 на СЕС.
Съгласно т. 3 от решението по C-203/02 изразът "съществена част в [...]
количествено отношение от съдържанието на базата данни" по член 7 от
Директива 96/9 се отнася до обема данни, извлечени от базата данни и/или
повторно използвани, и трябва да бъдат оценени по отношение на общия обем
на съдържанието на базата данни. Изразът "съществена част в […] качествено
отношение от съдържанието на базата данни" се отнася до мащаба на
инвестицията при получаването, проверката или представянето на
съдържанието, което е предмет на акта на извличане и/или повторно
използване, независимо дали този предмет представлява количествено
съществена част от общото съдържание на защитената база данни. Всяка част,
която не отговаря на определението за съществена част, оценена както
количествено, така и качествено, попада в рамките на определението за
несъществена част от съдържанието на база данни, а съгласно разпоредбата на
чл. 93в, ал. 1, т. 1 ЗАПСП само в случай на достигнато съществено в
количествено или качествено отношение извличане на съдържание обосновава
самостоятелно защитимо право върху база данни като специфичен обект на
авторското право.
Въззивникът – ищец не оспорва в жалбата, че съотношението между
извлечена през 2019г. информация, съдържаща се в притежавА.та от него база
данни е за артикули, които са не- повече от 0.1 %, при което, с оглед даденото в
решението от 9 ноември 2004 г. по дело C-203/02 на СЕС тълкуване въз основа
на установените поделото факти, съдът приема, че обемът на пренесеното на
сайта на ответника съдържание е незначителен в сравнение с общия обем на
съдържанието на базата данни на ищеца. Евентуално извлеченото съдържание
е предимно техническо описание на малък брой артикули, което не
съответства на целите, задачите и мащаба на инвестицията за създаване и
поддръжка на базата данни на ищеца. Последната не съдържа обекти на
авторски права по отношение на описанията „TecDoc данни“, съдържащи се в
официалната техническа документация за артикулите на съответните
производители или доставчици на автомобилни части, а полезността й е в
нейната систематизация и специфична функционалност при търсене,
обуславящ авторскоправната закрила- напр. по зададен модел и марка на
автомобил се показват на потребителя на сайта всички части, аксесоари и
консумативи за автомобила.
17
Според архивните изгледи на сайта на ответника към 2020 г. и в
началото на 2021 г., е имало възможност за търсене по марка и модел на
автомобила, но заложените от разработчика на сайта на ответника
възможности за търсене, който впоследствие са премахнати, дори не се
доближават до функционалностите на сайта на ищеца, а по отношение на
„извличане и имплементация“ на функционалност не се установява и
техническа възможност. Въз основа на посоченото, извличане от стрА. на
ответника на съществена част от съдържанието на закриляната базата данни
на ищеца и в качествено отношение следва да се приеме за недоказано.
Съгласно чл. 93в, ал. 4 от ЗАПСП, производителят на база данни има
право да забрани действията по ал. 1 и по отношение на несъществена част от
съдържанието й, когато тези действия се извършват повторно и систематично
по начин, който противоречи на нормалното й използване или може да увреди
законните интереси на производителя. От доказателствата по делото не се
установява достигане до такъв кумулативен ефект на действията на ответника
през 2019г., които според тълкуване тов т. 4 от решението по дело C-203/02 на
СЕС във вр. чл. 93в, ал. 4 от ЗАПСП, нарушават забрА.та, касаещи
несъществена част от съдържанието на базата данни, отнасяща се за
неразрешени действия на извличане или повторно използване, за
възстановяване и/или предоставяне на обществеността, без разрешението на
създателя на базата данни, на цялото или значителна част от съдържанието на
тази база данни, с които сериозно се накърнява инвестицията на
производителя. Извлечената информация чрез торент– сайт през 2019г.,
доколкото е установено, съставлява данни от техническата документация на
артикули от автомобилната промишленост, които данни се предоставят от
производителите и доставчиците срещу възнаграждение, заплащано в полза на
притежателя на базата данни, и се актуализират постоянно поради
непрекъснати промени в асортимента и техническите характеристики на
артикулите, т. е. за възмездяване на труда конкретно по въвеждане на
актуализирани данни от техническата документация на съответния артикул
ищецът получават възнаграждения по договори с доставчиците и
производителите на автомобилни части, които ги предоставят за
инкорпорирането им в базата данни за авточасти с наименование „Tec Doc“
(ТекДок).
18
Въз основа на изложеното съдът приема, че не е установен за целия
исков период, за който се претендира обезщетение по чл. 95, ал. 1 от ЗАПСП,
фактът на нарушаване от стрА. на ответника на притежаваните от
„ТехАлайънс ГмбХ“ авторски права върху база данни за авточасти с
наименование „Тес Doc“ (ТекДок), което да съставлява неправомерно
използване от стрА. на ответника на съществена част от съдържанието на
притежавА.та от ищеца базата данни, или на несъществена такава в
хипотезата на чл. 93в, ал. 4 ЗАПСП.
Така мотивиран съставът на въззивния съд прави крайния правен извод,
че предявените от ищеца обективно съединени искове с правно основание чл.
95б, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП, чл. 95б, ал. 1, т. 2 от ЗАПСП, чл. 95, ал. 1 от ЗАПСП,
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, чл. 95 от ЗАПСП, чл. 95б, ал. 1, т. 6 от ЗАПСП, както и на
евентуалния иск по чл. 95а, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП, са недоказани по основание.
Поради съвпадение на правните изводи на двете съдебни инстанции по
съществото на спора решението на ОС- Варна следва да се потвърди изцяло.
Въззиваемата стрА. не е представила доказателства за направени
съдебно- деловодни разноски за тази инстанция.
Воден от горното, ВнАпС, III-ти състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 519/16.12.2024г., постановено по т. д. №
742/2023г. на Варненски окръжен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19