№ 15625
гр. София, 28.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20231110113975 по описа за 2023 година
Предявени са от ищеца „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, обективно и
субективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл.
422 ГПК с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, срещу В. Р. С. ,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, ******** и Л. З. С-А, ЕГН **********, с адрес:
гр. София, *****, искове за установяване на вземания по издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за следните суми, за които е
издадена заповед за изпълнение от 18.08.2022 г. по ч. гр. д. № 43153/2022 г. на СРС,
157 състав, в условията на разделна отговорност при следните квоти:
В. Р. С. – 5/6, или 3132,36 лв. - представляваща стойност на потребена топлинна
енергия за имот, находящ се на адрес: гр. София, *****, за който е открита партида с
аб.№ **, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от
предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.08.2022 г. до окончателното
заплащане на вземането; 551,68 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
27.07.2022 г.; 16,34 лв., представляваща цена за услуга дялово разпределение за
периода 01.07.2019 г. до 30.6.2020 г., ведно със законната лихва от предявяване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 09.08.2022 г. до окончателното заплащане на вземането;
4,23 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода 31.08.2019 г. до 27.07.2022 г.
Л. З. С-А – 1/6 или 626,47 лв. - представляваща стойност на потребена топлинна
1
енергия за имот, находящ се на адрес: гр. София, *****, за който е открита партида с
аб.№ **, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от
предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.08.2022 г. до окончателното
заплащане на вземането; 110,34 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
27.07.2022 г.; 3,27 лв., представляваща цена за услуга дялово разпределение за периода
01.07.2019 г. до 30.6.2020 г., ведно със законната лихва от предявяване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 09.08.2022 г. до окончателното заплащане на вземането; 0,85 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
за дялово разпределение за периода 31.08.2019 г. до 27.07.2022 г.
Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД извежда съдебно предявените права при
твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа
на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период
на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по
реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на
топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след датата
на публикуване на месечните сметки. Сочи, че ответниците не са изпълнили
задължението си да заплатят сумите за доставена топлинна енергия за периода
01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., за които всеки отговаря съобразно квотата в
съсобствеността, а именно: В. Р. С. за 5/6, или сумата от 3132,36 лв., а Л. З. С-А за 1/6
или сумата от 626,47 лв. Твърди, че ответниците са изпаднали в забава, поради което
дължат и обезщетение за забава за периода от 15.09.2019г. до 27.07.2022 г. Поддържа,
че в имота е извършена услуга дялово разпределение от лице, с което ЕС има сключен
договор, като ответниците не са заплатили дължимото възнаграждение, съобразно
квотата си в съсобствеността, а именно В. Р. С. сумата от 16,34 лв., а Л. З. С-А сумата
от 3,27 лв. Претендира се и обезщетение за забава върху възнаграждението за дялово
разпределение за периода от 31.08.2019 г. до 27.07.2022 г., както и законната лихва от
датата на подаване заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
плащане.
Ответникът Л. З. **** е подала отговор на исковата молба в срока по чл. 131
ГПК, с който оспорва предявените искове с твърдения, че през процесния период
същата не е била ползвател, имотът е владян изключително от В.С., като за същия
период ответницата не е била допускана в имота, поради което последната е била
осъдена да заплати обезщетение за лишаване от ползване. При условията на
евентуалност счита, че като съсобственик, който не е ползвал имота дължи единствено
сумите за дялово разпределение, но не и сметките за отопление на имота. Оспорва да е
доставено претендираното количество топлинна енергия. Оспорва общият топломер
абонатната станция да е бил изправен. Възразява също така ЕС и дружеството,
осъществявало дялово разпределение да са били обвързани от договор, доколкото
представения е изтекъл преди процесния период и липсват данни да действието му да е
продължено. Оспорва начислените суми за сградна инсталация, позовавайки се на
Решение № 4777/2018 г. на ВАС, по адм. Дело № 1372/2016 г., с което е отменена
формулата от методика по Наредба № 16-334 за топлоснабдяването, чрез която се
2
изчислява количеството топлинна енергия, излъчена от сградната инсталация в
многофамилна сграда. Оспорва и предявените искове за обезщетение за забава с
доводи, че лихва върху прогнозни суми не се дължи.
Ответницата В. Р. С. не е подала отговор на исковата молба.
Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната
на ищеца „Нелбо” АД не изразява становище по предявените искове.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен нотариален акт за собственост върху жилище, дадено
като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № *** г.,
въз основа на който ***** е призната за собственик на Апартамент № 51, в бл. 11, на
ет. 11, в ж.к. „Зона Б-5-2а“.
С нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане от 24.07.1994 г. ***** е прехвърлила 4/6 ид. ч. от Апартамент
*****, в ж.к. „Зона Б-5-2а“ на дъщеря си В.С..
С нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност №
*** г. В.С. е призната за собственик на 1/6 ид.ч. от Апартамент *****, в ж.к. „Зона Б-5-
2а“.
По делото е представено Решение от 02.10.2017 г., постановено по гр.д.
№32643/2010 г. по описа на СРС в производство по делба с предмет процесния имот,
което е постановено след влизане в сила на Решение по допускане на делбата между Л.
З. С-А с квота 1/6 ид.ч., В.С. с квота 4/6 ид.ч. и Елена Цветанова Бонева с квота 1/6
ид.ч. С горното решение процесният имот е изнесен на публична продан.
В хода на производството по делба с нотариален акт за продажба на недвижим
имот от 30.10.2013 г. Елена Цветанова Бонева е продала на В.С. своята 5/24 ид.ч. от
същия имот.
В последствие с постановление за възлагане от 19.07.2021 г. по изп. дело №
20208440402476 1/6 ид. част от процесния имот е възложен на В. Р. С..
По делото е представено Удостоверение за наследници на ***** от 23.02.2004 г.,
видно от което същата е починала на 15.11.2003 г. и е оставила за наследници Л. З. С-А
и В.С..
Видно от приложеното по делото Удостоверение за наследници изх. № РВЕ21-
УФ01-86/04.02.2021 г. В.С. е починала на 16.06.2020 г. и е оставила за наследник
ответницата В. Р. С..
С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот *** г. ответницата В.
Р. С. е прехвърлила собствеността върху Апартамент *****, в ж.к. „Зона Б-5-2а“ на
трети неучастващи лица в делото.
Представените е Договор от 22.10.2002 г. между етажните собственици на
сграда, находяща се на адрес: гр. София, **** и третото лице - помагач „Нелбо“ ООД
за извършване от последното на индивидуално разпределение на топлинна енергия по
апартаменти, съгласно системата за индивидуално измерване, за сключването на който
е взето решение от общото събрание на етажната собственост на 27.08.2000 г., както и
Договор от 03.06.2020 г., сключен между ищеца и третото лице-помагач за извършване
на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради
етажна собственост.
Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.
По делото са представени съобщение към фактури с отразени количествата
потребена топлинна енергия и дължимата цена за периода 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г.
и извлечение от сметка, кредитни и дебитни известия, съобщения към ежемесечните
фактури, както справки за дялово разпределение за процесния период, изготвени от
третото лице-помагач.
3
Представен е и протокол за разпределение от 10.06.2021 г. по изп.дело №
2476/2020 г. и изп.дело № 2477/2020 г. по описа на ЧСИ Стоян Якимов.
Според заключението на вещото лице Д. Г. С. по допуснатата съдебно-
техническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено, сумите за топлинна енергия за имота са били начисление в
съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба – Наредба № 16-334,
изменена от 01.06.2014 г. и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. Вещото лице е
установило, че в списъците за разпределение на кубатурата в процесния блок
апартаментът фигурира с кубатура 239,7 куб.м., а заедно с общите части 268,46 куб. м.
През процесния период в имота на ответника е имало едно отоплително тяло, на което
е поставен ИРРО с дистанционен отчет и 3 бр. водомери за топла вода. На 01.11.1999 г.
е изключено отоплението на стълбите. Сградата е на ежемесечен отчет. Дяловите
единици са отчитани по електронен път (радиоотчет) и показанията са нанесени в
специализиран софтуер на ФДР и в подробните изравнителни сметки. До 02.2020 г.
водата е начислявана по реален отчет, след което поради неосигурен достъп е
изчислявана по прогнозни количества. Абонатът заплаща топлинна енергия, отдадена
от сградна инсталация, разпределяна от ФДР между всички абонати пропорционално
на пълните отопляеми обеми, на база пълно отопляема кубатура 268 куб.м. От
заключението на съдебно–техническата експертиза се установява, че стойността на
начислената от ищеца топлинна енергия за процесния период е в размер на 3906,69
лева.
Според заключението на вещото лице И. Н. Г. по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено, начислените суми за процесния период по ежемесечни фактури са
3000,95 лв. Сумите са начислявани на равни месечни вноски за годишен период, които
се определят като 1/12 от количеството енергия, ползвано от имота през предходен
едногодишен период. След годишното отчитане и изравнението от ФДР дължимите
суми за топлинна енергия са в размер на 3729,05 лв. Вещото лице е установило, че не
са постъпвали плащания от ответниците след завеждане на делото. Вещото лице е
посочило размера на законната лихва, считано от датата на изпадане на ответниците в
забава до 27.07.2022 г. – 661,30 лв. Размерът на главницата за предоставена услуга
дялово разпределение от 01.07.2019 г. до 30.06.2020 г. е 26,09 лв., а законната лихва
върху тази сума за периода 31.08.2019 г. – 27.07.2022 г. е в размер на 6,51 лв. В
съдебно заседание вещото лице уточнява, че тъй като абонатът е бил на реален отчет, а
не на прогнозни суми за времето от м.05.2019 г. до м. април 2020 г. лихвата е
начислявана за периода от 30.03.2020 г. до 31.07.2020 г. (до излизането на общата
фактура). След издаване на общата фактура – от 15.09.2020 г. до 27.07.2022 г. е
начислена нова лихва и общо претендираната лихва се явява сбор от двете лихви. При
осчетоводяване на лихвата за периода, касаещ равните месечни вноски, ищецът не е
взел предвид намаляването на цената, което е отразено в общата фактура.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил
топлинна енергия в твърдяните количества и за ответниците е възникнало задължение
за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния
период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана
услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е
възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2,
4
изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които
възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените
имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение
с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право
върху имота – собственост или вещно право на ползване, или ползване на имота на
друго облигационно основание.
От събраните по делото доказателства може да се обоснове извод, че
ответниците към 16.06.2020 г. като собственици на Апартамент *****, в ж.к. „Зона Б-5-
2а“ са се легитимирали В.С. с 5/6 ид.ч. и Л. З. С-А с 1/6 ид.ч. След смъртта на В.С.
собственик по наследство на притежаваните от нея 5/6 ид.ч. е станала ответницата В.
Р. С. като единствен наследник по закон. Предвид изложеното следва извод, че
ответницата В. Р. С. за периода от 01.05.2019 г. до смъртта на своя наследодател В.С.
на 16.06.2020 г. отговаря за задълженията към ищеца във връзка с топлоснабдяването
на имота, в качеството си на наследник, а след този период до 30.04.2021 г. като
собственик на 5/6 ид.ч. от имота.
Възражението на ответника Л. З. С-А, че доколкото е била лишена от ползването
на процесния имот и същият се ползвал изключително от другия ответник и неговия
наследодател до смъртта му, не дължи на ищеца сумите за доставена топлинна енергия
и дялово разпределение, а единствено за сградна инсталация, не може да бъде
споделено. Обстоятелството, че имот се ползва само от някои от съсобствениците има
значение единствено в техните отношения, но не и в отношенията с ищеца във връзка с
доставката на топлинна енергия. В този смисъл са и разясненията, дадени с ТР №
2/17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС, според което собственикът или носителят на
ограничено вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на
доставена топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката, като изключение от това правило е когато имотът е предоставен за
ползване по силата на договорно правоотношение и между ползвателят и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия,
какъвто не е настоящият случай.
Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от
Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е
служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са
влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.
Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се
налага извод, че между ответниците и ищеца съществува облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за
ищеца „Топлофикация София” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден
обект топлинна енергия, а за ответниците е налице задължение да заплащат нейната
цена, в качеството им на потребители на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение
№ 2/2016 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е
посочено, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за
битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за
енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Не е спорно по делото, че имотът на ответниците се намира в сграда – етажна
5
собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в
сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от
доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а. В случая от представените протокол от общото
събрание на етажните собственици, договор и от представените изравнителни сметки,
се установи, че дяловото разпределение е възложено на третото лице – помагач
„Нелбо“ ООД.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната
енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната енергия за
отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на имотите, след което се
разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните
имоти.
Действащата през процесния период нормативна уредба на чл. 155, ал. 1 ЗЕ
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни
месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по
реална месечна консумация.
В случая с представените по делото писмени доказателства (фактури, съобщения
към фактури, дебитни и кредитни известия, счетоводна справка), както и заключението
на съдебно-техническата експертиза беше доказано, че за процесния период в имота на
ответниците е доставена топлинна енергия на стойност 3906,69 лв. Според
заключението на ССчЕ неплатените суми за доставена топлинна енергия за процесния
период, след годишното изравнение и отчитане намалението в цената, е в размер на
3729,05 лв. По делото не се събраха доказателства сумите да са платени, като
представения в хода на делото протокол за разпределение, съгласно който за ищеца се
разпределят суми за доставена топлинна енергия касае период, който е извън предмета
на настоящото производство. Следователно предявените искова за доставена топлинна
енергия се явяват основателни до размера на 3729,05 лв., като за всеки ответник,
съобразно квотата му в съсобствеността, а в останалата част до пълния предявен
размер от 3758,83 лв. следва да се отхвърли.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия съдът
изходи от разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия, съгласно който клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 ако не платят задълженията си след тази
дата дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва. Съгласно, чл. 33, ал. 4
от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2., т.е. за
реално потребеното количество топлинна енергия след годишното отчитане и
издаването на обща фактура за отчетния период. От заключението на ССчЕ се
установи, че при след годишното изравнение за периода 01.05.2019 г. -30.04.2020 г. с
6
кредитно известие е приспадната сумата от 43,80 лв. заради промяна в цената.
Същевременно пак от заключението на ССчЕ се установи, че ищецът е начислил
законна лихва върху сумата, подлежаща на връщане заради промяна в цената за
периода от 30.03.2020 г. до 31.07.2020 г. Съдът намира, че ищецът няма право на
обезщетение за забава върху сумата, която подлежи на възстановяване, в случая 43,80
лв., тъй като нейната дължимост е отпаднала. От друга страна и предвид
диспозитивното начало, съдът следва да се съобрази с искането на ищеца в пределите,
в които е очертана претенцията от ищеца. В този смисъл ищецът е претендирал
обезщетение за забава само за периода от 15.09.2019 г.Дължимата и начислена от
ищеца лихва върху сумата от 43,80 лв. за посочения период, изчислена от съда по реда
на чл. 162 ГПК е в размер на 1,51 лв., която следва да се извади от посочената в
заключението на ССчЕ обща лихва за процесния период. Следователно дължимата
лихва за процесния период е в размер на 659,79 лв., до който размер се явява
основателна претенцията на ищеца. Ответниците съобразни квотите в съсобствеността
отговарят за задължението за лихва, както следва – ответникът В. Р. С. за 5/6 или до
размера на сумата от 549,83 лв., а ответника Л. З. С-А за 1/6 или до размера на 109,97
лв. В останалата част до пълния предявен размер искът за обезщетение за забава следва
да се отхвърли като неоснователен.
По иска за дължимото възнаграждение за услугата дялово разпределение, съдът
намира, че съгласно чл. 36 от сега действащите ОУ и чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените
услуги на дружествата за дялово разпределение. Видно от представените по делото
писмени доказателства, в това число протокол от общото събрание на етажните
собственици в процесната сграда, същите са избрали „Нелбо“ ООД за извършване на
услугата дялово разпределение в сградата. От заключението на СТЕ се установи, че
именно това дружество е извършвало услугата дялово разпределение. От приетото
заключение по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза се установи, че дължимата
и незаплатена сума за предоставена услуга дялово разпределение за периода 01.07.2019
г. – 30.06.2020 г. е в размер на 26,09 лв., като всеки от ответниците отговаря, съобразно
квотата в съсобствеността. Ищецът е претендирал по-малка от установената със
заключението сума, а именно 19,61 лв. общо от двамата ответници, поради което
предявените искове и срещу двамата ответници се явяват изцяло основателни, така
както са предявени.
По отношение на претенцията за обезщетение за забава върху цената за услугата
дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84,
ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба,
7
въпреки изричните указания на съда в тази насока, поради което акцесорната
претенция и в тази част се явява неоснователна.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него
разноски в заповедното производство съразмерно уважената част от исковата
претенция. В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер 88,91 лева
- заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева,
определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за
заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия, материалния
интерес, фактическата и правна сложност на делото). Съобразно уважената част от
иска на ищеца следва да се присъди съответна част от сторените в заповедното
производство разноски, а именно сумата от 137,75 лв., отговорността за която следва
да се разпредели между ответниците, както следва – в тежест на ответника В. Р. С. –
сумата от 114,79 лв., а в тежест на ответника Л. З. С-А – сумата от 22,96 лв. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него
разноски в исковото производство, съобразно уважената част от исковете. Същият е
сторил разноски в размер 137,84 лв. държавна такса, 350 лв. депозит за вещо лице по
СТЕ, 300 лв. депозит за вещо лице по ССчЕ и юрисконсултско възнаграждение
определено от съда в размер на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр.
чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване
извършените действия, материалния интерес, фактическата и правна сложност на
делото. От тях съобразно уважената част на иска следва да се присъди съответна част,
а именно сумата от 880,43 лв., отговорността за която следва да се разпредели между
ответниците, както следва – в тежест на ответника В. Р. С. – сумата от 733,69 лв., а в
тежест на ответника Л. З. С-А – сумата от 146,74 лв.
Ответниците на основание чл. 78, ал. 3 ГПК също имат право на разноски,
съобразно отхвърлената част на предявените искове. Ответникът В. Р. С. е направила
своевременно искане за присъждане на разноски за действително платено адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лв., от които съобразно отхвърлената част на
предявените срещу този ответник искове следва да се присъди сумата от 4,17 лв.
Ответникът Л. З. С-А е направила своевременно искане за присъждане на
разноски за действително платено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., от
които съобразно отхвърлената част на предявените срещу този ответник искове следва
да се присъди сумата от 2,50 лв.
В хипотезата на развило се производство по чл. 422 ГПК ответниците нямат
право на разноски за заповедното производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
8
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София”
ЕАД по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. Р. С. , ЕГН **********, с адрес: гр. София,
******** ДЪЛЖИ НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, сумите 3107,54 лв. -
представляваща стойност на потребена топлинна енергия за имот, находящ се на адрес:
гр. София, *****, за който е открита партида с аб.№ **, за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва от предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК
– 09.08.2022 г. до окончателното заплащане на вземането; 549,83 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 30.03.2020 г. до 27.07.2022 г.; 16,34 лв., представляваща цена за
услуга дялово разпределение за периода 01.07.2019 г. до 30.6.2020 г., ведно със
законната лихва от предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.08.2022 г. до
окончателното заплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение от 18.08.2022 г. по ч. гр. д. № 43153/2022 г. на СРС, 157 състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за горницата над 3107,54 лв. до пълния предявен
размер 3132,36 лева главница за топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., за горницата над 549,83 лв. до пълния предявен размер от 551,68 лв.
обезщетение за забава за периода от 15.09.2019 г. до 27.07.2022 г., и за сумата 4,23 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
за дялово разпределение за периода 31.08.2019 г. до 27.07.2022 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение от 18.08.2022 г. по ч. гр. д. № 43153/2022 г. на СРС,
157 състав, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София”
ЕАД по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Л. З. С-А, ЕГН **********, с адрес: гр. София,
***** ДЪЛЖИ НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, сумите 621,51 лв. -
представляваща стойност на потребена топлинна енергия за имот, находящ се на адрес:
гр. София, *****, за който е открита партида с аб.№ **, за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва от предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК
– 09.08.2022 г. до окончателното заплащане на вземането; 109,97 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 30.03.2020 г. до 27.07.2022 г.; 3,27 лв., представляваща цена за
услуга дялово разпределение за периода 01.07.2019 г. до 30.6.2020 г., ведно със
законната лихва от предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.08.2022 г. до
окончателното заплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение от 18.08.2022 г. по ч. гр. д. № 43153/2022 г. на СРС, 157 състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за горницата над 621,51 лв. до пълния предявен
9
размер 626,47 лева главница за топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., за горницата над 109,97 лв. до пълния предявен размер от 110,34 лв.
обезщетение за забава за периода от 15.09.2019 г. до 27.07.2022 г., и за сумата 3,27 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
за дялово разпределение за периода 31.08.2019 г. до 27.07.2022 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение от 18.08.2022 г. по ч. гр. д. № 43153/2022 г. на СРС,
157 състав, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА В. Р. С. , ЕГН **********, с адрес: гр. София, ******** ДА
ЗАПЛАТИ НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 114,79 лв. – разноски в заповедното производство, както и сумата от 733,69
лв. – разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА Л. З. С-А, ЕГН **********, с адрес: гр. София, ***** ДА ЗАПЛАТИ
НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 22,96 лв. – разноски в заповедното производство, както и сумата от 146,74 лв. –
разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б ДА ЗАПЛАТИ НА В. Р. С. , ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от
4,17 лв. – разноски в исковото производство за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б ДА ЗАПЛАТИ НА Л. З. С-А, ЕГН
**********, с адрес: гр. София, *****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 2,50
лв. – разноски в исковото производство за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ищеца „Топлофикация София” ЕАД – „Нелбо“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10