РЕШЕНИЕ
№ 10
гр. Чепеларе, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на двадесет и шести юни през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Славка Б. Гемишева
при участието на секретаря Нина С. Горялова
като разгледа докладваното от Славка Б. Гемишева Административно наказателно дело №
20255450200054 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ТП ДГС „Акад.Николай Хайтов“ – с.Хвойна, представлявано от
директора инж. А. Ч. срещу Eлектронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено
от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата
№**********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура”, с което за нарушение на чл.
139, ал. 5 и 6, във вр. с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, е наложена имуществена санкция в размер на
300 лева, на основание чл.179, ал.3, във вр. с чл.187а, ал.1 и 2, т.1 от ЗДвП.
В депозираната жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на
издаденият електронен фиш, тъй като жалбоподателя е извършил плащане за електронна
винетка за ППС товарен автомобил „*****“ с рег.№ ******, за който автомобил е издаден
процесния електронен фиш. Отделно от това счита, че относителната давност за търсене на
админинистративно наказателна отговорност е изтекла, като нарушението е извършено на
16.02.2021 год., респ. електронния фиш е издаден на същата дата, който е връчен на
02.05.2025 год. Моли съда да постанови решение, с което да отмени електронния фиш.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от юрк. Х. Б., който поддържа жалбата
по изложените в нея доводи. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна Агенция „Пътна инфраструктура“ София – редовно призована, не
изпраща представител. По делото са постъпили писмени бележки от представляващия
страната юрисконсулт Р. Б., в което са изложени съображения за правилност и
законосъобразност на електронния фиш и моли същият да бъде потвърден, като се
претендират и разноски по делото за осъществена юрисконсултска защита.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
На 16.02.2021 г., в 14,02 ч., в общ. Чепеларе, по път 86, км. 81+004, с посока нарастващ
километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, e било установено нарушение, като
за пътно превозно средство /ППС/ Товарен автомобил „******“ с рег. № *****, не е била
заплатена дължимата пътна такса по чл. 10 , ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата /ЗП/.
Нарушението е установено с устройство № 10771, представляващо елемент от електронната
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път 86, км.
81+004.
От справка се установява, че собственик, на когото е регистрирано ППС е жалбоподателя ТП
ДГС „Акад.Николай Хайтов“ – с.Хвойна. По тази причина срещу него е бил издаден
процесният електронен фиш, с който за извършено административно нарушение по чл. 102,
ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, ЮЛ е
наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 300 лева.
На 02.05.2025 г. електронния фиш е връчен на жалбоподателя, който на 15.05.2024 г. подал
настоящата жалба.
1
Описаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени
доказателства: Електронен фиш № ********** - заверено ксерокопие; известие за доставяне
за връчване на електронен фиш от 02.05.2025 г. заверено ксерокопие; справка за нарушения;
фотоснимки на ППС с рег. № ****** – 2 броя заверени ксерокопия; справка за Нарушение №
********** – заверено ксерокопие, разписка за електронни винетки, платежно нареждане за
кредитен превод, фактура №**********/10.02.2021 год., извлечение от електронната
система за събиране на пътни такси – 2 броя.
Приобщените доказателствени източници съдържат информация, въз основа на която се
формира извода за гореописаните факти, и които съдът кредитира изцяло.
При установената въз основа на доказателствата фактическа обстановка, съдът приема, че от
правна страна се установява следното:
Жалбата, по повод на която е образувано настоящото производство е процесуално
допустима, тъй като е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, подадена е от
легитимирано лице и в законоустановения за това срок.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради което атакуваният с нея електронен
фиш следва да бъде отменен.
Легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН,
възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП, съгласно която електронният фиш е електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства.
Разпоредбата на чл.139 ал.5 от ЗДвП въвежда задължение движението на пътни превозни
средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да се извършва след
изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на
пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Съгласно ал.6 на същия член, водачът
на пътно превозно средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в
случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен
когато таксата е заплатена от трето лице.
Собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са
изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната
такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно
средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се
изпълнява от него /чл.102 ал.2 от ЗДвП/.
От събраните доказателства безспорно се установява, че дружеството – жалбоподател е
закупило електронна винетка с №21012501756175 за ППС с рег. №******* със срок на
валидност от 25.01.2021 год. до 24.01.2022 год. От приобщеното извлечение от
електронната система за събиране на пътни такси се установява обаче, че електронна
винетка с №21012501756175 се отнася за ремарке на лек автомобил (бруто комбинирано
тегло на превозното средство и ремарке > 3,5 тона), а не за товарен автомобил, какъвто е
посоченият в електронния фиш.
Съгласно чл.5, ал.3 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и
функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни
средства на база време и изминато разстояние, „отговорността при неправилно декларирани
данни относно регистрационния номер на пътното превозно средство, категорията му или
периода на валидност на винетната такса е съответно на собственика или на ползвателя,
като в случай на неправилно декларирани данни се счита, че за пътното превозно средство
не е заплатена дължимата винетна такса“.
В настоящия случай не се установява причината, поради която в електронната система е
посочен клас на превозното средство – „ремарке на лек автомобил“, а не „товарен
2
автомобил“, какъвто е въпросния „********“, но дори и да се касае за грешно декларирана
категория, то отговорността е на собственика или ползвателя на ППС. Посочената по-горе
разпоредба е ясна и категорична, че заплащането на винетна такса с неправилно
декларирани данни е равнозначно на липса на заплатена такса и движението на
горепосоченото ППС по участък с платена пътна мрежа е нарушение за неплатена валидна
винетна такса. Ето защо наведеното от жалбоподателя възражение за извършено плащане за
електронна винетка за ППС товарен автомобил „*******“ с рег.№ *******, за който е
издаден процесния електронен фиш, е неоснователно.
Относно отправеното възражение за изтекла погасителна давност, настоящият съдебен
състав, приема че се установява следното:
С Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ВКС и ВАС е
прието, че е недопустимо административните нарушения да се установяват и санкционират
след неопределен период от време, тъй като по този начин би се създала трайна несигурност
в правния мир, като освен това извършителите на деяния със значително по-ниска степен на
обществена опасност, каквито са административните нарушения, биха били поставени в по-
тежко материално правно положение от извършителите на деяния с най-висока степен на
обществена опасност, каквито са например престъпленията против личността.
В този смисъл институтите на давността в двете и разновидности – т. нар. преследвателна
давност, т. е. давност погасяваща възможността за реализиране на административно-
наказателно преследване, след изтичането на която се погасява възможността на
компетентния орган да реализира правомощията си по административно наказателното
правоотношение, и давност за изпълнение на наложено наказание, с изтичането на която се
погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на вече
наложената административна санкция, намират приложение и в административно
наказателния процес, независимо дали имат изрична уредба в ЗАНН. От принципите, че
извършителите на административни нарушения не могат да бъдат поставени в по-
неблагоприятно положение от извършителите на престъпления и от принципа за
субсидиарно приложение на НК за случаите, които нямат изрична уредба в административно
наказателния процес /чл. 11 от ЗАНН/, следва че нормите на давността уредени в НК ще
намерят съответно приложение и в административно наказателния процес.
Погасителната давност в общия случай започва от деня, в който е довършено
престъплението /нарушението – чл. 80, ал. 3 от НК и тече до реализиране на
наказателната/административно наказателната отговорност на дееца с влязъл в сила акт.
Погасителната давност бива два вида: обикновена и абсолютна, които се прилагат в
административно наказателното производство.
Обикновената давност се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за
преследване спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на
действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност – чл. 81, ал. 2 от
НК.
Абсолютната давност изключва наказателното /административно наказателното преследване
независимо от спирането и прекъсването на обикновената давност – чл. 81, ал. 3 от НК. В чл.
34 от ЗАНН са изрично регламентирани две действия, които прекъсват обикновената
погасителна давност - издаването на АУАН и издаването на НП. Предвидени са и специални
давностни срокове за извършване на тези конкретни действия тримесечен, съответно
едногодишен за издаване на АУАН и шестмесечен за издаване на НП. С издаването на АУАН
и НП, обаче не се изчерпват необходимите действия на държавата по реализиране на
административно наказателната отговорност на дееца. След издаването на НП/ЕФ, същото
следва да бъде връчено на наказаното лице, като предпоставка за влизането му в сила. Тъй
като за действието по връчване на наказателните постановления/ЕФ в ЗАНН и ЗДвП не е
предвиден специален давностен срок, то следва субсидиарно да се приложи чл. 80, ал. 1, т. 5
от НК и да се приеме, че за връчване на наказателното постановление тече обикновена
3
погасителна давност в размер на 3 години. В случая не може да намери приложение
двугодишният срок по чл. 82 от ЗАНН, доколкото приложението му би довело до смесване
между двата основни вида давност – преследвателна и изпълнителна. Преследвателната
давност тече от извършване на нарушението до реализиране на отговорността на дееца с
влязъл в сила акт. Изпълнителната давност по чл. 82 от ЗАНН започва да тече от влизане в
сила на съответния акт, с който отговорността на дееца е ангажирана. Следователно, за да е
приложим срокът по чл. 82 от ЗАНН, НП следва да е влязло в сила. Предпоставка за влизане
в сила на НП е надлежното му връчване. Преди връчването и съответно влизане в сила не
тече изпълнителната давност по чл. 82 от ЗАНН, а общата преследвателна давност по НК.
С оглед на това следва да се приеме, че по силата на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН
за връчването на НП следва да тече обикновена тригодишна давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от
НК и абсолютна погасителна давност в размер на 4 години и половина на основание чл. 81,
ал. 3 от НК.
В процесния случай ЕФ е окончателно генериран и подписан на 16.02.2021 г. от която дата е
започнала да тече обикновената тригодишна давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК за връчване
на ЕФ, а ЕФ е изпратен и връчен на 02.05.2025 г. – по данни от приложеното известие за
доставяне, като няма доказателства давността да е спирана или прекъсвана, а и не се твърдят
такива. При това положение следва, че обикновената давност е изтекла на 16.02.2024 г., т. е.
повече от една година преди датата на връчване на процесния ЕФ, с оглед на което
възможността на компетентния орган да реализира правомощията си по административно
наказателното правоотношение е погасена преди връчването на ЕФ. Отново следва да се
подчертае, че липсват доказателства за спиране или прекъсване на обикновената давност,
поради което тя следва да се приложи, респективно безпредметно е обсъждането на
абсолютната преследвателна давност, която би имала значение в случай, че обикновената
давност е спирана или прекъсвана.
По изложените мотиви съдът приема, че жалбата е основателна, а атакуваният ЕФ следва да
се отмени, тъй като административно-наказателната отговорност е погасена поради изтекла
погасителна давност по чл. 80, ал. 1, т.5 от НК.
По разноските:
С оглед изхода на делото и направеното искане за присъждане на разноски от страна на
жалбоподателя, следва в негова полза да се присъдят разноските по делото за
юрисконсултско възнаграждение на основание чл.63д ал.5, вр. ал.4 от ЗАНН. Същото следва
да бъде определено от съда съобразно нормата на чл.27е от Наредба за заплащането на
правната помощ в размер между 80 лв. и 150 лв. С оглед фактическата и правна сложност на
делото и обема на осъществената юрисконсултска защита, съдът намира, че
юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в размер на 100 лева.
За заплащане на присъдените разноски следва да бъде осъдена ответната страна в процеса –
Агенция „Пътна инфраструктура“ към Министерството за регионално развитие и
благоустройството.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата № **********
издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на ТП ДГС „Акад. Николай Хайтов“
ЕИК 2016195800391, със седалище и адрес на управление с.Хвойна., ул. „Кап. Петко
Войвода“ №2, за нарушение на чл.139, ал.5 и ал.6 във вр. с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на
основание чл. 179, ал. 3 във вр. с чл. 187а, ал. 1 и 2, т. 1 от Закона за движение по пътищата е
наложена имуществена санкция в размер на 300.00 /триста/ лева.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ към Министерството за регионално развитие и
благоустройството ДА ЗАПЛАТИ НА ТП ДГС „Акад. Николай Хайтов“ ЕИК
2016195800391, със седалище и адрес на управление с.Хвойна., ул. „Кап. Петко Войвода“
4
№2, сумата от 100 (сто) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14–дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд – гр. Смолян.
Съдия при Районен съд – Чепеларе: _______________________
5