Р Е Ш Е Н И Е
№
260059
гр. Варна, 15.12.2020 г.
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
Наказателно отделение, в закрито заседание на 15 декември две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО
ЯНКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА
КОСТОВА
СВЕТОСЛАВА
КОЛЕВА
Като изслуша докладваното от съдия Светослава
Колева ВЧНД № 405 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
440, ал.2, вр. чл. 341, ал. 2 от НПК.
Постъпила е частна
жалба от ос.лице М.К.А. чрез защитника му – адв.Г.А. от ВАК, в която се оспорва
правилността на определение № 346, постановено
от състав на Окръжен съд Варна на 25.11.2020г. по
ЧНД № 1281/2020г., с което на
осъдения М.К.А., ЕГН
**********, е било отказано условно предсрочно освобождаване
от изтърпяване на остатъка от наложеното му с присъда по НОХД № 24/2020 г. по описа на Окръжен
съд – Варна общо наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година.
В
частната
жалба се излагат съображения за неправилност на постановеното
определение, тъй като съдът необосновано бил приел, че не са настъпили трайни положителни
промени в поведението на осъденото лице.
Варненският
апелативен съд, като се запозна със съдържащите се в
делото писмени
материали и мотивите на атакуваното определение,
намери следното:
Подадената
жалба, по която е образувано
настоящето въззивно производство, е процесуално допустима, с оглед процесуална легитимация и спазване на срока. Разгледана по
същество, обаче се преценява като неоснователна.
От
фактическа страна въззивната инстанция приема за установено следното:
Л.св. М.К.А. изтърпява наказание „Лишаване от
свобода” за срок от една година, наложено му с присъда № 6/27.01.2020 по НОХД №24/2020
г. по описа на Окръжен съд – Варна.
Към момента на разглеждането на делото пред
първата инстанция ос.л. А. е изтърпял фактически повече от изискуемата една
втора от наложеното му наказание, а именно – фактически 2 месеца и 10 дни,
арест 7 месеца и 18 дни, училище 18 дни или общо 10 месеца и 16 дни, което надхвърля
законодателния праг. Към датата на съдебно заседание остатъка от изтърпяване на
наказанието е в размер на 1 месец и 14 дни.
Изпълнението
на наказанието на осъденото лице А. е започнало на 15.09.2020г.
При постъпването си в Затвора-Варна на л.св. А. е изготвена
първоначална оценка на риск от рецидив със среден коефициент – 66 точки.
Основни дефицити са отчетени в криминално минало, отношение към
правонарушението, начин на живот и обкръжение, злоупотреба с наркотици и умения
за мислене. Риск от сериозни вреди е оценен, като среден за обществото. По отношение на извършеното престъпление продължава да не е склонен към самокритика,
неглижира вредата, която нанася на обществото. Поддържа тезата, че е нелепо
обвинен. Л.св. притежава потенциал за справяне с криминалните нагласи, но на
този етап от изпълнението на присъдата е рано да се твърди категорично, че при
него е настъпила желаната социална промяна. Мерило за успешна ресоциализация е
правилното, социално желано и очаквано лично отношение към извършеното
правонарушение, което на този етап страда от дефицити. Записан е да продължи
основното си образование в 4-ти клас на ОУ „Ж.А.“ – филиал към Затвора Сливен,
което е посещавал 18 дни.
Не е награждаван и не е наказван за нарушения на
вътрешния ред в пенитенциарното заведение.
Според затворническата администрация, постигнатите
на този етап от корекционния процес резултати при л.св. А. са крайно недостатъчни и неустойчиви
в количествено и качествено изражение, за да формират обосновано убеждение за
успешно и необратимо приключил процес на превъзпитание.
Основният
спор по делото е дали може да се приеме, че А. е „осъден, който е дал
доказателства за своето поправяне” – това е условието, поставено от сега
действащата редакция на чл.70 от НК. Тук следва да се отбележи, че според
настоящия състав на ВАпС вложения от законодателя смисъл е различен от този,
придаден му от жалбоподателя. В Решението си по делото „Винтер и други срещу
Обединеното Кралство ЕСПЧ е посочил, че легитимните пенологични основания едно
лишено от свобода лице да бъде държано в изолация включват наказание,
възпиране, защита на обществото и рехабилитация. Тези основания следва да са
налице при постановяване на присъдата. От друга страна балансът между тях не е
непременно статичен и може да се променя в хода на изтърпяване на наказанието.
Това, което може да е първично основание за лишаване от свобода в началото на
изпълнението на присъдата, може да престане да съществува в процеса на
пенитенциарното третиране, особено след известен период на излежаване на
наказанието. В същото решение Съдът отбелязва, че макар и възмездието да остава
една от целите на лишаването от свобода, акцентът в европейската наказателна
политика вече е върху целта по рехабилитация на осъденото лице, особено в края
на дълъг престой в затвора (вж. например Dickson v. the United Kingdom
[GC], № 44362/04, § 75, ЕСПЧ 2007‑V; и Boulois v. Luxembourg
[GC], № 37575/04, § 83, ЕСПЧ 2012, с допълнителни препратки в тях). В
правните документи на Съвета на Европа това е изразено най-ясно в чл. 6 от
Европейските правила за затворите, в който е предвидено, че всяко задържане
следва да се управлява така, че да способства за реинтеграцията в свободното
общество на лицата, лишени от свобода, и чл. 102.1, в който е предвидено,
че затворническият режим за осъдените лица трябва да бъде структуриран така, че
да им дава възможност да водят отговорен живот без престъпления.
Когато
поправянето на осъденото лице надделее над интересите от публична защита и
възпиране, то тогава може да се приеме, че са налице и основанията за
предсрочно освобождаване. Затова и изискуемата промяна в неговото съзнание и
поведение трябва да е ясно и стабилно проявявана в един продължителен период
време, за да се приеме, че е и необратима,
т.е. ще остане такава и в реалната социална и икономическа среда, в семейното
обкръжение и след освобождаването му. Едва тогава може да се достигне до
извода, че наказанието е постигнало своите цели предсрочно и нуждата от
продължаване на пенитенциарното третиране е отпаднала. Подобен извод спрямо А.
не може да бъде направен.
Изготвеното
становище от инспектор в Затвора Варна съдържа мнение за наличието на
положителни индикации в поведението на осъдения.
Цялата
документация, приложена по делото сочи, че след постъпването му в Затвора Варна
А. е спазвал режимните изисквания и вътрешния ред през цялото време. Писмени
доказателства свидетелстват, че актуалният риск от вреди по отношение на
обществото, въпреки пенитенциарното третиране, не е в ниски стойности. Оценката
е обременена не в статичните зони – напр. настоящо правонарушение и криминално
минало- все обстоятелства, които не могат да бъдат заличени и в този смисъл не
е възможно рискът да бъде понижен, а в динамичните зони, които именно подлежат
на коригиране. Показателите на останалите зони на дефицити – като отношение към
правонарушението, умения за мислене, управление на финансите и доходи, са все
още на средното ниво, въпреки отчетения спад. Продължават да са налице и
рискови фактори спрямо обществото
Горните
факти обосновават извод, че не са налице категорични доказателства за трайни и
необратими промени, които да свидетелстват, че са постигнати целите на
индивидуалната превенция, поради което не е налице втората кумулативно дадена
предпоставка по смисъла на чл.70, ал.1 от НК. Следователно, към настоящия
момент все още е необходимо продължаването на работата в условията на
пенитенциарното заведение по отношение на осъдения М.К.А..
Водим
от горните съображения настоящата инстанция намира определението на решаващия
съд за законосъобразно и обосновано.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 346, постановено
от състав на Окръжен съд Варна на 25.11.2020г. по
ЧНД № 1281/2020г., с което на
осъдения М.К.А., ЕГН
**********, е било отказано условно предсрочно освобождаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.