№ 154
гр. София, 06.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА СТ. К.
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. К. Гражданско дело №
20231110164019 по описа за 2023 година
Производството е oбразувано по искова молба на М. Г. П., ЕГН
********** срещу Х. И. И., ЕГН **********. Предявен е иск с правна
квалификация чл. 59, ал. 9 от СК.
В молбата се твърди, че страните живеели на семейни начала, като от
съвместното си съжителство имат родено едно дете – Матео, роден на
27.02.2023г. С определение № 25192/18.07.2023г. на СРС, 117 състав било
утвърдено споразумение между страните относно упражняването на
родителските права спрямо детето, неговото местоживеене, режим на лични
отношения на бащата с детето и дължимата издръжка. Излагат се твърдения,
че след утвърждаването на споразумението бащата се дезинтересирал от
детето, същият не изпълнявал режима си на лични отношения с него.
Регулярно искал да вижда сина си в дни, които били извън режима на лични
отношения, а при определяне на друга дата за среща със сина му, отново му
възниквали множество пречки. От друга страна, Матео е много малък, не е
свикнал с баща си. Не го разпознава и не е спокоен само в негово присъствие,
защото виждал баща си много рядко. Бащата не е запознат с режима на
хранене на детето, спане, отглеждане, за да може да се грижи за сина си в
отсъствие на майката. Моли да бъдат изменени мерките досежно определения
режим на лични отношения на бащата с детето, като предлага такъв.
1
Претендира разноски.
В дадения едномесечен срок от съда е постъпил отговор от ответника.
Оспорва всички изнесени в исковата молба твърдения, счита иска за
неоснователен. Счита, че не е налице промяна на обстоятелствата, налагащи
изменение на постановените мерки. Излага подробни съображения в тази
посока. Претендира разноски.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото
и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение /чл. 12 ГПК/
и закона /чл. 5 ГПК/, намира за установено следното от фактическа
страна:
Страните са родители на малолетното дете Матео Х.в И., ЕГН
**********. С Определение № 25192 от 18.07.2023 г. по гр. д. № 39455 по
описа за 2023 г., на СРС, 117 състав, е утвърдено постигнатото между страните
споразумение с правно основание чл. 127, ал. 1 СК, като родителските права
спрямо малолетното дете Матео Х.в И. са предоставени за упражняване на
майката, при която е определено и неговото местоживеене; на бащата е
определен режим на лични отношения с детето; бащата е задължен да заплаща
на детето месечна издръжка в размер на 200 лева.
Ответникът има родено друго непълнолетно дете – Ивайло Х.в И..
Видно от представените медицински бележки, детето е било болно и се
е нуждаело от домашно лечение за периода от 01.03. до 08.03.2024г. и от
13.03.2024г. до 19.03.2024г.
С оглед изискванията на чл. 15 ЗЗДт, по делото са изготвени социални
доклади от ДСП – Красно село и ДСП - Люлин. Видно от проведеното
социално проучване, родителите нямат сключен граждански брак. Живели са
заедно от 2017г. до 2023г. Имат едно дете. след фактическата раздяла детето е
при майката. Бащата от месец март 2024г. вижда детето редовно. Преди това
по – рядко го виждал. Плаща издръжка в размер на 200 лева. Майката споделя,
че бащата иска да вземе детето всеки уикенд. След срещата с него режимът на
детето е объркан, същият не е запознат с потребностите на детето. Същият не
информира майката, когато детето е при него. Майката смята, че не е в интерес
на детето да бъде променян режима на контакти. То е в ниска възраст и бащата
не е запознат с потребностите му. Майката споделя, че след като бащата върне
детето, то е уплашено. Когато бащата го вземе, се отразява зле на детето.
2
Детето изпитва страх без майка си. Вкъщи детето навсякъде следва майка си.
Майката има по – голяма дъщеря от предишен брак. Тя от месец февруари
2024г. идва по – рядко при майка си и братчето си. Основни грижи за детето се
полагат от майката. Няма здравословни проблеми. Детето има изграден
дневен режим на хранене и спане. Майката и детето живеят в собствено
жилище. То е собствено на майката и бащата. Бащата изплаща кредита за
жилището. Състои се от три спални, хол с трапезария, баня, тоалетна. В
жилището има необходимите условия за детето. Майката е в отпуск за
отглеждане на дете. Роднините по майчина линия са в гр. Сандански.
Роднините по бащина линия контактуват с детето, когато то е при бащата.
Детето е на 1 година. Записано е в частна детска градина „Слънчо“, защото не
е прието в държавна детска градина. Детето е спокойно, видимо е привързано
към майка си. Поради ниската си възраст, не може да се проведе разговор с
него. Детето играе и винаги иска да е при майка си, не се отделя от нея.
Искането на бащата е досегашният режим на виждания с детето Матео да
продължи, като той има възможност да взима и връща сина си в посочения
времеви интервал, с преспиване на настоящия му адрес без присъствието на
майката. Бащата споделя, че той полага грижи за детето по установения режим
на контакти, като получава помощ и подкрепа от бабата и дядото по бащина
линия. Бащата живее в жилище, собственост на неговите родители. За детето
Матео има осигурено лично пространство – детска стая. В дома за
малолетното момче има кошарка и играчки, подходящи за възрастта му.
Бащата е служител в Агенция Митници, като работи по график и декларира
доходи в размер на около 1700 лева. По данни на бащата, Матео общува с
роднините по бащина линия, както и с по – големия си брат Ивайло, роден от
предишна връзка на бащата. Бащата твърди, че при осъществяването на лични
срещи с Матео, двамата се разхождат навън и играят заедно на игри,
подходящи за възрастта на детето. По негови наблюдения, когато прекарват
времето си заедно, малолетното момче е спокойно. Той допълва, че е запознат
с ежедневните навици на сина му. Родителите комуникират помежду си само
при взимане и предаване на общото им дете от жилището в ж.к. Хиподрума.
От показанията на св. Даниела Людмилова Цакова се установява, че
страните се разделили малко след раждането на тяхното дете. През юли 2023г.
отношенията между страните окончателно приключили. Детето останало да
живее при ищцата. Страните имали сключено споразумение, в което има
3
определени дни за виждане между бащата и детето. На 01.06.2024г. около
18.00 часа, след като било върнато от бащата, детето било изключително
разстроено, не било весело. Следвало майка си навсякъде и плачело, когато тя
се отдалечавала. Имало случаи, в които ищцата писала по вайбър на
ответника, като го канела да види детето дори извън режима. След раздялата
на страните ищцата живее с детето и дъщеря си от предишна връзка. В
момента ищцата живее сама с детето, няма друг мъж в апартамента. На
06.04.2024г. ищцата била в спешното на ВМА. Тя била пребледняла. Отишла в
дома на свидетелката и на другия ден се прибрала в дома си. По това време
детето било с баща си. Ищцата сама искала от ответника да дойде да види
детето, но той не идвал. Ищцата пишела съобщения на ответника „Х., ще
дойдеш ли да видиш детето?“, като не получавала често отговор. Страните не
поддържат никакви взаимоотношения, а единствено такива по повод детето.
На 06.01.2024г. ищцата предала на ответника детето пред входа на блока.
Тогава тя дала и чип от входната врата на блока.
Съдът кредитира показанията на св. Цакова като обективни и
непротиворечиви както помежду си, така и с останалите доказателства по
делото, като не кредитира същите в частта им относно споделените й
обстоятелства, тъй като няма лични възприятия за тях, както и в частта им
досежно обстоятелствата преди 18.07.2023г. като неотносими към предмета на
доказване.
Видно от показанията на св. Любослав Альошев Маринов, страните се
разделили през късната пролет на 2023г. На 06.01.2024г. и през април 2024г.
ответникът посетил жилището на ищцата по повод на това да види детето.
През февруари 2024г. ответникът отишъл до апартамента в ж.к. Хиподрума, за
да вземе детето. Позвънил на вратата и никой не отворил. Ответникът
отключил, тъй като имал ключ, и вътре нямало никой. Ответникът се обадил
на ищцата на високоговорител в колата. Ищцата отговорила, че детето било
болно и са при майка й в гр. Сандански. Ответникът я попитал защо го
лишава от правата му, а тя отговорила, е детето е болно и не може да се
разкарва наляво – надясно. В момента ответникът живее с родителите си в гр.
София, ж.к. Люлин. Той има по – голям син, който е на 11 години. През април
2024г., след като ответникът взел детето, се разходили. Когато детето било в
дома му, то си играело. Когато са заедно, ответникът се занимава с детето.
Когато е с баща си, детето изглежда нормално. То се смее, разхожда се,
4
любознателно е. Имало чатове между страните, в които ищцата пишела на
ответника, че не иска да води детето при родителите му. Това се случило след
раздялата на страните.
Съдът кредитира показанията на св. Маринов като обективни и
кореспондиращи с останалите доказателства по делото, като не кредитира
същите в частта им относно споделените му обстоятелства, тъй като няма
лични възприятия за тях.
Съдът не кредитира показанията на св. Д. А. Г., тъй като същата
възпроизвежда обстоятелства, които са неотносими към предмета на
доказване /в частта им, касаещи общото й с ответника дете Ивайло/, от една
страна, а от друга страна, същите са й споделени и няма лични впечатления за
тях /в частта относно споделеното й от сина й Ивайло/.
В хода на съдебното производство са изслушани страните по реда на чл.
59, ал. 6 СК.
Ищцата моли ответникът извън споразумението да идва да вижда Матео
по- често, за да може детето да свиква с него. Дори му предлагала с
преспиване извън режима на виждане, но той не желае. Когато го взема 4 пъти
по 7 часа месечно детето е много неспокойно. Объркан му е режима и графика
за спане. Молила го да го заведе на доктор, но той й казвал да си намери някой
друг да я води. До последно не й казвал дали ще дойде да вземе детето,
включително и на празнични дни, отговарял й чак след 2 – 3 дена. Предлагала
му да вземе детето по – рано или по – късно, но не получава отговор. Счита, че
това е прекалено малко време на детето с бащата. След като детето се прибира
от среща с баща си, ищцата няма свободно време, тъй като той е постоянно
след нея, пищи. От април 2024г., откакто баща му го взема, детето се
променило, буди се и плаче през нощта. Бащата нито веднъж не се е обадил да
пита как е това дете. Обаждал се във връзка с другите дела. Иска бащата или
да си вижда детето по – често, като през празниците тя също да може да се
прибере при семейството си. Ако не е заинтересован родител, това време за
детето е прекалено малко и това го изнервя допълнително.
Ответникът счита, че ищцата си противоречи. Когато връща детето,
винаги било в нормално състояние. Откакто има право да взема детето без
нейно присъствие, винаги го спазвал. Преди това имало случаи, в които
наистина не е ходил, защото имало винаги скандали. Поради тази причина
5
няколко пъти не е присъствал. Да, ищцата му предлагала да види детето, но се
случвало, когато бил на работа и не е имало как да реагира. Не желае да се
променя сегашния режим на лични отношения с детето.
Други допустими и относими доказателства не са представени.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото
и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение /чл. 12 ГПК/
и закона /чл. 5 ГПК/, намира за установено следното от правна страна:
Съгласно Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС относно
обобщаване на съдебната практика по предоставяне упражняването на
родителските права и определяне на личните отношения между децата и
родителите, пункт V. „Изменение на мерките относно упражняване на
родителските права“, такова се допуска при наличието на четири групи
обстоятелства. Тези обстоятелства визират, обобщено: а) влошаване на
условията при родителя, където детето живее; б) изпадане в невъзможност на
родителя, при който детето живее, да упражнява родителските права; в)
загубване на родителския авторитет и фактическа невъзможност на родителя,
при който детето живее, да се справи с лоши прояви на детето, а другия
родител да е в състояние да повлияе положително; и г) повторно встъпване в
нов брак. Към промените, засягащи мерките и тяхната ефективност, спадат: а)
невъзможност да се изпълни решението поради поведение на самото дете; б)
нерационален режим, като в течение на изпълнението му мерките са се
оказали неблагоприятни за детето; в) болест на детето и невъзможност за
прилагане на мерките; г) други случаи.
Съществува и особена група от изменени обстоятелства, които са
свързани с нововъзникналите права и задължения на родителите по повод
задължителното спазване на мерките. С основание съдебната практика е
включила и тези обстоятелства в категорията изменени обстоятелства по чл.
59, ал. 9 СК, тъй като и тези обстоятелства имат отношение към ефикасността
на защитата на детето /децата/ и на положението им. Такива са например:
а) отчуждаване на детето по вина на отглеждащия родител спрямо
другия родител или обратно;
б) пречки на родителя, който отглежда детето, за осъществяване на
личните отношения с другия родител;
6
в) невръщане на детето след осъществяване на личните отношения от
родителя, на когото не са предоставени за упражнение родителските права,
или пък нарушаване по различни начини режима на детето, ако е във
възпитателно заведение, отвличане на детето и т. н;
г) неизпълнение на мерките и неосигуряване на лични грижи по
отношение на детето.
Съзнателното задържане на детето след влизане в сила на решението не
съставлява основание за нови мерки по чл. 59, ал. 9 в полза на виновния за
това положение родител.
В настоящия случай от събраните по делото доказателства не може да се
направи категоричен извод за изменение на обстоятелствата след
постановяване на съдебния акт на СРС, 117 състав. В тази връзка е налице и
противоречие относно твърденията на ищцата – в исковата молба е
обективирано искане за ограничаване на режима на лични отношения на
бащата с детето, като при изслушването на ищцата на основание чл. 59, ал. 6
СК същата заявява, че желае бащата да вижда сина си и извън постигнатото
споразумение. При проведеното социално проучване ищцата е заявила също,
че не желае да се променя настоящия режим на лични отношения. Установи
се, че ответникът осъществява срещи със сина си, като същите се провеждат
не винаги съобразно постановения съдебен акт. Изложеното се подкрепя и от
заявеното от ответника при неговото изслушване по реда на чл. 59, ал. 6 СК, а
именно, че действително имало случаи, в които не е посещавал дома на детето
за среща с него поради скандалите с неговата майка. От доказателствата по
делото безспорно се установи, че отношенията между родителите са влошени,
същите не комуникират помежду си, а единствено и само по повод на Матео.
Ищцата неколкократно правила опити за срещи на ответника с детето и извън
определения режим на лични отношения, в подкрепа на което са показанията
на св. Цакова. Последната лично възприела електронна кореспонденция
между страните в тази посока, като такива срещи не се осъществявали. В
присъствието на бащата детето е спокойно, смее се, разхожда се. Бащата се
занимава с него. Този извод се обосновава от показанията на св. Маринов,
който лично е възприел отношенията между Матео и неговия баща по време
на техни срещи. Като съобрази изложеното и преди всичко интереса на
малолетното дете Матео, съдът намира, че не са налице основания,
7
обосноваващи изменение на постановения режим на лични отношения на
бащата със сина му в посока ограничаването им. Напротив, предвид възрастта
и пола на Матео безспорно е в интерес на малолетното момче да осъществява
срещи със своя баща, като не се установи по никакъв начин ответникът да
поставя в риск живота и здравето на детето си. Следва да бъде отбелязано
също, че определеният режим на лични отношения на бащата със сина му е
негово право, а не и задължение.
От анализа на събраните по делото писмени и гласни доказателства се
налага извода, че не са налице съществени промени в обстоятелствата по
смисъла на чл. 59, ал. 9 от СК, обуславящи постановяване на нови мерки по
режима на лични отношения на бащата с детето Матео.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че предявеният иск е недоказан,
поради което следва да го отхвърли като неоснователен.
Относно разноските по делото
Претенция за присъждане на разноски в настоящото производство е
направена от двете страни по делото. Според Тълкувателно решение №
3/2023г. от 27.06.2024г. на ВКС, ОСГК, в производствата по спорна съдебна
администрация, уредени в СК, разпоредбите на чл. 78 ГПК се прилагат
съответно. При цялостно отхвърляне на молбата, въззивната жалба или
касационната жалба, когато касационното обжалване не бъде допуснато, както
и при прекратяване на производството по причина в поведението на молителя,
отговорността за разноски се носи от подателя им. При пълно уважаване на
молбата или жалбите, както и при прекратяване на производството по
причина в поведението на ответника, разноските се възлагат на ответната
страна. В останалите случаи разноските остават в тежест на страните така,
както са направени от тях. Предвид изхода на делото и като посоченото
Тълкувателно решение, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на
ответника сторените по делото разноски. Същият е доказал такива в размер на
2000 лева – за заплатено адвокатско възнаграждение, видно от представения
договор за правна защита и съдействие. Ищцата чрез процесуалния си
представител е направила възражение за прекомерност на разноските на
ответника. Според чл. 21 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и
съдействие в производства по глава IX, глава X и глава XI от Семейния
8
кодекс минималното възнаграждение е 600 лв. Делото не представлява
фактическа и правна сложност, поради което заплатеният от ответника
адвокатски хонорар от 2000 лева се явява прекомерно завишен и следва да
бъде намален до минималния такъв от 600 лева.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правна квалификация чл. 59, ал. 9 СК от
М. Г. П., ЕГН **********, срещу Х. И. И., ЕГН **********, като
неоснователен.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. Г. П., ЕГН ********** за
присъждане на разноски като неоснователно.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, М. Г. П., ЕГН ********** да
заплати на Х. И. И., ЕГН ********** сумата от 600.00 /шестстотин/ лева –
разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9