РЕШЕНИЕ
№ 59
гр. Сливница, 12.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, IV-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Николай Св. Василев
при участието на секретаря Галина Д. Владимирова
като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Административно
наказателно дело № 20241890200511 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Г. В. Б., с която на основание чл. 59, ал. 1 и ал.
2 ЗАНН се обжалва наказателно постановление № 22-0344-000510/22.12.2022
г., издадено от Е.С.С. – началник РУ – Сливница при ОДМВР - София, с което
на жалбоподателя е наложено административно наказание - глоба в размер на
200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се оспорва извършването на твърдяното нарушение.
Жалбоподателят твърди, че са допуснати и процесуални нарушения при
издаването на АУАН и НП – нарушението не е съставомерно от субективна
страна.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично. Представлява се и
от адв. А., който поддържа жалбата.
Въззиваемата страна – началник РУ – Сливница при ОДМВР - София
като наказващ орган, редовно уведомен, не изпраща свой процесуален
представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, като изслуша доводите на страните, провери изцяло атакуваното
наказателно постановление, обсъди събраните по делото доказателствени
материали – по отделно и в съвкупност, съобразно законовите разпоредби,
намира следното:
По фактическите обстоятелства и доказателствените материали:
1
На 13.11.2022 г., в 10:22 часа, в гр. Божурище по бул. „Европа”
жалбоподателят Г. В. Б. управлявал лек автомобил „Ситроен Ксара”, с рег. №
........, като се движил с посока от ул. „Ал. Стамболийски“ към ул. “Никола
Вапцаров”. Жалбоподателят бил спрян за проверка от полицейските
служители свидетеля Б. Д. Т. и неговият колега З. Т. Г. В хода на проверката
било установено, че жалбоподателят управлява лек автомобил с прекратена
регистрация от 02.11.2022 г., поради несключване на договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“.
Актосъставителят З. Т. Г. преценил, че е извършено административно
нарушение и затова съставил на жалбоподателя акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) серия GA № 799168 от 13.11.2022 г., в
който били отразени обстоятелствата по извършването на нарушението,
неговите фактически елементи и правната му квалификация – чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП. АУАН бил подписан от актосъставителя и свидетеля при съставянето на
акта. Писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са постъпили от
жалбоподателя. В АУАН нарушението било описано като физическо лице,
което притежава МПС, което е регистрирано на територията на България и не
е спряно от движение не е сключило договор за застраховка гражданска
отговорност на автомобилистите.
По случа била образувана пр. пр. № 1965/2022 г. по описа на РП –
Костинброд, ТО - Сливница с оглед данни за престъпление по чл. 345, ал. 2 от
НК. С постановление от 16.12.2022 г. прокурор от РП-Сливница, преценил, че
извършеното от жалбоподателя въпреки, че покрива признаците от обективна
страна на престъплението по НК, същото е несъставомерно от субектива
страна, поради което отказал да образува досъдебното производство. С оглед
на горното прокурорът изпратил материалите по делото на началника на РУ-
Сливница за преценка реализирането на административно наказателната
отговорност на въззивника.
Впоследствие било издадено и атакуваното наказателно постановление,
в което било описано нарушението и наложено административно наказание
глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
6 месеца.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел Б. Д. Т. и
от приобщените към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК
писмени доказателства: съставения АУАН, заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.
на министъра на вътрешните работи, заповед № 8120К-14/04.01.2018 г. на
министъра на вътрешните работи, акт за встъпване в длъжност на Е.С.С.,
заповед № 517з-1404 от 10.05.2016 г. на директор на ОДМВР-София, акт за
встъпване в длъжност на З. Г., справка за нарушител/водач, постановление на
РП – Костинброд, ТО-Сливница.
Съдът извърши преценка на показанията на служителите на контролния
органи, и приема, че тези показания са последователни и безпротиворечиви,
като същите изясняват в пълнота фактическата обстановка по делото, и затова
2
ги кредитира. Свидетелите са очевидци на нарушението и пред съда излагат
подробно възприетите от тях и релевантни за нарушението факти относно
датата, мястото, приблизителния час, и констатираното при проверката
нарушение. Показанията на свидетелите кореспондират с писмените
доказателства по делото, в частност – със съставения АУАН, където са описани
всички релевантни обстоятелства по твърдяното нарушение, както и
представените от въззиваемата страна копия на въпросните документи. Затова
и съдът основа фактическите си изводи въз основа на тези показания.
За разкриване на обективната истина по делото способстват и
писмените доказателства по делото, които са надлежно приобщени към
доказателствените материали по делото, затова съдебният състав ги
кредитира, доколкото същите допълват събраните от съда гласни
доказателства. Цялостният анализ на всички доказателствени материали
според съдебния състав води до еднозначен и категоричен извод относно
фактическата обстановка по конкретния случай. Релевантните по делото
факти са установени с достатъчно, при това валидни и категорични
доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице (наказаният нарушител), в
срока за обжалване по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу обжалваем (подлежащ на
съдебен контрол) административно-наказателен акт, и затова се явява
процесуално допустима.
По същество жалбата е основателна.
Административнонаказателното производство е строго формално,
засягащо в голяма степен правата и интересите на физическите и юридически
лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от
административните органи наказателни постановления е за
законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН
или наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон, като в този смисъл на
контрол подлежи и самият АУАН.
По процедурата:
При съставяне на АУАН, респ. при издаването на НП, съдебният състав
не констатира наличието на съществени процесуални нарушения, водещи до
отмяна на НП относно компетентността (материална и териториална) на
длъжностните лица, съставили, съответно издали, двата процесуални
документа. В разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗАНН е посочено кои лица могат
да съставят АУАН. Това са длъжностните лица посочени изрично в
съответните нормативни актове или определени от ръководителите на
ведомствата, организациите, областните управители и кметовете на
общините, на които е възложено приложението или контрола по
приложението на съответните нормативни актове. В конкретния случай
3
съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията
по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол,
предвидени в този закон. В случая актосъставителят е заемал длъжност мл.
автоконтрольор в РУ – Сливница към датата на съставяне на акта. Ето защо се
установява неговата компетентност за издаване на процесния АУАН.
В разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от ЗАНН е определено кои лица имат
правомощията да налагат административни наказания. Това са ръководителите
на ведомствата и организациите, областните управители и кметовете на
общините, на които е възложено да прилагат съответните нормативни актове
или да контролират тяхното изпълнение; длъжностните лица и органите,
овластени от съответния закон или указ; съдебните и прокурорските органи в
предвидените от закон или указ случаи. Съгласно чл. 47, ал. 2 от ЗАНН
ръководителите могат да възлагат правата си на наказващи органи на
определени от тях длъжностни лица, когато това е предвидено в съответния
закон, указ или постановление на Министерския съвет. В настоящия случай
правомощието да налага административни наказания по ЗДвП съгласно чл.
189, ал. 12 от ЗДвП и да издава наказателни постановления имат министъра на
вътрешните работи, министъра на отбраната, министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията и кметовете на общините или от
определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. В
случая въз основа на заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи, наказващият орган е разполагал с правомощието да
издаде и процесното НП.
Спазени са и правилото на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН – актът е съставен в
присъствието на свидетел-очевидец и на самия жалбоподател, и съгл.
разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН актът е подписан от актосъставителя,
свидетеля и нарушителя.
Спазени са и сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН за съставяне на
АУАН и за издаване на НП.
Съдебният състав намира, че макар формално да са спазени
изискванията на ЗАНН относно реквизитите на АУАН и НП, изискуеми
съгласно императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, то е
налице несъответствие и неяснота в описанието на нарушението между АУАН
и НП. Настоящата инстанция констатира, че в АУАН нарушението е описано
по следния начин – като физическо лице, което притежава МПС, което е
регистрирано на територията на България и не е спряно от движение не е
сключило договор за застраховка гражданска отговорност на
автомобилистите. Посочен е за нарушен чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В НП
нарушението е описано по различен начин – управлява МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред. Очевидно е несъотвествието в описанието на
нарушението в АУАН и в НП. Описаното в АУАН съотвества на нарушение на
чл. 638, ал. 1 от КЗ, а не на посочения чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Настоящият съдебен състав счита, че начинът на описание на
твърдяното нарушение както в АУАН, така и от наказващия орган в НП
създава неяснота, която нарушава правото на защита на санкционираното
4
лице да разбере административнонаказателното обвинение, респ.
невъзможност да се определи по недвусмислен начин предметът на доказване
/чл. 102 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН/, което е в правомощията единствено на
административно-наказващия орган и който не може да бъде "допълван" или
извеждан по тълкувателен път от съда и наказаното лице. Не става ясно дали
санкционираното лице е управлявало МПС, което е с прекратена регистрация
или не е изпълнило вмененото му задължение да заплати задължинелната
застраховка „Гражданска отговорност“. Още по-малко, предметът на
доказване може да бъде определен въз основа на събраните по делото
доказателства, тъй като последните имат значение единствено за
обосноваността на административнонаказателното обвинение, но не и за
очертаване на неговите фактически и юридически рамки.
Поради изложеното настоящият състав счита, че описанието на
нарушението не е точно и ясно, а е и налице несъотвествие в описанието
между АУАН и НП. Само точното и пълно описание на нарушението и на
законовите разпоредби, които са нарушени, охранява правото на защита на
наказаното лице – възможността му да разбере в какво точно нарушение е
обвинено, а това в случая не е направено. От това следва изводът, че НП е
издадено въз основа на незаконосъобразен АУАН, като и самото НП страда от
съществени пороци, които накърняват правото на защита на санкционираното
лице.
Поради санкционния характер на производството по ЗАНН, в тежест на
административнонаказващия орган е било да проведе законосъобразна
процедура, завършила със законосъобразни актове. Допуснатото съществено
нарушение при издаването на наказателното постановление се явява
формално основание за неговата отмяна.
Отделно от това следва да се посочи и че не се установява от
доказателствата по делото, че жалбоподателят е извършил вмененото му
нарушение виновно. Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗАНН административното
нарушение следва да е извършено виновно като вината, независимо в коя
нейна форма предполага наличието на съзнание у дееца за определени факти,
в конкретния случай за обстоятелството, че управляваният от дееца автомобил
е с прекратена регистрация. По делото не се събраха никакви доказателства
жалбоподателят да е знаел, че управляваният от него автомобил е с прекратена
регистрация и въпреки това да го управлява, като е известно на контролните
органи, че той справка в този смисъл не може да направи. Установи се, че
автомобилът е бил с регистрационни табели, с което от външна страна е бил
годен за движение по пътищата, поради което жалбоподателят няма как да е
знаел, че е с прекратена регистрация.
По разноските:
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на разноски по реда на
АПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета
5
на органа, издал отменения акт или отказ. В случая жалбоподателят е
представляван от адвокат, на когото е заплатил сумата от 1000 лева за
адвокатско възнаграждение. Това се установява от представения по делото
договор за правна защита и съдействие. Наказващият орган е направил
възражение за прекомерност на възнаграждението, което съдът намира за
основателно. Като съобрази фактическата и правна сложност на делото,
размерът на адм. наказание и посочения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
адвокатските възнаграждения размер счита, че възнаграждението следва да
бъде намалено на 400 лева. Ето защо наказващия орган следва да заплати на
жалбоподателя тази сума.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-0344-000510/22.12.2022 г.,
издадено от Е.С.С. – началник РУ – Сливница при ОДМВР - София, с което на
жалбоподателя Г. В. Б., ЕГН **********, е наложено административно
наказание - глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА РУ – Сливница при ОДМВР – София да заплати на Г. В. Б.,
ЕГН ********** сумата от 400 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от
АПК пред Административния съд – София-област в четиринадесетдневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
6