МОТИВИ към присъда №34 от
07.10.2019 година по НОХД №1376
по описа на Районен съд град Монтана
за 2019 година, четвърти наказателен състав.
ПОДСЪДИМИЯТ Т.В.П., роден на xxx xxx, българин, български
гражданин с начално образование, не женен, безработен, осъждан, с ЕГН xxxxxxxxxx
e обвинен в това, че на 24.07.2019 година, около 15.35 часа в гр.Монтана, на ул.Н. Р. пред
№20 при условията на повторност - след като е осъден с влязла в сила от
10.04.2015 година присъда по НОХД №2/2015 год. на PC-Трън за друго такова
престъпление, противозаконно отнел чужда движима вещ - лек автомобил, марка
Пежо, модел 307 с рег.№ XXXX на стойност 3 260.00 лв. от владението на А.
Н. А. от гр.Монтана, собственост на П.Б.З. xxx, без тяхното съгласие с
намерение да го ползва, вследствие на което по моторното превозно средство е
последвала повреда в размер на 253.03 лева- престъпление по чл.346,
ал.2, предложение 1 и предложение 2, във връзка с ал.1 от НК
ПРОКУРОРЪТ в съдебно заседание поддържа
така предявеното обвинение и взема становище, че то е доказано по несъмнен
начин, за което и следва да се наложи съответното наказание за престъплението извършено
от подсъдимия при спазване на изискванията на закона - лишаване от свобода в размер на 3 години, което при редукцията
по чл.58а, ал.1 НК да бъде редуцирано с 1/3, а именно 2 години лишаване от
свобода. Това наказание следва да бъде изтърпяно при първоначален строг режим
съгласно чл.57, ал.1, т.2, б.”б” от ЗИНЗС. Предлага подсъдимият П. да бъде
осъден да заплати направените по делото разноски, а вещественото доказателство
да му бъде нвърнато.
Подсъдимият Т.В.П. се признава за виновен
по повдигнатото му обвинение. Защитникът му моли съда да наложи наказание при наличие
на смекчаващите вината обстоятелства -
наказание в размер на две години лишаване от свобода, което на основание чл.58,
ал.1 НК да редуцирате с една трета, което да изтърпи ефективно.
Производството се разви при условията и реда на чл.370 ал.1 и сл. от НПК /чл.371
т.2 от НПК/ - съкратено съдебно следствие, предшествано от предварително
изслушване на страните, инициирано от подсъдимия, респ. защитникът му .
Доказателствата по делото са писмени. На основание чл.373 ал.1 във връзка с
чл.283 от НПК съдът прие, прочете и огласи, без да извършва разпит на
подсъдимия, свидетелите и вещото лице.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните намира за установено следното:
Подсъдимият
Т.В.П. е осъждан десет пъти, като две от осъжданията му са за извършени
престъпления, съставомерни по чл.346 от НК. По отношение на второто осъждане за
такова престъпление - това по НОХД №2/2015 год. по описа на PC-Трън /в
обвинението на П. е посочено грешен номер на НОХД като номера на присъдата/, с
което му било определено наказание от осем месеца лишаване от свобода
ефективно, не е изтекъл петгодишен срок от изтърпяване на наказанието.
На
подсъдимия П. не е издавано свидетелство за управление на МПС и последният е
неправоспособен водач.
Св.П.Б.З. xxx,
закупила лек автомобил марка Пежо модел 307 и го регистрирала в ОДМВР Монтана, като
получила per. табели с
номера №М 62 37 BP. На
24.07.2019 год. тя закарала автомобила при своя познат -св.А. Н. А., който
живее на ул.Н. Р. №20, за да провери работата на климатика му. Св.А. започнал
работа по автомобила около 15.20 часа
на същата дата. Запалил двигателя на автомобила и проверил работата на
климатика. Установил наличието на проблем, загасил двигателя и влязъл в
жилището си, за да вземе инструменти, като оставил вратата на автомобила
отключена, а контактния ключ в гнездото му.
Подс.П. по същото време се движил
по улица Н. Р. и търсил нещо за ядене. Видял, че контактния ключ се намира на
мястото му в Пежо-то и бързо влязъл в автомобила. Св.А. чул шума от затварянето
на врата на автомобила и се обърнал да види какво се случва. Забелязал
подсъдимия, които бил седнал на шофьорската седалка и извикал по него. Подс.П.
запалил двигателя на автомобила и потеглил по улицата в посока ул.Петър
Парчевич.
По същото време св.Т. И. М. се
движил по улица Н. Р. със своя автомобил марка Ауди. Той се познавал със св.А.
и го видял да стои на улицата. Спрял до него и А. му казал да последва
автомобила Пежо, тъй като бил откраднат пред дома му. Св.М. тръгнал бързо след
Пежо-то и подавал сигнали на подсъдимия да спре - натискал клаксона и подавал
светлинни сигнали. Въпреки сигналите, подс.П. продължил движението си по
улицата последван от св.М., след което се придвижили по улиците Петър Парчевич,
Баба Тонка и поели по ул.Я. С..
По същото време св.Ю. В. Р., който
живее на ул.Я. С. №23, изкарал автомобила си марка Дачия Логан, с рег.№М 66 30
В А от гаража си и го спрял напряко на улицата, след което слязъл, за да
затвори вратата на гаража. Подс.П. забелязал автомобила Дачия на улицата и
намалил скоростта, след което опитал да премине покрай задната част на
автомобила и тротоара, но не успял и ударил Дачия-та. Св.М. забелязал
действията на подсъдимия и спрял своя автомобил, слязъл от него и тръгнал бързо
към двамата автомобила. Подс. П. също слязъл от Пежо-то и побягнал в посока
улица Патриарх Евтимий. Св.М. го преследвал известно време, но не успял да го
настигне и подсъдимия се укрил във високи растения.
Св.И. В. А. живее в гр.Монтана, в
недвижим имот на ул.Я. С. №21. Той притежава лек автомобил марка БМВ, който
паркирал на улицата пред жилището си. На 24.07.2019 год. след обяд, А. се
намирал в двора на имота и забелязал изкарването на автомобила Дачия от св.Р.,
след което чул шума от сблъсъка между двата автомобила. Обърнал се в посока
шума и видял излизането на подсъдимия от Пежо-то и побягването му. Помислил, че
подсъдимия ще потърси конфликт със св.Р. за мястото на автомобила му и излязъл
на улицата. Когато излязъл на улицата видял, че Пежо-то се е придвижило от
мястото на сблъсъка с Дачия-та, без водач и се е спряло в неговия автомобил БМВ,
като счупило заден ляв стоп.
Св.А. се
обадил на св.З. и я уведомил за станалото, като и казал да сигнализира
РУ-Монтана, тъй като той не знаел регистрационните номера на автомобила и. След
разговора със св.З., св.А. провел разговор със св.М., който го уведомил за
случилото се на ул.Я. С.. Отишъл там и видял, че в резултат на двата контакта с
другите автомобили, по Пежо-то имало повреди - по предната броня, десен фар и
преден капак.
На сигнала
на св.З. реагирали незабавно служители на РУ-Монтана, които заловили подсъдимия
и извършили оглед на местопроизшествието. При огледа били иззети, като
веществени доказателства контактния ключ и облегалка за глава от седалката на
водача на Пежо-то и намерена на предната седалка нокторезачка.
В
разследването били извършени успешни разпознавания от свидетелите М. и А., и изпълнена
автотехническа експертиза на причинените повреди по автомобилите. Иззетите
контактен ключ и облегалка за глава били върнати на св.З..
Според вещо
лице Е. К. по изпълнената съдебно- оценъчна експертиза, стойността на Пежо 307
с per. № XXXX към
датата на деянието била 3 260.00 лв., а стойността на повредите по него от
сблъсъка с Дачия Логан -253.03 лв.
На
25.07.2019 год. Т.В.П. бил привлечен като обвиняем за извършването на
престъпление съставомерно по чл.196, ал.1, т.2, предл.1, във връзка с чл.195,
ал.1, т.12, във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.29, ал.1, б.б от НК. На
същата дата му било предявено постановлението за привличане като обвиняем в
присъствието на служебен защитник - адв.С.П. xxx.
Разпитан на същата дата той се
признал за виновен, като дал подробни обяснения включително и за намерението, с
което отнел автомобила - да се вози до изчерпване на горивото, след което да го
изостави.
След обясненията, той бил привлечен
отново, като обвиняем, но за извършването на престъпление, съставомерно по
чл.346, ал.2, т.1, предложение 1 и предложение 2, във връзка с ал.1 от НК- за
противозаконното отнемане на чуждо МПС при условията на повторност и с
последвали повреди по автомобила.
Изложената
по-горе фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
доказателства в хода на досъдебното производство, а именно: свидетелските
показания на И. А., Ю. Р., Т. М., и А. А. и приложените по делото писмени доказателства и
доказателствени средства: съдебно оценителна експертиза, справка за съдимост,
справка – характеристика и др.
При условията на чл.373 ал.4 от НПК съдът приема за установени обстоятелствата
изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание на
подсъдимия и доказателствата от досъдебното производство, които го подкрепят.
При тази система от преки доказателства
съдът приема горната фактическа обстановка за безспорно доказана по настоящото
дело, от която могат да се обосноват съответните правни изводи:
От
обективна страна, подс.П. на 24.07.2019 год. около 15.35 часа в гр.Монтана, на
ул.Н. Р. пред №20, при условията на повторност - след като е осъден с влязла в
сила от 10.04.2015 год. присъда по НОХД №2/2015 год. на PC-Трън за
друго такова престъпление, противозаконно отнел чужда движима вещ - лек
автомобил марка Пежо, модел 307, с рег.№ XXXX на стойност 3 260.00 лв. от
владението на А. Н. А. от гр.Монтана, собственост на П.Б.З. xxx, без тяхното
съгласие, с намерение да го ползва, вследствие на което по моторното превозно
средство е последвала повреда в размер на 253.03 лв.
От
субективна страна подс. П. е извършил деянието виновно с форма на
вината - пряк умисъл, тъй като съзнавал, че отнема чуждо
моторно превозно средство от владението на друго лице без неговото съгласие,
съзнавал е обществено опасните последици от деянието - лишаване на собственика
на МПС от владението му и е искал настъпването им, воден от намерението да
ползва превозното средство до изчерпване на горивото му.
При така изложените правни съображения,
касаещи установените обстоятелства, подкрепени от събраните доказателства,
както и на основание чл.303 ал.2 от НПК съдът намира, че обвинението по чл.346,
ал.2, т.1, предложение 1 и предложение 2, във връзка с ал.1 от НК спрямо подсъдимия П. е доказано по несъмнен начин,
поради което съдът го призна за ВИНОВЕН.
Причина за извършване на престъплението
е незачитане на установените правила и норми и
утвърдените престъпни навици на подсъдимия.
При определяне на
конкретния размер на наказанието съдът взе предвид, като смекчаващо вината
обстоятелство – оказаното съдействие в хода на разследването. Признанието на
вината не може и не следва да се приема като смекчаващо вината обстоятелство,
тъй като това е предвидено в реда, по който е разглеждано делото – съкратено
производство по чл.371 т.2 от НПК. Отегчаващо вината обстоятелство е предишните
осъждания и липсата на какъвто и да е попвравителен ефект от тях върху
съзнанието му.
При така изложените обстоятелства съдът определи
наказание три години лишаване от свобода /36 месеца/. Съдът съобрази и
разпоредбата на чл.58а от НК, която визира, че при постановяване на осъдителна
присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от
Наказателно-процесуалния кодекс /какъвто е настоящият случай/ съдът
определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на
Общата част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една трета.
Съобразявайки горното и намалявайки наказанието с една трета, съдът осъди подсъдимия
Т.В.П. да изтърпи наказание от ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА /24 месеца/.
По отношение на този подсъдим са налице законни пречки
за приложението на чл.66 ал.1 от НК – същият е с положителна съдимост и е
изтърпявал наказания лишаване от свобода, затова съдът постанови да изтърпи
ефективно наказанието от ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален
„строг” режим на основание чл.57 ал.1 т.2 б.Б от Закон за изпълнение на
наказанията и задържането под стража.
С така наложеното по вид и размер наказание съдът,
счита, че по отношение на този подсъдим ще може да се постигнат целите и
задачите на личната и генералната превенция, а наказанието да въздейства
поправително, предупредително и възпитателно по отношение на този подсъдим и по
отношение на останалите граждани.
Съдът на основание чл.59, ал.1, т.1 от НК приспадна времето,
през което подсъдимият Т.В.П. е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража”,
считано от 24.07.2019 година, до влизане на присъдата в законна сила.
Съдът постанови още веществено доказателство - 1 брой метална
нокторезачка след влизане на
присъдата в законна сила да се върне на собственика - подсъдимият Т.В.П..
Предвид изхода на
делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия Т.В.П. да заплати
по сметка на РУ – гр.Монтана сумата в размер на 302.00 (триста и
два) лева представляваща направени в
хода на досъдебното производство разноски за вещо лице по назначената съдебно –
оценителна експертиза, както и по сметка на Районен съд – гр.Монтана сумата от по 5.00 (пет) лева държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист.
По горните съображения, съдът се произнесе с
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: