О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
№ 08.07.2011г. гр.
Несебър
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД граждански състав на осми юли през две хиляди и единадесета
година
в закрито заседание в следния състав:
Председател: Йорданка Майска
като разгледа докладваното от с. Майска
гр.д.№ 1235 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба от адв.Н.Б. от БАК в качеството й на
пълномощник по смисъла на чл.32, т.1 от ГПК на Т.К.Т. с ЕГН – **********,***; С.К.Т. с ЕГН- **********,***,
ж. к."Лазур", бл. 87, ет. 3; М.Д.Г., ЕГН: **********,***,
ж. к. „Лазур", бл. 61, вх. 1, ет. 1; А.Г.Д., ЕГН: **********,***, „Братя Миладинови", бл. 46, вх. 9, ет. 4; К.Г.Т., ЕГН - **********,***, ж. к. „Лазур", бл. 61,
вх. 1, ет. 1; А.П.Г., ЕГН-**********,***; С.А.Д., ЕГН-**********,*** 37; К.Г.Д.,ЕГН-**********,*** 37; А.К.К. ЕГН- **********,***; С.К.Д. ЕГН-**********,***
37; А.Г.М. ЕГН- **********,***; З.Г.Л. - Крамарска с ЕГН-**********,***; Антон
Янчев Янев, ЕГН-**********,***; Румяна Янчева Я., ЕГН- **********,***; В.В.С., ЕГН- **********,*** и А.В.С. с ЕГН- **********,*** против П.Д.Д. с ЕГН – **********
***; К.Х.Ч. с ЕГН – ********** ***; „ФЕРТ” ООД с ЕИК-*********, седалище и
адрес на управление гр.Несебър, ул.”Васил Левски” № 10, представлявано от К.Х.Ч.;
„МЕСОПРОДУКТ” ООД с ЕИК-*********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
ул.”Стамат Матанов” № 36, представлявано от П.Д.Д.; „ЕКСЕЛЕНС –
Видно от
обстоятелствената част на молбата и представените към нея писмени доказателства
Т.К.Т., С.К.Т.,
М.Д.Г., А.Г.Д. и К.Г.Т. са законни наследници на Киро Т. Рачкин, починал на 07.04.1979 в гр. Бургас; А.П.Г., С.А.Д., К.Г.Д., А.К.К., С.К.Д., А.Г.М., З.Г.Л.-Крамарска и М.
Анастасова Я., са законни наследници на Милю Анастасов М., починал на
20.01.1979г. в гр.Бургас. В.В.С. и А.В.С. са законни наследници на Васил Филипов С., починал на
09.07.1973г. в гр.София. Твърди се, че наследодателите на
ищците
Киро Т. Рачкин, Милю Анастасов М. и Васил Филипов С. са собственици на
национализираното предприятие мелница, маслобойна и петмезчийница, ведно с
прилежащ терен, като сградите са
на площ
Предявени са
множество обективно и субективно съединени искове по чл.124, ал.1 от ГПК,
чл.537, ал.2 от ГПК, чл.109, ал.1 от ЗС, чл.53 ЗЗД, чл.59 ЗЗД, чиито петитуми
са подробно изложени в последните четири листа от последната уточнителна молба
от процесуалния представител на ищците от 07.04.2011г..
Постъпил е в
месечния срок писмен отговор от ответника ПК”Юнона”, с който предявеният
отрицателен установителен иск против този ответник се оспорва като недопустим и
неоснователен. Счита се, че искът е недопустим поради липса на правен интерес
от воденето му, тъй като към момента на завеждане на производството по гр.д. №
1006/1996г. по описа на ОС-Бургас, собственик на процесния имот е бил
РКС”Черноморие”-Бургас с ЕИК-*********, а не ПК”Юнона”, срещу която е водено
делото. Твърди се, че ПК”Юнона” не е била редовно уведомена за воденото против
нея гр.д. № 1006/1996г. по описа на БОС, нито за заведеното въз основа на влязлото
в сила решение, изпълнително производство, нито за извършения въвод във
владение по изп.дело № 115/2001г. по описа на съдия изпълнител при НРС.
Оспорват се като неверни представените протоколи за въвод във владение по
владение по изп.дело № 115/2001г. по описа на съдия изпълнител при НРС като
неверни. Моли се третото неучастващо в делото лице РКС”Черноморие”-Бургас с ЕИК-*********, седалище и адрес на
управление гр.Бургас, ул.”Янко Комитов” № 26 да представи всички намиращи се в
него документи, установяващи правото му на собственост върху процесния имот.
Постъпил
е общ писмен отговор от останалите ответници, с който на първо место се твърди
недопустимост на субективното съединяване на искове в едно производство, поради
което се моли производството да бъде прекратено и ищците да бъдат задължени да
предявят всеки иск срещу всеки отделен ответник, отделно се оспорва правният
интерес на ищците да искат отмяна нотариалните актове по атакуваните сделки,
тъй като имат само право на строеж върху земята, но не и право на собственост
върху нея и на последно место се счита че ищците имат правен интерес да
докажат, че земята е общинска или държавна, но тъй като не са привлекли нито
общината, нито Държавата в производството, то съдът не може да постанови
решение в полза или срещу неучастващо в производството лице. Претенциите се
оспорват и като неоснователни, като се твърди, че мелница не съществува в
соченият от ищците парцел, а тя се е намирала извън него. Твърди се че останалите
сгради са били полусъборени и негодни за ползване, поради което не е била
необходима заповед за събарянето им, по същата причина никога не са били
нанасяни в кадастралния план на града, както и че ответниците не са
препятствали по никакъв начин ищците от правото да ползват имота. Застъпва се
становище, че атакуваните сделки са законосъобразни и извършени съобразно
разпоредбите на ЗС. Писмени доказателства не се представят. Направено е искане
за събиране на гласни доказателства, поставени са въпроси към техническа
експертиза.
Предвид
изложеното и съобразно чл.140 от ГПК съдът следва да се произнесе по всички
предварителни въпроси и по допускане на доказателствата, да съобщи на страните
проекта си за доклад по делото и да ги напъти към медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора.
По
допустимостта:
Съдът споделя изложеното в отговорите на исковата молба становища, че
липсва правен интерес от предявените отрицателни установителни искове за ищеца.
Задължителна процесуална предпоставка за допустимост на установителния иск
по чл. 124, ал. 1 ГПК е правен интерес при ищеца от установяване на посоченото
обстоятелство с влязло в сила решение. Това е задължителна процесуална
предпоставка и за всички останали искове, но с оглед най-широкия кръг
легитимирани лица да търсят правната защита чрез установителен иск,
законодателят изрично го е посочил при този вид искове, с цитираната норма.
За да е налице правен интерес от завеждане на иска е достатъчно ищцовата
страна да има интерес и да черпи изгодни за себе си правни последици от
установяване наличието при положителен установителен иск, респективно липсата
при отрицателен установителен иск, на даден факт, дадено състояние или дадено
положение. Следователно, за да бъде допустим точно отрицателен установителен
иск, то следва с едно положително решение по него ищецът пряко да почерпи
права, изгодни последици, в своята правна сфера. Това в настоящия случай не е
така и ищците не са заявили искане да бъде установен от съда и факта, че именно
те са собственици на процесния имот. Нещо повече, видно от твърдения на същите
при обуславяне на правният им интерес от воденето на отрицателните
установителни искове, същите твърдейки, че сградите са техни и са били
изградени върху общинска, респ.държавна земя, поради което са имали право да
закупят от общината/Държавата, земята под сградите, възнамеряват да доказват,
че процесният недвижим имот е собственост на трето лице-Общината,
респ.Държавата, което е в противоречие с нормата на чл.26, ал.2 от ГПК,
посочваща, че никой не може да предявява чужди права пред съд. Установителният
иск, включително отрицателният установителен иск, е допустим и не е лишен от
правен интерес, само когато с установителното решение ще се постигне целеният
резултат и не ще се наложи след това да бъде провеждано друго производство за
постановяване на друго решение, или още повече охранителен акт, за постигане на
целения резултат. В настоящият случай ищците твърдят, че като собственици на
правото на строеж върху имота, имат право да закупят земята върху която им е
учредено правото на строеж без търг или конкурс, но законодателят не е вменил
на собственика на земята задължение да продаде последната. Според настоящият
състав не е допустимо със силата на присъдено нещо единствено да се отрича
правото на собственост, тъй като целта на установителения иск е създаване на
правна сигурност между субектите, с оглед постигане на превенция на
нарушаването на права, които към момента на търсене на защита са само спорни.
Абсолютна процесуална предпоставка за реализиране на правото на защита чрез
установителния иск е да е налице правен интерес, който липсва при ищците за установяване
на посочените в исковата молба обстоятелства. Поради изложеното в
обстоятелствената част съдът счита, че предявените отрицателни установителни
искове са недопустими и производството по тях следва да бъде прекратено.
Въпреки това, че горното не е сторено по реда на чл. 130 от ГПК, то съдът следи
служебно за наличието на тази положителна процесуална предпоставка през цялото
време на висящността на процеса. Ето защо и като взе предвид, че липсва правен
интерес от водене на предявените отрицателни установителни искове, както и че
същите са предявени в нарушение на правилата по чл.26, ал.2 от ГПК, съдът
намира, че производството в тази му част следва да бъде прекратено. По
отношение претенциите по чл.537, ал.2 от ГПК, то с оглед обусловеността им от установителните
искове и след като за предявяването на последните липсва правен интерес, то
липсва такъв и за тези по чл.537, ал.2 от ГПК.
Следва да се посочи,
че, собственикът на недвижим имот винаги може да предяви иск за защита на
правото си на собственост против лицето, на което е издаден констативен
нотариален акт за собственост на същия имот, но този нотариален акт подлежи на
отмяна, едва (и само тогава), когато ищецът успее да установи, че е собственик
на спорния имот или на части от него, ако нот акт е издаден за целия имот,
какъвто е настоящия казус. С други думи, правен интерес от отмяна на нотариален
акт за собственост на имот имат само неговите действителни собственици, а не и
всяко трето лице. В случая ищците заявяват, че не са собственици на земята, а
че имат учредено право на строеж върху нея и съответно право да я закупят.
Действително съществува право, но не и задължение за собственика на земята да я
продаде на собственика на учреденото върху нея право на строеж. На следващо
место не е допустим самостоятелен иск за отмяна на констативен нотариален акт
за собственост. Предявеният иск за отмяна на нотариалния акт за собственост на
недвижим имот, издаден на ПК”Юнона”, е несамостоятелен по отношение на този,
свързан със спора за материално право, породен от засягане на трети за
нотариалния акт лица, с акта за собственост, и се явява последица от неговото
уважаване. Едва като последица от уважаването на съответния вещен иск
разпоредбата на чл. 537, ал. 2 от ГПК предвижда отмяна на издадения като неверен
нотариален акт, с оглед получена (евентуално) искова защита срещу засегнато с
неговото издаване материално право, понеже предмет на тази защита не е
нотариалният акт за собственост, а самото накърнено право на собственост. Иначе
казано, само при успешно проведен иск за собственост, подлежи на отмяна и
самият нотариален акт, съобразно изричната разпоредба на чл. 537, ал. 2 от ГПК,
като законова последица от уважаването на иска, разрешил спора за гражданското
право. От редакцията на чл. 537, ал. 2 от ГПК се вижда, че отмяната на
нотариален акт няма самостоятелно значение, а зависи от уважаването на иска, с
който е разрешен спорът за удостовереното с него материално право. Отмяната на
констативен нотариален акт е функция на евентуалното уважаване на иска по
собственост. За да се иска да отпадне удостоверяващата сила на официалния
документ - нотариалния акт, преди това трябва да се установи, че носител на
вещното право на собственост върху имота е ищецът, като в случая такива
твърдения в исковата молба липсват.
Правото не предвижда
възможност някое лице да иска отмяна на констативен нотариален акт, освен в
случай, че то преди това не е доказало, че е собственик на описания в акта
недвижим имот. Основен предмет на спора е засегнатото право на собственост на
ищеца, а не нотариалният акт, и отменяването на последния е изрично разпоредена
законна последица, само в случай на евентуално уважаване на предявения иск за
защита на засегнатото с издаването му материално право. Недопустимо е
самостоятелно исково производство по чл. 537, ал. 2 от ГПК, понеже отмяната на
нотариален акт цели отпадане на удостоверителната му доказателствена сила,
понеже той, като охранителен акт, не се ползва със сила на присъдено нещо и
искането за отмяната му не представлява искане за разрешаване на
материалноправен спор. Ето защо, разглеждане и произнасяне на съда по искане за
отмяна на нотариален акт по чл. 537, ал. 2 от ГПК е допустимо, само при
уважаване на иска за правото на собственост. Претендиращият за собствеността на
недвижим имот, за който на друго лице е издаден нотариален акт за собственост
по обстоятелствена проверка, няма възможност да иска отмяната на този акт, ако
преди това не установи, че е собственик.
На следващо место
следва да се посочи, че отмяна по реда на чл.537, ал.2 от ГПК може да се търси
/при наличието на горните предпоставки/ само по отношение на констативни
нотариални актове/какъвто е само първият посочен от ищците/, но не и по
отношение на нотариални актове, в които са обективирани различни
сделки/продажба-каквито са останалите атакувани нотариални актове/, като в
последният случай следва да се атакуват самите сделки, което не е сторено.
По
отношение доказателствата:
Съдът
намира, че приложените по делото писмени доказателства и направените
доказателствени искания са допустими и относими, като искането на ищците да
бъдат нотариус М.Бакърджиеви и Община - Несебър да бъдат задължение да
представят намиращи се у тях документи и искането на ответника „ПК”Юнона” да
бъде задължен РКС”Черноморие”-Бургас да представи всички намиращи се в него
документи, установяващи правото му на собственост върху процесния имот, тъй
като не е отправено по правилата на чл.192 от ГПК. По отношение исканите от страните гласни доказателства,
като взе предвид големия брой свидетели сочени и от двете страни и в същото време
наличието на данни, че и двете страни сочат повече от един свидетел за
установяването на едни и същи факти и с оглед разпоредбата на чл.159, ал.2 от ГПК следва да се допуснат по един свидетел за всяка една от страните.
Предвид изложеното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
ВНАСЯ
делото за разглеждане в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 15.09.2011
година от 10,30 часа, за които дата и час да се призоват страните.
На
ищците да се изпрати препис от постъпилият от ответника отговор и приложенията
към него.
ДОПУСКА
приложените към исковата молба и към отговора писмени доказателства.
ДОПУСКА до разпит при условията на довеждане от страните по един свидетел
за ищците и по един свидетел от отв.ПК”Юнона” и един свидетел от останалите
ответници.
ДОПУСКА
извършването на
съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която да отговори на
поставените в исковата молба въпроси, след внасяне на депозит в размер на по 250лв.,
платими от ищците по депозитна с/ка на
РС-Несебър в 5-дневен срок от съобщаването.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по СИО Генко
Генов-икономист-счетоводител.
ДОПУСКА
извършването на
съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която да отговори на поставените
в исковата молба и писмените отговори на ответниците въпроси, след внасяне на
депозит в размер на 360лв., платими както следва: 200лв. от ищците, 60лв. от
ПК”Юнона” и 100лв. от останалите ответници по депозитна с/ка на РС-Несебър в 5-дневен срок от съобщаването.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по делото Димитър Т.
Ангелов-инженер-геодезист, фотограметрия, картография.
ОСТАВЯ
без уважение искането на ищците да бъде задължена Община-Несебър
и нотариус М.Бакрджиева да представи преписките по посочените нотариални дела,
като дава едноседмичен срок на ищците да съобразят искането си с разпоредбите
на чл.192 от ГПК.
ОСТАВЯ
без уважение искането на ответника ПК”Юнона” да бъде
задължен РКС”Черноморие”-Бургас да представи всички намиращи се в него
документи, установяващи правото му на собственост върху процесния имот, като
дава едноседмичен срок на ответника да съобрази искането си с разпоредбите на
чл.192 от ГПК.
ОСТАВЯ
без уважение искането на ищците да бъдат изискани от
окръжен съд-Бургас и РПУ-Несебър посочените дела, като дава едноседмичен срок
на ищците да съобразят искането си с разпоредбата на чл.97, ал.2 от ПАРОАВАС.
УКАЗВА
на ответника ПК”Юнона” в едноседмичен срок да конкретизира оспорване по
чл.193 ГПК на представените протоколи за въвод във владение по изп.дело №
115/2001г. по описа на СИС при НРС ли извършва с писмения отговор, каква част
от съдържанието оспорва като невярна, в какво се състои според оспорващата
страна неверността.
ПРЕКРАТЯВА
производството по отношение предявените
с исковата молба искове, както следва:
Да се приеме
за установено, че ПК
„ЮНОНА" не е станала собственик на УПИ III (трети) в кв. 5 (пети), по
плана на гр. Несебър, урегулиран от 970 кв.м. (деветстотин и седемдесет
квадратни метра), при граници: от три страни -улици и УПИ II по силата на
нотариален акт № 45, том IV, per. № 3240, дело № 549 от 18.10.2002г. на
нотариус М. Бакърджиева, per. № 110 на Нотариалната камара, представляващ Поземлен
имот с идентификатор 51500.508.132 в гр. Несебър, общ. Несебър, обл.
Бургас, ул. Несебър № 1, по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18-46 / 18.08.2006г. на Изпълнителния директор на АК, с
площ от 969 кв.м. и начин на трайно ползване: за складова база, стар идентификатор 503, съседи: 51500.508.128,
51500.508.131, нито към датата 18.10.2002г., нито е била собственик към датата
на продажбата на имота -31.07.2003г.; Да се приеме за установено, че „ЕКСЕЛЕНС -
95" ООД не е станало собственик
на УПИ III (трети) в кв. 5 (пети), по плана на гр. Несебър, урегулиран от 970
кв.м. (деветстотин и седемдесет квадратни метра), при граници: от три страни
-улици и УПИ II по силата на нотариален акт № 145, том IV, per. № 2594, дело №
684 от 31.07.2003г. на нотариус М. Бакърджиева, per. № 110 на Нотариалната
камара, представляващ Поземлен имот с идентификатор 51500.508.132 в гр.
Несебър, общ. Несебър, обл. Бургас, ул. Несебър № 1, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-46 / 18.08.2006г. на
Изпълнителния директор на АК, с площ от 969 кв.м. и начин на трайно ползване:
за складова база, стар идентификатор 503,
съседи: 51500.508.128, 51500.508.131, нито към датата 31.07.2003г., нито е била
собственик към датата на продажбата на имота - 22.02.2006г.; Да се приеме за
установено, че
„МЕСПРОДУКТ" ООД не е станало собственик на УПИ III (трети) в кв. 5
(пети), по плана на гр. Несебър, урегулиран от 970 кв.м. (деветстотин и
седемдесет квадратни метра), при граници: от три страни -улици и УПИ II по силата на нотариален акт № 190,
том I, per. № 978, дело № 183 от 22.02.2006г. на нотариус М.
Бакърджиева, per. № 110 на Нотариалната камара, представляващ Поземлен имот
с идентификатор 51500.508.132 в гр. Несебър, общ. Несебър, обл. Бургас, ул.
Несебър № 1, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18-46 / 18.08.2006г. на Изпълнителния директор на АК, с площ от 969
кв.м. и начин на трайно ползване: за складова
база, стар идентификатор 503, съседи: 51500.508.128, 51500.508.131, нито към
датата 22.02.2006г., нито е била собственик към датата на продажбата на имота 25.05.2006г.; Да се приеме за
установено, че „ФЕРТ"
ООД не е станало собственик на УПИ III (трети) в кв. 5 (пети), по плана на гр.
Несебър, урегулиран от 970 кв.м. (деветстотин и седемдесет квадратни метра),
при граници: от три страни -улици и УПИ II по силата на нотариален акт № 2, том
V, per. № 3465, дело № 742 от 25.05.2006г. на нотариус М. Бакърджиева, per. №
110 на Нотариалната камара, представляващ Поземлен имот с идентификатор
51500.508.132 в гр. Несебър, общ.
Несебър, обл. Бургас,
ул. Несебър №
1, по кадастралната карта
и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18-46 / 18.08.2006г. на Изпълнителния директор на АК, с площ от 969
кв.м. и начин на трайно ползване: за складова
база, стар идентификатор 503, съседи: 51500.508.128, 51500.508.131, нито към
датата 25.05.2006г., нито е станала собственик към датата на предявяване на
исковата молба по настоящото производство; Както и да се
да отменят /обезсилят/
нотариални актове с номера
както следва: № 45, том IV, per. №
3240, дело № 549 от 18.10.2002г. на нотариус М. Бакърджиева, per. №
110 на Нотариалната камара; № 145, том IV, per. № 2594, дело № 684 от 31.07.2003г. на
нотариус М. Бакърджиева, per. № 110 на Нотариалната камара; № 145, том IV, per. № 2594, дело № 684 от
31.07.2003г. на нотариус М.
Бакърджиева, per. № 110 на Нотариалната камара; № 190, том I, per. № 978, дело № 183 от
22.02.2006г. на нотариус М.
Бакърджиева, per. № 110 на Нотариалната камара; № 2, том V, per. № 3465, дело № 742 от
25.05.2006г. на нотариус М. Бакърджиева,
per. № 110 на Нотариалната камара.
УКАЗВА на страните възможността за
доброволно уреждане на спора- чрез медиация или друг, избран от страните,
способ, с оглед постигане на благоприятен за спорещите субекти краен резултат.
Определението в прекратителната
му част, подлежи на обжалване в 7-дневен
срок от съобщаването с частна жалба пред Окръжен съд – Бургас, в останалата му
част определението е окончателно.
Препис
от определението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: