№ 7134
гр. София, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20241110173641 по описа за 2024 година
Ищецът „Сити кеш“ ООД основава претендираните от него права на твърденията, че в
негова полза е издадена заповед за изпълнение против Л. Л. С. за сумата 1000,00 лв.,
неплатена главница по договор за потребителски кредит 829788 от 16.3.2023г., ведно със
законна лихва за периода от 29.10.2024 г. до изплащане на вземането и предявява
установителен иск за сочените суми. С уточнителна молба е посочено, че се предявява иск
само за чистата стойност на вземането за главница.
Ответникът, в срока за отговор, оспорва основателността на иска, с довод, че договорът е
нищожен, поради изначална недействителност на разпоредбата на чл.11,ал.1,т.9 ЗПК, поради
противоречие с добрите нрави, неизпълнение на задължението на кредитора по сочената
разпоредба, както и поради неспазване на разпоредбиет на чл.11,ал.1,т.10 ЗПК, вп.чл.10,ал.1,
вр. Чл.19, ал.1 и 2 ЗПК и чл.21 и 22 ЗПК, ГПР е неточен и подвеждащ, в него е включена и
неустойка и нарушение на чл.19,ал.4 ЗПК. Оспорва се вземането за неустойка, вземането за
лихва, разпоредбите на лихва и неустойка, като се приравнява на непосочване на ГПР.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл.
240, ал. 1 ЗЗД . С определението доклад по делото в о.с.з. е отделено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че на 16.3.2023г. страните, чрез използване на средства от
разстояние, са сключили договор за кредит, по силата на който, ищецът се е задължил да
даде в заем на ответника главница от 1000лева, а ответникът- да я върне, заедно със сумата
151,56 лева възнаградителна лихва на 6 месечни вноски, като СРС намира, че страните не
1
спорят, че сумата 1000лева е предадена на ответника.
Видно от представения писмен договор за кредит, на ответника е отпуснат заем от
1000 лева, при ГПР 47,6 %, фиксиран годишен лихвен процент 40,05 %, при краен падеж на
договора 18.9.2019г., обща сума за връщане 1179,56лева, и уговорено връщане на заема на 6
погасителни вноски , като в договора се съдържа погасителен план, като в него е посочен
размер на погасителна вноска с неустойка, като същата е платима на падежа на вноските за
погасяване на кредита. В разпоредбата на чл.6 от договора е предвидено, че „заемателят се
задължава в срок от три дни от усвояване на заемната сума, да предостави обезпечение, по
начина и реда, и отговарящо на условията на чл.33от ОУ: поръчител отговарящ на
посочените в ОУ условия или банкова гаранция/поне едно от изброените“ В разпоредбата
на чл.6,1 от договора е предвидено, че за неизпълнение на т.6, 1 заемателят дължи на
заемодателя неустойка в размер 650,44 лева, която се начислява автоматично от заемодателя,
като с подписването на договора, заемателят се счита уведомен за нейното начисляване и
същата се заплаща разсрочено съгласно погасителния план, като в разпоредбата на чл.6, ал.2
е вписана декларация на потребителя, че е запознат и се счита уведомен, че същата ще се
начисли.
Договорът е сключен при действието на ЗПК, като по делото няма доказателства,
нито твърдение, физическото лице да е получило заемната сума за търговска или
професионална дейност, поради което и ищецът има качеството „потребител“ по смисъла на
закона, на основание § 13, т.1 ДР на ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл..22 ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл.11, т.7-12 ЗПК, договорът е нищожен. Общото между всички
цитирани основания за нищожност на договора е, че за да е нищожен договора, то за тези
задължения по договора в него следва да липса информация, така че при сключването на
договора както и при неговото изпълнение от длъжника, за последния да е неразбираемо на
първо време, каква част от месечната вноска, която дължи, ще се разходва за ГПР, каква част
за погасяване на вземането по главница, дали се дължи лихва. Същевременно, ако има други
разходи, такси по договора, те следва да са посочени в него. Поради възмездният характер
на договора за потребителски кредит, в момента на сключването му и с оглед внасяне на
яснота относно правата и задълженията на потребителите и за по - пълна защита на
интересите им, трябва да бъдат уговорени лихвения процент по кредита (чл. 11, ал. 1, т. 9
ЗПК) и годишният процент на разходите (ГПР) по кредита (чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК), който
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит - чл. 19, ал. 1 ЗПК. Изчисляването на ГПР се
извършва като се допусне, че кредиторът и потребителят изпълняват своите задължения в
съответствие с първоначално определените срокове.
Съгласно § 1, т.1 ДР на ЗПК, „общ разход по кредита на потребителя“ са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
2
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Т.2. „Обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и
общите разходи по кредита за потребителя.
В договора за кредит не е посочено, че неустойката се включва както в общия разход
по кредита, така и в общата дължима сума от потребителя, по смисъла на посочените
легални дефиниции на ЗПК.
Неизпълнението на задължението на потребителя да предостави обезпечение на
кредитора, може да доведе до намаляване на възможността на кредитора по договора за заем
да се удовлетвори на крайния падеж на договора.
Вследствие на неизпълнението на това задължение от страна на потребителя,
кредиторът не получава реален обезпечителен ефект- не получава обезпечение на
задължението си. Следователно, предвиждането, изначално в договора, на задължение за
неустойка за непредоставяне на обезпечение, е инструмент за генериране /пряко и косвено/
на допълнителни разноски за потребителя, които са известни на заемодателя и би следвало
да бъдат отчитани като разноски по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПКр и § 1, т. 1
ЗПКр. Посоченият в договора ГПР от 47,6% не е действителен, тъй като в него не е отчетена
неустойката, която е само по наименование неустойка, а по естеството си представлява още
едно възнаграждение за кредитодателя: Това възнаграждение съставлява част от разходите
по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПКр и § 1, т. 1 ЗПКр, поради което реалният ГПР по
договора, видно от заключението на вещото лице, многократно надхвърля позволения от
закона процент, стигайки до процент над 50. Така, освен че се нарушава и заобикаля чл. 19,
ал. 4 ЗПКр, потребителят бива и въведен в заблуждение относно реалната стойност на
разходите, които следва да стори по обслужването на кредита си, в противоречие с
изискванията на чл. 11 ЗПКр. Стига се и до нарушение във връзка с чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗПКр,
тъй като се касае за необосновано високо и скрито оскъпяване на кредита. В случаите,
когато в договора за потребителски кредит е посочен годишен процент на разходите, които
обаче не включва всички разходи, които нормативната база изисква да бъдат отчетени при
изчислението му, то договорът за потребителски кредит следва да се счита за нищожен /арг.
Решение от по дело № С-714/2022г. на СЕС/. Само това обстоятелство е достатъчно, за да
бъде прогласен за нищожен договорът за кредит. Начинът, по който е установена
конструкцията за обезпечаване на заема, реално съставлява механизъм за заобикаляне на
нормите за защита на потребителите и допълнително натоварване на заемателя с
допълнителни плащания. Неоснователно е възражението на ищцовата страна, че поради
сключването на поредица от договори за кредит, то конкретните разпоредби са уговорени
индивидуално. На основание чл.154,ал.1 ГПК, ищцовата страна, която се ползва от този
3
факт, следва да го докаже, като по делото не са ангажирани никакви доказателства в
подкрепа на това твърдение.
Ето защо, СРС намира,че договорът е недействителен .
Предявеният иск за главница 1000лева е за реално изпълнение на договорно
задължение – за плащане на главница, като притезанието е основано на договорно
основание.
Посочените основания за нищожност на договора обосноват наличието на
предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 23 ЗПК. При недействителност на
договора, съгласно посочената правна норма, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Ако тази недействителност се
установи в производството по чл. 422 ГПК, съдът следва да установи с решението си
дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски кредит и да я
присъди на ищеца, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната
разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата
сума по кредита. Това следва от характеристиката на договора за потребителски кредит,
посочена по-горе и задължението за периодичност за връщането на сумата. Ако се приеме,
че установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и осъждането на
потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно производство, по предявен
иск с правно основание чл. 55 ЗЗД / или, в частност чл.23 ЗПК/, то би се достигнало до
неоснователно обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта на вземането по
недействителен договор. Това би противоречало на принципа за недопускане на
неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е разпоредбата на чл. 23 ЗПК в специалния
ЗПК – в този смисъл е и постановената най-нова трайна съдебна практика: решение № 50174
от 26.10.2022 г. по гр. дело № 3855/2021 г. на ВКС, IV г.о., решение № 60186 от 28.11.2022 г.
по т. дело № 1023/2020 г., на ВКС, I т. о. и решение № 50259 от 12.01.2023 г. по гр. дело №
3620/2021 г. на ВКС, III г. о., определение № 50161 от 29.03.2023 г. по т. д. № 1070/2022 г. на
ВКС, II т. о., решение № 50056 от 29.05.2023 г. по т. д. № 2024/2022 г. на ВКС, I т. о. и др.
Ето защо, възраженията на ответника в обратен смисъл са неоснователни, като в случая е
без значение обстоятелството, че предявеният иск е с правна квалификация по чл. 240 ЗЗД, а
не е основан на неоснователно обогатяване – отново се касае до установително
производство по чл. 422 ГПК след издадена заповед за изпълнение. Установи се
разместването на блага – потребителят е получил 1000лева главница, и не е ангажирал
доказателства, че сумата е върната на кредитора. Доколкото се установява наличие на
изискуемо вземане за ищеца за чистата стойност на кредита по него, не е налице пречка за
присъждане на тази сума съставляваща чистата стойност на заема, по смисъла на чл.23 ЗПК.
СРС намира, че не се произнася извън предмета на делото, като в практиката на ВКС
/решение № 50174/26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г. на ВКС, IV г. о, решение №
60186/28.11.2022 г. по т. д. № 1023/2020 г. на ВКС, I т. о. и решение № 50056/29.05.2023 г. по
т. д. № 2024/2022 г. на ВКС, І т. о./ е прието, че при установена от съда недействителност на
договор за потребителски кредит, по предявения от кредитора осъдителен иск на договорно
4
основание за заплащане на дължими суми по договора, с решението си съдът следва да
установи на основание чл. 23 ЗПК дължимата сума по приетия за недействителен договор и
да уважи иска до размера на чистата стойност на кредита, без лихва или други разходи по
кредита, като не е необходимо вземането за чистата стойност на кредита да бъде предявено с
иск на извъндоговорно основание по чл. 55 ЗЗД. Съображенията са основани на това, че ЗПК
е специален закон по отношение на ЗЗД и задължението за връщане на чистата сума по
кредита следва от характеристиката на договора за потребителски кредит, при който
връщането на предоставената сума е на вноски с различни падежи. Посочено е, вземането за
връщане на предоставената сума е изискуемо с оглед обявената недействителност на
договора. Ето защо, следва на кредитора да се присъди чистата стойност на вземането.
По разноските. При този изход на спора, право на присъждане на разноски за
исковото производство има само ищецът.
Ответникът претендира заплащането на разноски, но за исковото, а не за заповедното
производство, поради което съдът не му присъжда разноски – за това производство не са
представени доказателства за сторени разноски, нито е направено искане – представеният
договор за правна защита и съдействие е сключен за защита в исковото производство.
По разноските на ищеца. По заповедното производство СРС е издал заповед за
изпълнение за главница, договорна лихва и мораторна лихва. Предявеният иск е само за
главница, затова, с решението заповедта следва да се обезсили за двете претенции, за които
не е предявен иск.
От сторените разноски от 78,73 лева, признати със заповедта въз основа уважените
претенции по нея, на ищеца, съразмерно се признава сумата от 54,81 лева, които се възлагат
на ответника.
За исковото производство на ищеца се следват всички сторени разноски – искът е
уважен за сумата, за която е предявен, или сумата 25 лева държавна такса и да се определи
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100лева.
При тези мотиви Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
издадена по гр.д.№ 64604/2024г. от СРС, 125 ти състав, за сумата 151,56 лева
,представляваща договорна лихва за период от 16.03.2023 г. до 18.09.2023 г., сумата 284,92
лева представляваща мораторна лихва за период от 01.06.2023 г. до 01.09.2024 г.
ПРИЗНАВА за установено, че Л. Л. С. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София,
ж.к.Люлин 5, блок 539, етаж 7, ап.36 дължи на СИТИ КЕШ ООД с ЕИК: ********* и
адрес: гр. София, БУЛ.ЦАРИГРАДСКО ШОСЕ 115Е, ет.5, р-н Младост, общ. Столична, обл.
София (столица) сумата 1 000,00 лева (хиляда лева), представляваща чистата стойност на
задължението по Договор за паричен заем Номер: 829788/16.03.2023 , ведно със законна
5
лихва за период от 29.10.2024 г. до изплащане на вземането, за която сума по гр.д.№
64604/2024г. от СРС, 125 ти състав е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
ОСЪЖДА Л. Л. С. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ж.к.Люлин 5, блок 539,
етаж 7, ап.36 да заплати на СИТИ КЕШ ООД с ЕИК: ********* и адрес: гр. София,
БУЛ.ЦАРИГРАДСКО ШОСЕ 115Е, ет.5, р-н Младост сумата 54,81 лева разноски по гр.д.№
64604/2024г. и сумата 125 лева разноски по гр.д.№ 73641/2024г.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6