Решение по КНАХД №432/2025 на Административен съд - Русе

Производството е касационно по чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от глава XII от АПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Ц. М. от гр.София против решение № 184/17.04.2025 г., постановено по АНД № 211/2025 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 24-4569-000394/17.12.2024 г., издадено от началник на РУ – Две могили при ОД на МВР – Русе. С наказателното постановление, за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.3, т.6 от ЗДвП на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 30 лева. Като касационни основания се сочат допуснати от въззивната инстанция съществени процесуални нарушения във връзка със събирането и оценката на доказателствата и неправилно приложение на материалния закон. По-конкретно касаторът твърди, че е бил нередовно призован за съдебно заседание, а съдът не се е произнесъл по доказателствените искания, направени с жалбата му. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени въззивното решение и да постанови друго, с което да отмени наказателното постановление поради липсва на извършено нарушение, алтернативно – поради това, че извършеното съставлява маловажен случай.

В проведеното на 17.09.2025 г. о.с.з. касаторът дава обяснение, че е извършил маневра изпреварване на няколко товарни автомобила, които се движели един зад друг така, че за него било невъзможно да се прибере в лентата за движение и за да не създаде опасност и за себе си и за пътуващия с него в автомобила пътник – посоченото лице Л. Б. М., както и за останалите участници в движението довършил маневрата с цел да се прибере безопасно в лентата за движение. Пояснява, че мястото на твърдяното нарушение било на разклона преди Две могили, в посока Русе-София. Преди разклона за Д. М. пътната маркировка била разрешена за изпреварване, там той предприел маневрата, изпреварил един камион, втори и се поколебал какво да прави, стигнал кръстовището за гр. Две могили, където можело да се завие наляво, насреща нямало автомобил и той продължил изпреварването, за да може да се прибера в лентата, в която се движел. Там, където го спрели полицаите, било една отбивка, там също маркировката била прекъсната, т.е. когато предприел маневрата изпреварване и когато навлязъл отново в неговата лента той минал през маркировка, която е разрешена за изпреварване. По време на движение се движел в лявата лента, а до него лентата била непрекъсната. Твърди, че не е възприел пътен знак, забраняващ изпреварването, освен наличната пътна маркировка и още веднъж посочва, че при предприемане на маневрата, маркировката разрешавала пресичането й.

Ответникът по касационната жалба – началник на РУ – Две могили при ОД на МВР - Русе, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Т. Й. в депозирано писмено възражение с вх. № 20412 от 23.06.2025 г. по описа на РС – Русе (л.10 от делото), оспорва основателността на касационната жалба. Поддържа становище, че процесното нарушение е правилно установено и безспорно доказано като съдът не е допуснал нарушения при събирането и оценката на доказателствата, установяващи релевантните за спора факти и обстоятелства, като при правилно установена фактическа обстановка по делото съдът е извел и напълно обосновани и правилни правни изводи за съставомерност на процесното деяние. По тези съображения моли съдът да постанови решение, с което да остави в сила постановения от първоинстанционния съд съдебен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Русе дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че във въззивното производство не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, правилно е приложен материалният закон и не е налице явна несправедливост на наложеното наказание, поради което счита, че решението следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

От фактическа страна контролираната страна е приела за установено по делото, че на 30.10.2024 г., около 14:10 часа, С. М. управлявал л.а. марка/модел „Рено Лагуна“ с рег. № [рег. номер], като се движил по път Първи клас № 5, с посока от гр. Русе – към гр. Бяла. В района на км. 26+800 на горепосочения път и поради това, че жалбоподателят с управляваното от него МПС предприел маневра за изпреварване на няколко МПС, включително и товарни ППС, която завършил в района на двойна непрекъсната разделителна маркировка, св. Т. С., изпълняващ служебните си задължения по това време като мл. автоконтрольор към РУ - Две могили, спрял автомобила на жалбоподателя за проверка. За извършеното от жалбоподателя нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП св. Т. С. съставил АУАН със сер. GA № 1435686/30.10.2024 г., който бил връчен на същата дата срещу подпис на жалбоподателя. Въз основа на процесния АУАН е издадено и обжалваното пред въззивния съд наказателно постановление. Описаната фактическа обстановка съдът приел за установена, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства. По делото бил разпитан св. Т. С. - актосъставител, който свидетелствал за релевантни за производството обстоятелства.

При така установената фактическа обстановка, съдът извел правни изводи за това, че в хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения, правилно е бил приложен и материалният закон като нарушението на чл.6, т.1 от ЗДвП се явявало правилно установено и безспорно доказано, предвид че водачът на пътно превозно средство е длъжен да не предприема маневра изпреварване при наличие на пътна маркировка М1, която да пресича по време на тази маневра, включително и при завършването й. Приел е, че по делото не били налични доказателства, че жалбоподателят бил започнал маневрата изпреварване при прекъсната маркировка на пътното платно като за това е налице единствено твърдение на жалбоподателя в подадената жалба. От гласните показания на св. Т. С. безспорно се установявало, че нарушението било довършено в района, в който маркировката е била тип М1 - двойна, непрекъсната (за прецизност касационната инстанция посочва, че съдът е допуснал фактическа грешка досежно посочване на маркировката като М1, която е определил като двойна непрекъсната линия, тъй като това е маркировка М2; именно маркировка М1 представлява единична непрекъсната линия). На последно място районният съд е счел, че не са налице и основанията за приложението на чл.28 от ЗАНН, предвид това, че нарушенията от този вид (изпреварване при неспазване на пътна маркировка) са със завишена обществена опасност и водят до тежки последствия при възникналите от тях инциденти.

Касационната инстанция намира, че районният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила на чл.107, ал.2 и ал.5 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН, които представляват самостоятелно основание за отмяната на решението и връщане на делото за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Касаторът твърди, че при управление на автомобила на посоченото в НП място предприел маневра изпреварване при единична прекъсната линия, т.е. пътна маркировка тип М3 и на място, разрешено за изпреварване. При задминаване на изпреварвания от него товарен автомобил установил, че същият се движи плътно зад друг товарен автомобил като между тях нямало достатъчно място, за да се прибере безопасно в лентата за движение. Тъй като все още бил в участък, разрешен за изпреварване, продължил маневрата с цел безопасно да се включи в движението. Оказало се, че и вторият камион се движи плътно зад два автомобила и за М. било невъзможно да се върне безопасно в платното. Трябвало да вземе бързо решение какво да направи, тъй като вече маркировката била забранена за изпреварване. Преценил, че ще бъде опасно както за него, така и за останалите участници в движението, да се вмъкне в колоната, нямало как да се върне назад, затова решил да довърши изпреварването като срещу него нямало автомобили, макар и вече прибирайки се в лентата, да се наложило да пресича неправилно маркировката. След като се върнал в лентата за движение бил спрян от автоконтрольор, който му обяснил, че е извършил неправилно изпреварване, макар и от мястото, където бил патрулът, да било невъзможно полицаите да възприемат дали е било разрешено или не изпреварването. Въпреки че М. му обяснил, че при движението си с автомобила, пресякъл неправилно маркировка, за да не създаде опасност за движението, АУАН му бил съставен.

С въззивната жалба М. е направил и доказателствено искане районният съд да допусне до разпит свидетел-очевидец – Л. М., при режим на довеждане, която ще даде показания за обстоятелствата, свързани с твърдяното нарушение. Контролираната съдебна инстанция е разгледала делото, посочвайки, че страните нямат нови доказателствени искания и е приела, че същото е изяснено от фактическа стана, единствено въз основа на разпита на полицейските служители – актосъставител и свидетел по акта.

Съгласно чл.84 от ЗАНН в производството пред въззивния съд при разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, се прилагат разпоредбите на НПК, доколкото няма особени правила в ЗАНН. Такива особени правила, касаещи процесуалните действия на съда, не са уредени в ЗАНН, поради което намират приложение правилата по НПК и общите принципи, уреждащи наказателния процес. Основно задължение на съда е да осигури разкриването на обективната истина, за което следва да вземе всички мерки, по реда и със средствата на НПК – чл.13 от НПК. Съгласно правната норма на чл.104 от НПК, доказателства в наказателното производство могат да бъдат фактическите данни, които са свързани с обстоятелствата по делото, допринасят за тяхното изясняване и са установени по реда, предвиден в този кодекс. Разпоредбата на чл.105, ал.1 от НПК гласи, че доказателствените средства служат за възпроизвеждане в наказателното производство на доказателства или на други доказателствени средства. Съгласно разпоредбите на чл.107, ал.2, ал.3 и ал.5 от НПК, съдът събира доказателствата по направените от страните искания, а по свой почин - когато това се налага за разкриване на обективната истина. Съдът и органите на досъдебното производство събират и проверяват както доказателствата, които разобличават обвиняемия или отегчават неговата отговорност, така и доказателствата, които оправдават обвиняемия или смекчават отговорността му. Всички събрани доказателства подлежат на внимателна проверка.

Касационната инстанция счита, че делото не е изяснено от фактическа страна. Не е изяснено колко движещи се пред себе си товарни автомобила е възприел касаторът непосредствено преди да предприеме тяхното изпреварване, какво е било тяхното разположение един спрямо друг и имал ли е касаторът възможност, след приключване на маневрата, да се прибере безпрепятствено в своята лента при разрешителна пътна маркировка (маркировка единична прекъсната линия или двойна смесена линия, с разположена от лявата страна прекъсната такава). Не е изяснено дали в действителност на процесния участък има поставен пътен знак В24 и къде точно е поставен той, респ. могъл ли е да бъде възприет той от касатора към момента на предприемане на маневрата, тъй като този знак указва мястото, от което се прилага забраната за изпреварване, респ. не е изяснено дали в пътния участък, за който се отнася забраната за изпреварване, има поставена и пътна маркировка М1. Макар пътен знак В24 и пътна маркировка М1 да установяват различни по съдържание забрани, то на практика те често се използват заедно, тъй като ефектът от тяхното приложение е сходен – на водача се забранява да навлиза и да се движи в пътната лента за насрещното движение. Обстоятелството дали е нарушено предписанието на пътния знак, за каквото нарушение касаторът не е бил наказван, би имало значение и при преценката за евентуалната маловажност на случая.

Единичната непрекъсната линия – М1 е вид надлъжна пътна маркировка (чл.10, ал.2, т.1 от Наредба № 2 от 17.01.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка). Съгласно текста на чл.11, ал.1 от Наредба № 2 от 17.01.2001 г., респ. чл.63, ал.2, т.1 от ППЗДвП, единичната непрекъсната линия М1 се използва за въвеждане на забрана за пътните превозни средства да я застъпват и пресичат. Забраната за пресичането й, по аргумент от уредбата за двойната смесена линия (чл.16, ал.1 от наредбата и чл.63, ал.2, т.5 от ППЗДвП), важи и при прибиране в собствената лента след приключване на изпреварването. Освен това дори и водачите на товарните автомобили да са извършили нарушение на разпоредбата на чл.23, ал.2 от ЗДвП като не са поддържали такова разстояние между своето превозно средство и движещото се пред тях друго превозно средство, че изпреварващите ги пътни превозни средства да могат безопасно да заемат място между тях, касаторът е следвало да се убеди, че може да се завърне безпрепятствено в своята лента преди да започне изпреварването, независимо че към момента, когато е предприел тази маневра маркировката го е разрешавала – арг. от забраната по чл.43, т.4 от ЗДвП.

На следващо място, от показанията на св.С. е видно, че в процесния участък има поставен пътен знак „Забрана за изпреварване“ (вероятно пътен знак В24 "Забранено е изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош"). Според чл.68, ал.1 от Наредба № РД-02-21-1 от 23.11.2023 г., респ. чл.49, ал.1 от ППЗДвП, пътен знак за въвеждане на забрана се поставя непосредствено преди участъка от пътя, за който се отнася забраната. Разпоредбите на чл.68, ал.2, ал.3 и ал.4 от Наредба № РД-02-21-1 от 23.11.2023 г. предвиждат, че пътен знак за отменяне на въведена забрана се поставя на място, в което отпада необходимостта от въведената забрана, а въведената забрана с пътни знаци В20, В24, В25, В26, В27, В28 и В30 е в сила до следващо кръстовище с републикански или общински път, или улица. Когато забраната трябва да се отмени преди следващото кръстовище, краят на зоната на действие на въведената забрана се определя чрез пътен знак, който отменя въведената забрана или чрез допълнителна табела Т2, поставена под пътния знак за въвеждане на забрана, когато дължината на зоната на действие на въведената забрана е по-малка от 100 m.

Въззивната инстанция не е проявила необходимата процесуална активност и не е изискала и приобщила по делото видеозаписите от персоналните полицейски камери (т.нар. „боди камери“), носени от полицейските служители, а в същото време при разпита си св.Н. изрично заявява: „Ние бяхме с боди камери и всичко е записано“. След приобщаването на видеозаписите на същите следва да бъде извършен оглед в съдебно заседание като те бъдат предявени на касатора, а с цел изясняване на фактическата обстановка – и на разпитаните свидетели – полицейски служители, които следва повторно да бъдат разпитани по тяхното съдържание.

Като е постановил своя съдебен акт при неизяснена фактическа обстановка районният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, което обуславя отмяната на обжалваното решение като неправилно и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция.

При новото разглеждане на делото следва да бъде разпитан посоченият от касатора свидетел – очевидец Л. Б. М., следва да бъдат изискани и приобщени видеозаписите от персоналните полицейски камери на двамата полицейски служители, респ. от тези от камерите на служебния автомобил, ако има такива. На видеозаписите следва да бъде извършен оглед като същите бъдат предявени на разпитаните свидетели – полицейски служители, които следва да бъдат разпитани повторно по обстоятелствата, които се установяват от записите. Тъй като се касае до републикански път, от Специализирано звено „Областно пътно управление Русе“ към Агенция „Пътна инфраструктура“ следва да бъде изискана схема на организацията на движението в процесния пътен участък с отбелязване на нанесената пътна маркировка и поставените пътни знаци. След събиране на всички указани доказателства и изясняване на горепосочените останали неизяснени обстоятелства съдът следва да даде отговор и на въпроса дали нарушението представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, която норма се явява приложима след обявяването на противоконституционността, в относимата й част, на разпоредбата на чл.189з от ЗДвП.

При новото разглеждане на делото районният съд следва да се произнесе, с оглед изхода на спора, и по отговорността за разноските – чл.226, ал.3 от АПК, вр. чл.63д от ЗАНН.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, изр.1, пр.2 и чл.222, ал.2, т.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 184/17.04.2025 г., постановено по АНД № 211/2025 г. по описа на Районен съд – Русе.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - Русе.

Решението е окончателно.