Присъда по дело №3067/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 149
Дата: 1 юли 2020 г. (в сила от 17 юли 2020 г.)
Съдия: Панайот Рангелов Велчев
Дело: 20205330203067
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 3 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

П Р И С Ъ Д А

 

№ 149

01.07.2020 година

град ПЛОВДИВ  

          

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД

           ХХVІ  нак. състав

На първи юли                                    две хиляди и двадесета година

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАНАЙОТ ВЕЛЧЕВ

                    СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. МАРИЯ КИРОВА

                                                                      2. ГЕРГАНА ЙОРДАНОВА

СЕКРЕТАР: Магдалена Трайкова

ПРОКУРОР: Румяна Зайкова-Калеева

Като разгледа докладвано от СЪДИЯТА

НОХД № 3067 по описа за 2020 година

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимият А.Ж.Ж.: роден на *** *** /постоянен адрес/ и настоящ адрес ***, ***, български гражданин, средно образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 16.03.2020г. в гр.Пловдив, без надлежно разрешително, е държал високорисково наркотично вещество – марихуана, с нето тегло 5,408 грама със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 10,4 тегловни процента на обща стойност 32,45 лв. съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, като случаят е маловажен, поради което и на основание чл.354 а ал.5 във връзка с ал.3 т.1 от НК във вр. чл. 373 ал. 2 от НПК вр. чл. 58 А, ал.5 от НК вр. чл. 54 ал.1 от НК  го ОСЪЖДА на наказание „ГЛОБА ”  в размер на 1 000 лева, като го признава за НЕВИНОВЕН по първоначално повдигнатото обвинение, и на основание чл.304 НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение в този смисъл.

 

ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО - „марихуана“, остатък, след експертното изследване -4,745 грама изпратено за съхранение в ЦМУ Отдел „МРР-НОП“ гр.София СЕ ОТНЕМА В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА И ДА СЕ УНИЩОЖИ ПО НАДЛЕЖНИЯ РЕД

 

На осн. чл.189, ал.3 НПК ОСЪЖДА А.Ж.Ж., със снета по делото самоличност,  да заплати  по сметка на ОД на МВР гр. Пловдив направените разноски по делото в размер на 73,39 лева.

 

 

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред ОС – Пловдив.

                                         

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/

 

 

                       СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. /П/

 

 

                                                                       2. /П/

 

Вярно с оригинала!

Е. К.

 

Съдържание на мотивите Свали мотивите

М О Т И В И

към Присъда № 149 от 01.07.2020 г.,

постановена по НОХД № 3067/2020 г. по описа на ПРС, XXVI н.с.

       Районна прокуратура гр. Пловдив е внесла обвинение против подсъдимия А.Ж.Ж. с ЕГН: ********** за това, че на 16.03.2020г. в гр.Пловдив, без надлежно разрешително, е държал високорисково наркотично вещество – марихуана, с нето тегло 5,408 грама със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 10,4 тегловни процента на обща стойност 32,45 лв. съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството – престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК.

         По време на разпоредителното заседание представителят на Районна прокуратура гр. Пловдив намери, че в хода на досъдебното производство няма допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да ограничават правото на защита на подсъдимия или неговия защитник. По време на съдебните прения поддържаше обвинението за което А.Ж. е предаден на съд, тъй като същото се установявало от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, а и от направеното от последния самопризнание. Предложи да му се наложи наказание ,,лишаване от свобода'' в минимално предвидения в закона размер, което да се изтърпи при първоначален общ режим, като му се възложат и сторените в производството разноски и се приспадне времето през което същият е бил задържан по ЗМВР.

         По време на разпоредителното заседание упълномощеният защитник адв. Л. заяви, че в хода на досъдебното производство няма допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да ограничават правото на защита на неговия клиент. От името на същия заяви, че той ще признае фактите и обстоятелствата описани в обвинителния акт. На съдебни прения изложи съображения, че случаят е маловажен по смисъла на чл. 354а, ал. 5 НК.

         Подсъдимият А.Ж. по време на разпоредителното заседание се присъедини към казаното от своя защитник, като призна фактите и обстоятелствата описани в обвинителния акт и се съгласи да не се събират нови доказателства. На съдебни прения изрази съжаление, като по време на последната си дума заяви, че ако бъде признат за виновен моли да му бъде наложено наказание ,,глоба''.

          Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият е роден на *** *** /постоянен адрес/ и настоящ адрес ***, ***, български гражданин, средно образование, към настоящия момент студент, безработен, неженен, осъждан, ЕГН: **********.

Към датата на инкриминираното деяние подсъдимият А.Ж. е бил осъждан веднъж, като с Определение за одобряване на споразумение от 06.08.2018г. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343б ал.3 от НК, за което му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца и „Глоба“ в размер на 490 лв. Изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“ е било отложено с изпитателен срок от 3 години. Обвиняемият Ж. е бил лишен и от право да управлява моторно превозно средство за срок от 10 месеца. Постановеният съдебен акт е влязъл в законна сила на 06.08.2018г. и деянието, предмет на настоящия обвинителен акт, се явява извършено в изпитателния срок на посоченото осъждане.

На 16.03.2020г., за времето от 20:00ч. до 08:00ч., служители от група „Сигма“ в сектор „СПС“ при ОДМВР гр. Пловдив, в състав свидетелите Д. Б. и П. Д. изпълнявали служебните си задължения, като патрулен отряд на територията на 02 РУ на МВР гр.Пловдив и 04 РУ на МВР гр.Пловдив.

Около 23:00ч. двамата полицейски служители извършвали обход в района на парк „Бунарджик“ в гр.Пловдив, когато забелязали паркиран лек автомобил, чиито водач бил св. К. К.. По–рано същият ден св. К., който също като подсъдимият бил от *** и бил помолен от същия да го откара до гр. Пловдив по работа и след като двамата приключили с ангажиментите си, се насочили към парк „Бунарджика“.

Управляваното от свидетеля К. превозно средство се качило до върха на парка, където го забелязали и свидетелите Б. и Д.. Последните двама се насочили към паркирания лек автомобил и при приближаването си, св. Б. забелязал подсъдимия, който стоял на пасажерското място да си бърка в панталоните, с които бил обут.

Свидетелят Б. отворил вратата на лекия автомобил и забелязал А.Ж. да държи в ръката си банкнота с номинал от 10 лв., върху която бил изсипан тютюн, а в другата му ръка имало листче за свиване на цигара. Същевременно полицейският служител забелязал, че до пепелника в превозното средство имало наполовина изпразнена цигара и се усъмнил, че вероятно подсъдимият възнамерявал да смеси тютюн с наркотичното вещество „марихуана“ и с получената смес да допълни цигарената гилза. Поради тази причина, свидетелят Б. поканил А.Ж. да излезе от превозното средство и пристъпил към извършване на личен обиск на същия. По време на своите действия св. Б. усетил, че в десния крачол на панталоните на подсъдимия има малък пакет. В същия момент последният смъкнал панталоните си и заявил „ето нямам нищо в мен“, а полицейският служител забелязал от десния му крачол действително да се подава пакет. Едновременно с констатацията на свидетеля Б., посъдимият се отскубнал и побягнал, а полицейският служител се затичал след него. Всичко случило се било възприето от свидетелите Д. и К.. Малко по-късно, свидетелят Б. настигнал А.Ж., който бил отведен във 02 РУ на МВР гр.Пловдив. Там, срещу протокол за доброволно предаване, находящ се на лист 21 от досъдебното производство подсъдимият предал инкриминираното наркотично вещество, за което саморъчно вписал в съставения протокол, че е „марихуана“ за лична употреба, като за същото той не разполагал с надлежно разрешително. 

В хода на досъдебното производство било представено за експертно изследване, с протокол № 562 от 17.03.2020г. /лист 25/, наркотичното вещество и същото било определено като марихуана с нето тегло 5,408 грама и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 10,4 тегловни процента на обща стойност 32,45 лв. съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството. Тетрахидроканабинола /ТХК/ е органично съединение с доказано психоактивно действие, което по естествен път се синтезира и съдържа в растенията от рода на марихуаната /коноп, канабис/. Марихуаната /коноп, канабис/ е поставена под контрол и е включена в Приложение №1 към чл.3 т.1, Списък I от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, като растения с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина.

Горната фактическа обстановка, Съдът приема за безспорно и категорично установена от обясненията на подсъдимия А.Ж., дадени в хода на досъдебното и съдебното производство, че той е извършител на деянието, които се кредитират от настоящия съдебен състав, доколкото същите кореспондират изцяло с останалия доказателствен материал. В тази насока са и показанията на разпитаните в хода на досъдебното съдебното производство свидетели: Д. Б., П. Д. и К. К..

Тези гласни доказателствени средства в своята съвкупност създават пълна, точна и ясна картина на събитията от процесния период. Същите са логични, последователни, вътрешно безпротиворечиви и кореспондиращи с останалия доказателствен материал, в това число и с обясненията на подсъдимия. Всички те приобщават относими факти и обстоятелства във връзка с гореизложената фактическа обстановка, в зависимост от това на каква част от протеклите събития съответните лица са станали преки очевидци, като по този начин пряко установяват обстоятелствата, както във връзка със съставомерните признаци на процесното престъпление – дата, място, механизъм, така и с авторството на деянието.

Съдът кредитира и събраните по делото писмени доказателствени средства, тъй като същите са относими, допустими и допринасят за установяването на фактическата обстановка и разкриване на обективната истина - справка съдимост, характеристична справка, докладни записки, протокол за обиск и изземване в неотложни случаи, заповед за задържане на лице, етапна епикриза, копие от Експертно решение.

От представената по делото справка за съдимост се установява, че подсъдимият е осъждан по НОХД № 358/2018 г., в сила от 06.08.2018 г. по описа на Районен съд *** за извършени от него престъпления по чл. 343б, ал. 3 НК и по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 НК като му е било наложено едно общо най-тежко наказание в размер от четири месеца лишаване от свобода, което изпълнение е било отложено с изпитателен срок от три години, както и кумулативно предвидените наказания ,,глоба‘‘  и ,,лишаване от право да управлява МПС‘‘.

От представената характеристична справка се установява, че подсъдимият Ж. към настоящия момент завършва висшето си образование, като се достигна до извод, че същият е с добри характеристични данни.

От представения по делото Протокол за доброволно предаване се установява, че на 16.03.2020 г., подсъдимият е предал доброволно в сградата на 02 РУ към ОДМВР гр. Пловдив процесното количество наркотик.

От наличното по делото Експертно изследване се установява, че наркотичното вещество и същото било определено като марихуана с нето тегло 5,408 грама и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 10,4 тегловни процента на обща стойност 32,45 лв. съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството.

Настоящият съдебен състав намира, че съвкупният доказателствен материал е в пълно съответствие с направените самопризнания от подсъдимия. В този смисъл следва да се посочи, че при анализа на събраните по делото гласни доказателствени средства (свидетелски показания и обяснения на подсъдим), настоящият съдебен състав констатира, че същите се намират в отношение на пълно съответствие и препокриване, поради което и доколкото фактическата обстановка по делото не се оспорва по същество, тъй като производството по делото протече по реда на чл. 371, т. 2 НПК и доколкото доказателствата са еднопосочни и безпротиворечиви, не се налага самостоятелният им анализ.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав достига до следните правни изводи:

Събраният по делото доказателствен материал и неговият анализ дават основание да се приеме, че подсъдимият А.Ж.Ж. е извършил, както от обективна, така и от субективна страна престъпление по чл.354 а ал.5 във връзка с ал.3 т.1 от НК, за това, че на 16.03.2020г. в гр.Пловдив, без надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество – марихуана, с нето тегло 5,408 грама със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 10,4 тегловни процента на обща стойност 32,45 лв. съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, като случаят е маловажен.

От обективна страна – подсъдимият Ж. на 16.03.2020 г. е държал високо рисково наркотично вещество – марихуана с нето тегло 5,408 грама грама с нето тегло 5,408 грама със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 10,4 тегловни процента на обща стойност 32,45 лв. съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството. Тетрахидроканабинола /ТХК/ е органично съединение с доказано психоактивно действие, което по естествен път се синтезира и съдържа в растенията от рода на марихуаната /коноп, канабис/. Марихуаната /коноп, канабис/ е поставена под контрол и е включена в Приложение №1 към чл.3 т.1, Списък I от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, като растения с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина.

Извършеното от подсъдимия Ж. деяние представлява "маловажен случай" по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, защото вредните последици от него се отличават със занижена обществена опасност на престъплението до степен по-ниска от обикновените престъпни прояви от същия вид. В съдебната практика трайно се приема, че въпросът кога случаят е маловажен, се решава съобразно нормата на чл. 93, т. 9 от НК, в която е указано, че маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от съответния вид.

От това съдържание на закона следва, че маловажността на случая е в зависимост не само от размера на вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства, ако има такива, които да обосноват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от съответния вид (в същия смисъл и ТР № 23/81 г. на ОСНК на ВС).

Преценката дали едно деяние представлява маловажен случай се извършва на основата на фактическите данни по конкретния казус, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното.

В случая се касае до държане на високорисково наркотично вещество за лична употреба, като количеството и стойността на предмета на деянието несъмнено е съществен белег при преценката на маловажността на случая. В конкретния случай А.Ж. е държал наркотично вещество марихуана в размер от 5,408 грама на 32,45 лева.

Данните за личността на дееца несъмнено имат отношение към преценката дали случаят е маловажен, като в случая са налице такива положителни данни за личността, които сочат на изключително ниска степен на обществена опасност на дееца. Подсъдимият към момента на извършване на деянието, както и към момента на постановяване на съдебния акт е бил на ***-годишна възраст. Процесното деяние е извършено в изпитателния срок на осъждането му по НОХД № 358/2018 г., в сила от 06.08.2018 г. по описа на Районен съд ***, но от момента на влизане на съдебния акт до извършването на същото е изтекъл срок от почти две години. Също така от данните по делото, в това число и от обясненията на подсъдимия се установи, че на същия му предстои завършване на висше образование и започване на работа. В случай, че на лицето беше наложено ефективно наказание ,,лишаване от свобода‘‘, същото щеше да прекъсне своето образование и да не успее да започне работа, което несъмнено би му се отразило негативно. Още в хода на досъдебното производство подсъдимият се е признал за виновен, като изрази съжаление за извършеното, като към настоящия момент той не е търпял ефективно наказание ,,лишаване от свобода‘‘, поради което и следва да му се даде последен шанс да се поправи и превъзпита.

Съвкупната преценка на всички обстоятелства, свързани с деянието и личността на осъдения, следователно, могат да обосноват извод за значително занижена степен на обществена опасност на конкретното деяние и на конкретния деец.

От субективна страна - престъплението е било извършено с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият  е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.

По въпроса за вида и размера на наказанието:

За престъплението по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 НК се предвижда наказание ,,глоба‘‘ до 1000 лева. Съдът намира, че наказание в максимален размер от 1000 лева се явява най-подходящото по размер и съответства на извършеното и благодарение на него ще се постигнат целите на наказанието и личната и генерална превенции.

Относно разноските:

С оглед обстоятелството, че подсъдимият беше признат за виновен по повдигнатото му обвинение, на същия следва да се възложат направените по делото разноски.

Ето защо, същият беше осъден да заплати сумата в размер от 73,39 лева по сметка на ОД на МВР гр. Пловдив.      

Веществените доказателства – ,,марихуана‘‘ остатък след експертно изследване в размер от 4,745 грама изпратено на съхранение в ЦМУ Отдел ,,МРР-НОП‘‘ гр. София, беше постановено да се отнеме в полза на Държавата, след което да се унищожи по надлежния ред.

По изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

 

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

И. Й.