Пловдивски районен съд VІІІ граждански състав

На 18.03 Година 2021

В публично заседание на 18.02.2021 г. в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

Секретар: ВЕЛИЧКА ДИНКОВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело номер 7945 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Обективно съединени искове с правно основание чл.128, т.2 от КТ, чл.213, ал.2 от КТ, и чл.221, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът Н.Щ.Щ. от гр. С. моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 342, 47 лв., представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение на ищеца за месец *** г., заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от *** г. до датата на подаване на исковата молба в размер на 87, 61 лева; сумата 139, 66 лева, представляваща обезщетение за незаконно недопускане на ищеца на работа през периода от *** г. до *** г.; сумата 460 лева, представляваща обезщетение за неспазен едномесечен срок на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, заедно със законната лихва върху трите главници, по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски.

Ответникът “Протектор БГ” ЕООД – гр. Пловдив, оспорва ОСИ и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба и в писмена защита съображения. Прави възражение за прихващане и възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че действително ищецът е работил по трудово правоотношение в ответното дружество като „***“ от *** г. до *** г., считано от която дата трудовото му правоотношение е било прекратено на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ – поради подадено писмено заявление от ищеца, със Заповед № ***/*** г. на *** на ответното дружество.

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства, отговорите на ищеца на поставените му въпроси от ответника по реда на чл.176 от ГПК (които съдът не кредитира, предвид събраните по делото писмени доказателства и заключенията на ССЕ), показанията на разпитаните по делото свидетели А. Г., Д. Х. и Г. Т., и заключенията от *** г. и допълнителното такова от *** г., и двете на вещото лице по ССЕ З.М., на ищеца е било изплатено полагащото му се трудово възнаграждение за месец *** г., а освен това той действително не е бил допускан до работа през горепосочения период – за което от ответника му е било изплатено обезщетение за недопускане на работа в размер на 466, 71 лева (чиста сума за получаване), а размерът на полагащото се на ищеца обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ, предвид основанието за прекратяване на трудовото правоотношение с Н.Щ., е в размер на 460 лева – която сума не му е била изплатена.

При така установената фактическа обстановка, доколкото ищецът е получил дължимото му трудово възнаграждение за месец *** г., съдът намира, че този иск се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли, а оттук – с оглед отхвърлянето на този иск и акцесорния му характер, като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли и искът с правно основание чл.86 от ЗЗД за присъждане на мораторна лихва върху трудовото възнаграждение на ищеца за месец *** г. Неоснователен и недоказан се явява и също следва да се отхвърли и искът с правно основание чл.213, ал.2 от КТ – тъй като ответникът е изплатил на ищеца нетният размер на полагащото му се обезщетение за недопускане на работа, а разликата над този до брутния размер на това обезщетение представлява дължими удръжки и не се полага на ищеца.

Същевременно, както вече бе посочено, предвид основанието за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца и неспазването на едномесечния срок на предизвестието за прекратяването, на Н.Щ. действително се полага обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ – като, доколкото претендираният от ищеца размер на това обезщетение съвпада с установения от ССЕ действително дължим, съдът намира, че този иск се явява доказан по основание и по размер и следва да се уважи изцяло, заедно със законната лихва от *** г. – датата на подаване на исковата молба.

С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца и направените разноски за производството по делото в размер, съобразно уважената част от исковете, на 100 лв. – платено адв. възнаграждение, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ПРС 50 лева ДТ и 150 лв. депозити за двете ССЕ.

С оглед изхода от спора и съобразно отхвърлената част от исковете, ищецът следва да заплати на ответника разноски по съразмерност в размер на 500 лева – платено адв. възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА “Протектор БГ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Хан Аспарух“ № 11 представлявано от ***Д. Л. Т., със съдебен адрес:***, *** Г.Ю., ДА ЗАПЛАТИ НА Н.Щ.Щ., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, офис *, *** М.Г., СУМАТА 460 лева, представляваща неизплатено на ищеца обезщетение за неспазен едномесечен срок на предизвестието за прекратяване на трудовото му правоотношение, ЗАЕДНО със законната лихва върху тази сума, начиная от *** г., до окончателното й изплащане, КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 100 лева, А в полза на бюджета на Съдебната власт ПО СМЕТКА НА Районен съд – Пловдив – 50 лева ДТ И 150 лева депозити за ССЕ, КАТО обективно съединените искове с правно основание чл.128, т.2 от КТ, чл.213, ал.2 от КТ и чл.86 от ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 342, 47 лв., представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение на ищеца за месец *** г., заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от *** г. до датата на подаване на исковата молба в размер на 87, 61 лева, и сумата 139, 66 лева, представляваща обезщетение за незаконно недопускане на ищеца на работа през периода от *** г. до *** г., ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА Н.Щ.Щ., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА „Протектор БГ“ ЕООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, *** и съдебен адрес, разноски по съразмерност В РАЗМЕР НА 500 лева.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/П.Павлов

Вярно с оригинала.

М.К.

Номер на акта:	260881
Дата:	18 март 2021 г. (в сила от 29 юли 2021 г.)
Съдия:	Павел Тодоров Павлов

Дело:	20205330107945
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	9 юли 2020 г.

Решение по дело №7945/2020 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Пловдивски районен съд VІІІ граждански състав

Секретар: ВЕЛИЧКА ДИНКОВА