Решение по дело №3989/2020 на Районен съд - Бургас

  Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260626

 

22.12.2020 г., гр. Бургас

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - Бургас, в публично заседание на 16.12.2020 г.,

22. наказателен състав състоящ се от:

 

Председател: Николай Гемеджиев

 

секретар Райна Жекова,

като разгледа докладваното от съдия Гемеджиев

НАХД № 3989 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН по повод постъпила в съда жалба подадена от дружество ограничена отговорност с фирма (наименование) „Ф.”, ЕИК … със седалище и адрес на управление гр.А., област Б., улица ”Б.” № …, представлявано от управителя З. В. С., ЕГН **********.

            Жалбата е подадена против Наказателно постановление №1642-F526257/16.12.2020 г., издадено от заместник-директор на ТД на НАП – гр.Бургас, упълномощен със заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП.

            С това Наказателно постановление (НП) на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.355, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) за нарушение на чл.5, ал.4, т.1 от същия кодекс и чл.2, ал.1 и чл.3, ал.1, т.1 от НАРЕДБА № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредбата), издадена от Министъра на финансите, на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание по вид „имуществена санкция” в размер от 500.00 лева.

            С жалбата се изразява несъгласие с процесното НП, иска се неговата отмяна. Прави се позоваване на чл.28 ЗАНН.

            Административнонаказващия орган (АНО) след редовно призоваване не се явява. Явява се представител, който моли за потвърждаване на процесното НП, както и за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение.

           

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Видно от разписката – неразделна част е, че препис от НП е получен на 23.06.2020 г. Жалбата е постъпила при административнонаказващия орган на 29.06.2020 г. с вх.№ИТ-00-5161/29.06.2020 г. Ето защо съдът намира, че жалбата е процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК.

 

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 24.10.2019 г. и с вх.№02000193359054 дружеството-жалбоподател подало по интернет декларация образец 1 по чл.5, ал.4, т.1 КСО за месец август 2019 г. Декларацията била приета.

В резултат на посоченото дотук на 15.11.2019 г. в тримесечния давностен^[1] срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН, И.В. (инспектор по приходите в НАП) съставила против дружеството-жалбоподател Акт №F526257/15.11.2019 г. за установяване на административно нарушение (АУАН). На 15.11.2019 г. и срещу подпис, на управителя на дружеството-жалбоподател бил връчен препис от АУАН. В словесен израз, вмененото на дружеството административно нарушение било за това, че като осигурител не е подало в срок данни с декларация образец 1 в ТД на НАП – гр.Бургас за месец август 2019 г. и че това е следвало да бъде сторено до 25.09.2019 г. Това нарушение било квалифицирано от актосъставителя като такова по чл.5, ал.4, т.1 КС във връзка с чл.2, ал.1 във връзка с чл.3, ал.1, т.1 от Наредбата.

На 16.12.2019 г., в рамките на инструктивния едномесечен срок по чл.52, ал.1 ЗАНН, както и в давностния^[2] шестмесечен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН от съставянето на АУАН, заместник директора на ТД на НАП – гр.Бургас, упълномощен със заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, издал процесното наказателно постановление против жалбоподателя. В цифров и словесен израз вмененото нарушение в НП е идентично с описанието му в АУАН.

На 23.06.2020 г. процесното НП било връчено на управителя на дружеството-жалбоподател.

На 29.06.2020 г., и както бе прието в началото на настоящото изложение, в рамките на преклузивния срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с чл.183, ал.3 и ал.4 НПК, била подадена процесната жалба с вх.№ИТ-00-5161/29.06.2020 г.

 

            ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Съдът не установи процесуални нарушения, както и материалноправни пропуски при издаване на АУАН и НП, които да обуславят отменително решение.

             АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това съгласно чл.193, ал.2 ЗКПО във връзка със Заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП.

            Съгласно чл.5, ал.4, т.1 КСО, осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване.

Съгласно чл.1 от Наредбата, с този поднормативен акт се уреждат сроковете, съдържанието, редът, начинът за събиране и съхраняване на данни от работодателите, осигурителите за осигурените от тях лица, осигурителни каси, както и от самоосигуряващите се лица за държавното обществено осигуряване, учителския пенсионен фонд, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, здравното осигуряване, фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" и облагаемия доход и данъка за доходи от трудови правоотношения по смисъла на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). С тази Наредба е уреден образец 1 на декларация, която е релевантна в случая и която се подава от осигурителя в компетентната териториална дирекция на НАП (чл.2, ал.1 от Наредбата). Срокът за подаване на декларация образец 1 от осигурителя е уреден в чл.3, ал.1, т.1 от Наредбата и е до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните.

В настоящия случай декларация образец 1 за месец август 2019 г. е следвало да бъде подадена до 25.09.2019 г. Както бе посочено по-горе, това в настоящия случай е сторено на 24.10.2020 г., т.е. около 1 месец след крайния срок.

При посоченото дотук настоящия състав приема, че вмененото на дружеството-жалбоподател административно нарушение е извършено.

Наложената имуществена санкция е с фиксиран минимален размер от 500.00 лева, т.е. колкото е наложена с обжалваното НП, поради което не съществува възможност за намаляването ѝ.

Нарушението се състои в просто извършване при форма на допустителство, поради което не е нужно да са нанесени вреди. Именно поради тази особеност настоящия състав не намира, че е налице хипотезата на чл.28, ал.1 ЗАНН.

Посочените особености, самостоятелно и в съвкупност не оставят друг избор на съда, освен да потвърди процесното НП като правилно и законосъобразно.

С оглед очерталия се завършек на производството искането на процесуалния представител на НАП за присъждане на разноски е основателно и не съществува причина да не бъде уважено. Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай представителят на административнонаказващия орган е поискал да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, като с оглед изхода на делото следва дружеството-жалбоподател да бъде осъдено да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева съгласно чл. 27е от Наредбата за правната помощ.

 

Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН Районен съд – Бургас

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ПРАВИЛНО Наказателно постановление №1642-F526257/16.12.2019 г., издадено от заместник-директор на ТД на НАП – гр.Бургас, упълномощен със заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП,

с което на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.355, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване за нарушение на чл.5, ал.4, т.1 от Кодекса за социално осигуряване и чл.2, ал.1 и чл.3, ал.1, т.1 от НАРЕДБА № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, издадена от Министъра на финансите,

на дружество ограничена отговорност с фирма (наименование) „Ф.”, ЕИК … със седалище и адрес на управление гр.А., област Б., улица ”Б. ” № …, представлявано от управителя З. В. С., ЕГН **********, е наложено административно наказание по вид „имуществена санкция” в размер от 500.00 лева;

 

ОСЪЖДА дружество ограничена отговорност с фирма (наименование) „Ф.”, ЕИК … със седалище и адрес на управление гр.А., област Б., улица ”Б.” № …, представлявано от управителя З. В. С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Национална агенция за приходите сумата от 80.00 лева, представляваща разноски по делото във вид на юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението, съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228 АПК)

в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

Районен съдия: /п/

 

 

Вярно с оригинала:

Р. Ж.