РЕШЕНИЕ
№ 2435
гр. София, 02.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВЕЛЕВА
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20251110202940 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба от ЕТ „Туджароф-В. П.” срещу наказателно
постановление/НП/ № 23-2400619/24.01.24г., с което на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева на основание чл. 414,
ал. 3 КТ за нарушение на чл. 62, ал. 3 КТ.
В жалбата се изразява несъгласие с издаденото НП. Твърди се, че НП е
погрешно, неточно и невярно.
В съдебно заседание се явява собственикът и управител на ЕТ В. П..
Представлява се от адв. Т, който моли за отмяна на НП. Счита, че при
проверката е следвало да се състави протокол, който да бъде подписан не от
проверяващите, а от независими свидетели. Заведение „Брилянт“ на ул. „Граф
Игнатиев“ не съществувало, като кафе „Брилянт“ се намирало на ул. „Христо
Белчев“ № 1. Задължително следвало да бъде посочено мястото на
проверката, посоченият адрес бил неправилен и в АУАН, и в НП, което се
преценява като нарушение по чл. 42 ЗАНН. Адв. Т навежда като довод за
отмяна на НП, че когато един служител не желае да подпише документи,
свързани с прекратяване на трудовото правоотношение, това не може да
1
застави работодателя да продължи да плаща осигуровки и да води лицето на
работа. Моли за отмяна на НП или алтернативно за минимално
административно наказание.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. И, който моли жалбата да
бъде отхвърлена като неоснователна. Изтъква, че по време на проверката не е
издаван протокол и не са необходими свидетели. Протокол бил издаден едва
по време на проверката по документи. Счита, че има константна съдебна
практика в полза на това, че свидетели при установяване на нарушението или
при съставяне на акта могат да бъдат служители на ИА“ГИТ“. Сочи, че в
приобщената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на В И
липсва неин подпис, като съгласно чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ при прекратяване на
трудов договор без предизвестие прекратяването настъпва от момента на
връчване на съответната заповед. Тъй като заповедта не бил връчена, не бил
настъпил моментът на прекратяване на трудовия договор. На 08.05.2024г.
работодателят подал данни в НАП за прекратяване на трудовия договор, с
което извършил нарушение. Юрк. И изтъква, че 08.05.2024г. е датата на
нарушението, а мястото е гр. София и не съвпада с мястото на извършване на
проверката. Сочи, че работодателят е имал различни варианти за връчване на
заповедта. Излага довод за неприложимост на чл. 415в КТ, тъй като
разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 КТ изрично изключва възможността
нарушения от този вид да бъдат маловажни. Сочи, че санкцията е в минимален
размер и претендира за заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
В реплика адв. Тсочи, че седалището на ЕТ е на ул. „Княз Борис“ № 76, а
не на ул. „Граф Игнатиев“. Липсвал адрес, на който може да бъде връчена
заповедта. Свидетели по акта следвало да са само лица, необвързани с
проверката. Претендира разноски.
В дуплика юрк. И заявява, че се съставя АУАН и то по документи, като
нарушението не е установено в обекта на контрол. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 06.11.2024г. е извършена проверка по спазване на трудовото
законодателство в обект, стопанисван от ЕТ „Туджаров-В. П.“, като с
2
призовка работодателят е уведомен, че следва да се яви лично или чрез
упълномощен представител в Д“ИТ Софийска област“ на 12.11.2024г. и да
представи посочени в призовката документи. Проверката е продължила по
документи на 12.11.2024г. и на 25.11.2024г. В хода на проверката от
работодателя е представен трудов договор № 00000020/06.03.24г. между ЕТ
„Туджароф-В. П.“ и Ве С И, както и заповед № 00000005/08.05.2024г. на
основание чл. 71, ал. 1 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение, като
в заповедта е отразено, че същата е връчена на 02.05.2024г. и в заповедта не е
положен подпис от В И. До приключване на проверката не са събрани
доказателства заповед № 00000005/08.05.2024г. да е връчена на В И. Видно от
справка от регистъра на подадените уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ чрез
информационната система на ИА“ГИТ“ работодателят е подал уведомление
до ТД на НАП за регистрация на прекратяване на трудовия договор на ВС И
на 08.05.2024г.
На 25.11.2024г. е изготвен протокол за извършена проверка №
ПР2443940/25.11.24г., връчен на същата дата на В. П..
На 25.11.2024г. св. Ж. Г П. е съставила АУАН № 23-2400619/25.11.24г. за
нарушение по чл. 62, ал. 3 КТ, като АУАН е връчен на собственика и
управител на ЕТ В. П..
Срещу АУАН е депозирано заявление с вх. № 24138554/02.12.24г. от В.
П. като управител на ЕТ.
Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в
размер на 1500 лв. за нарушение на чл. 62, ал. 3, вр. чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ на
основание чл. 414, ал. 3 КТ.
Със заповед № З-0864/17.10.22г. изпълнителният директор на ИА „ГИТ”
е възложил на директорите на дирекции „Инспекция по труда” да
осъществяват правомощия на административнонаказващ орган по смисъла на
чл. 47 ЗАНН, като издават наказателни постановления.
Видно от заповед № ЧР-43/30.01.23г. К В считано от 30.01.2023г. заема
длъжността директор на Д“ИТ Софийска област“ със седалище София.
Видно от заповед № ЧР-66/02.02.2023г. Ж. Г П. считано от 06.02.2023г. е
назначена на длъжност началник на отдел „Безопасност на труда и контролна
3
дейност“ в Д“ИТ Софийска област“.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приетите по делото и приобщени към доказателствения материал на
основание чл. 283 НПК писмени доказателства, както и въз основа на гласните
доказателства, събрани чрез разпита на свидетелката Ж. П.. Събраните по
делото доказателства са единни и непротиворечиви, с оглед на което не се
налага обстойният им анализ.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна,
като съображенията на съда в тази насока са следните:
Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
компетентни органи видно от приобщените по делото заповед № З-
0864/17.10.22г., заповед № ЧР-43/30.01.23г. и заповед № ЧР-66/02.02.2023г..
При служебната проверка за законосъобразност от процесуалноправна
страна съдът не констатира наличие на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган,
които да представляват основание за отмяна на наказателното постановление
на формално основание, с оглед на което и спорът следва да бъде разгледан по
същество.
Неоснователни са възраженията на адв. Тодоров за допуснати
съществени процесуални нарушения.
Административнонаказателното производство започва със съставяне на
АУАН, а не с протокол за извършване на проверка. Ирелеватно в случая е в кой
точно обект е извършена проверка на работодателя и къде се намира този
обект. Относимите към предмета на делото доказателства са писмени и са
представени в хода на проверката по документи, като служебно
проверяващите са извършили и справка от регистъра на подадените
увдомления по чл. 62, ал. 5 КТ чрез информационната система на ИА“ГИТ“.
При извършване на проверка в обект на работодателя контролните органи не
4
са задължени да изготвят протокол, още по-малко има изискване по закон
свидетели на тази проверка да бъдат лица, които не са служители на
контролния орган. Протокол е изготвен по време на проверката по документи,
като този протокол може да бъде обжалван по административен ред и не е
предмет на настоящото производство.
Нормата на чл. 40, ал. 2 ЗАНН съдържа ясно разписано правило, че
АУАН се съставя в присъствие на нарушителя и на свидетелите, присъствали
при извършване или установяване на нарушението. Именно контролните
органи са установили извършване на нарушение на трудовото
законодателство, поради което и именно служители на ИА“ГИТ“ са лицата,
които са свидетели при съставяне на АУАН, както е и в процесния случай.
Няма законова пречка служители на съответния АНО да са свидетели при
съставяне на АУАН, като и константната съдебна практика е в тази насока.
Мястото на извършване на нарушението е ясно посочено в АУАН и НП,
а именно гр. София, като същото не съвпада с мястото на извършване на
първоначалната проверка в обект на работодателя. Също така ясно и
конкретно посочена е и датата на нарушението 08.05.2024г.
Съдът намира, че доказателствата по делото налагат извода, че
жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 62, ал. 3 КТ.
Императивната разпоредба на чл. 62, ал. 3 КТ в редакцията към датата
на извършване на нарушението предвижда, че в тридневен срок от
сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от
неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е
длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална
дирекция на Националната агенция за приходите.
В случая по несъмнен начин се установява, че на 08.05.2024г.
работодателят ЕТ „Туджароф-В. П.“ е подал уведомление до ТД на НАП за
регистрация на прекратяване на трудовия договор на В С И. Същевременно
видно от заповед № 00000005/08.05.2024г. същата е издадена на основание чл.
71, ал. 1 КТ. Съобразно чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ при прекратяване на трудов
договор без предизвестие прекратяването на трудовото правоотношение
настъпва от момента на връчване на заповедта. В процесния случай до
издаване на НП, а и до даване ход на делото по същество не бяха събрани
доказателства, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е
5
била връчена на Ва И. Тъй като заповедта не е била връчена, не е настъпило
прекратяване на трудовото правоотношение и в нарушение на чл. 62, ал. 3 КТ
работодателят е регистрирал прекратяване на трудовия договор на В И в ТД на
НАП.
Нарушението на чл. 62, ал. 3 КТ е осъществено от обективна страна,
като възраженията по същество на жалбоподателя и неговия процесуален
представител са неоснователни. Изложените аргументи за подаване на
уведомлението до ТД на НАП не оневиняват работодателя, като същият е
разполагал с различни правни възможности да връчи заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение на работника, които не е предмет
на делото да бъдат обсъждани от съда. ЕТ като работодател е бил длъжен да
спазва императивните разпореди на КТ, включително чл. 62, ал. 3 КТ, като
предвидената административнонаказателна отговорност има за цел да
осигури и закрила на работниците от произволно прекратяване на трудовите
им правоотношение в разрез с нормите на КТ.
Нарушението е извършено от ЕТ, поради което въпросът за неговата
субективна страна не следва да бъде обсъждан, защото в случая се касае за
ангажиране на отговорност, която е обективна и безвиновна.
За неизпълнението на задължението по чл. 62, ал. 3 КТ съгласно чл. 414,
ал. 3 от КТ е предвидена имуществена санкция за работодателя в размер от
1500 до 15 000 лева. Административното наказание е наложено в минималния
законоустановен размер, предвиден в чл. 414, ал. 3 от КТ, с оглед на което не
са налице предпоставки за ревизиране на наказанието.
Нарушението не е маловажно, като нормата на чл. 415в, ал. 2 КТ
изрично изключва възможността за квалифициране като маловажни на
нарушения по чл. 62, ал. 3 КТ.
НП като законосъобразно и правилно следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото въззиваемата страна има право на присъждане
на разноски за юрисконсултско възнаграждение, като съдът осъди
жалбоподателя ЕТ „Туджароф-В. П.“ да заплати в полза на ИА“ГИТ“ 100 лева
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски
районен съд:
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-2400619/24.01.24г., с
което на ЕТ „Туджароф-В. П.“ е наложена имуществена санкция в размер на
1500 лева на основание чл. 414, ал. 3 КТ за нарушение на чл. 62, ал. 3 КТ.
ОСЪЖДА ЕТ „Туджароф-В. П.“ да заплати в полза на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ 100 лева разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните,
че решението е изготвено на основанията, предвидени в НПК, и по реда на
глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7