Решение по дело №7417/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 471
Дата: 4 март 2022 г. (в сила от 29 март 2022 г.)
Съдия: Десислава Пламенова Порязова
Дело: 20215330207417
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 471
гр. Пловдив, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Десислава Пл. Порязова
при участието на секретаря Ангелина Бл. Фиркова
като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно
наказателно дело № 20215330207417 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП№ 570185-F-
580644/07.04.2021г., издадено от ** Отдел „Оперативни дейности „-Пловдив
при Централно управление на Национална агенция за приходите ,с което на
„“** „ЕООД булстат ** е било наложено административно наказание-
имуществена санкция в размер от 500,00 лева за извършено от него
нарушение по чл. 33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка с
чл.118 ал.4т.1 от ЗДДС.
Дружеството жалбоподател, чрез жалбата си, а впоследствие в
съдебно заседание чрез пълномощника си адв. Д. излага доводи, че
атакуваното НП е неправилно незаконосъобразно, поради което иска неговата
отмяна. Алтернативно, моли съда за прилагане на разпоредбата на чл. 28
ЗАНН.
Въззиваемата страна, редовно уведомена за насроченото съдебно
заседание изпрати представител – юрисконсулт Д.. Последната поиска
потвърждаването на обжалваното наказателно постановление, като счита
доводите на пълномощника на жалбоподателя за неоснователни. Излага
съображения, че в случая е неприложима разпоредбата на чл.28 ЗАНН.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна
1
следното:
По допустимостта на жалбата съдът намира, че жалбата е подадена в
срок и е процесуално допустима, разгледана по същество същата се явява
основателна.

На 11.11.2020г в 14.55ч. била извършена проверка от служители към
ЦУ на НАП, сред които и свидетелят Й.Й. на длъжност „**, на търговски
обект – **, находящ се в гр.** ,стопанисван от „** „ЕООД Извършена е
проверка на касовата наличност на намиращото се в обекта фискално
устройство –DATECS DP-25 с ИН на ФУ АШ 524677 ,ИН на ФП
02524677.Констатирано е,че разчетената касова наличност от ФУ към
момента на проверката е 541.28 лв.Фактическата наличност на паричните
средства ,описани в Опис на наличните парични средства -516.00
лева.Констатирана е отрицателна разлика на паричните средства от 25.28 лв.




Към момента на проверката лицето подписало протокола да опис на
парични средства в касата към момента на започване на проверката е
вписало-разплащане на стоки,неизползване на функцията на фу-незнание.
Като при проверката е установено ,че в обекта фискалното устройство
притежава възможността да се извършват операциите „служебно въведени“ и
„служебно изведени“ суми.
Резултатите от проверката били обективирани в ПИП сер. АА №0075796
от дата 11.11.202020г. и доказателства към него.
Въз основа на посочената по-горе проверка и обективирана с ПИП с
посочен по-горе номер е издаден и АУАН № F 580644 от
24.11.2020г.Впоследствие въз основа на съставения акт било издадено и
процесното обжалваното НП 57018509- F 580644/07.04.2021г. , в което
наказващият орган е квалифицирал извършеното като нарушение по чл.
33ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл.118 ал.4т.1 от ЗДДС
От събраните по делото доказателства по безспорен и категоричен начин
се установява, че дружеството-жалбоподател „ ** „ЕООД е осъществило
състава на административното нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-
18/13.12.06г. на МФ, вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС. Разпоредбата на чл.33,
ал.1 от горепосочената Наредба предвижда, че извън случаите на
продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност /начална
сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ се регистрира
във ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“
суми. Относно препратката към чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, следва да се
2
посочи, че тази разпоредба предвижда издаването на наредба от Министъра
на финансите за условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на
типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация,
регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани
от/във връзка с ФУ и интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност. Именно въз основа на посочената норма е издадена
Наредба №Н-18/13.12.2006г. В случая безспорно „ ** „ЕООД се явява годен
субект на това нарушение и адресат на посоченото в разпоредбата на чл.33,
ал.1 от Наредбата задължение. Категорично по делото е установено, а и не се
оспорва от жалбоподателя, че на датата на проверката в стопанисвания от
дружеството обект - **, находящ се в гр.** ,стопанисван от „** „ЕООД не е
била регистрирана всяка промяна на касовата наличност, извън случаите на
продажба чрез операцията „служебно въведени“ или „служебно изведени“
суми. Установява се отрицателна разлика на паричните следства в размер на
25.28 лева.

В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят Й.Й.
. Същият потвърди отразеното от него в АУАН. В качеството си на ** е
извършил проверка на обекта проверил касовата наличност и установили
касова разлика, а именно отрицателна такава в размер на 25.28 лв.Дали
обекта и преустановил работата си по време на проверката обаче няма ясен
спомен.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да се кредитират
напълно показанията на този свидетел, доколкото същите са ясни, логични и
последователни и си кореспондират с останалите събрани по делото
доказателства.
Съдът кредитира и събраните по делото писмени доказателства,
доколкото същите са приобщени по предвидения в закона ред и не са били
оспорени в нито един етап от производството от страните.
Въз основа на събраните на делото доказателства, Съдът намира от
правна страна, че описаното в НП деяние е безспорно доказано и правилно
квалифицирано като нарушаване по чл. 33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006
на МФ във връзка с чл.118 ал.4т.1 от ЗДДС. Административно-наказващият
орган е установил правилно фактическата обстановка по спора и е приложил
вярно материалния закон. Нормата е отправена до всички лица, които се
явяват задължени по чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006 на каквото е и „****“
ЕООД, като дружеството принципно не отрича нарушението.
Според разпоредбата на чл.185 ал.2във вр.с ал.1 от ЗДДС - „(2) Извън
случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на
нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага
глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000
лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
3
търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до
неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1
Или изводът е,че санкцията е определена правилно в рамките на
параметрите зададени в закона.
Настоящият съдебен състав намира, че хода на административно
наказателната-преписка не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на
наказаното лице.
Спазени са изискванията на закона, като АУАН и НП са съставени и
издадени от компетентни органи.
В случая правилно са посочени нарушените материално правни
норми, а именно чл.33ал.1 ал.1 от горепосочената Наредба.Спазени са и
сроковете за издаване на АУАН и НП.
Също така спрямо дружеството жалбоподател, правилно е била
приложена санкционна норма на чл. 185 ал.2 вр.ал.1 от ЗДДС и правилно
административно - наказващия орган е съобразил критериите за
оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, Следва да се
отбележи, че административно –наказващият орган правилно е посочил
санкционната разпоредба, така че основанието за налагане на всяка санкция е
ясно и разбираемо, посочено по недвусмислен начин и не се нарушават
правата на жалбоподателя.
По същество на спора, пълномощника на жалбоподателя- адв.Д.
излага доводи, че за конкретното нарушение АНО.А ,именно твърди,че
отрицателната разлика е формирана ,поради факта,че обекта не спрял своята
фактическа работа по време не проверката ,което е довело до този
резултат.Видно от приложените по делото дневен отчет от дата 11.11.2020г
,както и фискален бон от 26.07.2020г и касова бележка-сторно към него ,не
могат да докажат по никакъв начин на какво се дължи тази отрицателна
разлика.Отделно от това обстоятелството ,че се прави проверка би следвало
да доведе до спиране на работата на обекта.В случай,че това не бъде
направено и обекта продължи да работи,то и при описа на наличните парични
средства следва да бъде отбелязано това обстоятелство и да бъде даден
логичен отговор на какво се дължи тази отрицателна разлика.Несериозно се
явява да бъде заявено,че тя е формирана именно по време на самата
проверка.А и да е така е следвало да бъде обективно отлелязано , но това не е
направено.Ето,защо този довод не се възприема от настоящия съд.На
следващо място е посочено от пълномощника ,че следва да се направи
преценка за приложението на чл.28 от ЗАНН.
Съобразно разясненията ,дадени с Тълкувателно решение №1/2007г
на ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода
на спора факти, като това включва и преценка за наличието, респективно
отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен.
4
Настоящият съд ,обаче счита, че допуснатото нарушение не се
отличава от останалите нарушения от този вид, за да се приеме, че
обществената му опасност е явно незначителна. Нарушението, за което на
дружеството е наложена имуществена санкция, е формално, и за неговата
съставомерност не се изисква настъпване на вредни последици, за да може
неговата липса да обоснове извод за по-ниска обществена опасност. Между
страните не е формиран спор, че в касата на дружеството е била налице
разлика между разчетената и фактическата касова наличност в обекта,
представляваща парични средства в повече в касата, която не е била отразена
чрез операцията "служебно въведени" суми. Именно за това нарушение е
наложено и процесното административно наказание. Същото е формално и е
извършено под формата на бездействие - неизпълнение на съответното
законоустановено задължение, при което за съставомерността му не е
необходимо настъпване на вредни последици.Ето защо няма основание за
приложението на чл.28 от ЗАНН в настоящия казус.А ,наказателното
постановление следва да бъде потвърдено.

По разноските:
Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63, ал.5 вр. ал.3 ЗАНН
на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в настоящото
производство за процесуално представителство от юрисконсулт, като съдът
отхвърля претенцията за разноски на другата страна . С оглед на това, че
конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя
да се определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за
правната помощ, който предвижда съобразяване на възнаграждението с вида
и количеството на извършената дейност, както и на основание чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намери, че следва да
определи възнаграждение за ползваната юристконсултска защита в
минималния размер от 80 лева, което следва да бъде заплатено от
жалбоподателя.
Като има предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо,
предложение първо ЗАНН, Районен съд Пловдив.

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП№ 570185-F-
580644/07.04.2021г., издадено от ** Отдел „Оперативни дейности „-Пловдив
при Централно управление на Национална агенция за приходите ,с което на
„“** „ЕООД булстат ** е било наложено административно наказание-
имуществена санкция в размер от 500,00 лева за извършено от него
нарушение по чл. 33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка с
5
чл.118 ал.4т.1 от ЗДДС.

ОСЪЖДА „** „ЕООД с булстат ** с адрес-гр.** ул.** ДА
ЗАПЛАТИ на Национална агенция по приходите сумата в размер на 80
/осемдесет/ лева, представляваща разноски в настоящото производство за
юристконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски
Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6