Разпореждане по адм. дело №2131/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по чл.276 ЗИНЗС.

Образувано е по жалба на Д. Н. Р., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвор [населено място], който иска да се образува дело против ГДИН срещу неправомерни действия и бездействия, изразяващи се в следното:

Посочва, че работел като работник в обособено производство към Затвор Пловдив от една година, не е отсъствал от работа, редовно си предавал нормите. На 16.09.2025 г. бил спрян от работа със заповед № Л-2501, в която сочело, че е спрян от работа поради намален обем на работа. Твърди, че само осем дни след това - на 24.09.2025 г., били назначени нови работници. Претендира незабавна защита против незаконосъобразните действия от страна на служителите, изразяващи се в спиране от работа без причина. Иска да бъде изискана служебно заповедта, с която е бил спрян незаконокъобразно от работа. Моли съда да бъде възстановен на работа. Моли служебно да бъде изисака заповедта, с която е спрян незаконосъобразно от работа. Иска по слежебен път да се изиска справка колко души са били назначени на обособено производство на 24.09.2025 г.

С разпореждане, освен дължимата държавна такса, съдът е поискал от жалбоподателя да уточни какво оспорва – действия и бездействия, които нарушават забраната по чл.3 от ЗИНЗС ., или обжалва посочената заповед № Л-2501 от 16.09.2025 г., с която е спрян от работа, и ако я оспорва, да посочи кой е органът, издал тази заповед.

С молба от 15.10.2025 г. жалбоподателят посочва, че обжалва действие и бездействие по чл.3 от ЗИНЗС, тъй като е поставен в неблагоприятни условия. След като е спрян от работа без никаква причина, не може да си плаща издръжката на детето. Иска да се задължи началника на о.з. Пловдив да представи заповед № Л-2501 от 2025 г., с която е спрян неправомерно от работа. Посочва като длъжностно лице, което извършва тези действия по чл.3 ЗИНЗС, началника на затвор Пловдив. Пренедира от съда обявяване за нищожна въпросната заповед, издадена от началника на затвор Пловдив. В тази връзка иска да бъде възстановен на същата работа, да му се зачетат пропеснатите работни дни до момента, да му се заплатят съответните трудови надници.

В съдебното заседание иска да се уважи жалбата му.

Ответникът – началник на Затвора Пловдив, чрез инспектор Р. - служител с юридическо образование, намира исканията в жалбата за неоснователни, а самото връщане на работа е предмет, относим към друго дело, не към настоящото производство. Счита, че не са налице бездействия на началника на Затвора – [населено място].

Съдът, като обсъди възраженията на страните, намира за установено следното:

Анализът на приложените доказателства и на предпоставките по чл. 276 и сл. от ЗИНЗС обосновават извод за процесуална допустимост на искането, но преценено по същество съдът го намира за неоснователно.

За да се предизвика разпоредената с правната норма на чл. 276, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС последица - прекратяване на фактически действия и бездействия, е необходимо същите да представляват нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗН.

Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС/в редакцията ДВ, бр. 13 от 2017 г. / осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. В ал. 2 от същата разпоредба е указано, че за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Посочената разпоредба представя цялото многообразие на установените в практиката на ЕСПЧ стандарти за защита на жертвите на нечовешко или унизително отношение по смисъла на чл. 3 ЕКПЧ.

От събраните по делото доказателства, представени от ответната страна, в това число становището на началника на завора, съобразно искането на л.св. Русиков се установява безспорно, че Д. Р. е назначен на работа в обособено производство като ръбник за зачистване на изделия от термоактивна пластмаса със заповед № Л-450 от 21.02.2025 г. за срок от един месец доброволен труд с цел обучение, след което преминава на платен труд. Настанен е на работа за специално производство във фирма АББ България ЕООД – Завод 2. На тази позиция се сглобяват терминали Н., като се получават ролъчките за бройките нужни детайли на седмична база и лишените от свобода изработват количествата спрямо заявките на АББ България ЕООД – Завод 2. Посочва се в становището също, че снабдяването с компонентите, които правят целия терминал Н. пристигат под бройка, и когато количествата свършат, се налага да се спре работа и лишените от свобода да не работят или да се пренасочат към основното производство на АББ България ЕООД- Завод - 1, който като цяло за летните месеци е в намален обем както всяка година. Посочено е, че поради малки заявки от страна на фирмата контрагент в специализираното направление за описаните по-горе детайли /терминал/ л.св. Д. Н. Р. е спрян от работа със заповед №21-2501/16.09.2025 г. Посочено е, че за периода 16.09.2025 г. - 29.09.2025 г. /включващ твърдяната дата 24.09.2025 г./ няма назначаване на лишени от свобода.

Съгласно чл. 276, ал. 1 от ЗИНЗС всеки лишен от свобода или задържан под стража може да иска: прекратяването на действия и бездействия на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно лице, представляващи нарушение на забраната по чл. 3; извършването на действия с цел прекратяване или предотвратяване на нарушение на забраната по чл. 3. Според ал. 2 липсата на изрично формулирано в нормативен акт задължение за извършване на фактически действия не е пречка искането по ал. 1 да бъде уважено, за да се прекрати нарушението на чл. 3.

За да се предизвика разпоредената с правната норма на чл. 276, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС последица - прекратяване на фактически действия и бездействия, е необходимо същите да представляват нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС. В това отношение, съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. В ал. 2 от същата разпоредба е разписано, че за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Посочената разпоредба е в корелация с установените в практиката на ЕСПЧ стандарти за защита на жертвите на нечовешко или унизително отношение по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧ.

Изложеното в жалбата от 29.09.2025 г. и в молбата от 15.10.2025 г. и установеното по делото не води до извод за незаконосъобразни бездействия и бездействия от страна на началника на Затвор Пловдив за това, че ищецът е бил спрян от работа поради намален обем на работата.

Действително, по смисъла на чл. 41, ал. 3 от НК последица от положения труд е намаляването на срока на наказанието. Подобна правна уредба е предмет на регламентация в нормите на чл. 77, ал. 3 и чл. 172, ал. 1 от ЗИНЗС - преследваната цел от полагането на труда е ресоциализацията на осъдените лица, тяхното поправяне и превъзпитание. Именно тези цели на полагания от осъдените лица труд го определят като тяхно право по чл. 77, ал. 1 от ЗИНЗС, но не и като задължение на затворническата администрация. Съгласно чл. 163, ал. 2 от ППЗИНЗС включването в трудова дейност се осъществява при възможност от страна на затворническата администрация и то след установяване на посочените в чл. 164, ал. 3 от ППЗИНЗС предпоставки относно личността на осъдените лица, между които е оценката за риска и изискванията на режима и охраната. Изложеното води до извод, че законовата уредба не предвижда задължение на длъжностните лица безусловно да гарантират правото на лишените от свобода на подходяща работа, поради което и няма как да се твърди незаконосъобразно действие или бездействие на началника на затвора, като го е спрял от работа, съответно нарушение, ако не е осигурена на ищеца работа. Още по-малко може да се твърди в случая нарушение на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, след като не е налице задължение за началника или на затворническата администрация на затвора да осигури на лишения от свобода работа.

От изложеното по-горе се установява, че л.св.Русиков е бил назначен на работа на външен неохраняем работен обект в "АББ България ЕООД", но е бил спрян от работа поради намален обем. Горното се установява от представените от ответника писмени доказателства.

С други думи сочените норми на чл. 77, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС, регламентират правото на труд на лишените от свобода - да получат подходяща работа, което право по възможност се удовлетворява, както и в случая е било удовлетворено за дълъг период от време. Това право на изтърпяващите наказание "лишаване от свобода" обаче не е свързано с безусловно задължение на съответните длъжности лица да осигурят упражняването му. С оглед на това, самият закон (ЗИНЗС) не вменява на административния орган абсолютното и неотменимо задължение, от неизпълнението на което да последва незаконосъобразно бездействие по смисъла на чл. 276, ал. 1 от ЗИНЗС, представляващо нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС.

Осигуряването на работа на лишените от свобода лица е предоставено в оперативната самостоятелност на органа, в зависимост от съществуващите възможности и личностните особености и качества на осъдения. От начина, по който е регламентирана трудовата дейност на лишените от свобода лица по специалните правила на ЗИНЗС и ППЗИНЗС следва, че работата, полагана от лишените от свобода по реда и при условията на ЗИНЗС, няма договорен характер и не се полага по силата на трудови правоотношения по смисъла на Кодекса на труда (КТ), нито на служебни правоотношения по смисъла на Закона за държавния служител (ЗДСл). Предоставянето на работа в местата за лишаване от свобода е правна възможност, а не задължение за административния орган. Преценката на административния орган може да е продиктувана от обективна невъзможност или от субективна такава, на каквато законът му дава право. Предвид нормите на чл. 172, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 164 от ППЗИНЗС, както назначаването, така и прекратяването на трудовата дейност на лишения от свобода, е правомощие на началника на затвора, който действа в условията на оперативна самостоятелност, по целесъобразност. В този смисъл, възраженията на л.св. Русиков, че има назначени други лица на неговата позиция, са неоснователни. Нещо повече, видно от справката твърденията на лицето, че на 24.09.2025 г. е имало други назначени работници, не отговаря на действителното положение.

Относно искането на лицето – за обявяване нищожността на заповед № Л-450 от 21.02.2025 г. на началника на Затвор Пловдив, в това производство е недопустимо разглеждането й, предвид обстоятелството, че същото има друг предмет – иска се произнасяне от съда за наличие на незаконосъобразно действие и бездействие по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС. Освен това срещу посочената заповед № Л-450 от 21.02.2025 г. е образувано друго административно дело № 2286/ 2025 г. на Административен съд – Пловдив по жалба на лицето.

Изводите, които съдът прави, са за недължимост на търсеното поведение на началника на Затвора – [населено място], което от своя страна да нарушава забраната по чл. 3 от ЗИНЗС, респ. за неоснователност на предявеното искане по чл. 276, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС, поради което последното ще следва да бъде отхвърлено. Предвид изложеното следва да бъдат отхвърлени и останалите претенции за заплащане на заплати и зачитане на пропуснатите работни дни.

Мотивиран от изложеното, съдът,

Р А З П О Р Е Д И:

ОТХВЪРЛЯ искането на Д. Н. Р., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвор [населено място] с правно основание по чл. 276, ал.1, т.1 от ЗИНЗС против началника на Затвор Пловдив за действия и бездействия, нарушаващи забраната по чл.3 от ЗИНЗС за това, че е бил спрян от работа.

Разпореждането подлежи на касационно обжалване с жалба пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив в тридневен срок от обявяването му с препис за страните.