Р Е Ш Е Н И Е
Номер 374 Година 17.03.2022 Град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, Х състав, на двадесет
и втори февруари две хиляди и двадесет и втора година, в публично заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Драгнева
Секретаря Йовка Банкова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело №
75 по описа за 2022 година и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.128а от
Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по искова молба на
„Роял Астория“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Бургас, ул.“Св. Св. Кирил и Методий“ № 38, представлявано от Д. С. П. - прокурист
против Заместник кмета по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на
община Бургас, с искане да се обяви за нищожно решение № 1429/29.01.2020г.
постановено по адм.д.№ 4550/2019г. на Върховен административен съд.
Ответникът – Заместник кмета по „Строителство, инвестиции и
регионално развитие“ на община Бургас, редовно уведомен, чрез процесуалния си
представител оспорва исковата молба и прави искане да бъде отхвърлена, като
неоснователна и недоказана и да му бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства от фактическа страна, намира за установено следното:
Със заповед № 1186/11.05.2018г.
на зам.кмета по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на община
Бургас, на основание чл.225а, ал.1 и ал.3
от ЗУТ, във вр. с чл.225,
ал.2, т.1 и т.2
от ЗУТ е разпоредено
на „Роял Астория“ ЕООД да премахне незаконен строеж „Сграда за обществено
хранене-Бира Скара“, изпълнен между о.т.206 и о.т.206в, северно от кв.54б, в ПИ
с идентификатор 07079.30.1082 по КК на гр.Бургас (кв.“Крайморие“), „публична
общинска собственост“, начин на трайно ползване – „за второстепенна улица“.
Заповедта е обжалвана по
съдебен ред, като по жалбата на „Роял Астория“ ЕООД е образувано адм.д.№
1373/2018г. по описа на Административен съд Бургас. По делото е постановено
решение № 1284/20.02.2019г., с което жалбата на дружеството е отхвърлена.
Съдебното решение е обжалвано
пред Върховен административен съд и е оставено в сила с решение №
1429/29.01.2020г., постановено по адм.д.№ 4550/2019г. на ВАС.
Производството по настоящото
дело е образувано по искова молба на „Роял Астория“ ЕООД, с искане да се обяви
за нищожно решение № 1429/29.01.2020г., постановено по адм.д.№ 4550/2019г. на
ВАС. В жалбата се сочи, че решението е нищожно, тъй като волята на съда не може
да бъде изведена, поради абсолютна неразбираемост, както и съдържанието на
решението противоречи на българския правов ред. Сочи се, че в решението липсват
мотиви защо това дружество следва да премахне констатирания незаконен строеж,
след като не е негов собственик, нито е извършил строителството. В решението
липсват мотиви относно това дали „Роял Астория“ ЕООД е легитиримарано да бъде
адресат на заповедта.
По делото е изискано и
приложено адм.дело № 1373/2018г. по описа на Административен съд Бургас, към
което е приложено адм.дело № 4550/2019г. на ВАС.
При така
изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото
писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:
Исковата
молба е подадена от надлежна страна, участник в производството по адм.дело №
4550/2019г. на ВАС, по което е постановено решение № 1429/29.01.2020г., чиято нищожност се претендира.
Дружеството
има правен интерес от предявяване на иска, доколкото с цитираното решение на
касационният съд е оставено в сила постановеното от Административен съд Бургас
решение, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 1186/11.05.2018г. на зам.кмета по „Строителство,
инвестиции и регионално развитие“ на община Бургас, тоест съдебното решение на
ВАС е неблагоприятен за ищеца акт.
Съобразно
чл.128а, ал.1 от АПК искането за обявяване нищожност на решения, които
преграждат по-нататъшното развитие на производството, постановени от
административните съдилища или от Върховния административен съд на Република
България, могат да се подават безсрочно. В случаят, процесното искане е
насочено срещу съдебен акт, постановен от ВАС, като касационна инстанция и
съгласно нормативната уредба на страната е окончателен съдебен акт, поради
което с постановяване на решението е сложен край на висящото административно
производство, свързано с издаването на заповедта за премахване, поради което
искът е процесуално допустим.
Разгледано по същество исковата
претенция е неоснователна, по следните съображения:
Съгласно правната доктрина и
практика, нищожност на съдебно решение би била налице ако то е било постановено
от незаконен състав, извън задължителната писмена форма, извън правораздавателната
власт на съда или при липса на формирана воля, т.е. касае се за недостатъци,
свързани с функционирането на съда, с надлежното сформиране на състава му, с
изключителното му овластяване да разрешава съдебни спорове, с формата на
съдебното решение или с абсолютната невъзможност да бъде разбрана изразената
воля. В този смисъл е и разбирането на Върховния касационен съд, видно от
постановеното от него тълкувателно
решение № 1/10.02.2012г. по тълк.дело № 1/2011г.
В случая, процесният съдебен акт
е постановен в рамките на правораздавателната власт на касационната инстанция,
от законен състав –тричленен, в съответствие с разпоредбата на чл.217, ал.1 от АПК. Решението е писмено и е подписано от всички членове на съдебния състав.
Ясно е изразена волята на съда да остави в сила обжалваното съдебно решение,
като мотивите са подробни, ясни и напълно разбираеми.
Неоснователно е твърдението на
ищеца, че волята на съда - дружеството да премахне за своя сметка незаконния
строеж е абсолютно неразбираема и неясна. Видно от съдебното решение, волята на
съда е пределно ясна, а именно, че правилно с обжалваното съдебно решение е
отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповедта за премахване. Твърдените
пороци за нищожност на съдебното решение са относими към съществото на спора
решен с постановеното съдебно решение и те биха могли да бъдат предмет на
проверка само ако се проверява правилността на съдебния акт. Решението на ВАС,
чиято нищожност се иска е постановено по реда на инстанционния контрол на
постановеното от Административен съд Бургас решение и съгласно нормата на
чл.223 от АПК е окончателно. Единствената възможност за проверка е да бъде
проведено производство по реда на Глава 14-та от АПК
„Отмяна на влезли в сила съдебни актове“,
каквото хипотеза не е налице в случая. Ето
защо, проверка правилността на касационния съдебен акт е недопустима и настоящият
съдебен състав не разполага с подобни правомощия.
На следващо място, съгласно
заповед № 1186/11.05.2018г. на зам.кмета по „Строителство, инвестиции и регионално
развитие“ на община Бургас, незаконния строежът следва да се премахне от „Роял
Астория“ ЕООД. Доколкото жалбата на дружеството срещу тази заповед е отхвърлена
с решението на Административен съд
Бургас и то е оставено в сила с решението на ВАС, то не е налице неясното
относно волята на съда за чия сметка следва да са разноските по премахването на
заповедта, а именно – нейния адресат. В случай, че съдът беше приел, че
неправилно е определен адресата на заповедта, то той би я отменил в тази част,
като жалбата на дружеството в частта в която е наредено премахване на незаконен
строеж би била оставена без разглеждане, поради липса на правен интерес. Като
не е сторил това, съдът ясно и недвусмислено е приел, че правилно е определен
адресата на заповедта и дружеството следва да премахне установения незаконен
строеж.
В допълнение на
изложеното, следва да се има в предвид, че съображенията на ищеца относно правилното
му определяне като адресат на издадената заповед по реда на чл.225а от ЗУТ, не
са били спорни както в административното, така и в съдебното производство,
доколкото дружеството се
легитимира като собственик на строежа въз основа на представения нотариален акт
за
собственост на недвижим имот № 252, том ІІ, рег. № 2323, дело № 195 от 27.04.1127г.
и обстоятелството, че строежът се ползва от него. Да се приеме противното би
означавало дружеството да няма правен интерес от направеното оспорване на
заповедта, в частта относно разпореденото премахване на строежа, тъй като то не
би засягало неговите права и законни интереси. Също така, в административното
производство е недопустимо да се решават спорове за собственост, като в случая
дори няма такива, доколкото никой не спори, че „Роял Астория“ ЕООД е собственик
на строежа, като в нито едно от двете съдебни решения не е прието, че титула за
собственост на дружеството е недействителен, както твърди ищеца.
Видно от изложеното, твърденията
на ищеца по своята същност не са за нищожност на постановеното от ВАС съдебно
решение, а касаят неговата правилност, като се твърдят допуснати нарушения на
материалния закон и необоснованост. Както беше посочено вече, това са
касационни основания, съгласно нормата на чл.209, т.3 от АПК и те са неотносими
към настоящото производство, което е по реда на чл.128а от АПК – за обявяване
на нищожност на окончателно съдебно решение.
С
оглед на изложеното исковата
претенция на „Роял Астория“ ЕООД за обявяване на нищожност на решение №
1429/29.01.2020г. постановено по адм.д.№ 4550/2019г. на Върховен
административен съд е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора и с
оглед нормата на чл.143, ал.3 от АПК в полза на Община Бургас следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определена на основание чл.24 от Наредба за
заплащането на правната помощ,
във връзка с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ.
Мотивиран от изложеното,
Административен съд Бургас, десети състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на „Роял
Астория“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Св.
Св. Кирил и Методий“ № 38, представлявано от Д. С. П. – прокурист, за обявяване
на нищожност на решение № 1429/29.01.2020г. постановено по адм.д.№ 4550/2019г.
на Върховен административен съд.
ОСЪЖДА „Роял Астория“
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Св. Св.
Кирил и Методий“ № 38, да заплати в полза на Община Бургас разноски по делото в
размер на 100,00 лева (сто лева).
Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: