Решение по гр. дело №518/2025 на Районен съд - Павликени

Номер на акта: 212
Дата: 9 октомври 2025 г.
Съдия: Румена Фоти
Дело: 20254140100518
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 юни 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 212
гр. Павликени, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РУМЕНА ФОТИ
при участието на секретаря Митко Ив. Михайлов
като разгледа докладваното от РУМЕНА ФОТИ Гражданско дело №
20254140100518 по описа за 2025 година
Настоящият състав на съда намира, че при изброените предпоставки
следва да бъде постанови решение при признание на иска. По разноските и
предвид направеното възражение от ответната страна, съдът намира
следното:. от представената в днешното съдебно заседание сметка за дълга,
както и находящите в кориците на делото доказателства се установява, че на
28.01.2025г. е образувано ИД №***/2025 г. по описа на ЧСИ И. Ц. рег. № ***
въз основа на изпълнителен лист издаден по гр.д № ***/2016 г. на РС-П., изп.
лист по гр.д № ***/2017г. и изп. лист издаден на 21.02.2017 г. по гр.д №
***/2017г. на описа на РС-П.. Това изп. дело е образувано срещу Т. В. М., като
с разпореждане от 17 март 2023г. ищецът е конституиран видно от отразеното
и са предприети действия по изпълнителното дело, а именно конституирането
му като длъжник, връчване на покана за доброволно изпълнение, което се е
случило на 08.05.2025 г. пръсъединени са взискатели. Тази фактология налага
извода, че ответното дружество не се е дезинтересирало, а се е възползвало от
възможността за образуване на ново изпълнително дело въз основа на същите
изпълнителни листи. Съдът намира, че с поведението си ответникът е дал
повод за завеждане на настоящето дело и търсената от ищеца защита.
Последното налага и извода, че сторените от ищеца разноски следва да бъдат
1
възложени в тежест на ответника.
По повод релевираното възражение за прекомерност на претендираните
от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение, съдът намира същото за
основателно. От приложения по делото договор за правна помощ, находящ се
на л. 7 от делото, е видно договореното възнаграждение в размер на 1200 лв.,
които са изплатени в брой. Липсата на фактическа и правна сложност по
делото, както и че делото е решено в едно съдебно заседание, направеното от
ответника признание, наличието на обилна съдебна практика по този вид дела,
както и обстоятелството, че се касае за типизирани дела, отделно в хода на
производството не се налага събирането на никакви доказателства, води до
извод, че претендираното адвокатско възнаграждение следва да бъде
редуцирано до сумата от 200 лв., които следва да бъдат възложени в тежест на
ответника, като съдът не е обвързан от минимумите в Наредбата за
адвокатските възнаграждения.
Съдът намери, че са налице предпоставките на чл. 237 ГПК за
постановяване на решение при признание на иска, доколкото с депозирания
отговор ответникът е признал предявените искове. Същевременно не са
налице отрицателните предпоставки на чл. 237, ал. 3 ГПК, при които
постановяване на решение при признание на иска не се допуска. Предвид
горното и на основание чл. 237 ГПК съдът постанови следното решение при
признание на иска:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от В. Т. М., ЕГН
**********, против „***“ ЕАД, ЕИК *** отрицателни установителни искове
с правно основание чл. 439 вр. чл. 124 ал. 1 ГПК, че В. Т. М., ЕГН **********
не дължи на против „*** ЕАД, ЕИК*** сумите изп. дело № *** г. по описа на
ЧСИ И. Ц., както следва: по изпълнителен лист, издаден на 21.02.2017 г. по
ч.гр.д. № ***/2017 г. по описа на РС – П. за сумата от 599,57 лева – главница,
ведно със законната лихва от 19.01.2017 г. до окончателното плащане, 180,43
лева – договорна лихва за периода 13.08.2014 г. – 15.10.2014 г., 181,34 лева –
обезщетение за забава за периода 14.08.2014 г. – 19.01.2017 г., както и
сторените по делото разноски в размер на 325 лева за заплатена държавна
такса и възнаграждение за юрисконсулт; изпълнителен лист от 06.03.2017 г.,
2
издаден по ч.гр.д. № ***/2016 г. по описа на РС – П. за сумата от 1368,65 лева
– главница, ведно със законната лихва от 31.03.2016 г. до окончателното
плащане, 175,45 лева – договорна лихва за периода 10.10.2014 г. – 07.06.2015
г., 183,56 лева – обезщетение за забава за периода 11.10.2014 г. – 31.03.2016 г. и
изпълнителен лист от 18.10.20217 г. по ч.гр.д. № ***/2017 г. по описа на РС-
П., за сумата от 1006,88 лева – главница, ведно със законната лихва от
30.03.2017 г. до окончателното плащане, 553,12 лева – договорна лихва за
периода 19.08.2014 г. – 20.01.2015 г., 365,92 лева – обезщетение за забава за
периода 20.08.2014 г. – 30.03.2017 г.
ОСЪЖДА „***“ ЕАД, ЕИК*** да заплати на В. Т. М., ЕГН
**********на основание чл. 78 ал. 1 ГПК сумата от 548,72 лв. (петстотин
четиридесет и осем лева и 72 ст.), представляваща разноски в производството
за адвокатско възнаграждение и държавна такса.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________

3