№ 19103
гр. София, 28.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20221110114363 по описа за 2022 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален
кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Предявени по реда на чл. 422 от ГПК са установителни искове от ищеца „фирма“
ЕАД, ЕИК *********, срещу ответника „фирма“ ООД, ЕИК **********, за признаване за
установено съществуването на вземания по заповед за изпълнение на парично задължение
от 01.07.2021 г., срещу която е постъпило възражение по чл. 414, ал. 2 от ГПК в срок.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА представените към исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА към делото ч. гр. дело 36067/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 178 състав.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 14.11.2022 г. в
10,15 часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – и препис от
отговора на исковата молба ведно с приложенията.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ за ДОКЛАД както следва:
Предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК са установителни искове с правно
1
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът „фирма“ ООД, ЕИК **********, дължи на ищеца „фирма“ ЕАД, ЕИК
*********, сумата от 424.68 лв., представляваща месечни абонаментни такси и ползвани
електронни съобщителни услуги по Договор № M6000569 за отчетен период от 14.03.2019 г.
до 13.09.2019 г., както и сумата от 740 лв., представляваща неустойка, начислена поради
предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК – 22.06.2021 г. до окончателно изплащане на вземането , за които е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение от 01.07.2021 г. по ч.гр.д. № 36067/2021 г. по
описа на СРС, II ГО, 178 състав.
Ищецът „фирма“ ЕАД чрез пълномощника си юрисконсулт Й. (с пълномощно по
делото) твърди, че между него (с предишно наименование „******” ЕАД) и ответника бил
сключен договор № ********* от 14.05.2018 г. за електронни съобщителни услуги със
системен партиден номер М6000569. Съгласно Приложения № 1 било уговорено ползването
на тарифни планове за мобилна телефонна услуга и фиксиран интернет през мобилна мрежа
за срок от 2 години, като за целта били активирани редица телефонни номера. За периода
14.03.2019 г. – 13.09.2019 г. ищецът изпълнил задълженията си по договора, но ответникът
не заплатил дължимите суми съгласно договора и общите условия към него и натрупал
задължения в размер на 424,68 лв., поради което договорът бил прекратен на 15.09.2019 г. и
начислена неустойка поради предсрочно прекратяване в общ размер на 740 лв. При тези
твърдения, моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, такъв е постъпил от ответника,
който оспорва предявените искове като неоснователни. Исковете се оспорват като
неоснователни и недоказани. Ответникът оспорва договорът да е прекратен, като сочи, че не
се установява основанието за това, поради което оспорва и претенцията за неустойка. Моли
съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД е да докаже,
че между него и ответника е сключен договор за електронни съобщителни услуги, въз
основа на който се е задължил да предостави на ответника мобилни услуги, а последният –
да заплати цената им; че в рамките на заявения период е предоставил на ответника мобилни
услуги на претендираната стойност, както и че е настъпила изискуемостта на вземанията.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния
факт на погасяване на дълга.
По иска по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е поел
валидно задължение да заплати претендираните неустойки при прекратяване на договора по
негова вина; че действието на договора е прекратено на соченото основание, за което е
уговорена неустойката; датата на прекратяване на договора; размера на претендираната
2
неустойка.
В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил претендираните суми.
ОБЯВЯВА за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК обстоятелствата, че:
1/ между страните е сключен Договор № ********* от 14.05.2018 г. за електронни
съобщителни услуги със системен партиден номер М6000569, както и описаните
Приложения № 1.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях,
както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с
евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на
задълженията (разноски в изпълнителния процес).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3