№ 533
гр. Варна, 12.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Марина К. Семова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело
№ 20243100500162 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 95908/19.12.2023г.
по регистратурата на ВРС подадена от Е. Г. М. срещу Решение № 3974/06.12.2023г.
постановено по гр.д. № 16948/2022г. по описа на ВРС, 17-ти състав, с което Е
ОТХВЪРЛЕН предявеният от жалбоподатЕ.та срещу М. С. Д. и Е. Н. Д. осъдителен
негаторен иск с правно основание чл.109 от ЗС за осъждане на ответниците да преустановят
действията, с които създават пречки на ищцата да ползва собствените си самостоятелни
обекти /включително чрез паркиране на моторни превозни средства/ в сграда с адм.адрес:
гр.Варна, ул.„Г. К.“ № 5 /гараж № 1 с ид. ........... и офис с ид. ........../, както и да предоставят
ключ от заключващото устройство за входната автомобилна метална врата на прохода
/обозначена с червен цвят на представената схема на л.15 по делото/ в сградата с
идентификатор № ........ като неоснователен и жалбоподатЕ.та Е ОСЪДЕНА да заплати на
М. С. Д. и Е. Н. Д. сумата от 400 лева, представляваща сторени от ответниците съдебно-
деловодни разноски.
Въззивникът Е. М. оспорва първоинстанционното решение считайки го за
незаконосъобразно, неправилно и необосновано.
Поддържа, че като собственик на самостоятелни обекти – гараж и офис в сградата с
ид. ...... по Кадастралната карта находяща се в гр.Варна, ул.„Г. К.“ № 5 е възпрепятствана от
ответниците да ползва същите и главно гаража. Посочва, че единственият достъп до
обектите й е през металната врата находяща се на границата на имота и проход, през който
се достига до вътрешния двор, в който се намира входа за гаража й. Счита, че незастроената
част от дворното място, в това число прохода и вътрешния двор, има характер на обща част
към сградата, която следва да се ползва общо от етажните собственици. На това основание
посочва, че неправилно е прието от съда, че проходът може да бъде използван като
1
паркомясто от ответниците, тъй като паркирайки в него те препятстват достъпа
/включително пешеходен/ до нейните обекти и пречат да бъдат използвани по
предназначение, предвид на това, че при паркиран автомобил свободното разстояние от него
до стената на прохода е 50 см. Аналогично и за отказа на ответниците да и предоставят
ключ от металната входна врата, през която се осъществява достъп с автомобил към
вътрешния двор, където се намира входа за собствения й гараж.
Оспорват се и изводите на вещото лице по проведената СТЕ за изградената преградна
стена в дъното на помещението и за променен подход за подземното ниво, както и за
невъзможност за паркиране на автомобил в гаража на ищцата, като необосновани и
несъобразени с архитектурния проект на сградата и съответните екзекутиви. Оспорват се и
изводите на вещото лице, че гаражът не се ползва съобразно предназначението му, а като
офисно помещение или художествено ателие. Излага се, че в гаража се съхраняват мотор,
велосипед и инвалидна количка.
Оспорват се и изводите на съда, че изпълнената пред гаража на ищцата площадка –
стъпало и алуминиева дограма вместо гаражна врата препятства възможността да се паркира
автомобил в гаража, като посочва, че поставената замазка и теракотни плочки имат за цел да
компенсират пропадането на терена пред гаража.
С въззивната жалба са направени доказателствени искания във връзка с направеното
оспорване на проведената СТЕ, а именно за издаване на съдебно удостоверение за
снабдяване от Община Варна, район „Одесос“ с архитектурните проекти и всички
строителни книжа за жилищната сграда на ул.„Г. К.“ № 5 в гр.Варна. Поддържа се и
искането по чл.193 от ГПК за оспорване истинността на удостоверение № 0-38/11.04.2007г.
на Община Варна и на представените нотариални актове.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт
въззиваемата страна – Е. Н. Д. и М. С. Д., чрез процесуалния им представител. Възразяват
срещу твърденията на жалбоподатЕ.та, че след извършеното строителство на сградата не е
останало свободно и незастроено дворно място, напротив посочват, че такава има, че земята
е съсобствена на част от етажните собственици и същата е разпредЕ. за ползване като
проход и паркоместа. Сочат, че ищцата сама се е поставила в невъзможност да ползва
гаража си по предназначение, като го е преустроила, изградила е преградна стена и това е
направило невъзможно в него да се паркира макар и малък автомобил. Считат, че
оспорването на заключението на проведената СТЕ е несвоевременно направено едва с
въззивната жалба. Оспорват се и направените доказателствени искания за издаване на
съдебно удостоверение и представяне на писмени доказателства като преклудирани.
Оспорват, че паркират автомобила си в процесния проход, предвид на това че след
многократното му увреждане /надиране на боята с ключ и чупене на страничните огледала/
са наели и ползват гараж извън сградата. Оспорва се и новозаявеното искане по чл.193 от
ГПК като неясно и несвоевременно. Молят въззивната жалба да бъде отхвърлена, а
оспореното съдебно решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Претендират за присъждане на съдебно-деловодни разноски.
2
По допустимостта на обжалването: Въззивната жалба е депозирана в рамките на
преклузивния двуседмичен срок, считано от връчване на обжалваемото решение на
особения представител на жалбоподателя. Жалбата съдържа изискуемите реквизити и
приложения, с оглед на което е редовна и надлежно администрирана. Въззиваемата страна
се представлява от пълномощник с права за въззивна инстанция. Легитимацията на страните
съответства на произнасянето по обжалваното първоинстанционно решение. Сезиран е
компетентен въззивен съд за проверка на подлежащия на обжалване съдебен акт.
Съдът приема, че въззивното производството е допустимо. Делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Настоящият съдебен състав намира, че направените с въззивната жалба искания, в
това число и доказателствени, следва да бъдат оставени без уважение. На първо място
искане за откриване на процедура по чл.193 от ГПК за оспорване истинността на
удостоверение № 0-38/11.04.2007г. на Община Варна и на представените нотариални актове
е направено от ищцата М. с молба от 01.03.2023г., във връзка с което с определение от
21.04.2023г. съдът е дал указания за конкретизиране на оспорването – какво точно се
оспорва – съдържание на документа, подписи на длъжностните лица или печати. В рамките
на предоставения срок не е последвало изпълнение, поради което производство по чл.193 от
ГПК правилно не е открито. С въззивната жалба искането е подновено, но отново не е
конкретизирано, което го прави неоснователно включително и в хипотезата на чл.266, ал.3
от ГПК предвид липсата на извършено от първоинстанционния съд процесуални нарушение.
Искането за издаване на съдебно удостоверение за снабдяване от Община Варна,
район „Одесос“ с архитектурните проекти и всички строителни книжа за жилищната сграда
на ул.„Г. К.“ № 5 в гр.Варна е обосновано с оспорване на заключението на проведената в
първоинстанционното производство СТЕ, което се твърди, че не е съобразено с
архитектурния проект и екзекутивната документация на сградата, в която се намират
имотите на ищцата. Аналогично искане отново е било направено пред първоинстанционния
съд, като е оставено без уважение с мотиви, че обстоятелствата, които същото би
установило са неотносими към спора, който цели да установи препятстват ли ответниците
правото на ищцата да ползва собствените си обекти в сградата на посочения адрес.
Настоящият съдебен състав намира, че отказът е правилен, още повече че към заключението
на проведената СТЕ е приложен от вещото лице и приет от съда без възражения от страните
въпросният инвестиционен проект на сградата на ул.“Г. К.“ № 5 в гр.Варна със съответните
екзекутивни заверки, подписи на компетентните лица и печати, включително заверка за
вярност от Община Варна. Горното изключва необходимостта от събиране на нови
доказателства идентични на наличните по делото.
По тези съображения и на основание чл. 267, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 95908/19.12.2023г. по
3
регистратурата на ВРС подадена от Е. Г. М. срещу Решение № 3974/06.12.2023г.
постановено по гр.д. № 16948/2022г. по описа на ВРС, 17-ти състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на въззивника във въззивната
жалба.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№ 162/2024г. за разглеждане в открито
съдебно заседание на 13.03.2024г. от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват
страните, чрез пълномощниците си, ведно с препис от настоящото определение. На
въззивника да се изпрати и препис от постъпилия писмен отговор на въззвината жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4