№ 20
гр. Враца , 23.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и пети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иван Ц. Иванов
при участието на секретаря А.Л.П.
като разгледа докладваното от Иван Ц. Иванов Гражданско дело №
20201420102230 по описа за 2020 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с
чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, предложение 1 и чл. 86, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) и чл. 36, ал. 2 от Семейния кодекс СК).
Делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация-Враца“ ЕАД с ЕИК
*********, гр. Враца, ул. „Максим Горки“ № 9, срещу Ц. М. П. с ЕГН ********** и адрес
гр. **** и А.Т. Н. с ЕГН ********** и адрес с. ****
Ищецът поддържа в исковата молба, че с ответниците са се намирали в облигационни
отношения, по силата на които им е доставял през процесния период топлинна енергия за
битови нужди. От своя страна последните се явяват неизправни страни, тъй като са останали
задължени за стойността на доставената им и потребена топлоенергия за процесния период,
като са наведени изрични твърдения, че топлоенергията е потребена за нуждите на
семейството на ответниците, поради което отговорността им е солидарна на основание чл.
36, ал. 2 от СК. Междувременно ищецът поддържа, че се е снабдил със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. дело № 662/2020 г.
на Врачански районен съд, която била връчена на длъжниците по реда на чл. 47, ал. 5 от
ГПК-чрез залепване на уведомление на постоянните им и настоящи адреси. В срока по чл.
414 от ГПК ответниците не са подали възражение срещу заповедта за изпълнение, а от
служебно изисканата от съда справка е видно, че длъжниците нямат действащи трудови
договори, поради което са предявени настоящите искове.
Искането към съда да признае за установено в отношенията между страните, че
1
ответниците солидарно дължат на ищцовото дружество сумата 4 439,10 лева – главница за
доставена топлинна енергия за периода от 30.06.2016 г. до 30.06.2019 г. за имот, находящ се
в гр. **** и сумата 764,92 лева, представляваща мораторна лихва върху главното
задължение за периода от 31.07.2016 г. до 24.02.2020 г., ведно със законната лихва върху
главното задължение, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК –
04.03.2020 г. до окончателното му изплащане. Претендират се разноски както по
заповедното, така и по исковото производство.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците Ц. М. П. и А. Т. Н., чрез общия им особен
представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК адв. М.Д., са подали писмен отговор, с който са
оспорени исковете по основание и размер по следните съображения: исковете са
недопустими, а по същество неоснователни, тъй като липсват облигационни отношения
между всеки от ответниците, от една страна, и ищеца, от друга страна; липсват данни за
посочения в исковата молба топлоснабден имот – чия собственост е, какви са неговите
особености и специфики; липсват и данни за начина на изчисляване на количеството на
процесната топлоенергия и нейното остойностяване. Направено е и изрично възражение за
погасяване на част от процесните вземания (тези, начислени за периода от 30.06.2016 г. до
24.02.2017 г.) с изтичането на кратката погасителна давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
В заповедното производство-ч. гр. дело № 662/2020 г. на Врачанския районен съд
липсва подадено от ответниците Ц. М. П. и А. Т. Н. възражение по чл. 414 от ГПК, тъй като
исковата молба по настоящото дело е подадена на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК-след
залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК на постоянните и настоящи адреси на
длъжниците.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, във връзка с исканията и възраженията на страните, приема за установено
следното:
От фактическа страна:
От представените с исковата молба писмени доказателства, както и от заключението на
съдебно-техническата експертиза по делото се установява, че на името на ответницата Ц. М.
П. (Н.), за имот в гр. ****, е открита партида в „Топлофикация Враца” ЕАД гр. Враца с
абонатен № 10056, че етажната собственост на адрес гр. **** е взела решение за сключване
на договор с „Нелбо” ООД гр. София за отчитане на водомерите и разпределяне на топлинна
енергия, както и че такъв договор действително е сключен и фирмата за дялово
разпределение е извършвала индивидуално измерване на потреблението на топлинна
енергия и вътрешно разпределение за отопление и топла вода, включително издаване на
общи и индивидуални сметки.
Видно от електронна справка на Агенция по вписванията, Имотен регистър и справка
2
от Национална база данни „Население“ (л. 72-76 от делото), както и справка на л. 37 от
делото, ответниците Ц. М. П. и А. Т. Н. са съпрузи от 15.04.2006 г., като бракът им е
прекратен с развод по силата на съдебно решение от 29.03.2018 г. По силата на договор за
покупко-продажба, считано от 09.02.2011 г., при условията на семейна имуществена
общност, ответниците са придобили съсобствеността върху имот в гр. ****. По силата на
друг договор за покупко-продажба, считано от 01.06.2018 г., Ц. М. П. е станала
изключителен собственик на същия имот и продължава да е такъв и към датата на
приключване на съдебното дирене.
От гореописаните писмени доказателства и съдебно-техническа експертиза се
установява, че ответниците, като носители при условията на бездялова семейна
имуществена общност на правото на собственост на самостоятелен имот в сграда-етажна
собственост, която е взела решение за доставка на топлинна енергия, са придобили
качеството си на потребители на топлинна енергия по смисъла на Закона за енергетиката.
От извлечение от сметка за абонатен № 10056 на името на ответницата Ц. М. П. се
установява, че за периода от 30.06.2016 г. до 30.06.2019 г. са изчислени задължения за
доставена топлинна енергия на абоната в размер на 4 439,10 лева и лихва за забава в размер
на 764,92 лева.
Представени са общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация-Враца” ЕАД на потребители от гр. Враца.
Изслушана е комплексна съдебно-техническа експертиза, която прави заключение, че
етажната собственост, в която се намира посочения в исковата молба недвижим имот
фактически е захранена с топлоенергия с доставчик-ищцовото дружество, че отоплителните
тела в процесния имот са подсъединени към топлофикационната мрежа на етажната
собственост и работят, процесните суми са начислени за отопление, отдадено от
отоплителни тела, битово горещо водоснабдяване и сградна инсталация, дяловото
разпределение през процесния период за имота на ответника е извършено в съответствие с
нормативната уредба, дължимите суми за топлинна енергия са правилно изчислени, както и
че за отоплителен сезон 2018/2019 г. начисленията са направени на база максимална
мощност на отоплителните тела, тъй като апартаментът е посетен от представител на
топлинния счетоводител, достъп не е осигурен и за целта е съставен протокол. Експертизата,
въз основа на събраните по делото доказателства и при съобразяване на изравнителните
сметки, изготвени от топлинния счетоводител „Нелбо” ООД гр. София (за отоплителни
сезони 2016/2017 г. и 2017/2018 г.) прави заключение, че сумите за топлинна енергия за
процесния период, включващи енергия, отдадена от отоплителни тела, енергия за битово
горещо водоснабдяване, енергия, отдадена от сградна инсталация и корекция на сметките,
не са платени от ответниците и са в размер на 4 439,10 лева и лихва за забава в размер на
764,92 лева за процесния период. Съдът възприема заключението на вещото лице, тъй като
съответства на събраните по делото доказателства.
3
От правна страна:
С мотивите на тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на
Върховния касационен съд, ОСГК е прието, че решенията на общото събрание на етажните
собственици и титулярите на вещно право на ползване са особен вид сделки, те се приемат
при осъществяване на формална процедура (срв. раздел ІІ, глава ІІ от Закона за управление
на етажната собственост - ЗУЕС) и обвързват всички титуляри на право на собственост
върху обекти в сградата. Решенията, когато се стабилизират поради неоспорването им пред
съд или ако оспорването бъде отхвърлено, стават задължителни за изпълнение от всеки
етажен собственик, независимо дали е участвал при приемането им и дали е дал съгласие за
сделката (чл. 38 от ЗУЕС). С приемането на ЗЕ законодателят регламентира доставката на
топлинна енергия в сгради под режим на етажна собственост като услуга, която се ползва от
самата етажна собственост. Макар последната да не е персонифицирана, за отношенията в
енергетиката законодателят я разглежда като колективен субект, явяващ се самостоятелен
потребител на услугата „доставка на централно отопление”. С оглед тези съображения с
решението се задължават съдилищата да прилагат за отношенията, възникващи при
доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост,
разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62
във връзка с параграф 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на
потребителите.
От представените писмени доказателства се установява, че ответниците са
потребители на топлинна енергия за описания в исковата молба топлоснабден имот, от
което следва извод, че през процесния период страните са обвързани от договор за продажба
на топлинна енергия при общи условия, представени по делото.
С оглед на обстоятелството, че ответницата Ц. М. П. е титуляр на процесната партида
и че през процесния период тя и ответникът А. Т. Н. са били съпрузи и съсобственици при
условията на семейна имуществена общност на посочения в исковата молба имот с адрес гр.
****, съдът намира, че са налице условията на чл. 36, ал. 2 от СК и че през процесния
период ответниците са потребявали топлоенергия за нуждите на семейството, съответно че
солидарно отговарят за заплащането на същата.
Относно доказателствената стойност на извлечението от сметката на ответника при
ищцовото дружество съдът приема, че същото отразява направени вписвания в счетоводните
книги на „Топлофикация-Враца” ЕАД относно задълженията му за доставена топлинна
енергия през процесния период. По делото не са ангажирани доказателства, от които да се
установи, че счетоводните книги на ищцовото дружество са нередовно водени. В тази
връзка съдът приема, че извлечението от сметка съдържа вписвания в счетоводните книги на
дружество с редовно водено счетоводство, поради което същото представлява доказателство
за задълженията на ответниците за потребената от тях топлинна енергия за процесния
период.
4
Съдът счита също, че правилно и законосъобразно за отоплителен сезон 2018/2019 г.
начисленията са по максимална мощност на отоплителните уреди в процесния апартамент,
тъй като от констативен протокол на л. 93 от делото се установява, че за същия сезон не е
осигурен достъп на представителя на топлинния счетоводител за снемане на показанията на
същите отоплителни уреди.
Относно вземанията за лихви:
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от Общите условия на „Топлофикация-Враца“
ЕАД купувачите са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия в 30 - дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съдът приема, че задължението за
потребителя да заплати всяка отделна месечна вноска става изискуемо в 30 - дневен срок от
изтичане на периода, за който се отнася.
Общият размер на лихвата за забава върху главница 4 439,10 лева и за периода от
31.07.2016 г. до 24.02.2020 г., видно от заключението на комплексната експертиза, възлиза
на 764,92 лева.
По възражението за давност:
Възражението е основателно. Съгласно задължителните разяснения, дадени с
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на Върховния касационен
съд, ОСГТК, задълженията на потребителите на топлинна енергия представляват
задължения за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен
период от време еднородни задължения с посочен в общите условия падеж, поради което и
по отношение на тях е приложима давността по чл. 111, б. „в” от ЗЗД. В чл. 32, ал. 1 от
Общите условия е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си
задължения за доставена топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, а в ал. 6 на същата разпоредба е предвидено, че при неизпълнение на
задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва. Съгласно
разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта
на вземането, като при срочните задължения (каквито са процесните за главница), давността
тече от деня на падежа (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не
може да иска предсрочно изпълнение). Следователно задълженията на ответника за
заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни – както вече бе
отбелязано, според общите условия месечните суми за топлинна енергия са били дължими в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед липсата на твърдения
и доказателства за спиране или прекъсване на давността, съдът приема за погасени по
давност всички месечни вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три
години назад, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, с който момент законът свързва настъпването на последиците на подаване на
исковата молба, т.е. преди 04.03.2017 г., а такива са претендираните задължения за
5
доставена топлоенергия за периода м.06.2016 г. – м.02.2017 г., чиито размер възлиза на
сумата 499,22 лв., както и лихвите за този период в размер на 163,55 лева.
Предвид гореизложеното, предявеният иск за главница следва да се отхвърли като
неоснователен – погасен по давност до размера 499,22 лева и за периода м.06.2016 г. –
м.02.2017 г., както и да се уважи като основателен и доказан в останалата част – до размера
3 939,88 лв. и за периода м.03.2017 г.-м.06.2019 г., а предявеният иск за лихви следва да се
отхвърли като неоснователен – погасен по давност до размера 163,55 лева, както и да се
уважи като основателен и доказан в останалата част – до размера 601,37 лева и за периода
м.04.2017 г.-м.02.2020 г.
При този изход на делото право на разноски възниква и за двете страни, като ищецът
своевременно е направил искане и е представил доказателства за направени разноски, както
следва: по заповедното производство сумата 104,08 лева-внесена държавна такса и сумата
50,00 лева-юрисконсултско възнаграждение, както и направените по делото разноски:
сумата 123,48 лева-внесени държавни такси за образуване на делото, сумата 295,10 лева-
депозит за особен представител, сумата 280,00 лева-депозит за вещо лице и сумата 100,00
лева-юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 от
ГПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП, във вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП.
От така направените разноски на ищеца се следва сумата 134,46 лева по заповедното
производство и сумата 696,87 лева по настоящото исково производство, по съразмерност.
Ответниците не са направили искане за присъждане на разноски и не са представили
доказателства за направени такива, поради което съдът не им присъжда разноски.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК по отношение на Ц. М.
П. с ЕГН ********** и адрес гр. **** и А.Т. Н. с ЕГН ********** и адрес с. ****, че
дължат солидарно на „Топлофикация-Враца” ЕАД гр. Враца с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. Враца, ул. „Максим Горки“ № 9 сумата 3 939,88 лева – главница за
доставена топлинна енергия за периода от м.03.2017 г. до м.06.2019 г. за имот, находящ се в
гр. **** и сумата 601,37 лева, представляваща мораторна лихва върху главното задължение
за периода от м.04.2017 г. до 24.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главното
задължение, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 04.03.2020 г.
до окончателното му изплащане, за която сума е издадена заповед № 362 от 09.03.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 662/2020 г. на
Врачански районен съд, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница като неоснователен-погасен по
давност до размера 499,22 лева и за периода м.06.2016 г. – м.02.2017 г., както и
ОТХВЪРЛЯ иска за лихви като неоснователен-погасен по давност до размера 163,55 лева
6
и за периода м.07.2016 г. – м.03.2017 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Ц. М. П. с ЕГН ********** и адрес гр.
**** и А.Т. Н. с ЕГН ********** и адрес с. **** да заплатят солидарно на „Топлофикация-
Враца” ЕАД гр. Враца с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Враца, ул.
„Максим Горки“ № 9 сумата 134,46 лева – направени разноски в заповедното производство-
ч. гр. дело № 662/2020 г. на Врачанския районен съд, както и сумата 696,87 лева –
направени разноски по гр. дело № 2230/2020 г. на Врачанския районен съд, по
съразмерност.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Врачански окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
7