№ 19592
гр. София, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20241110169221 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „Т С“ ЕАД срещу
„ФИРМА“ ЕООД, с която по реда на чл. 422 ГПК са предявени установителни
искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответното дружество дължи на ищеца следните суми, за които
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 24861/2024 г. по описа на СРС, 69 състав: сумата от 1 446,95 лв. –
главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. АДРЕС, с абонатен № ..........,
за периода от 01.05.2020 г. до 31.08.2021 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението в съда – 25.04.2024 г., до изплащане на
вземането; сумата от 366,04 лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2021 г. до 17.04.2024 г.; сумата от 10,02 лв., представляваща цена на
услугата за дялово разпределение за периода от 01.03.2021 г. до 31.08.2021 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда –
25.04.2024 г., до изплащане на вземането, и сумата от 3,22 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2021
г. до 17.04.2024 г.
Ищецът твърди, че ответникът като потребител на топлинна енергия за
стопански нужди по см. на пар. 1, т. 33в от ДР на ЗЕ по отношение на
процесния топлоснабден имот в исковия период е ползвал топлинна енергия,
доставена от ищеца, без да е сключил писмен договор, като не е заплатил
дължимата цена, и по този начин се е обогатил за сметка на ищеца. Поддържа,
че е изпратил Писмо-покана № 9588/24.08.2023 г. до ответника, но същият не
1
предприел последващи действия по сключване на договор. Моли за уважаване
на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответното дружество. Не оспорва количеството и стойността на потребената в
имота топлинна енергия. Релевира възражение за погасяване на вземанията по
давност. Алтернативно, прави възражение за погасяване на вземанията чрез
плащане. Моли за отхвърляне на предявените искове. Не претендира
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно
чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По допустимостта:
Вземанията по настоящото производство съобразно петитума на исковата
молба съответстват на тези по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 24861/2024 г. по описа на СРС, 69
състав. Указанията за предявяване на исковата претенция са дадени предвид
постъпило в срок възражение по чл. 414 ГПК и исковете, по които е образуван
настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното
заповедно производство и настоящото исково производство, като предявените
искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По основателността:
Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
За основателността им в тежест на ищеца е да установи обедняването си –
количеството и цената на доставената през исковия период топлинна енергия;
обогатяването на ответника – че последният е консумирал тази енергия;
наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че енергията е
доставяна до процесния имот, собственост на ответника, при липсата на
валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между
страните.
При установява на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да
докаже, че е платил всички дължими суми.
По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да
докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на
давността съгласно чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Обществените отношения, свързани с производство и продажба на
топлинна енергия за заявения в исковата молба период, се регулират със
Закона за енергетиката. Нормата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ регламентира, че
продажбата на топлинна енергия за небитови нужди се извършва на основата
на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното
2
предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. Съгласно § 1,
т. 33а от ДР на ЗЕ /изм. и доп. - ДВ, бр. 79 от 2019 г., в сила от 08.10.2019 г./
„небитов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.
От цитираните разпоредби следва извод, че за да са налице отношения на
покупко-продажба на топлинна енергия за небитови нужди, е необходимо да е
налице сключен между страните писмен договор.
В случая не се спори по делото, че процесният имот е предназначен за
задоволяване на небитови нужди, както и че за исковия период между
страните няма сключен договор за продажба (доставка) на топлинна енергия
за стопански нужди за сочения имот. С оглед на този безспорен по делото
факт, съдът приема, че страните не са били обвързани от облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия. Следователно,
ответникът няма качеството на потребител на топлинна енергия за процесния
период, респ. правилата на Глава X, Раздел VI от Закона за енергетиката не
намират приложение.
Не е спорно между страните, че ответното дружество е било собственик
на топлоснабдения имот за исковия период, което се установява и от
представеното по делото Постановление за възлагане на недвижим имот от
15.02.2019 г.
В случая ответникът не оспорва и факта на доставяне от ищеца на
топлинна енергия до топлоснабдения имот в твърдените количества и обем,
както и нейната стойност.
Ето защо съдът намира, че стойността на реално потребената от
ответника топлинна енергия в топлоснабдения имот за периода от 01.05.2020 г.
до 31.08.2021 г. е в посочения от ищеца размер – 1 446,95 лв.
При формиран извод за дължимост на търсената главница за доставена
топлинна енергия следва да бъде разгледано възражението на ответника за
погасяване на вземането по давност.
Макар и равностойността на спестените разходи при ползване без
правно основание на топлинна енергия в топлоснабден имот да е в размер на
месечната цена за процесния период, това парично притезание по своето
естество не представлява цена на доставена топлинна енергия, а е само
стойностен изразител на материалното благо, което е следвало да постъпи в
патримониума на обеднелия, в случай че обогатилият се би ползвал
топлинната енергия възмездно на основание действително продажбено
правоотношение. Ето защо, ответникът дължи не цената на топлинната
енергия помесечно, а нейната равностойност в глобален размер за целия исков
период, поради което предявеното парично притезание не е периодично и се
погасява с изтичане на общата петгодишна погасителна давност - в този
смисъл са и задължителните разяснения, дадени в т. 7 от Постановление № 1
от 28.05.1979 г. по гр. д. № 1/1979 г. на Пленума на ВС, съгласно което
3
вземанията, произтичащи от фактическите състави на неоснователно
обогатяване, се погасяват с изтичането на петгодишната давност.
В случая, считано от датата на възникване на най-старото вземане –
01.05.2020 г., до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 25.04.2024 г., не е
изтекла петгодишната погасителна давност за вземането за цената на
доставената топлинна енергия. Следователно, възражението на ответника в
този смисъл се явява неоснователно.
При това положение, предявеният главен иск за сумата от 1 446,95 лв.,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за стопански нужди за
процесния топлоснабден имот за периода от 01.05.2020 г. до 31.08.2021 г., с
чиято стойност ответникът се е обогатил, се явява основателен.
Изцяло основателна е и претенцията за заплащане на стойността на
цената за услугата за дялово разпределение, доколкото по делото се установи
обедняване на ищеца, респ. обогатяване на ответника с нейната стойност.
Ответното дружество си е спестило разходите за плащането на услугата за
дялово разпределение, която от представените по делото писмени
доказателства /Протокол № 1 от 27.09.2012 г. и Договор от 11.11.2016 г./ се
доказва, че за исковия период е извършвана именно от ищеца „Т С“ ЕАД.
Относно погасителната давност за вземането за цена на услугата за
дялово разпределение важи изложеното по-горе. Считано от датата на
възникване на най-старото вземане – 01.03.2021 г., до датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК – 25.04.2024 г., не е изтекла петгодишната погасителна давност за
претендираното вземане за цената за услугата за дялово разпределение.
При това положение, предявеният главен иск за сумата от 10,20 лв.,
представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от
01.03.2021 г. до 31.08.2021 г., с чиято стойност ответникът се е обогатил, се
явява основателен.
Същевременно, на 29.09.2025 г. ответното дружество е заплатило по
банков път в полза на ищеца сумата в общ размер на 2 117,79 лв., за което по
делото е представено платежно нареждане /лист 66/. Следователно,
процесните вземания за доставена топлинна енергия в размер на 1 446,51 лв. и
за извършена услуга за дялово разпределение в размер на 10,20 лв. се явяват
погасени изцяло чрез извършеното в хода на процеса плащане, което
обстоятелство следва да бъде съобразено от съда на основание чл. 235, ал. 3
ГПК.
С оглед осъщественото погасяване чрез плащане на претендираните по
делото вземания за главница за доставена топлинна енергия и за извършване
на услуга за дялово разпределение, предявените главни искове с правно
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени.
Като законна последица от възникване в полза на ищеца на главните
вземания, върху стойността на всяко от тях поначало се дължи и законната
4
лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
25.04.2024 г., до окончателното плащане, в случая извършено на 29.09.2025 г.
Определена по реда на чл. 162 ГПК с помощта на електронен лихвен
калкулатор, законната лихва върху главницата от 1 446,95 лв. за периода от
25.04.2024 г. до 29.09.2025 г. възлиза на сумата от 286,95 лв., а законната
лихва върху главницата от 10,20 лв. за периода от 25.04.2024 г. до 29.09.2025 г.
възлиза на сумата от 2,02 лв. По делото не се спори, че заплащайки сумата от
2 117,79 лв., ответното дружество е заплатило в полза на ищеца и дължимите
върху двете главници законни лихви.
Ето защо, съдът приема, че законната лихва върху всяка от главниците е
погасена чрез плащане, поради което и не следва да бъде присъждана с
крайния съдебен акт.
По акцесорните искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За тяхната основателност в тежест на ищеца е да докаже възникването
на главен дълг, изпадането на ответника в забава, респ. настъпване на неговата
изискуемост, както и размера на обезщетението за забава.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата, като според чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен ден за
изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
В случая, вземането на ищеца произтича от неоснователно обогатяване,
поради което представените Общи условия за продажба на топлинна енергия
за стопански нужди са неприложими, доколкото между страните липсва
облигационна връзка. Следователно, задълженията на ответника за заплащане
на цена на доставена топлинна енергия не са възникнали като срочни, за да
намери приложение разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД - когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му. В случая е необходимо изпращането на покана до длъжника,
като от страна на ищеца е представена такава с изх. № П-9588/24.08.2023 г.,
адресирана до „ФИРМА“ ЕООД, с която е предвиден 7-дневен срок от датата
на нейното получаване за доброволно плащане на сумата от общо 2 161,49 лв.,
представляваща дължима към 21.08.2023 г. главница по отношение на
топлоснабдения имот. Посочено е в поканата, че лихвите ще бъдат отделно
начислени към датата на плащане. От представеното известие за доставяне се
установява, че пратката е получена на 05.10.2023 г. от управителя на ответното
дружество Цветомила Найденова. Не става ясно обаче дали сочената покана
касае именно претендираните вземания за заявения с исковата молба период,
доколкото същите са индивидуализирани общо - като такива, дължими към
21.08.2023 г. Нещо повече, от известието за доставяне не може да се направи
извод, че именно обсъдената по-горе покана е връчена на ответника, поради
което не е изключено тя да е свързана с осъществяването на друга
кореспонденция между страните, свързана с някой от останалите посочени в
поканата имоти на ответника, по отношение на които при ищеца е открита
5
партида и към онзи момент също са били налице непогасени задължения.
Поради изложеното, акцесорните искови претенции за мораторна лихва
се явяват изцяло неоснователни и следва да бъде отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора – неоснователност на предявените искове,
както и с оглед основанието за отхвърляне на исковите претенции по чл. 59,
ал. 1 ЗЗД - осъщественото от ответника плащане на главните вземания в полза
на ищеца в хода на процеса, право на разноски имат и двете страни в
производството. В съответствие с Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от
него разноски в двете производства, като в заповедното производство ищецът
е доказал разноски в размер на 36,53 лв. за държавна такса и 50 лв. за
юрисконсултско възнаграждение. От общия размер на разноските – 86,53 лв.,
съразмерно с отхвърлените поради плащане в хода на процеса искови
претенции следва да му се присъдят 69,04 лв. В исковото производство
ищецът е доказал разноски в размер на 71,76 лв. за държавна такса и 200 лв. за
юрисконсултско възнаграждение /определено от съда в минималния размер
съобразно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правна помощ/. От
общия размер на разноските – 271,76 лв., съразмерно с отхвърлените поради
плащане в хода на процеса искови претенции следва да му се присъдят 216,82
лв.
С извършеното на 29.09.2025 г. плащане по банков път в общ размер на
2 117,79 лв. ответното дружество е погасило изцяло освен дължимите
главници в общ размер на 1 457,15 лв. и законните лихви върху тях в общ
размер на 288,97 лв., така и сторените от ищеца разноски в заповедното и
исковото производство в общ размер на 285,86 лв. Следователно, на ищеца не
следва да бъдат присъждани разноски по делото с крайния съдебен акт.
Ответникът не претендира разноски, поради което такива не му се
следват.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от „Т С“ ЕАД, ЕИК
............., със седалище и адрес на управление гр. АДРЕС, срещу „ФИРМА“
ЕООД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление гр. АДРЕС, партер,
установителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответното дружество дължи на ищеца следните суми, за които
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
6
гр. д. № 24861/2024 г. по описа на СРС, 69 състав: сумата от 1 446,95 лв. –
главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. АДРЕС, с абонатен № ..........,
за периода от 01.05.2020 г. до 31.08.2021 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението в съда – 25.04.2024 г., до изплащане на
вземането, и сумата от 10,02 лв., представляваща цена на услугата за дялово
разпределение за периода от 01.03.2021 г. до 31.08.2021 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 25.04.2024 г., до
изплащане на вземането, като погасени чрез плащане в хода на процеса.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от „Т С“ ЕАД, ЕИК
............., със седалище и адрес на управление гр. АДРЕС, срещу „ФИРМА“
ЕООД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление гр. АДРЕС, партер,
установителни искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответното дружество дължи на ищеца следните суми, за които
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 24861/2024 г. по описа на СРС, 69 състав: сумата от 366,04 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 17.04.2024 г., и
сумата от 3,22 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за
периода от 01.05.2021 г. до 17.04.2024 г., като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7