№ 244
гр. София, 20.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20211110211105 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на /фирма/, ЕИК **, против наказателно постановление
№ 29-0000869 от 21.06.2021 г., издадено от Главен директор на Главна дирекция
„Инспектиране на труда“, с което за нарушение на чл.63, ал.2 от Кодекса на труда КТ/
на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева
на основание чл.414, ал.3 от КТ.
В жалбата се твърди, че атакуваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Сочат се допуснати съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон в хода на
административнонаказателното производство. Твърди се и маловажност на
нарушението по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Евентуално се иска намаляване размера на
наложената имуществена санкция. Претендират се разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на дружеството-
жалбоподател поддържа изцяло депозираната жалба и изложените в нея основания за
отмяна на издаденото НП. Заявява, че не претендира разноски.
Процесуалният представител на АНО оспорва жалбата. Твърди, че същата е
неоснователна и моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и
законосъобразно. Счита, че нарушението не било маловажно и представя писмени
бележки, в които се претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
1
Настоящият състав намира, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е
подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, съдържа необходимите реквизити, а производството е редовно
образувано пред РС-София.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
На 29.04.2021 г. около 11:30 часа, била извършена проверка на строителен
обект (многофункционална сграда), находящ се в /адрес/, на който се извършвали
строително-монтажни работи от дружеството-жалбоподател /фирма/. Проверката била
извършена от инспектори към Главна дирекция „Инспектиране на труда“, които
установили, че лицето С.Й.В, ЕГН ********** полагал труд като „зидар“ в процесния
строителен обект. Инспекторите се легитимирали и дали на работника декларация, в
която да попълни параметрите на трудовото си правоотношение. Впоследствие на
11.05.2021 г. в сградата на Главна дирекция „Инспектиране на труда“ била извършена
проверка на представените от работодателя документи във връзка с трудовото
правоотношение на работника С.Й.В. След запознаване с трудов договор № 081 от
28.04.2021 г. и справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ №
22388213179922 от 29.04.2021 г. - 16:17 часа, било установено, че в нарушение на
чл.63, ал.2 от КТ, на 29.04.2021 г., в 11:30 часа, работодателят /фирма/ е допуснал до
работа лицето С.Й.В, ЕГН ********** на длъжност „зидар“ в строителен обект
(многофункционална сграда), находящ се в /адрес/, преди да му предостави копие от
уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от НАП. Във връзка с извършената
проверка бил съставен и протокол, в който били вписани констатациите от същата.
На 18.05.2021 г. бил съставен акт за установяване на административно
нарушение срещу дружеството-жалбоподател за извършено нарушение по чл.63, ал.2
от КТ. В акта са налице реквизитите по чл.42 от ЗАНН. Същият е предявен на
представляващ дружеството-нарушител, който го е подписал без възражения. Актът е
бил подписан от актосъставителя и двама свидетели.
Административнонаказващият орган е приел фактическите констатации в акта
за доказани и е издал наказателно постановление, с което за нарушение на чл.63, ал.2
от КТ е наложил на дружеството-жалбоподател имуществена санкция в размер на 2000
лева на основание чл.414, ал.3 от КТ.
Така изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин
от показанията на свидетеля Г.И., както и от приложените по делото писмени
доказателства. Свидетелят И. подробно разказва за извършената проверка и как около
11:30 часа на 29.04.2021 г. е заварил работника В. да зида тухли на строителния обект.
На работника била предоставена за попълване декларация относно трудовото му
правоотношение, а впоследствие след направена справка се установило, че трудовият
2
договор на В. бил регистриран в НАП едва след проверката на инспекторите.
Показанията на свидетеля напълно кореспондират и се допълват със събрания по
делото писмен доказателствен материал, а именно: протокол за извършена проверка,
трудов договор № 081 от 28.04.2021 г. и справка от НАП от 29.04.2021 г. - 16:17 часа,
поради което съдът ги кредитира изцяло.
Видно от приложения по делото трудов договор № 081 от 28.04.2021 г., към
датата на нарушението лицето С.Й.В, ЕГН ********** е бил в трудово
правоотношение с дружеството-жалбоподател /фирма/.
Показанията на свидетеля И. доказват, че на 29.04.2021 г. около 11:30 часа
С.Й.В е престирал труд в строителния обект като „зидар”. Казаното от свидетеля се
подкрепя и от приложената по делото декларация на основание чл.402, ал.1, т.3, вр.
ал.2 от КТ, попълнена собственоръчно от лицето С.Й.В, в която той е посочил основни
елементи на едно трудово правоотношение, а именно – длъжност, работно време и
почивки. Тази декларация е била попълнена на 29.04.2021 г. в 11:30 часа. Всички тези
констатации карат съда да приеме, че на процесната дата 29.04.2021 г. в 11:30 часа
С.Й.В действително е полагал труд на строителния обект, а негов работодател е бил
дружеството-жалбоподател.
Констатацията, че на работника С.Й.В не е било връчено копие от
уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП, се извежда от
представената по делото справка от НАП за приети и отхвърлени уведомления по
чл.62, ал.5 от КТ от 29.04.2021 г. - 16:17:08 часа. Същия ден - 29.04.2021 г. в 11:30 часа
С.Й.В е полагал труд на строителния обект като „зидар“. Уведомлението до НАП е
било подадено на 29.04.2021 г. в 16:17:08 часа, тоест след като работникът е бил
установен да полага труд на обекта, следователно към момента на допускането му до
работа, не му е било връчено копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, понеже
такова все още не е имало.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът стигна до
следните правни изводи:
АУАН е съставен от компетентен орган. Нарушението е ясно, точно описано,
като са посочени датата, мястото, начинът на извършването му и нарушените законови
текстове. Актът е подписан от двама свидетели и е бил връчен на представител на
дружеството. НП е издадено от компетентен за това орган като в съдържанието му
нарушението отново е описано подробно по дата, място и начин на извършване,
отразени са нарушените законови разпоредби, както и основанието, на което се налага
санкцията. В този смисъл съдът намира, че съдържа всички съществени реквизити за
редовност, посочени в чл.57 от ЗАНН и нарушителят е бил запознат с всички
фактически и правни основания на административнонаказателното обвинение. Спазени
са сроковете по чл.34 ЗАНН. Актът е съставен в едногодишен срок от извършване на
3
нарушението и в тримесечен срок от откриването на нарушителя, а наказателното
постановление е било издадено в шестмесечен срок от съставянето на акта. При
проверката на АУАН и НП съдът достигна до извода, че в процедурата по издаването
им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до
ограничаване правото на защита на наказаното лице.
Дружеството-жалбоподател /фирма/, в качеството му на работодател по
смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, е осъществило от обективна страна състава на
административното нарушение по чл.63, ал.2 от КТ, тъй като е нарушило въведената от
законодателя забрана и е допуснало до работа С.Й.В преди да му предостави копие от
уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП.
Отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна, поради което
не е необходимо да се изследва субективната страна на нарушението и евентуалното
наличие на вина. В случая е необходимо единствено да е налице извършено нарушение
от обективна страна, за да се ангажира отговорността на дружеството-работодател. Към
субективната страна на нарушението спадат освен вината, също мотивите и причините
за извършване на нарушението, които отново не следва да бъдат обсъждани.
Разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ гласи, че работодателят няма право да
допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по
ал.1. Именно използването на думата документи, тоест в множествено число, означава,
че трябва да са били предоставени на работника всички документи по ал.1 – трудов
договор и уведомление. В противен случай, ако му е бил предоставен само един от
двата документа, то работодателят няма право да го допуска до работа.
Привилегированият състав на чл.415в от КТ изрично изключва нарушенията по чл.61,
ал.1 КТ; чл.62, ал.1 и ал.3 КТ и чл.63, ал.1 и ал.2 КТ, поради което същият не може да
бъде приложен в настоящата хипотеза за извършено нарушение по чл.63, ал.2 от КТ.
Нарушението не може да бъде квалифицирано и като маловажен случай по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с други деяния от същия вид. Целта на въведената забрана е да се
гарантират правата на работника преди той да започне да престира труда си на
работодателя, като законът не изисква да са настъпили някакви вредни последици от
неизпълнението на това задължение на работодателя. Следователно се касае за
формално нарушение и липсата на вредоносен резултат не може да води до
маловажност на деянието, тъй като става въпрос за защита интересите на работниците
и служителите. Работодателите следва да бъдат дисциплинирани и да изпълняват
стриктно законовите разпоредби, тъй като една евентуална трудова злополука, без да
са били гарантирани преди това правата на работника, би довела до сериозни
неблагоприятни последици за него, а от там и за самия работодател, който при такова
нарушение с настъпил вредоносен резултат би следвало да отговаря много по-
4
сериозно. Освен това, явно причината да бъде подадено уведомлението до НАП е била
именно проверката, съпоставяйки времето между същата и момента на регистрация,
тоест при липса на проверка надали щеше да бъде изпълнено това задължение. От
друга страна, след като работникът писмено е декларирал, че няма трудов договор, то
възниква сериозно съмнение дали действително представеният на проверяващите
трудов договор е с достоверна дата или е антидатиран и е бил сключен след момента
на проверката, понеже е нелогично същият да е от предходния ден, а да не е било
подадено уведомлението до НАП за сключването му.
Правилно и законосъобразно административнонаказателната отговорност на
дружеството-жалбоподател е била ангажирана на основание чл.414, ал.3 от КТ, където
се предвижда отговорност за работодател, който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1,
чл.62, ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или 2 от КТ. Предвидената имуществена санкция е в
размер от 1500 до 15000 лева. На дружеството-работодател е наложена санкция в
размер на 2000 лева. Тук следва да бъде отчетена липсата на вредоносни последици,
която обосновава налагане на наказание в по-малък размер, но не и маловажност на
деянието. Вземайки предвид обществената опасност, тежестта на извършеното
нарушение и обстоятелството, че е за първи път, съдът намира наложената
имуществена санкция в размер на 2000 лева за завишена. Съдът приема, че се касае за
първо по ред административно нарушение от този вид, поради липсата на твърдения и
доказателства за противното. Обществената опасност на конкретното нарушение не се
отличава от обичайната такава за нарушения от този вид, самото деяние е формално и
не се твърди настъпването на допълнителни неблагоприятни за работника последици.
При тези факти съдът намира, че дружеството-работодател е следвало да бъде
санкционирано с имуществена санкция в минималния установен в закона размер, а
именно 1500 лева, който най-пълно съответства на характера и интензитета на
нарушението, и съдържа потенциал да въздейства предупредително и превъзпитателно
по отношение на субекта-нарушител, съобразно предвиденото в чл.12 от ЗАНН. Като е
наложил наказание в размер на 2000 лева, наказващият орган е допуснал прекомерност
и необоснованост на административната санкция, която следва да бъде намалена до
минималния размер с аргументите, изложени по-горе.
Процесуалният представител на жалбоподателя изрично заяви в съдебно
заседание, че не претендира разноски по делото, а и няма приложени доказателства за
реално сторени такива. От друга страна юрисконсултът в писмените бележки е поискал
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което при този изход на спора е
основателно. Съгласно чл.63д, ал.3 от ЗАНН, в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те
са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл.37 от Закона за правната помощ. На основание чл.27е от Наредбата за заплащането
5
на правната помощ, възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв., поради което съдът
намира, че следва да се присъди такова в определения от закона минимум от 80 лева,
тъй като делото не се отличава с правна и фактическа сложност, беше проведено само
едно открито съдебно заседание и беше разпитан един единствен свидетел.
Предвид изложените съображения и на основание чл.63, ал.2, т.4 и чл.63д, ал.3
от ЗАНН, Софийският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 29-0000869 от 21.06.2021 г., издадено
от Главен директор на Главна дирекция „Инспектиране на труда“, с което за
нарушение на чл.63, ал.2 от Кодекса на труда КТ/ на /фирма/, ЕИК ** е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева на основание чл.414, ал.3 от
КТ, като НАМАЛЯВА размера на санкцията от 2000 /две хиляди/ лева на 1500 /хиляда
и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА дружеството-жалбоподател /фирма/, ЕИК ** да заплати на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (ИА ГИТ) сумата от 80
/осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6