Решение по НАХД №135/2020 на Районен съд - Панагюрище

Р Е Ш Е Н И Е № ……

гр.Панагюрище, 07.08.2020 год.

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Панагюрският районен съд, в публично съдебно заседание на 28.07.2020 год., в състав: районен съдия Снежана Стоянова, при секретаря Н.Стоянова, като разгледа АНД № 135/2020год., за да се  произнесе  взе  предвид  следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Н.И.Ц. *** с ЕГН: **********  против НП № 20-03**-000464/22.05.2020 г. на Началника на РУ-Панагюрище, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.178 Е от Закона за движение по пътищата (ЗДП) и за нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДП на жалбоподателката е наложена глоба в размер на  50 (петдесет) лева. 

Жалбоподателката  не отрича, че е ползвател на лек автомобил „Пежо ******“ с рег. № ********** и че на 29.04.2020 г. около 14,25 часа го е паркирала на тротоара пред дома си в град Панагюрище, улица „********“ № **. Твърди, че тротоара бил с ширина 2,70 метра, при което нямало как да бъде изпълнено изискването на ЗДв.П за отстояние от 2,00 метра, но въпреки това не й било известно автомобилът да е затруднявал преминаването на пешеходци. Освен това в жилищния район липсвали знаци, указващи забрана за паркиране.  

          В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована,  не се явява и не се представлява.

За ответника по жалбата - АНО, редовно призован, не се явява представител. В  съпроводителното писмо е изложено становище за неоснователност на жалбата.

Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие следното:

          Жалбоподателката е санкционирана за това, че на 29.04.2020 год., около 14,25  часа в град  Панагюрище, на ул. „********“ пред  дом № **  е паркирала лек автомобил „Пежо ******“ с рег. № **********, собственост на нейната дъщеря М.Ц.Г., на тротоара, без да е определено мястото  за това от собствениците на пътя или администрацията.

За извършеното нарушение по чл. 94, ал.3 от ЗДП св.Т.В.  съставил против нарушителката АУАН № 517  от 18.05.2020 година, който  последната, след предявяването му подписала със възражения, идентични с изложеното в жалбата.  

Въз основа на този акт било издадено атакуваното НП. Последното било връчено лично на жалбоподателката на 29.05.2020г., видно от отбелязването в него, а жалбата против НП била подадена директно в съда чрез  куриерската фирма Еконт на 05.06.2020 г. (л.4 в делото) година, т.е. в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на  събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на актосъставителя - св.Т.В., които безпротиворечиво установяват следната фактическа обстановка:

Жалбоподателката Н.Ц. ***. На 29.04.2020 г. около 14,25 часа тя  паркирала лек автомобил „Пежо ******“ с рег. № ********** пред дома си, върху  тротоара. Автомобилът бил собственост на дъщерята на жалбоподателката  М.Ц.Г., но от около 20 години се управлявал само от жалбоподателката. Тъй като тротоара не бил достатъчно широк, движението на пешеходците по тротоара било невъзможно. Освен това по улицата нямало пътни знаци, които да указват възможност за паркиране на тротоара.

На 29.04.2020 г. св.Т.В., заедно с колегата му  К.Ч.работили по линия на КАТ. Около 14,25 часа на улица „ ********“ в град Панагюрище полицаите възприели неправилно паркирания от жалбоподателката лек автомобил „Пежо ******“ с рег. № **********. На видно за водача място св.В. поставил уведомление. По-късно направил справка за собственика на автомобила и издал на същия фиш за неправилно паркиране. След около една седмица дъщерята на жалбоподателката М.Ц.Г., на която бил издаден фиша, подала жалба, в която твърдяла, че автомобилът се управлявал от нейната майка – жалбоподателката Н.Ц.. Тогава св.В. призовал жалбоподателката в РУ Панагюрище, където същата  попълнила декларацията (л.15 в делото), като потвърдила, че на 29.04.2020 г.  тя е управлявала, съответно: паркирала на улица „********“ лекия автомобил „Пежо ******“ с рег. № **********. При това положение св.В.  съставил против жалбоподателката АУАН № 517  от 18.05.2020 година, с който й  вменил нарушение на чл. 94, ал.3 от ЗДП. Св.В.  предявил акта на жалбоподателката, като последната го подписала със следните обяснения: „ Написала съм възражение“.  

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че по съществото си  жалбата е неоснователна.

Съдът кредитира показанията на полицейския служител св.В., тъй като са обективни и депозирани от лице, което не е заинтересовано от изхода на делото. Независимо от служебната връзка между полицейския служител и АНО, първият няма никакъв личен мотив да уличава жалбоподателката, като й  приписва нарушение, което иначе тя не е извършила. Освен това показанията на свидетеля В. не се отричат от жалбоподателката, видно от съдържанието на жалбата.

При така установеното съдът намира, че извършеното от жалбоподателката запълва състава на вмененото й  административно нарушение и правилно е ангажирана административно-наказателната й   отговорност. Тук е мястото да се отговори на възраженията на жалбоподателката, че в жилищния район липсвали знаци, указващи забрана за паркиране.  Законът предвижда възможност за паркиране на тротоара не при липса на забранителни знаци,  а  само при наличието на такива, указващи възможност и начин на паркиране, като  в случая не се спори че такива липсват. При това положение без всякакво правно значение е обстоятелството дали от страните на лекия автомобил е имало достатъчно място за преминаване на пешеходци. Този факт, видно от редакцията на чл.94, ал.3 от ЗДП,  е от значение само в случаите, при които тротоарната площ в населеното място е разрешена за престой или паркиране от администрацията или собственика на пътя, при което посочването на тези обстоятелства е излишно. Отделно от това в случая, видно от показанията на св.В. ширината на тротоара била недостатъчна до степен, че вследствие на така паркирания от жалбоподателката лек автомобил преминаването на пешеходци било невъзможно.

Доколкото наложеното на жалбоподателката наказание глоба е в минимално предвидения размер, съдът не намира за нужно да излага съображения доколко  АНО се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН при определяне размера на наложеното административно наказание.

По изложените съображения, наказателното постановление следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл.63 от ЗАНН, Панагюрският районен съд

 

                                                            Р Е Ш И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА НП № 20-03**-000464/22.05.2020 г.  на Началника на РУ-Панагюрище,  с което на Н.И.Ц. *** с ЕГН: ********** , на основание чл.53 от ЗАНН и чл.178 Е от Закона за движение по пътищата (ЗДП) и за нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДП, е наложена глоба в размер на 50,00 (петдесет ) лева,  като законосъобразно.

   Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.

 

 

 

  РАЙОНЕН СЪДИЯ: