МОТИВИ към решение по АНД №1445/2019г. по описа на КРС:
Районна прокуратура – гр.Кюстендил е
внесла за разглеждане предложение за освобождаване от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание на М.Т. от гр.Скопие, Р.С.Македония за
престъпление по чл.313, ал.1 НК.
В постановлението се твърди, че Т. ***,
пред сектор „Пътна полиция" при ОДМВР - Кюстендил е потвърдил неистина в
писмена декларация, която по силата на закон - чл.151, ал.5 и ал.7 от Закона за
движението по пътищата, се дава пред орган на властта - пред сектор "Пътна
полиция" при ОДМВР - Кюстендил за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно: (че обичайното му
пребиваване е на територията на Република България, като обичайното му
пребиваване на територията на Република България не е било повече от 185 дни
през последните последователни 12 месеца поради лични и трудови връзки или ако
лицето няма трудови връзки - поради лични връзки, които сочат тясна обвързаност
на лицето с мястото, където живее) - престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.
Представителя на Районна
прокуратура-гр.Кюстендил поддържа обвинението и пледира за приложение на чл.78а НК с налагане на минимално наказание.
Обвиняемият не е взел присъствено участие в съдебното производството. На
досъдебното производство е дал обяснения за случилото се.
Защитникът му – адв.Т. *** пледира за оправдаване на подзащитния му.
Кюстендилският районен съд, след като обсъди събраните в хода на
наказателното производство доказателства както поотделно, така и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Обвиняемият М.Т. е роден на ***г. в
гр.Скопие, Република Северна Македония, живущ ***, с *** гражданство, със
средно образование, неосъждан, ЕГН **********.
Обвиняемият Т. е с българско гражданство, но живее и работи в Р.С.Македония,
гр.Скопие. На 08.03.2019г. се явил пред сектор „Пътна полиция" при ОДМВР -
Кюстендил, заедно със св.К. С., където подал документи за издаване на ново свидетелство за
правоуправление на моторно превозно средство. Документите били попълнени от
Стоименов, но Т. бил заедно с него и ги подписал. Заедно с изискуемото
заявление обвиняемият Т. подал и декларация, която се подава на основание
чл.151, ал.5 и ал.7 ЗДвП, в която посочил, че обичайното му пребиваване е на
територията на Република България на адрес: гр.Кюстендил, ул."Генерал Крум
Лекарски" №1, ет.2. Документите били приети и обработени от свидетеля М. А. - технически изпълнител в сектор „ПП".
От изготвената графическа експертиза е видно, че подписът на
„Декларатор" е на М.Т..
От справка в информационните фондове на МВР е видно, че обвиняемият Т. не е
бил в България 185 дни през 2019г. или 2018г.
От показанията на живущите на посоченият адрес в България (св.К. К.) е било установено, че Т. не е живеел и не е пребивавал на него.
От справката за пътуванията му е видно, че влизанията на Т. в Република
България са инцидентни и пребиваването му в страната е до един ден по няколко
часа.
Горната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото
доказателства – обясненията на обвиняемия, показанията на разпитаните
свидетели, заключението на графическата експертиза, посочените писмени
доказателства и справка за съдимост.
Релевантните обстоятелства са установени по безспорен и категоричен начин,
а преценката им налага извод, че обвиняемият Т. *** пред сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР – Кюстендил е потвърдил неистина в писмена декларация, която по
силата на закон – чл.151, ал.5 от Закона за движение по пътищата, се дава пред
орган на властта – пред сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Кюстендил, за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно, че обичайното му
пребиваване е на територията на Република България, като това обстоятелство не
е било налице, с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.313, ал.1 НК.
Непосредствен обект на престъплението по чл.313, ал.1 НК са обществените
отношения, свързани с реда за създаване на документи.
От обективна страна, изпълнителното деяние се характеризира с действие – в писмена
декларация, която по силата на закон – чл.151, ал.5 ЗДвП - се дава пред орган
на властта – структурите на МВР, в случая сектор “ПП” при ОД на МВР –
гр.Кюстендил – за удостоверяване истинността на някое обстоятелство, в случая,
че установил обичайното си пребиваване в
Република България. Обвиняемият е потвърдил неистина, декларирайки горното, при
положение, че това не е сторено.
Субект на престъплението е обвиняемият.
Деянието е извършено виновно, при форма и вид на вината – пряк умисъл.
Обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и е целял същите.
Предвид обстоятелството, че за извършеното от обвиняемия деяние се
предвижда наказание “лишаване от свобода” до три години или “глоба” в размер от
100 до 300 лева, с оглед факта, че същият не е осъждан, по отношение на него не
е прилаган института, регламентиран в чл.78а НК и предвид това, че от деянието
няма нанесени и невъзстановени имуществени вреди, съдът прие, че са налице кумулативно
изискуемите се предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл.78а НК,
предвиждаща освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание.
С оглед данните по делото, при индивидуализацията на наказанието, съдът
съобрази: степента на обществена опасност на деянието и на дееца, смекчаващите
и отегчаващите отговорността обстоятелства, доходите на обвиняемия и семейното
му положение.
Степента на обществена опасност на деянието не е завишена. Този извод съдът
направи като взе предвид: степента на увреждане на обществените отношения,
времето, мястото, начина на извършване на престъплението. Степента на
обществена опасност на дееца е ниска. Липсват отегчаващи обстоятелства.
Размера на глобата съдът определи при изключителен превес на смекчаващите
над отегчаващите отговорността обстоятелства, а именно 1 000 лева.
С
така определеното административно наказание съдът прие, че ще се постигнат
целите на наказанието по отношение на обвиняемия и по отношение на останалите
членове на обществото.
Обвиняемият беше осъден да заплати сторените деловодни разноски в размер на
75, 72 лева по сметка на ОСлО при ОП-гр.Кюстендил.
По тези съображения съдът постанови решението си.
Районен съдия: