РЕШЕНИЕ
№ 217
гр. С.З., 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
ЧЛ.ве:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско
дело № 20225500500332 по описа за 2022 година
Производството е на основание чл. 435, ал. 4 от ГПК, във вр. с чл. 433,
ал.3 и ал.4 от ГПК и вр. с чл.437 от ГПК.
Производството е образувано по частна жалба от жалбоподателя
„Ф.Г.*“ ООД, със седалище и адрес на управление в гр. С.З., бул. „*****,
вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК ******,
представлявано от Управителя Д.Д.Г.-П., чрез адв. К.Б. В. от АК С.З., с адрес
в град С.З., бул. „************* срещу Отказ за заличаване на възбрана,
постановен по изп. д. № 631/2021г по описа на ЧСИ Г.И., peг. № ** в КЧСИ в
качеството им на трето лице по посоченото изп.д. № 2021**0400631 по описа
на ЧСИ Г.И..
Жалбоподателят е останал недоволен от извършените действия на ЧСИ
Г.И., тъй като на 18.04.2022г. „Ф.Г.*“ ООД получили съобщение от ЧСИ Г.И.,
с което по повод подадена от Дружеството молба за вдигане на възбрана
върху долупосочения недвижим имот, съдебният изпълнител ги е уведомил,
че предвид становището на взискателя в изпълнителното дело „Л.“ АД,
отказва вдигането на възбраната.
С молба по горното изпълнително дело „Ф.Г.*“ ООД е поискало от ЧСИ
Г.И. да вдигне наложената по изп.д.№ 631/2021г. по нейния опис възбрана
(вписана в служба по вписванията - С.З. с вх.рег.№ 1448, том 1, акт № 129,
дв.вх.рег.№ 1426 от 22.02.2021г.) върху недвижим имот, а именно
ВЪЗБРАНА ВЪРХУ:
1
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68850.513.521.1.28
/шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет, точка, петстотин и
тринадесет, точка, петстотин двадесет и едно, точка, едно, точка, двадесет и
осем/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.С.З., одобрени
със Заповед № РД -18-43/25.05.2009г на Изпълнителния директор на АГКК, с
последно изменение, засягащо самостоятелния обект от 05.08.2020г., находящ
се в гр.С.З., ул. „*************************, който апартамент се намира в
сграда с идентификатор № 68850.513.521.1 /шестдесет и осем хиляди
осемстотин и петдесет, точка, петстотин и тринадесет, точка, петстотин
двадесет и едно, точка, едно/, с предназначение - многофамилна жилищна
сграда, построена в поземлен имот с идентификатор 68850.513.521 /шестдесет
и осем хиляди осемстотин и петдесет, точка, петстотин и тринадесет, точка,
петстотин двадесет и едно/, със застроена площ от 79,49 кв.м. /седемдесет и
девет цяло и четиридесет и девет стотни кв.м./ състоящ се от две стаи, хол,
кухня с кухненски бокс, антрета и балкони, при съседни самостоятелни
обекти: на същия етаж - 68850.513.521.1.12, 68850.513.521.1.25, под обекта -
68850.513.521.1.26, и над обекта - 68850.513.521.1.31, ведно с
принадлежащото избено помещение № 3/три/ и съответните идеални части от
общите части на сградата и правото на строеж.
Гореописаният недвижим имот е придобит от „Ф.Г.*“ ООД след
проведената публична продан в друго изпълнително производство, а именно
изп. д. под № 455/2020г. по описа на ЧСИ Р.М., peг. № ** в КЧСИ. След
спечелването на проданта, с Постановление за възлагане на недвижим имот
от 03.02.2022г., изд. по изп. д. № 2020**0400455 на ЧСИ Р.М., peг. № ** в
КЧСИ (влязло в законна сила на 22.02.2022г) вписано в Служба по
вписванията гр. С.З., с вх. peг. № 1882, акт том 6, акт номер 43, дв. вх. рег.№
1** от 28.02.2022г, същият недвижим имот е възложен на „Ф.Г.*“ ООД ЕИК
******.
Жалбоподателят сочи, че за да постанови атакувания от тях отказ, ЧСИ
Г.И. се е съобразила с представеното й по повод молбата на „Ф.Г.*“ ООД
становище от взискателя по изп. д. № 631 /2021 г по нейния опис „Л.“ АД, в
което се заявява, че взискателят не си бил получил дължимата сума по
изпълнението във връзка с учредената договорна ипотека върху недвижимия
имот - предмет на изпълнение.
Считат горепосочения отказ за неправилен и незаконосъобразен и като
такъв го обжалват в законния срок. Считат, че този отказ накърнява правната
сфера на „Ф.Г.*“ ООД, което е придобило собствеността върху горния имот
след надлежно проведена публична продан и съответно обосновава правния
интерес на дружеството да обжалва горепосоченото определение.
Основанията им за това обжалване са следните:
1.Видно от документите, налични по горепосоченото изпълнително
дело на ЧСИ Г.И., срещу ЕТ „Н.-Н.Н.“, в качеството му на кредитополучател
по Договор за заем Бизнес кредит - Клиентски № 6616 с нотариална заверка
на подписите за предоставяне на кредит от „Л.“ АД (заемодател), са издадени
2
заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 5326/2020г по описа
на СтРС, с които ЕТ „Н.-Н.Н.“ е осъден да заплати на „Л.“ АД, /с предходно
наименование „Л.“АД/ ЕИК *****, адрес гр. П., бул. ***********, сумата от
2667, 60 евро /две хиляди шестстотин шестдесет и седем евро и 60
евроцента/, представляваща неустойка за забава за периода от 30.10.2020г до
21.12.2020г. или по 0,27% на ден върху главницата по Договор за заем Бизнес
кредит - Клиентски № 6616/17.01.2020г, както и сумата от 104,34 лева /сто и
четири лева и 34 стотинки/ държавна такса и сумата 100,00 /сто лева/
юрисконсултско възнаграждение. Като доказателство за наличието на
претендираното вземане заявителят е представил Нотариален акт за
учредяването на договорна ипотека върху недвижим имот с № 54, том I, рег.
№ 1091, дело № 35 от 2020г на нотариус Д.Н. с рег.№ ** от регистъра на НК
на РБ, актът вписан в Служба по вписванията - С.З. с вх.рег.№ 270 от
17.01.2020г, акт № 25, т. I, дело № 131/2020г.
Въз основа на горепосочения изпълнителен лист кредиторът „Л.“ АД е
образувал срещу едноличния търговец изпълнително дело (изп.д. №
631/2021г по описа на ЧСИ Г. И., peг. № ** в КЧСИ). По това изпълнително
дело е наложена и горепосочената възбрана и е проведен опис на
ипотекирания в полза на “Л.“ АД имот - апартамент, описан подробно по-
горе.
По горното частно гражданско дело (ч.гр.д. № 5326/2020г по описа на
СтРС) е депозирано възражение по чл.414 ГПК в законния срок от ЕТ „Н.-
Н.Н.“. Тъй като това възражение не е от естество да спре изпълнителните
действия по изп.д. с № 631/2021г. по описа на ЧСИ Г. И., на съда по горното
частно гражданско дело е било предоставено обезпечението за кредитора в
размер на сумата по вземането, а именно сумата от 2667,60 евро /две хиляди
шестстотин шестдесет и седем евро и 60 евроцента (Видно от платежно
нареждане от 30.03.2021г, което представят като доказателство) и е поискано
спиране на изпълнителните действия.
С Определение под № 260990 от 31.03.2021г, постановено по ч. гр. д. №
5326/2020г по описа на СтРС, съдът, на основание чл.420, ал.1 ГПК е спрял
принудителното изпълнение по изп.д. № 631/2021г по описа на ЧСИ Г. И.,
peг. № ** в КЧСИ. Определението е обжалвано от „Л.“ АД и е потвърдено от
Старозагорския окръжен съд с Определение под № 178 от 31.05.2021г.,
постановено по ч. гр. д. под № 1331/202Н по описа на СтОС, което е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Изложените до тук факти доказват, че интересът на кредитора “Л.“ АД
по това изпълнително дело е гарантиран в пълен размер по установения от
закона ред и следователно възраженията на това дружество срещу искането на
„Ф.Г.*“ ООД за вдигане на възбраната срещу гореописания недвижим имот са
неоснователни, което е опорочило и атакувания от тях отказ на ЧСИ Г. И. да
вдигне процесната възбрана.
2.На следващо място сочат, че за да докаже вземането си, кредиторът
„Л.“ АД е завел иск по смисъла на чл.422 ГПК, по който е било образувано гр.
3
д. с № 2021******* по описа на СтРС за 2021г. С Решение под № 572 от
10.12.2021г по това дело, съдът е отхвърлил предявения от „Л.” АД ЕИК
*****, срещу ЕТ „Н.-Н.Н.“, ЕИК *******, иск за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца изпълнение на парично задължение в размер на
2667,60 евро, равняващи се на 5217.37лв. - неустойка за забава за периода от
30.10.2020г. до 21.12.2020г. по Договор за заем, Бизнес кредит с клиентски
№6616/17.01.2020г., за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
№261057/23.12.2020г. по ч.гр.дело № 5326/2020г по описа на PC гр. С.З..
Подробните съображения и доводи са развити изчерпателно от
жалбоподателя в т.1 до т.4 от частната жалба.
Видно от гореизложените факти и обстоятелства по делото, процесната
възбрана не е противопоставима на правата на „Ф.Г.*“ ООД и не брани
никакви права на „Л.“ АД, тъй като те са обезпечени, както вече са посочили в
двете отделни производства и в размера над 200%, което водило до извода за
основателност на искането им за вдигането на процесната възбрана и
съответно неоснователност и незаконосъобразност на отказа на ЧСИ И. за
вдигането на възбраната.
Във връзка с всичко гореизложено молят, окръжния съд, да отмени
Отказа за заличаване на възбрана (вписана в служба по вписванията - С.З. с
вх.рег.№ 1448, том 1, акт № 129, дв.вх.рег.№ 1426 от 22.02.2021г.) върху
подробно описания по-горе недвижим имот, постановен по изп. д. №
631/2021г по описа на ЧСИ Г.И., peг. № ** в КЧСИ, като неправилен и
незаконосъобразен и да я задължи да вдигне възбраната.
Молят съда да уважи подадената от жалбоподателя жалба и да отмени
изцяло, като неправилни и незаконосъобразни, обжалваните действия на ЧСИ
Г.И., по съображенията подробно изложени в частната жалба на „Ф.Г.*“ ООД,
ЕИК ******.
Взискателят „Л.“ АД е представил писмени възражения с вх. №
42602/13.05.2022г., в които е изразил подробно становището си за
недопустимост и неоснователност на подадената жалба.
Длъжникът Н.К.Н. в качеството си на ЕТ “Н.-Н.Н.“, редовно и надлежно
уведомен, не е взел становище по така депозираната жалба в срока по чл.436,
ал.З от ГПК.
В производството са постъпили мотиви от ЧСИ Г.И., в които изразява
становище, че въззивната жалба е процесуално допустима, но въпреки това е
неоснователна. Излага своите подробни съображения, изложени в
депозираните по делото мотиви от ЧСИ, като счита, че съдът като разглежда
делото по същество, следва да отхвърли жалбата, като неоснователна и
недоказана.
След извършената служебна проверка по реда на чл.267, ал.1 ГПК във
връзка с чл.260 и чл.261 ГПК и съобразно разпоредбата на чл.437, ал.4 от ГПК
съдът намира частната въззивна жалба за допустима и редовна съобразно
чл.435, ал.4 от ГПК, поради което същата следва да бъде разгледана по
4
съществото си относно нейната материална основателност.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема
за установено следното:
Съдът счита по допустимостта на подадената жалба, че същата се явява
процесуално допустима съобразно специалната разпоредба на чл. 435, ал.4 от
ГПК която гласи, че третото лице може да обжалва действията на съдебния
изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на
запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се
намират във владение на това лице. Жалбата не се уважава, ако се
установи, че вещта е била собствена на длъжника при налагане на запора или
възбраната. Жалбоподателят трето лице разполага с процесуалното право на
жалба съобразно възведените с жалбата твърдения, че изпълнението е
насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването,
тъй като се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице.
Действително, и втората предпоставка за допустимост на жалбата -
срокът по чл. 436, ал. 1 ГПК, е налице. Третото лице не се призовава или
уведомява за изпълнението, поради което в този случай срокът за подаване на
жалба тече от узнаването. Жалбата се явява процесуално допустима като
насочена срещу обжалваемо действие на съдебния изпълнител.
По съществото си жалбата се явява основателна и доказана, поради
следните съображения:
Изпълнително дело с № 2021**0400631 по описа на ЧСИ Г.И. е
образувано на датата 19.02.2021г. по молба на „Л.“ АД, ЕИК ***** против
длъжника Н.К.Н. в качеството му на ЕТ „Н.-Н.Н.“ с ЕИК ******* и въз
основа на издаден изпълнителен лист от 23.12.2020г. по ч.гр.д. № 5326/2020г.
по описа на PC — С.З.. Съгласно приложения изпълнителен лист Н.К.Н. в
качеството му на ЕТ „Н.-Н.Н.“ с ЕИК ******* е бил осъден да плати на „Л.“
АД с ЕИК ***** сумата от 2667,60 евро - неустойка за забава по Договор за
заем Бизнес кредит от 17.01.2020г., сумата от 104,34 лева държавна такса и
сумата от 100 лева разноски по делото. За обезпечаване вземането на
взискателя по цитирания договор и съгласно нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека върху недвижим имот, вписан в СВ — С.З. в том 1, акт №
25, вх. peг. № 270/17.01.2020г. длъжникът Н.К.Н. е учредил ипотека в полза
на „Л.“ АД върху следния свой собствен недвижим имот, а именно:
Апартамент № 10 с идентификатор 68850.513.521.1.28, находящ се в гр.С.З.,
ул. “**********************.
В молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят „Л.“ АД
изрично е поискал насочване на принудителното изпълнение върху
имуществото на длъжника, чрез налагане на възбрана върху имотите на
последния, както и извършване на опис и публична продажба на
ипотекирания в полза на „Л.“ АД недвижим имот, обезпечаващ вземането му
по Договор за Бизнес кредит № 6616 от 17.01.2020г.
ЧСИ е връчила поканата за доброволно изпълнение на длъжника на
01.03.2021г.
5
Наложила е възбрана върху ипотекирания в полза на взикателя
недвижим имот, представляващ: Самостоятелен обект в сграда, а именно:
Апартамент № 10, с идентификатор 68850.515.521.1.28 по кадастрална карта
и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД — 18-43/25.05.2009 г. на
изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта
и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект е от 05.08.2020 г., с
предназначение; жилище, апартамент, находящ се в гр. С.З., ул.
************************** в сграда с идентификатор 68850.513.521.1, с
предназначение; жилищна сграда — многофамилна, построена в поземлен
имот с идентификатор 68850.513.521, със застроена площ на апартамента
79,49 кв. м., състоящ се от; две спални, хол, кухня с бокс, баня, тоалетна,
антрета и балкони, с граници и съседи на апартамента по до/умент за
собственост; от север —ул. „***, от изток - стълбище и апартамент на И. и
В.А., от юг — двор на блока и от запад - апартамент на С. и Т.И., при граници
съгласно кадастрална карта на самостоятелния обект в сграда: на същия етаж
— самостоятелен обект с идентификатор 68850.513.521.1.12 и самостоятелен
обект с идентификатор 68850.513.521.1.25, под обекта - самостоятелен обект с
идентификатор 68850.513.521.1.26 и над обекта - самостоятелен обект с
идентификатор 68850.513.521.1.31, заедно с избено помещение Ns 3, с площ
по данъчна оценка от 7 кв. м., заедно с 2,107 % идеални части от общите
части на сградата и от общите помещения: в избения етаж три общи перални,
съгл. чл. 38 ЗС, както и заедно с прилежащото на имота право на строеж
върху дворното място, в което е построена сградата, представляващо
поземлен имот с идентификатор 68850.513.521 по кадастрална карта и
кадастрални регистри на гр. С.З., одобрени със Заповед РД — 18-
43/25.05.2009 г. на изпълнителен директор на АГКК Възбраната е била
вписана в СВ — С.З. в том I, акт № 129, вх. peг. № 1448/22.02.2021 г.
На 16.03.2021г. съдебният изпълнител е извършила описа на
ипотекирания недвижим имот, за което действие са били уведомени всички
страни в производството, включително и кредиторите, вписали възбрани
върху процесния имот.
Вещо лице от списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица по
ЗСВ за района на ОС — С.З. е изготвило съдебно-техническа експертиза за
пазарната оценка на имота, като заключението е било предявено на страните
на 30.03.2021 г.
Със съобщение с вх. № 19585/06.04.2021г. и приложено към същото
Определение с № 260990 от 31.03.2021г., постановено по ч.гр.д. №
5326/2020г. по описа на Старозагорски районен съд, съдът е уведомил
съдебния изпълнител, че спира принудителното незабавно изпълнение по
настоящото дело, осъществявано въз основа на Заповед за незабавно
изпълнение от 23.12.2020г., издадена по ч.гр.д. № 5326/2020г. на СтРС и
издадения въз основа на нея изпълнителен лист от същата дата по отношение
на длъжника Н.К.Н. в качеството му на ЕТ „Н.-Н.Н.“, ЧСИ е изпратила до
страните нарочни съобщения за постановеното от съда спиране на
6
принудителното изпълнение.
С Уведомление с вх.№ 8483/08.02.2022г. ЧСИ Р.М., per № ** е
уведомила съдебния изпълнител И. по настоящото дело, че на 03.02.2022г.,
след приключила по изп. дело №2020**0400455 по нейния опис публична
продажба на процесния имот, е изготвила постановлението за възлагане за
обявения за купувач на имота „Ф.Г.*“ ООД.
На 10.03.2022г. „Ф.Г.*“ ООД е депозирало молба, съдържаща искане за
заличаване на наложената по настоящото дело възбрана върху процесния
имот, предвид влязлото в сила Постановление за възлагане след
осъществената публична продан при ЧСИ с per. №**. ЧСИ Г.И. е отказала да
вдигне наложената възбрана, за което обявеният за купувач и настоящ
жалбоподател е бил уведомен с писмо изх.№ 23440/17.03.2022г., получено на
18.04.2022г.
На 21.04.2022г. по изп. дело № 2021**0400631 е постъпила частна
жалба с вх. № 33126/21.04.2022г., подадена от „Ф.Г.*“ ООД, с ЕИК ****** -
трето лице в изпълнителното производство против отказа за заличаване на
възбраната, постановен от ЧСИ Г. И., в която се съдържат подробни доводи
за незаконосъобразност на обжалваното действие и искане за отмяната му.
Жалбоподателят е заявил, че отказът на съдебния изпълнител да вдигне
наложената възбрана върху имота, придобит от жалбоподателя при публична
продан, накърнява правата му и обуславя правния му интерес от обжалване на
този отказ. Жалбоподателят се позовава на факта, че в производството пред
СтРС по издаване на Заповед за изпълнение и изпълнителен лист, послужили
като основание за образуване на настоящото производство, е било подадено
възражение по чл.414 от ГПК от длъжника. Твърди, че в това съдебно
производство по ч.гр.д. № 5326/2020г. на СтРС е предоставено обезпечение на
кредитора в размер, удовлетворяващ вземането му, а именно сумата от 2
667,60 евро. В жалбата се сочи, че по предавания от „Л.“ АД установителен
иск по чл.422 от ГПК, по който е образувано гр.д. № 2021******* по описа на
СтРС, е постановено решение, с което е бил отхвърлен предявения от „Л.“ АД
срещу ЕТ “Н.-Н.Н.“ иск за признаване за установено, че ответника дължи на
ищеца изпълнение на парично задължение в размер на 2 667,60 евро за
неустойка за забава за период 30.10.2020г. — 21.12.2020г. по договор за заем
Бизнес кредит — Клиентски №6616/17.01.2020г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК. В тази връзка
жалбоподателят твърди, че претендираното от взискателя „Л.“ АД вземане е
обезпечено в две различни производства в размер над 200%, поради което
постановеният отказ за заличаване на възбраната е неоснователен и
незаконосъобразен.
С оглед приложението на разпоредбите на чл.262, ал.1 във вр. с чл. 261
от ГПК, на жалбоподателя са били дадени указанията със Съобщение изх.
№46160/27.04.2022г. за отстраняване на нередовност по депозираната от
длъжника жалба срещу действията на съдебния изпълнител. Жалбоподателят
е отстранил нередовностите в указания срок, поради което подадената жалба
7
срещу действията на ЧСИ Г.И. по ИД 2021**0400631 е била надлежно
изпратена на компетентния съд, заедно с мотивите на ЧСИ и копието от
горепосоченото изпълнително дело.
Но от приложените към жалбата писмени доказателства, както и от
документите, налични по горепосоченото изпълнително дело на ЧСИ Г.И. е
видно и Окръжният съд намира, че на практика срещу длъжника ЕТ „Н.-
Н.Н.“, в качеството му на кредитополучател по Договора за заем Бизнес
кредит - Клиентски № 6616 с нотариална заверка на подписите за
предоставяне на кредит от „Л.“ АД (заемодател), са издадени заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. с № 5326/2020г по описа на СтРС,
с които ЕТ „Н.-Н.Н.“ е осъден да заплати на „Л.“ АД, /с предходно
наименование „Л.“ АД/ ЕИК *****, адрес гр. П., бул. „***********, сумата от
2667, 60 евро /две хиляди шестстотин шестдесет и седем евро и 60
евроцента/, представляваща неустойката за забава за периода от 30.10.2020г.
до 21.12.2020г. или по 0,27% на ден върху главницата по Договор за заем
Бизнес кредит - Клиентски № 6616/17.01.2020г., както и сумата от 104,34 лева
/сто и четири лева и 34 стотинки/ държавна такса и сумата 100,00 /сто лева/
юрисконсултско възнаграждение. Като доказателство за наличието на
претендираното вземане заявителят е представил Нотариален акт за
учредяването на договорна ипотека върху недвижим имот с № 54, том I, рег.
№ 1091, дело № 35 от 2020г. на нотариус Д.Н. с рег.№ ** от регистъра на НК
на РБ, актът вписан в Служба по вписванията - С.З. с вх.рег.№ 270 от
17.01.2020г., акт № 25, т. I, дело № 131/2020г.
Въз основа на горепосочения изпълнителен лист кредиторът „Л.“ АД е
образувал срещу едноличния търговец изпълнително дело (изп.д. №
631/2021г по описа на ЧСИ Г. И., peг. № ** в КЧСИ). По това изпълнително
дело е наложена и горепосочената възбрана и е проведен опис на
ипотекирания в полза на “Л.“ АД имот - апартамент, описан подробно по-
горе.
По горното частно гражданско дело (ч.гр.д. № 5326/2020г по описа на
СтРС) е депозирано възражение по чл.414 ГПК в законния срок от ЕТ „Н.-
Н.Н.“. Тъй като това възражение не е от естество да спре изпълнителните
действия по изп.д. с № 631/2021г. по описа на ЧСИ Г. И., на съда по горното
частно гражданско дело е било предоставено обезпечението за кредитора в
размер на сумата по вземането, а именно сумата от 2667,60 евро /две хиляди
шестстотин шестдесет и седем евро и 60 евроцента (Видно от платежно
нареждане от 30.03.2021г, което е представено като доказателство с частната
жалба) и е поискано спиране на изпълнителните действия.
С Определение под № 260990 от 31.03.2021г., постановено по ч. гр. д.
№ 5326/2020г. по описа на СтРС, съдът, на основание чл.420, ал.1 ГПК е
спрял принудителното изпълнение по изп.д. № 631/2021г по описа на ЧСИ Г.
И., peг. № ** в КЧСИ. Определението е обжалвано от „Л.“ АД и е потвърдено
от Старозагорския окръжен съд с Определение под № 178 от 31.05.2021г.,
постановено по ч. гр. д. под № 1331/202Н по описа на СтОС, което е
8
окончателно и не подлежи на обжалване.
Изложените до тук факти доказват, че интересът на кредитора “Л.“ АД
по това изпълнително дело е гарантиран в пълен размер по установения от
закона ред и следователно възраженията на това дружество срещу искането на
жалбоподателя “Ф.Г.*“ ООД за вдигане на възбраната срещу гореописания
недвижим имот са неоснователни, което е опорочило и атакувания от тях
отказ на ЧСИ Г. И. да вдигне процесната възбрана.
На следващо място съдът следва да отбележи, че за да докаже вземането
си, кредиторът и взискател „Л.“ АД е завел иска си по смисъла на чл.422 ГПК,
по който е било образувано и гр. д. с № 2021******* по описа на СтРС за
2021г. С Решение под № 572 от 10.12.2021г по това дело, съдът е
ОТХВЪРЛИЛ предявения от „Л.” АД ЕИК *****, срещу ЕТ „Н.-Н.Н.“, ЕИК
*******, иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
изпълнение на парично задължението в размер на 2667,60 евро, равняващи се
на 5217.37лв. - неустойка за забава за периода от 30.10.2020г. до 21.12.2020г.
по Договор за заем, Бизнес кредит с клиентски №6616/17.01.2020г., за което
вземане е издадена и Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК №261057/23.12.2020г. по ч.гр.дело №
5326/2020г по описа на PC гр. С.З..
Окръжният съд също така следва да отбележи, че макар решението по
горепосоченото гражданско дело все още да не е влязло в законна сила, най-
малкото, което със сигурност следва от постановяването му, е че към
настоящия момент взискателя „Л.“ АД все още не е доказало реалното си
качество на кредитор в изпълнителното производство и съществува и е
налице много сериозната вероятност да се окаже, че претендираното вземане,
за събирането на което е образувано изп. д. под № 631/2021г по описа на ЧСИ
Г. И., не съществува. Това е още един довод в полза на твърдението на
жалбподателя, че възраженията на „Л.“ АД срещу вдигането на процесната
възбрана се явяват неоснователни.
Освен на горните основания, жалбата на „Ф.Г.*“ ООД с ЕИК ****** е
основателна и на друго, трето основание, а именно: Жалбоподателят е
представил документите, с които се установява, че процесният недвижим
имот (апартамент), възбраната върху който жалбоподателят „Ф.Г.*“ ООД е
поискало да бъде вдигната, е бил продаден чрез публична продан в
производството по друго изпълнително дело, както бе посочено по-горе в
настоящите мотиви на съда.
В производството по това дело (изп. д. № 455/2020г по описа на ЧСИ
Р.М., peг. № ** в КЧСИ) след надлежното и редовно провеждане на
публичната продан и обявяването на „Ф.Г.*“ ООД за купувач, като това
дружество е внесло в пълен размер достигнатата в проданта цена по сметката
на съдебния изпълнител, който е извършил разпределението (съответно
влязло в законна сила на 28.01.2022г), с което за претендираните от „Л.“ АД
вземания, част от които е и процесното, е заделил и сумата от 57 206, 62
/петдесет и седем хиляди двеста и шест лева и 62 стотинки/ лева, до
9
представяне на изпълнителен лист от „Л.“ АД за размера на вземанията му.
Следователно интересът на „Л.“ АД (ако бъде доказано и при положение, че
съществува вземането му) е обезпечен в пълен размер и в това производство,
отделно и независимо от гаранцията, внесена по сметка на СтРС, която
посочена и цитирано в т.1 по-горе.
От посочените по-горе факти и доказателства категорично следва, че
възражението, предявено от „Л.“ АД пред ЧСИ Г. И. против вдигането на
възбраната върху гореописания недвижим имот, е необосновано и
неоснователно. Фактите показват и сочат, че претендираното от това
дружество вземане е обезпечено в две различни производства в размер над
200% и ако се окаже, че вземането му съществува, „Л.“ АД ще го получи в
пълен размер. Следователно, като се е съобразила с възражението на „Л.“ АД,
ЧСИ Г. И. е постановила отказ за вдигане на процесната възбрана, който е
неоснователен и незаконосъобразен.
И накрая, във връзка с гореизложената фактическа обстановка и
вземайки предвид текста на чл.433, ал.4 ГПК (Нова - ДВ, бр. 100 от 2019г.)
въззивният съд следва да посочи, че „Ф.Г.*“ ООД, като дружество, на което с
влязло в законна сила и вписано Постановлението за възлагане е възложен
процесният недвижим имот, има правния интерес да иска заличаването
на процесната възбрана (и съответно да обжалва отказа за нейното
заличаване), както е прието и в практиката на ВКС, според която: „След
влизане в сила на постановлението за възлагане от публична продан,
придобилият собствеността купувач и всеки последващ приобретател на
имота може да поиска заличаване на вписаната възбрана по изпълнението, ако
не му е противопоставима и не брани права“ (ТР № 1/2015г от 10 юли 2018г
по тълкувателно дело № 1 по описа за 2015 г на ОСГТК на ВКС).
Видно от мотивите на същото Решение съдържанието на правото на
кредитора с наложена възбрана за обезпечаване на изпълнението на парично
задължение се заключава в това, той да се удовлетвори от цената на
възбранения имот по съразмерност според привилегията и наличието на други
вземания. Докато правото на кредитора с наложена възбрана не бъде
удовлетворено, възбраната не може да бъде вдигната (заличена). Това право
се удовлетворява с плащането по влязлото в сила разпределение на
постъпленията от публичната продан.
Съдът намира, че сумите по разпределението са точно определени и че
възбраната на практика брани правата купувача по публичната продан –
именно жалбоподателя „Ф.Г.*“ ООД и тъй като самите те искат вдигането на
възбраната, а от друга страна дължимите суми за взискателя “Л.” АД са
заделени и разпределението съответно е влязло в законна сила. Евентуално
дължимата сума на взискателя ще бъде изплатена, след като се представи
съответния изп. лист за нея. Също така съдът намира, че в полза на взискателя
“Л.” АД е налице и вписана ипотека с горепосочения нотариален акт.
Видно от гореизложените факти и обстоятелства, процесната възбрана
не е противопоставима на правата на „Ф.Г.*“ ООД и не брани никакви права
10
на „Л.“ АД, тъй като те са обезпечени, както вече беше посочено и по-горе, в
две отделни производства и в размера над 200%, което води до извода за
основателност на искането за вдигане на процесната възбрана и съответно
неоснователност и незаконосъобразност на отказа за вдигане на възбраната от
страна на ЧСИ И..
Настоящата съдебна инстанция намира, че извършените и обжалвани
действия по изпълнението, обективирани в процесния отказ на ЧСИ И. да
вдигне и заличи процесната възбрана се явява неправилен и
незаконосъобразен и като такива следва да бъде изцяло отменен, ведно с
всички законни последици от това.
Предвид изложеното, съдът намира, че жалба вх. № 33126/21.04.2022г.
подадена от жалбоподателя „Ф.Г.*“ ООД, със седалище и адрес на
управление в гр. С.З., бул. „*****, вписано в Търговския регистър към
Агенция по вписванията с ЕИК ******, представлявано от Управителя
Д.Д.Г.-П., чрез адв. К.Б. В. от АК С.З., с адрес в град С.З., бул.
„************* срещу Отказ за заличаване на възбрана, постановен по изп. д.
№ 631/2021г по описа на ЧСИ Г.И., peг. № ** в КЧСИ в качеството им на
трето лице по посоченото изп.д. № 2014**0400056 по описа на ЧСИ Г.И. се
явява основателна и като такава следва да бъде изцяло уважена, ведно с
всички законни последици от това.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК, във вр. с чл. 273 във връзка с чл.278,
ал.4 и чл.463 от ГПК въззиваемият-взискател “Л.” АД следва да бъде осъден
да заплати на въззивника и жалбоподател „Ф.Г.*“ ООД, със седалище и адрес
на управление в гр. С.З., бул. „*****, вписано в Търговския регистър към
Агенция по вписванията с ЕИК ******, представлявано от Управителя
Д.Д.Г.-П., чрез Адв. К.Б. В. от АК С.З., с адрес в град С.З., бул.
„*************, сумата от 300 лева, представляваща направените от
последните разноски по делото пред въззивната инстанция, тъй като съдът
намира, че такива разноски са поискани с частната жалба от жалбподателя, а
и са представени съответните доказателства от този въззивник в тази насока,
а именно Договор за правна помощ и съдействие от датата 20.04.2022 год. /на
лист 10 от делото/, поради което тези разноски следва да бъдат присъдени от
настоящия съд в полза на жалбподателя.
Водим от горното, Окръжен съд – гр.С.З. в настоящият си състав и на
основание чл. 435, ал. 4 и чл.437, ал. 2 и ал.4, във вр. с чл.433, ал.4 и чл.451 и
чл.452 от ГПК
РЕШИ:
ОТМЕНЯ действията на Частен съдебен изпълнител Г.И. с рег. № **, с
район на действие Окръжен съд – С.З., обективирани в Отказа за заличаване
на възбрана, (съответно вписана в служба по вписванията - С.З. с вх.рег.№
1448, том 1, акт № 129, дв.вх.рег.№ 1426 от 22.02.2021г) върху подробно
описания по-горе недвижим имот, а именно:
11
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
68850.513.521.1.28 /шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет, точка,
петстотин и тринадесет, точка, петстотин двадесет и едно, точка, едно, точка,
двадесет и осем/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.С.З.,
одобрени със Заповед № РД -18-43/25.05.2009г на Изпълнителния директор на
АГКК, с последно изменение, засягащо самостоятелния обект от 05.08.2020г.,
находящ се в гр.С.З., ул. „*************************, който апартамент се
намира в сграда с идентификатор № 68850.513.521.1 /шестдесет и осем
хиляди осемстотин и петдесет, точка, петстотин и тринадесет, точка,
петстотин двадесет и едно, точка, едно/, с предназначение - многофамилна
жилищна сграда, построена в поземлен имот с идентификатор 68850.513.521
/шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет, точка, петстотин и
тринадесет, точка, петстотин двадесет и едно/, със застроена площ от 79,49
кв.м. /седемдесет и девет цяло и четиридесет и девет стотни кв.м./ състоящ се
от две стаи, хол, кухня с кухненски бокс, антрета и балкони, при съседни
самостоятелни обекти: на същия етаж - 68850.513.521.1.12,
68850.513.521.1.25, под обекта - 68850.513.521.1.26, и над обекта -
68850.513.521.1.31, ведно с принадлежащото избено помещение № 3/три/ и
съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж,
съответно постановен по изп. д. № 631/2021г по описа на ЧСИ Г.И., peг. № **
в КЧСИ, като НЕПРАВИЛЕН и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН и ЗАДЪЛЖАВА
ЧСИ Г.И. с peг. № ** в КЧСИ с район на действие Окръжен съд – С.З. да
вдигне същата възбрана.
ОСЪЖДА „Л.“ АД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление
гр. С., п.к. **, район ******* и със съдебен адрес гр. П., бул. ***********, ДА
ЗАПЛАТИ на жалбоподателя „Ф.Г.*“ ООД, със седалище и адрес на
управление в гр. С.З., бул. „*****, вписано в Търговския регистър към
Агенция по вписванията с ЕИК ******, представлявано от Управителя
Д.Д.Г.-П., чрез Адв. К.Б. В. от АК С.З., със съдебен адрес в град С.З., бул.
„************* сумата от 300 /триста/ лева, представляваща направените от
жалбоподателя разноски по настоящото въззивно производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване пред по-
горен съд съгласно чл.437, ал.4 от ГПК.
Председател: _______________________
ЧЛ.ве:
1._______________________
2._______________________
12