Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,15.04. 2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В
въззивен състав
в публичното заседание на четвърти
март
през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при секретаря Антоанета Луканова
и прокурора
сложи за разглеждане
в.гр.д.№ 3853 по описа за 2018 г. докладвано от съдия Маркова и
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следв. ГПК.
Образувано е по въззивнна жалба на Д.П.Т., Ц. Д. П., Ж.П.П., Н.В.П.
и Д.К.П., ищци пред СРС, срещу решение № 160854 от 02.07.2017 г. по гр.д.№
49265 по описа за 2012 г. на СРС, Второ ГО, 123 –ти състав, с което е отхвърлен
предявеният от тях иск за делба.
Излагат се доводи за неправилност на
така постановеното решение като се сочат нарушения на материалния и процесуален
закон. Считат, че искът им за делба на недвижимите имоти /ниви/ от наследството
на баба им Д.К.М., починала на 14.09.1926 г., е доказан и основателен.
Ответниците не били установили правото си на собственост. А ответниците
Е.А.В. и Т.А.П. с нарочно молба от 19.01.2015 г. се били отказали от квотите си
в полза на първите трима по исковата молба. С молба от 28.10.2015 г. третата
ответница П.А.Х. също се била отказала, но не била посочила в чия полза и
затова следвало да се счита, че е в полза на всички ищци. Затова тези три
ответници отпадали от делбата за първите три имота. Относно четвъртия имот
лице, което се било опитало да лиши законен наследник от наследство, се
лишавало от същия; такъв бил установения принцип. Налице била имотна измама,
която била пресечена в производството пред СРС.
Иска се от настоящата инстанция да
отмени обжалваното решение и да допусне делбата. Разноски не се претендират.
2.
Въззиваемите П.А.Х., Е.А.В. и Т.А.П.
не депозират отговор по въззивната
жалба. Разноски не се претендират.
В хода на делото въззиваемите П.А.Х. и Т.А.П. изразяват становище
/л.85 от въззивното дело/ за неоснователност на въззивнага
жалба, както и за неоснователност на предявеният иск за делба с доводи
идентични с тези по отговора на исковата молба. Посочено е относно трите ниви,
че принадлежат на други лица, а относно т.нар. градина, че има произнасяне на
съда, с което било отречено правото на собственост на ищеца Д.П.. За този имот
неговата майка – П. М.Г.не била подала заявление пред ОСЗ за възстановяването
му, защото той не представлявал земеделска земя. Затова П. М. се била снабдила
с констативен нот.акт и впоследствие се била
разпоредила с имота в полза на Е.А.В., нейна внучка. Неправилно този имот бил
възстановен от ОСЗ като земеделска земя.
По
допустимостта на въззивната жалба:
За първоинстанционното решение въззивниците са уведомени, както следва:
Д.П.Т.-/липсват данни/, Ц.Д.П.-31.07.2017 г., Ж.П.П.-31.07.2017
г., Н.В.П. -/липсват данни/ и Д.К.П.- 03.08.2017 г.
Следователно въззивната жалба е в срока по чл. 259, ал.1 ГПК.
Тъй като с първоинстанционното решение е отхвърлен, иска за делба, то въззивната жалба се явява допустима.
По основателността на жалбата:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната
инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите
въпроси – само доколкото са посочени
в жалбата.
Въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е постановено във
валиден и допустим процес.
По доводите във въззивната
жалба:
Първоинстанционният съд
е бил сезиран с иск за делба,
предявен от Д.П.Т.,П.В.П./починал на 02.08.2016 г. и заместен в течение на
процеса от наследниците си по закон-Ц. Д. П. и Ж.П.П./,
Н.В.П. и Д.К.П.. Предмет на делбата са 4 недвижими имота, находящи се в кв.Вердикал, гр.Банкя, от които 3 ниви, съответно една в
м.“Бабин дол“ с площ от 3, 700 дка, № 036027 по КВС, една в м.“Радовано“ с площ от 2, 850 дка, № 019059 по КВС, с
идентификатор 02659.2210.59, една в
3.
м.“Валявец“ с площ от 1, 580 дка, с идентификатор 02659.22.70,
№ 018070 по КВС и една градина с площ от 200 кв.м., идентификатор 02659.2196.259.
С молба уточнение на л.52 по делото на СРС са индивидуализирани имотите по
№, предмет на делбата.
В исковата молба е посочено, че страните са наследници по закон на П. М.Г.,
починала 2004 г. иЛ.П. Г., починала 1996 г. Съгласно протокол
от 26.03.1951 г. по ч.гр.д.№ 231/1946 г. дял Първи били изтеглили майката на
ищеца Д.К.П. -П. К. и вуйна му Л.Л./съпруга
на починалия му вуйчо Л./. Декларирал е идентичност на имената П. М.Г.и П. М.,
по мъж К. /л.27/.
Ответници по иска за делба
са П.А.Х., Е.В. и Т.А.П..
Е.А.В. и Т.А.П. /л.112 по делото
пред СРС/ са подали отговор по исковата
молба и същата е оспорена като е посочено, че имот с идентификатор №
02659.2196.259 по АГКК, бил собственост
на Е.А.В. като е представен нот.акт № 64/1998 г.
Имотът никога не бил земеделска земя. Сочи, се че баба й П. М. се била снабдила
с констативен нот.акт и след това й го прехвърлила
чрез договор за покупко-продажба. Налице било влязло в сила решение в полза на Е.В.. По отношение на тази „градина“
е посочено, че не била доказана идентичност с имота, описан в протокол от
26.02.1951 г. За трите ниви нямали информация те да са били собственост на
техни наследодатели. Същите, обаче, били собственост на трети лица. Под
условие, ако съдът допусне тези три ниви до делба, то те се отказвали от техния
дял в полза на Д.П.Т.,П.В.П. и Н.В. П./л.114-115 по делото пред СРС/.
Ответницата П.А.Х. също е подала отговор по исковата молба, като е
оспорила последната. Доводите съответстват на изложеното от другите две
ответници. Посочено е още, че имот № 259 не попада в наследството наЛ.Т..
С обжалваното решение СРС е приел, че в писмените си отговори по исковата
молба ответниците били оспорили така предявения иск, а ищците не били доказали
наличие на съсобственост на соченото от тях основание или на друго основание.
Затова и предявеният иск за делба е бил отхвърлен изцяло като неоснователен и
недоказан.
Софийски градски съд, действащ като
въззивна инстанция приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Видно от протокола от 26.03.1951 г. по ч.гр.д.№ 231/1946 г. /л.3/ чрез
4.
жребий при
делбата на наследството на К.П. К., дял Първи са получили П. К. и Л.Л..
В дял Първи попадат ½ от нива в м.“Бабин дол“ цялата с площ от 7,4 дка или 3,7 дка, 1/3 от нива в м.“Радован“ цялата с площ от 15,8 дка
или 5,3 дка, 1/5 от нива в м.“Валявец“ цялата с
площ от 15,8 дка или 3,16 дка и градина с площ от 0,2 дка /по заключението на вещото лице, л.4/.
От представеното на л.75 по делото пред СРС, удостоверение за наследници по
закон на Д.К.М., починала 1926 г., се установява, че ищцитеП.В.П./първоначалният/, Н.В.П.
и Д.П.Т. са наследници по закон наЛ.П. Г., а
ищеца Д.К.П. и ответниците
П.А.Х., Е.А.В. и Т.А.П.- на П. М.Г..
Доводът на въззивниците, ищци пред СРС, че се дели наследството на баба им Д.К.М.,
починала на 14.09.1926 г., е несвоевременно направен и затова преклудиран. В исковата молба изрично е посочено чие
наследство се дели. Настоящата инстанция с нарочно определение е оставила без
уважение искането им за допускане на изменение на иска.
С влязло в сила на 22.06.2000 г.
, решение, постановено от СРС по гр.д.№ 7868 по описа за 1998 г. е признато по
иска по чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ в полза на А.Л.М., М.Л.П. и Д.П.Т. като наследници по закон на Л.П.Г., че имат право да им бъде възстановена собствеността върху
½ идеална част от нива с площ от 3, 700 дка, м.“Бабин дол“, нива с
площ от 5, 300 дка в м.“Радован“, нива в м.“Валявец“
с площ от 3,160 дка, градина с площ от 0,200 дка/л.14 по делото пред СРС/.
С решение от 16.02.2001 г. ОСЗ
„Овча купел“ е възстановила собствеността на наследниците на Л. П. Г. в изпълнение решението на СРС по гр.д.№ 7868 по описа за
1998 г. относно ½ идеална част от нива с площ от 3, 700 дка, м.“Бабин дол“, както и по отношение на ½
от нива с площ от 0,200 дка /л.24/.
С влязло в сила на 13.05.2007
г., постановено по реда на чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ относно същите 4- ри имота, СРС,
36-ти състав по гр.д.№ 1792 по описа за 2006 г., е признал право на Д.К.П. като
наследник на П. М.Г.. Видно от
мотивите на СРС относно вече постановеното решение по гр.д.№ 7868 по описа за
1998 г., е прието, че в производството по чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ не можел да се реши
спора за материално право, а това следвало да стане по реда на чл.14, ал.4
ЗСПЗЗ.
С решение от 05.01.2009 г. /л.26/
по подадено заявление, вх.№ 02928 от
5.
18.02.1992 г. от П. М.Г., ОСЗ Овча купел е
възстановила правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални
граници върху ½ от градина с площ от 0,200 дка при условията на чл.18 ж,
ал.1 ППЗСПЗЗ на наследниците на П. М.Г..
Решението е влязло в сила на 10.03.2009 г.
С решение № 02042 от 27.03.2009
г. /л.17/ от ОСЗ „Овча купел“, постановено след срока по чл.18 д, ал.5 ППЗСПЗЗ при
подадено заявление, вх.№ 02928 от
18.02.1992 г. от П. М.Г.и с посочено
основание чл.18 ж, ал.1, чл.18 з, ал.1 чл.18 г, чл.18 д, чл.18 е от ППЗСПЗЗ,
решение № 928-2/28.02.1995 г. по чл.18 ж, ал.1 ППЗСПЗЗ и във връзка с направените
измервания на земята съгласно чл.18 ж, ал.3 ППЗСПЗЗ, е било възстановено
правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници, на наследниците на П. М.Г.върху нива с
площ от 3 700 дка, имот № 036027 по КВС, м.“Бабин дол“, като е отразено, че имотът е съсобствен с Д.П.Т..
Със същия № решение и от същата дата /л.20/ в полза на наследниците на П. М.Г.на основание чл.27 ППЗСПЗЗ –
влязъл в сила план за земеразделяне,
е възстановено правото на собственост върху нива с площ от 1,580 дка, м.“Валявец“, представляващ
имот № 018070, ливада с площ от 2, 850 дка, имот № 019059, м.“Радовано“.
В заключението на допуснатата, изслушана и приета по настоящето дело
съдебно-техническа експертиза е посочено, че имотите по исковата молба и
индивидуализирани в молбата на л.52 от делото /пред СРС/ представляват части от
бивши ниви /ливади/ , които са били предмет на делба с протокола от 26.03.1951
г. по гр.д.№ 231/1946 г. и съгласно, който протокол дял Първи е бил определен
на П. К. и Л.Л.. Имотите по исковата молба и по
молбата –уточнение били идентични на описаните в дял Първи четири имота
/листове 4-5 от този протокол/. В решение № 02042/27.03.2009 г. на ОСЗ „Овча
купел“ /л.17/ била описана нивата в м.“Бабин дол“ с площ от 3, 700 дка.
Това решение е издадено след одобрена КВС и затова съдържало определени реални
граници. В решение № 02042/27.03.2009 г. /л.20/ били описани имотите в м.“Валявец“ с площ от 3,160 дка и нивата в м.“Радовано“ с площ от 2, 850 дка. В нот.акт
№ 64/1998 г. била описана градината и представляваща имот пл.№ 459, кв.29 с
площ от 556 кв.м. В нот.акт № 12 /98 г. /съставен в
полза на П.Г., виж мотивите по-долу за този имот/ също била описана градината.
Съгласно приетото в т.3 на ТР № 2 от 25.06.1996 г. по гр.д.№ 2/1996 г. на
ОСГК на ВКС, предмет на иска по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ е правото на възстановяване
на собствеността върху земеделските земи, а пропускането
6.
на срока по чл.10, ал.1 ЗСПЗЗ е процесуална
предпоставка за допустимостта му. Със съдебното решение се признава
или отрича правото за възстановяване на собствеността, а самото възстановяване
се извършва от Общинската поземлена комисия.
В конкретния случай се установи, че наследодателката
на ищеца Д.П. и ответниците – П. М.Г.е била подала заявление за възстановяване собствеността, вх.№
02928 от 18.02.1992 г./представено многократно по делото/ и решенията на
ОСЗ са постановени въз основа на това заявление.
Наследодателката на останалите ищци –Л.П. Г. не е била подала заявление в срок и наследниците й А.Л.М., М.Л.П.
и Д.П.Т. са предявили иск по чл.11, ал.2
ЗСПЗЗ, който иск е бил уважен за ½ идеална част от процесните четири
имота.
От ищците е представено влязло в сила на 10.04.2001 г., решение на ОСЗ за
възстановяване право на собственост върху ½ от нивата в м.“Бабин дол“,
цялата с площ от 3.700 дка в изпълнение на решението на СРС, посочено по-горе.
Решенията на ОСЗ по чл.18 ж, ал.1 ППЗСПЗЗ и тези по чл.27, ал.1 ППЗСПЗЗ за
възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи
или възстановими стари реални граници или в нови такива с план за земеразделяне
имат конститутивно действие, виж т.1 от ТР №1/1997 г.
на ОСГК на ВКС, в този смисъл и решение № 36 от 27.02.2013 г. по гр.д.№
757/2012 г. на ВКС, ГК, Второ ГО. Действието на решението на комисията е еднакво
независимо от различието в способа за определяне на реалните граници – чрез
възстановяване на стари реални граници или определяне на нови граници с план за
земеразделяне /решение № 483 от 20.01.2011 г. по гр.д.№ 39/2010 г. на ВКС, ГС,
Второ ГО/.
В конкретния случай решенията на ОСЗ са с приложени скици, съобразно изискването
на чл.18 ж и чл.27 ППЗСПЗЗ, редакция след изменението, обв.ДВ,
бр.68/99 г., с изключение на тези за имота с площ от 200 кв.м. /градина/.
Относно нивата в м.“Бабин дол“:
Настоящата инстанция приема, че по отношение на този имот се установи
съсобственост между ищцата Д.П.Т., ищеца Д.К.П. и ответниците
по спора.
Видно от отразеното в скицата/л.19/, придружаваща решението на ОСЗ от
27.03.2009 г. /л.17/ и самото решение, Д.П.Т. е съсобственик на ½ идеална
част от този имот въз основа на договор за делба
7.
№ 120 от
08.05.2003 г., факт, който не е бил оспорен от ответниците.
Останалата ½ от този недвижим имот е съсобственост на наследниците
на П. М.Г.въз основа на проведената земеделска реституция. От представеното на
л.75 удостоверение за наследници се установява, че П. М.Г., починала 2004 г., е
оставила като наследници по закон ищеца Д.К.П. и А.К.П. /синове/.А.К.П. е починал
м.06.2012 г. и е оставил за наследници по закон ответниците по делото – П.А.Х.,
Е.А.В. – дъщери и съпруга – Т.А.П..
Що се касае до довода на ищеца Д.К.П. в молбата му от 21.03.2016 г. , л.274
, че иска делбата да се извърши само между ищците, тъй като ответниците се били
отказали от имотите с подписването на молбите от 19.01.2015 г. и 28.10.2015 г.,
както П. след това сочи „със свеж подпис“, съдът приема следното: за да е налице
валиден отказ от наследство, този отказ следва да е вписан в специалната книга
на съда за това, съгласно изискването на чл.52 вр. с
чл.49, ал.1 ЗН. Такъв отказ по категоричен начин се установява по делото, че не
е правен. Липсва и правна възможност да бъде заявен отказ от наследство при
условието при кого да отиде това наследство, тъй като какви са правните
последици от това също е изрично уредено в ЗН- чл.53 ЗН. При положение, че
ответниците са наследници по закон на П. М., то няма как дори да беше направен
отказ от наследство, последният да уголеми дяловете на наследниците по закон наЛ.Г..
Разпоредбата на чл.3 ЗН сочи кои наследници са недостойни, но в случая тази
хипотеза не намира приложение /относно 4-тият имот по исковата молба, виж
мотивите по-долу в настоящето решение/.
При това положение квотите в
съсобствеността ще бъдат, както следва: за ищеца Д.К.П. -1/4, а другата
¼ се дели между наследниците на брат му, съответно по 1/12 или общо
3/12.
Или за Д.П.Т.- 6/12; за Д.К.П.- 3/12
и за П.А.Х., Е.А.В. и Т.А.П. по 1/12.
Решението в тази му част е неправилно и като такова ще бъде отменено и
вместо това имотът ще бъде допуснат до делба при горе определените квоти за съделителите.
С оглед констатираното относно правата на ищцата Д.П.Т., по отношение на
останалите ищци - Ц.Д.П., Ж.П.П. и Н.В.П., искът за
делба се явява неоснователен. Решението в тази му част е правилно и като такова
ще бъде потвърдено.
8.
Относно имота в м.“Радован“:
Ищците Д.П.Т., Ц. Д. П., Ж.П.П. и Н.В.П. не
ангажират доказателства за приключили производство по реда на ЗСПЗЗ по
отношение на този имот след влязлото в сила решение по иска по чл.11, ал.2
ЗСПЗЗ.
Затова и обжалваното решение по отношение на тези ищци е правилно и като
такова ще следва да бъде потвърдено.
Ишецът Д.К.П., противно на приетото от СРС е ангажирал доказателства за проведено
производство по възстановяване на собствеността върху този имот; същият като
съсобствен между него и останалите наследници на П. К., т.е. ответниците по
спора, следва да бъде допуснат до делба.
Квотите следва да бъдат определени, както следва: за Д.К.П. – ½, а
другата ½ се дели между наследниците на брат му- ответниците
П.А.Х., Е.А.В. и Т.А.П. или по 1/6 като
краен резултат- за Д.К.П.- 3/6 и за П.А.Х., Е.А.В. и Т.А.П. по 1/6.
Следва да отбележим и, че ОСЗ е възстановил в полза на наследниците на П. К.
2,850 дка от този имот при все, че същият по протокола за делба от 1951 г. е с
определена площ по отношение на двете съделителки –
5,300 дка, т.е. ОСЗ е възстановил правото на собственост при съобразяване с квотата на П. К..
Решението в тази му част е неправилно и като такова ще бъде отменено и
вместо това имотът ще бъде допуснат до делба при гореопределените
квоти за съделителите.
Относно имота в м.“Валявец“:
Ищците Д.П.Т., Ц.Д.П., Ж.П.П. и Н.В.П. не ангажират доказателства за приключили
производство по реда на ЗСПЗЗ по отношение на този имот след влязлото в сила
решение по иска по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ.
Затова и обжалваното решение по отношение на тези ищци е правилно и като
такова ще следва да бъде потвърдено.
Ишецът Д.К.П., противно на приетото от СРС е ангажирал доказателства за проведено
производство по възстановяване на собствеността върху този имот; същият като
съсобствен между него и останалите наследници на П. К., т.е. ответниците по
спора, следва да бъде допуснат до делба.
Квотите следва да бъдат определени, както следва: за Д.К.
9.
П. – ½, а
другата ½ се дели между наследниците на брат му- ответниците П.А.Х., Е.А.В. и Т.А.П. или по 1/6 като краен
резултат- за Д.К.П.- 3/6 и за П.А.Х., Е.А.В. и Т.А.П. по 1/6.
Следва да отбележим и, че ОСЗ е възстановил в полза на наследниците на П. К.
1,580 дка от този имот при все, че същият по протокола за делба от 1951 г. е с
определена площ по отношение на двете съделителки –3,16
дка, т.е. ОСЗ е възстановил правото на собственост при съобразяване с квотата на П. К..
Решението в тази му част е неправилно и като такова ще бъде отменено и
вместо това имотът ще бъде допуснат до делба при гореопределените
квоти за съделителите.
Относно имота „градина“ с
претендирана площ от 200 кв.м.:
Видно от представения от Е.А.В. и Т.А.П. с отговора по исковата молба, нот.акт № 12, от 09.11.1998 г./л.117/ П. М.Г.е била
призната за собственик на празно дворно място с площ от 550 кв.м., находящо се
в кв.Вердикал, кр.Банкя,
кв.29, съставляващо имот пл.№ 459.
С нот.акт № 64 от 11.11.1998 г. П. М.Г.се е
разпоредила с този имот чрез покупко-продажба в полза на ответницата Е.А.В./л.116/.
В скицата на л.119, издадена от АГКК като собственик на имота е посочена
ответницата Е.А.В..
С влязло в сила решение, постановено на 08.06.2004 г., СГС като въззивна
инстанция, по гр.д.№ 2039 по описа за 2001 г., е отменил решението на СРС по
гр.д.№ 3014/1999 г., с което ищецът /по това дело/ - Д.К.П. е бил признат за
собственик по давностно владение на имот пл.№ 259,
кв.Вердикал, на основание чл.26 ЗЗД и чл.472 ГПК.
Искът по чл.97 ГПК, сега отменен, е бил предявен срещу П. М.Г.и Е.А.В./ответници и по настоящето дело/. Ищецът е твърдял, че е
собственик на имота по силата на давностно владение,
както и е твърдял, че договорът за покупко-продажба, изповядана с нот.акт № 64/98 г. е нищожен. Видно от мотивите на
въззивната инстанция, прието е, че процесния имот с пл.№ 259 попада в
регулационния план, заснет през 1994 г. и одобрен със заповед № 310/12.07.1976
г. Същият представлявал част от имот с пл.№ 459 поради което при забраната на
чл.59 ЗТСУ, действала до 2000 г., нямало как ищецът да е придобил частта от
имота по давност. Затова и предявеният установителен иск за собственост е бил
отхвърлен като неоснователен.
10.
Решението на СГС е оставено в сила от ВКС с решение от 31.07.2006 г. по
гр.д.№ 828/2005 г./л.123/.
Както беше вече посочено, от заключението на допуснатата, изслушана и
приета по настоящето дело съдебно-техническа експертиза в нот.акт
№ 64/1998 г. е описана градината и същата представлява имот пл.№ 459, кв.29,
който имот е с площ от 556 кв.м. В нот.акт № 12 /98
г. /съставен в полза на П.Г.и предмет на обсъждане в първото гр.д., образувано
по предявения от ищеца Д.П. иск по чл.97, ал.1 ГПК, отм./ също е описана т.нар.
„градина“.
Искът по чл.97, ал.1 ГПК, отм. /сега чл. 124, ал. 1 ГПК/ е претенция на
собственика на вещта или имота да установи със сила на пресъдено
нещо правото си срещу лице, което му го оспорва или го смущава. Целта на
защитата е разрешаването на спора за материално право, като бъде установено
действителното правно положение в отношенията между страните във връзка с
конкретната вещ или имот, като се осуетява занапред възникването на нов спор за
материалното право на същото основание. Установителният иск за собственост
съдържа искане за съдебно-потвърдително установяване срещу ответника, че ищецът
действително притежава претендираното вещно право върху определен имот.
В конкретния случай с влязло в сила решение претенцията на Д.К.П., ищец и
по настоящето дело, срещу Е.А.В., ответница и по настоящето дело, е приета за
неоснователна.
С оглед приетото в това съдебно решение, претендираният от ищеца и по
настоящето дело – Д.К.П., имот, не представлява земеделска земя по смисъла на
ЗСПЗЗ. Следва да отбележим, че от представените по делото скици от АГКК има
данни, че т.нар. „градина“ е била отразена в регулационния план още през 1930
г.
А освен това се установи, че имота е собственост само на Е.А.В., т.е. не са били налице предпоставките
за признаване право на възстановяване собствеността върху т.нар „градина“ по
реда на ЗСПЗЗ. Както вече беше посочено по-горе, решението на ОСЗ, съответно
това с № 2082 от 16.02.2001 г. в полза на наследниците наЛ.П.
Г., както и това от 05.01.2009 г. в полза на наследниците на П. М.Г., не са
придружени със скица, съобразно изискванията на закона след изменението, обн.в ДВ бр.68/99 г. Видно от отразеното в последното
решение от ОСЗ, изрично е посочено, че за издаване на констативен нот.акт и сделки със земеделски имот е необходима скица с
точните размери на имота. В този случай именно издаването на скиците по чл.18 ж
от ППЗСПЗЗ е задължителен елемент от конститутивното
действие на
11.
решението на
органа по реституция.
В частта, в която е бил отхвърлен иска по чл.26 ЗЗД решението на СРС гр.д.№
3014/1999 г. не е било обжалвано.
Освен това от Д.П.К. е бил предявен иск по чл.26, ал.2 ЗЗД срещу Е.А.В. за
установяване на нищожност на същият нот.акт поради
липса на съгласие на прехвърлителката П.Г..
Образувано е било гр.д.№ 6860/2011 г. на СРС, 37-ми състав и искът е бил
отхвърлен като неоснователен. С решение от 14.11.2012 г. по в.гр.д.№ 13155 по
описа на СГС за 2012 г. първоинстанционното решение е било потвърдено. От
мотивите на това решение се установява, че доводите за нищожност на договора за
покупко-продажба на недвижимия имот, обективиран в нот.акт
№ 64/98 г. по гр.д.№ № 2039 по описа за 2001 г. са били, че прехвърлителката
не е била собственик на имота. С определение № 363 от 18.03.2013 г. по гр.д. №
1671 по описа за 2013 г. ВКС не е допуснал до касационно обжалване въззивното
решение.
Следователно въпросът за това налице ли е съгласие от прехвърлителката
П.Г.при изповядане на сделката за покупко-продажбата
е решен с влязъл в сила съдебен акт, който се ползва от сила на пресъдено нещо /СПН/ и не подлежи на преразглеждане в
настоящето производство. Още повече, че Д.П. е бил ищец и по гр.д.№ 6860/2011
г. на СРС, 37-ми състав.
При това положение доводите в тази насока въведени след отговора на
исковата молба депозиран от ответниците Е.А.В. и Т.А.
включително и тези на л.273 по делото пред СРС, не ще бъдат предмет на
разглеждане.
В този смисъл не ще бъдат обсъждани и представените извлечения от досъдебни
производство. Още повече, че за гражданския съд задължителна е само влязлата в
сила присъда, арг. от чл.300 ГПК.
/Не ще бъдат разглеждани и претенциите за пропуснати ползи, направени в
молбата от 21.03.2016 г., л.274, тъй като претенции за сметки не се разглеждат
в първата фаза на делбата/.
Действително, с молба от 25.11.2016 г. Д.К.П. и Д.П.Т. представят нот.акт за собственост № 170 от 24.06.2016 г./л.336/,
съставен от Нотариус Р.Р. в полза на Д.К.П., Т.А.П., П.А.Х. и Е.А.В. при квоти ¼ идеална част за Д.К.П. и
¼ идеална част общо за Т.А.П., П.А.Х. и Е.А.В.
по отношение на имот, попадащ в урбанизираната територия на гр.Банкя, кв.“Вердикал“, „незастроен
12.
имот за жилищни
нужди“ с идентификатор 02659.2196.2186 с площ от 235 кв.м. /стар идентификатор
02659.2196.259/, т.е. за имот 4 по исковата молба /градина/.
С горната молба е представен и нот. акт № 171 от 24.06.2016 г., с който за същия имот е призната
собственост в полза на Д.П.Т., Н.В.П. иП.В.П. при
квота за Д.П.Т. – ¼ идеална част и ¼ идеална част общо за Н.В.П. иП.В.П..
По отношение на тези два нот.акта, съставени през
2016 г. ще отбележим, че същите са констативни. Следва да се има предвид
становището на въззиваемите /ответници пред СРС/,
които противно на соченото от въззивника Д.К.П.,
продължават да оспорват правото на собственост на въззивниците /ищци пред СРС/
по отношение на този имот.
Наред с това, казаното по-горе досежно правилата за възстановяване на
собствеността по реда на ЗСПЗЗ, продължава да важи и по отношение на тези два нот.акта.
Действително, представено е писмо от АГГК, че е издадена заповед № 18-8358
от 20.10.2016 г., в което е посочено, че било отбелязано вписване на лицата
като собственици на имота. А заповед №
18-8358 от 20.10.2016 г. е била обжалвана от ответницата по настоящето дело Т.А.П.
и жалбата й е върната като нередовна с влязло в сила определение по адм.д. № 1222/2017 г. на АССГ.
Противно на твърдяното от въззивника Д.К.П.,
обаче, с решението по адм.дела не се разрешават
спорове за материално право във връзка със собственост.
По разноските:
Страните
не претендират разноски и такива не се присъждат.
Водим от горното, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 160854 от 02.07.2017 г. постановено
по гр.д.№ 49265 по описа за 2012 г. на СРС, Второ ГО, 123 –ти състав, в частта, в която е отхвърлен
предявеният от Д.К.П., ЕГН **********, срещу Д.П.Т., ЕГН **********, П.А.Х.,
ЕГН **********, Е.А.В., ЕГН ********** и Т.А.П., ЕГН **********, иск за делба относно нива в м. “Бабин дол“ с площ от 3, 700
дка, № 036027 по КВС, пета категория, нахо-
13.
дяща се в землището
на гр.Банкя, кв.Вердикал, при граници: имот № 036026
– нива на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, 014072 –полски път на Столична община,
035025-нива на наследниците на И.Д.С., 036001-пасище, мера на Столична община, както
и в частта, в която е отхвърлен
предявеният от Д.К.П., ЕГН ********** срещу П.А.Х., ЕГН **********, Е.А.В., ЕГН
********** и Т.А.П., ЕГН **********, иск
за делба относно имот в м.“Радовано“, шеста категория, начин на трайно ползване -ливада с площ от 2,850 дка, имот № 019059 по плана за земеразделяне
землището на Вердикал, район Банкя, сега с идентификатор 02659.2210.59 по
кадастралната карта /КК/, при граници: 019060- ливада на земи по чл.19 ЗСПЗЗ,
002025- полски път на Столична община, 019055- ливада на наследници на Д. М.С.,
019051-ливада на наследници на Г.С.И., както и в частта, в която е отхвърлен предявеният от Д.К.П., ЕГН **********
срещу П.А.Х., ЕГН **********, Е.А.В., ЕГН ********** и Т.А.П., ЕГН **********, иск за делба относно нива в м.“Валявец“,
седма категория, с площ от 1,580
дка, имот № 018070 по плана за земеразделяне землището на Вердикал,
район Банкя, сега с идентификатор
02659.2206.70 по КК, при граници: 018069- нива на земи по чл.19 ЗСПЗЗ,
002024-полски път на Столична община, 018066-нива на наследници на Д. М.С.,
018071-нива на земи по чл.19 ЗСПЗЗ
И вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА ДЕЛБА относно нива в
м.“Бабин дол“ с площ от 3, 700 дка, № 036027 по картата на землището, пета
категория, находяща се в землището на Вердикал, район
Банкя при граници: имот № 036026 – нива на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, 014072
–полски път на Столична община, 035025-нива на наследниците на И.Д.С.,
036001-пасище, мера на Столична община, между
Д.П.Т., ЕГН **********, Д.К.П., ЕГН **********, П.А.Х., ЕГН **********, Е.А.В.,
ЕГН ********** и Т.А.П., ЕГН **********, при квоти, както следва: за Д.П.Т.- 6/12; за Д.К.П.- 3/12 и за П.А.Х., Е.А.В.
и Т.А.П. по 1/12.
14.
ДОПУСКА ДЕЛБА относно имот в м.“Радовано“, шеста
категория, начин на трайно ползване -ливада
с площ от 2,850 дка, имот № 019059 по плана за
земеразделяне землището на Вердикал, район Банкя, сега
с идентификатор 02659.2210.59 по
кадастралната карта /КК/, при граници: 019060- ливада на земи по чл.19 ЗСПЗЗ,
002025- полски път на Столична община, 019055- ливада на наследници на Д. М.С.,
019051-ливада на наследници на Г.С.И., между
Д.К.П., ЕГН **********, П.А.Х., ЕГН **********, Е.А.В., ЕГН ********** и Т.А.П.,
ЕГН **********, при квоти, както
следва: за Д.К.П.- 3/6, за П.А.Х., Е.А.В. и Т.А.П. по 1/6.
ДОПУСКА ДЕЛБА относно нива в м.“Валявец“, седма категория, с площ от 1,580 дка, имот № 018070 по плана за земеразделяне
землището на Вердикал, район Банкя, сега с идентификатор 02659.2206.70 по КК, при
граници: 018069- нива на земи по чл.19 ЗСПЗЗ, 002024-полски път на Столична община,
018066-нива на наследници на Д. М.С., 018071-нива на земи по чл.19 ЗСПЗЗ, между Д.К.П., ЕГН **********, П.А.Х.,
ЕГН **********, Е.А.В., ЕГН ********** и Т.А.П., ЕГН **********, при квоти, както следва: за Д.К.П.- 3/6, за
П.А.Х., Е.А.В. и Т.А.П. по 1/6.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 160854 от 02.07.2017 г. по гр.д.№ 49265 по описа за 2012 г. на СРС,
Второ ГО, 123 –ти състав, в останалата част.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ
при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК,
в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.