№ 1464
гр. София, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Капка Павлова
Георги Иванов
при участието на секретаря Павлина Ив. Х.а
като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело №
20251000500800 по описа за 2025 година
Разгледа в съдебно заседание на 17.11.25г. /с участието на секретаря Х.а/ въззивно
гражданско дело № 800/25г. и констатира следното:
С решение на СГС 1-18 състав от 09.12.24г. по г.д. № 11717/23г. е отхвърлен
/изцяло/ иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 405 от КЗ на Г. Х. против ЗАД „Алианц
България“ АД.
Решението на СГС се обжалва от Г. Х. /изцяло/.
Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата
пред СГС и САС/.
Ищцата поддържа, че между нея /в качеството й на собственик на МПС „Порше“
с рег. № ********/ и ответника /в качеството му на застраховател/ е било учредено /с
договор от 30.12.21г./ правоотношение по з-ка „Каско“ и, че в срока на действие на договора
/на 12.12.22г./ посоченият автомобил /застрахованата вещ/ е бил отнет противоправно
/откраднат/ от владението й /т.е, че е настъпило застрахователно събитие – покрит от
договора риск/.
С оглед това: Г. Х. претендира – имуществената отговорност на ответника да
бъде ангажирана /при условията на чл. 79, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД във връзка с чл. 405 от
КЗ/.
Жалбата е частично основателна /искът е частично основателен;
първоинстанционното решение следва да бъде ревизирано частично/:
От една страна:
Съвкупната преценка на събраните в процеса писмени доказателства /в това
число най-вече предоставената писмена информация от официалния представител за
България на марката „Порше“/ сочи категорично /еднозначно/, че: от една страна -
1
„представеното“ пред ответника за оглед и застраховане МПС-во не съответства
/фактически – физически/ на това, което е посочено в регистрационния талон на КАТ
/автомобил с удостоверените от тази администрация идентификационни данни съществува,
но същият е бил произведен за Южна Корея, не е бил изнасян от тази държава, съответно не
е бил внасят в България/; от друга страна - МПС-во с процесните индивидуализиращи
белези /конкретно номер на рама – шаси/ не е „познат“ и на италианската администрация –
от където по твърдение на ищцата /и съгласно представените от същата документи за
регистрация на автомобила в България/ е била купена колата.
Същите изводи /а именно, че не е налице идентичност между застрахованата вещ
и действително съществуващата такава/ налагат констатациите и на приетата в процеса
техническа експертиза /която базира своите изводи и на стореното от официалния
представител на процесната марка за България – „разчитане“ на информацията, съдържаща
се в ключа на МПС-во/.
Горните обстоятелства /и изводи/ се явяват неопровергани /а напротив – косвено
подкрепени/ и от съдържанието на събраните по делото гласни доказателства, които
съдържат противоречия /конкретно посочени и обсъдени от СГС/ относно другото
релевантно за /относимо към/ процесния правен спор обстоятелство /касаещо начина на
изчезване на МПС-во/.
Първоинстанционният съдия е обосновал крайния си извод за отсъствие на
предпоставките по чл. 79, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД във връзка с чл. 405 от КЗ в контекста на
горните обстоятелства /които действително се явяват надлежно доказани в процеса/.
От друга страна обаче:
Липсват доказателства /не са заявени и твърдения в такава насока/ процесното
обстоятелство /фактическото несъответствие в идентификационните белези на двете МПС-
ва – застрахованото и произведеното в чужбина/ да е било известно на ищцата както следва:
Нито към момента на придобиване на собствеността върху вещта /което е било
сторено в съответствие със съдържанието на оформените документи в Италия/.
Нито към момента на фактическото /физическото/ „представяне“ на автомобила
за оглед и застраховане.
В такава хипотеза следва да намери приложение правилото на чл. 364, ал. 4 от КЗ
/което не позволява да бъде постановен отказ за изплащане на застрахователно
обезщетение/.
В контекста на изложеното /в допълнение/: извод, че спрямо самата ищца е била
извършена документна /или друг вид/ измама при покупката на МПС-во – също не може да
бъде изключен /особено като се съобрази фактът, че МПС-во е преминало през физическа
проверка и в КАТ като държавната администрация не е установила физическа
„интервенция“ върху номера на рамата/.
Горният извод се обосновава допълнително и със следното обстоятелство:
По делото не е спорно, че МПС-во /като фактически съществуваща вещ/ е било
реално „представено“ пред служители на дружеството за оглед при сключване на процесната
застраховка /такава е и трайно установената практика на всички застрахователни фирми/. В
тежест на дружеството е било да направи надлежна проверка /физическа – техническа/ и
констатация за съответствие на рамата /шасито/ на МПС-во. Липсата на такава проверка
/или ненадлежно направена такава/ не може да се възложи в тежест на ищцата /съответно да
обоснове защитим от закона отказ за изплащане на застрахователно обезщетение/. Подобни
изводи /във връзка с разминаване в рамата на МПС-ва/ са направени и в определение №
1291 от 16.05.24г. по т.д. № 1281/23г. на ВКС /с което не е допуснато обжалване на решение
№ 535 от 25.04.23г. по г.д. № 2563 от 22г. на САС/.
2
Освен това /което обстоятелство също следва да бъде съобразено в контекста на
последната констатация/: процесният договор /с напълно изплатена премия по същия/ на
практика има физически съществуващ обект на застраховане – това е „представената“ пред
фирмата реална /съществуваща/ вещ /идентична или не с вписаната такава в талона на
автомобила/. Този факт /преценен в контекста на обстоятелството, че настъпването на
застрахователното събитие се явява надлежно доказано по делото – образувано е
наказателно производство за изчезналият - реално съществувалият до този момент
автомобил; липсват доказателства последният да е открит/ също обосновава извод, че отказ
за изплащане на обезщетение не може да бъде постановен.
С оглед изложеното /доколкото спорните предпоставки по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във
връзка с чл. 405 от КЗ/ се явяват надлежно удостоверени /съобразно горните съображения/
обжалваното решение следва да бъде ревизирано частично – искът следва да бъде уважен до
размера на установената от вещото лице сума - 85 284 лева /предвид изричното правило на
чл. 386, ал. 2 от КЗ/.
Предвид изхода на делото пред САС следва да бъде разпределена /при условията
на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК/ отговорността на страните за съдебни разноски /за
производството и пред двете съдебни инстанции/.
Съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение на СГС 1-18 състав от 09.12.24г. по г.д. № 11717/23г. в частта,
с която искът по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 405 от ТЗ на Г. Д. Х. ЕГН **********
против ЗАД „Алианц България“ АД е отхвърлен за сума в размер на 85 284 лева /заедно със
законната лихва върху тази сума/ и в частта, с която ищцата е осъдена да плати на ответника
съдебни разноски над 1 077 лева.
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“ АД да плати на Г. Д. Х. ЕГН ********** сума
/застрахователно обезщетение/ в размер на 85 284 лева и законната лихва върху тази
главница за периода от 18.10.23г. до цялостното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение на СГС 1-18 състав от 09.12.24г. по г.д. № 11717/23г. в
частта, с която искът е отхвърлен за сумата над 85 284 лева.
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“ АД да плати на Г. Д. Х. 5 297 лева– съдебни
разноски /за производството пред САС/ и 11 266 лева – съдебни разноски /за производството
пред СГС/.
ОСЪЖДА Г. Д. Х. да плати на ЗАД „Алианц България“ АД 1 013 лева – съдебни
разноски /за производството пред САС/.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4