Решение по дело №15970/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 261711
Дата: 21 май 2021 г. (в сила от 21 май 2021 г.)
Съдия: Антония Светлинова
Дело: 20203110115970
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№….........../21.05.2020 г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав, в открито съдебно заседание, проведено на десети май през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

                                           

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА

                                                                   

при участието на секретаря Дияна Димитрова,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 15970 по описа на съда за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 238 ГПК.

Образувано е по предявен от Н.П.А., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „Л.с.ш.м.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, осъдителен иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 2790,60 евро, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.10.2020 г. до 21.10.2020 г. по трудов договор от 28.08.2020 г. за работата му като капитан на борда на м/к „С.д.“.

Съобщението по чл. 131 ГПК е редовно връчено на ответното дружество по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК, като в указания едномесечен срок по делото не е депозиран писмен отговор на исковата молба.

В проведеното по делото открито съдебно заседание редовно призованият ответник не е изпратил представител, нито е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Ищецът своевременно е формулирал искане за постановяване на неприсъствено решение.

От приложените по делото книжа се установява, че на ответника двукратно са дадени указания за последиците от неспазване на срока за отговор на исковата молба, както и от неявяването му в открито съдебно заседание (с разпореждане на л. 20 и определение на л. 35 от делото).

Ищецът е основал исковата си претенция на следните фактически твърдения: на 28.08.2020 г. между страните бил сключен трудов договор, по силата на който ищецът изпълнявал длъжността „капитан“ на м/к „С.д.“ с договорена месечна брутна работна заплата от 4000 евро, платима на 25-то число на месеца, следващ отчетния месец. Договорът влязъл в сила на 30.08.2020 г., на която дата ищецът се качил на борда на кораба, което било удостоверено чрез извършеното записване в моряшкия му паспорт. До 21.10.2020 г. ищецът полагал труд на кораба, но работодателят му не му изплатил дължимото възнаграждение, което за периода от 01.10.2020 г. до 21.10.2020 г. възлизало на 2790,60 евро.

Ответникът не е оспорил така изложените твърдения. Отделно от това, същите се подкрепят и от събрания по делото доказателствен материал. Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извод за вероятна основателност на предявения иск.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките, обективирани в разпоредбата на чл. 239 ГПК, поради което и претенцията следва да бъде уважена с постановяване на неприсъствено решение по делото срещу ответника.

 

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна, дължимата за производството държавна такса в размер на 218,32 лв.

Предвид изхода на спора и направеното от процесуалния представител на ищеца искане по реда на чл. 38, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, в полза на адв. Х.Р.следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищеца по делото в размер на 602,90 лв., изчислен по реда на чл. 7, ал. 1, т. 1 във вр. ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Посоченото възнаграждение следва да бъде възложено в тежест на ответника, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Водим от горното, на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

            ОСЪЖДА „Л.с.ш.м.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Н.П.А., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 2790,60 евро (две хиляди седемстотин и деветдесет евро и шестдесет евроцента), представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.10.2020 г. до 21.10.2020 г. по трудов договор от 28.08.2020 г. за работата му като капитан на борда на м/к „С.д.“, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 14.12.2020 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 128, т. 2 КТ.

 

ОСЪЖДА „Л.с.ш.м.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адв. Х.П.Х.-Р. , вписан в АК-Варна със служебен адрес: гр. Варна, ул. „***, сумата от 602,90 лв. (шестстотин и два лева и деветдесет стотинки), представляваща адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищеца Н.П.А., ЕГН **********, на основание чл. 38, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 1 от Закона за адвокатурата.

ОСЪЖДА „Л.с.ш.м.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна, сумата от 218,32 лв. (двеста и осемнадесет лева и тридесет и две стотинки) за дължимата държавна такса по производството, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 2 ГПК.

 

            РАЙОНЕН СЪДИЯ: