Р Е Ш Е Н И Е № 186
гр. Сливен, 14.10.2022 год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, в публичното
заседание на двадесет и първи септември
през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
СТЕЛА
ДИНЧЕВА
при секретаря Ваня Костова и с участието на
прокурора Красимир Маринов
като разгледа докладваното от
председателя КАНД № 189
по описа за 2022 година, за да
се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
С Решение № 214/18.05.2022 г., постановено по АНД № 20222230200056/2022 г. по описа на Районен съд - Сливен е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление № 22-0000709 от 17.12.2021 г., издадено от Директора на РД „Автомобилна администрация“ – Бургас, с което на С.Д.К., с ЕГН ********** ***, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП за нарушение на чл.89, т.3 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ и административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лева на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и е осъден С.Д.К., с ЕГН ********** ***, да заплати на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – София разноски в размер на 80 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Горното решение е обжалвано в законния срок от С.Д.К. ***, чрез адв.С.К. ***. В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон, което е довело до необоснован и незаконосъобразен съдебен акт. Счита, че не е установено посоченото нарушение, като неправилно е наложено административното наказание, тъй като за нарушението на посочената Наредба липсвало определено наказание със закон. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на СлРС, както и НП.
В с.з. касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован не се явява. В писмено становище по делото поддържа подадената касационна жалба.
В с.з. ответникът по касационното обжалване - Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - гр. Бургас, редовно и своевременно призован, не изпраща представител. В постъпила по делото писмена защита от пълномощника на ответника по касацията, заявява, че счита жалбата за неоснователна. Моли съда да остави в сила решението на Районен съд - Сливен. Твърди, че безспорно е установено извършването на административните нарушения и правилно е приложен закона от РС Сливен. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.
В
с.з. представителят на Окръжна прокуратура Сливен изразява становище за неоснователност
на касационната жалба.
Касационната
жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, но по същество –
неоснователна.
От
съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
На 06.12.2021 год. бил съставен АУАН с фабр. № 291365 срещу жалбоподателя за това, че на 06.12.2021 год. около 12,30 часа в гр. Сливен, кв. „Речица", на гл. път 1-6 до бистро „Детелина" по посока на движение гр. Бургас водачът и.о. п. на т. – п. д., по маршрут от гр. Велико Търново до гр. Бургас, видно от пътен лист № 17-60507 от 06.12.2021 год. със състав от ППС влекач марка „Ивеко" с per. № ****** от кат. № 3 и прикачено полуремарке марка „Кроне" с per. № ***** от кат. 04, и двете собственост на фирма „Роко Транспорти 9116" ЕООД. В акта било отразено, че при проверката било констатирано, че водачът извършва обществен превоз на товари, като в момента на проверката е без товарителница за деня 06.12.2021 год., както и че не представя контролен талон към СУМПС № *********, валидно до 22.10.2024 год. В акта било посочено, че описаното представлявало нарушение на чл. 89, т. 3 от Наредба № 33 на МТИТС и на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. При съставянето на акта били иззети като доказателства Пътен лист № 1760507 от 06.12.2021 год. и кантарна бележка от Кроношпан от 06.12.2021 год. Актът бил връчен на нарушителя на 06.12.2021 год..
Въз основа на акта било издадено НП № 22-0000709 от 17.12.2021 год., от Директора на РД „АА" - Бургас, с което на жалбоподателя било наложено административно наказание „Глоба" в размер на 2000,00 лева на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП за нарушение на чл. 89, т. 3 от Наредба № 33 от 03.11.1999 год. на МТ, както и административно наказание „Глоба" в размер на 10,00 лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В НП било отразено, че на основание чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, след като бил проверен акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост било установено, че за констатираното нарушение няма основание да бъде приложена нормата по чл. 28 от ЗАНН. НП било връчено на жалбоподателя на 10.01.2022 год.
Въззивният съд е извършил служебна справка в Сектор „Пътна полиция" – Бургас, при която установил, че контролния талон на жалбоподателя бил отнет на 23.02.2020 год. с АУАН сер. АА бл. № 632282/23.02.2020 год., въз основа на който било издадено НП № 20 - 7779 - 000171/05.03.2020 год. на РУ - Камено. В справката е посочено, че НП било обжалвано и отменено с Решение № 260931/08.12.2021 год. по НАХД № 184/2021 год. по описа на Районен съд - Бургас, влязло в сила на 30.12.2021 год. и жалбоподателят получил контролния си талон в Сектор „ПП" - Бургас на 06.01.2022 год..
Съдът е положил усилия и да установи фактите по делото, като е изискал от „Роко Транспорти 9116" ЕООД - гр. Камено служебна справка, от която да видно за извършения превоз на 06.12.2021 год. с товарен автомобил „Ивеко" с peг. № *****, има ли издадена товарителница и ако да - да се изпрати заверено копие от същата, както и да се отрази същата била ли е във водача при извършения превоз на 06.12.2021 год. и ако не е била - поради какви причини. Писмото е получено в дружеството на 15.02.2022 год., но изисканата служебна справка не е била представена до последното заседание по делото на 13.05.2022 г..
При така установената фактическа обстановка, районният съд е приел, че не са допуснати съществени нарушения при издаването на наказателното постановление и правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя.
Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон и констатира, че съдът е постановил правилен съдебен акт.
Наведените в касационната жалба доводи за неправилност на решението на районния съд са неоснователни. Съдът е положил необходимите усилия за изясняване на обективната истина по делото. Обсъдил е всички събрани по делото доказателства и е изложил мотиви, които кореспондират на установената по делото фактическа обстановка. Всички наведени с жалбата възражения на жалбоподателя са обсъдени от съда и той е изложил мотиви защо ги счита за неоснователни. Тези мотиви се възприемат изцяло от касационния съд.
Първоинстанционният съд е събрал всички необходими доказателства, които са установили извършеното нарушение на разпоредбата на чл. 89 т. 3 от Наредба № 33/03.11.1999 г. на МТ, съгласно която по време на работа водачът представя при поискване от контролните органи документите по чл. 100, ал. 1, т. 1 – 3 от Закона за движението по пътищата и товарителница (приложение № 15). Свидетелите – актосъставител и свидетел по АУАН, дават ясни и конкретни свидетелски показания, които установяват фактическата обстановка по делото. Въззивният съд правилно е приел, че датата, мястото и обстоятелствата при които са извършени нарушенията, които са описани в АУАН са безспорно установени, което го е мотивирало да приеме за безспорно установени деянията за които е ангажирана отговорността на касатора. Възражението, че липсата на товарителница може да бъде заместено от други документи е обсъдено от РС Сливен. При проверката водача на автомобила не е представил нито предходно съставения му АУАН, нито НП, които съгласно разпоредбите на ЗДвП заместват контролния талон, поради което правилно въззивният съд е приел, че жалбоподателят е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, поради което следва да понесе предвидената в чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП административнонаказателна отговорност.
Първоинстанционният съд
е изложил точни и обосновани доводи относно фактическата обстановка, която е
съпътствала извършването и установяването на административното нарушение, както
и относно точната правна квалификация на нарушението, които изцяло се споделят
от настоящия съдебен състав,
който не счита за необходимо отново да ги повтаря в мотивите си, а на основание
чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към тях, тъй като те мотивират и настоящия
съдебен акт.
Неоснователно
е възражението на касатора, че въззивния съд не е положил необходимите усилия
за изясняване на фактите по делото. Именно по искане на жалбоподателя е
изискана справка за наличието на товарителница от работодателя на оспорващия.
Искане за представяне на такава справка от „Кроношпан - България" ЕООД, не е отправяно.
Независимо, че установяването на обстоятелството дали има издадена
товарителница за осъществения п. или не, е без значение за установяването на
нарушението на чл. 89 т. 3 от Наредба № 33/03.11.1999 г. на МТ, въззивния съд е
положил необходимите усилия за изясняване на този въпрос.
Съдът
извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон, но не
констатира пороци на същото, водещи до отмяната му.
По
изложените по-горе съображения, Административен съд Сливен намира, че решение
на Районен съд – Сливен следва да бъде потвърдено, като допустимо, обосновано и
законосъобразно.
С
оглед изхода на спора, основателно и своевременно се явява искането на
ответника по касацията за присъждане на разноски. Касаторът
следва да бъде осъден да заплати на РД „Автомобилна администрация“ – гр. Бургас
сума в размер на 80 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, определена на основание чл. 63, ал.5 от ЗАНН във връзка с чл.
37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Във
връзка с гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 2 и ал. 5 от ЗАНН
във връзка чл. 221, ал. 2 от АПК съдът
РЕШИ:
Оставя в сила Решение № 214/18.05.2022 г., постановено по АНД № 20222230200056/2022 г. по описа на Районен съд – Сливен.
Осъжда С.Д.К. с ЕГН ********** ***, да заплати в полза на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация" - София разноски в размер на 80,00 (осемдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.