№ 51531
гр. София, 17.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20251110148021 по описа за 2025 година
Производството по реда на чл. 312, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Бирждан Р. С., ЕГН ********** срещу
„НЕЛСЕН-ЧИСТОТА“ ЕООД, ЕИК *********, с която са предявени обективно и
кумулативно съединени установителни искове, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с
правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ за признаване за установено, че
ответникът следва да заплати на ищеца сумите, както следва: сумата в размер на 1 494,55
лева – главница за неизплатено трудово възнаграждение за месец септември 2024 година, и
сумата в размер на 2 750,16 лева – главница за обезщетение за неползван платен годишен
отпуск в размер на 28 дни към датата на прекратяване на трудово правната връзка между
страните по силата на Заповед 71/20.09.2024 г., дължимо при прекратяване на трудовото
правоотношение, ведно със законната лихва от 23.06.2025 г. до окончателното плащане, за
които суми има издадена Заповед по чл. 410 ГПК от 09.07.2025 г. по ч.гр.д. № 37221/2025 г.
на 65 състав, СРС.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е депозирал лаконичен отговор на исковата молба,
без искания по доказателствата и отправени доказателствени искания.
Така мотивиран и на основание чл. 312, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
ПРЕДСТАВЯ на страните писмен проекто-доклад по делото, съгласно чл. 146 ал.
1 и ал. 2 ГПК:
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
Предявени са в условията на обективно и кумулативно съединяване установителни
искови претенции по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 224,
ал. 1 КТ за признаване за установено спрямо ответника, че дължи да заплати на ищеца
сумите, както следва: сумата в размер на 1 494,55 лева – главница за неизплатено трудово
възнаграждение за месец септември 2024 година, и сумата в размер на 2 750,16 лева –
главница за обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 28 дни към датата
на прекратяване на трудово правната връзка между страните по силата на Заповед
71/20.09.2024 г., дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение, ведно със
законната лихва от 23.06.2025 г. до окончателното плащане, за които суми има издадена
Заповед по чл. 410 ГПК от 09.07.2025 г. по ч.гр.д. № 37221/2025 г. на 65 състав, СРС.
Ищцата извежда съдебно предявените си материални права, при твърденията, че
между страните имало валидно трудово правоотношение по повод на сключен на 07.05.2015
г. Трудов договор № 46, изменен с Допълнително споразумение от 03.10.2022 г. Договорът
бил прекратен със Заповед № 71/20.09.2024 г. на ответника по взаимно съгласие на страните,
на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. В заповедта е посочено, че са налице 28 дни –
обезщетение по реда на чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск. Въпреки
отбелязването в Заповедта, работодателят не е изплатил въпросното обезщетение.
Отбелязва, че това обезщетение е изчислено на 2750,16 лв. по реда на чл. 177 КТ въз основа
на среднодневното възнаграждение за август 2024 г. Отделно, същият не платил на ищцовия
бивш работник и сумата в размер на 1494,55 лева, представляваща дължимо трудово
възнаграждение за месец септември 2024 година. Допълнително релевира, че съгласно чл.
128, т. 2 КТ работодателят е длъжен да начисли възнаграждението, дължимо на работника,
включително и за последния месец преди прекратяване на трудовото правоотношение, както
и че това възнаграждение следва да се изплати в пълен размер, без значение на какво
основание е прекратен трудовият договор. На второ място, намира, че е активно
легитимиран да търси и дължимо обезщетение по реда на чл. 224, ал. 1 КТ – за неизползван
платен годишен отпуск. Навежда, че размерът на това обезщетение се определя на базата на
среднодневното брутно трудово възнаграждение на работника за последния календарен
месец, през който той е отработил най-малко 10 дни, съгласно чл. 177 КТ и чл. 17 НСОРЗ.
То се умножава по броя на неизползваните дни платен отпуск. Обявява, че обезщетението по
чл. 224, ал. 1 КТ има компенсаторен характер и цели да обезщети работника за лишаването
му от право да ползва полагаема почивка. То е императивно дадено и не подлежи на
спестяване като разход от работодателя с оглед начина на прекратяване на трудовия договор,
т.е. дължи се винаги. В конкретния случай, видно от заповедта за прекратяване на трудовия
договор, в полза на работника има 28 дни неизползван платен годишен отпуск. Отбелязва, че
съгласно представените от НАП справки и извършени изчисления, обезщетението се доказва
в размер на 2750,16 лева. Най-после претендира и законната лихва от подаване на
2
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане. Моли съда да уважи исковете
изцяло и да му присъди разноски.
Ответникът „НЕЛСЕН-ЧИСТОТА“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба в
срока по чл. 131 ГПК, без да излага становище по съществото на спора, с изключение на
заявената позиция за неоснователност на исковете.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца – предявени са
обективно и кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ.
3 Кои права и кои обстоятелства се признават по чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК – няма
такива.
4 Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване по чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК – няма
такива.
5 Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти по чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК:
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ в тежест на ищцата е да докаже, че е
престирал труд при работодателя през периода, за който претендира заплащането на трудово
възнаграждение, размера на трудовото възнаграждение.
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ в тежест на ответника е да докаже или
факта на ползване на отпуската или положителния факт на плащане на дължимото
обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение.
В тежест на ответника, и при установява на горните, е да докаже положителния факт
на плащане, за което обстоятелство той не въвежда твърдения.
6. По доказателствата:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства, на основание
чл. 146, ал. 4 ГПК.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото за 29.01.2026 г. в 9:20 ч., за която
дата да се призоват страните с копие от определението, третото лице помагач с препис от
исковата молба и отговора.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им указва, че
доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-благоприятният за тях ред за
разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
3
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
/http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2. Медиацията е платена
услуга. Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждането на медиация от медиатори и съдии и е отворена за всички страни
по висящи граждански дела в СРС. В центъра спорът им ще бъде разгледан от независим
арбитър.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска,
по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в
срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ако ищецът не се яви в
първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е
поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване
на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу
ищеца. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят
независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл.
92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от настоящото
определение на страните, ведно с проекта за доклад по делото, а на ищеца – и препис от
отговора на исковата молба, ведно с приложенията към него като страните могат да вземат
становище по доклада и дадените в него указания най-късно в първото по делото съдебно
заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4