№ 2684
гр. София, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря З.А.Ш.
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20241110202377 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалва се електронен фиш серия К № 3474009 за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство, издаден от СДВР,
на Т. Н. К., с ЕГН **********,
за това, че на 19.03.2020 г., в 11:00 часа, в гр. София, бул. „Проф. Марко Семов“, до
метростанция „Мусагеница“, с посока на движение от бул. „Г. М. Димитров“ към бул. „Ал.
Малинов“, при ограничение на скоростта 50 км/ч. за населено място, с МПС лек автомобил
„Пежо 2008“ с рег. № ХХХХ е извършил нарушение за скорост, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта (АТСС) ARH CAM S1 №
11743f0 – при разрешена скорост от 50 км/ч, е установена скорост от 75 км/ч или
превишаване на разрешената скорост с 25 км/ч. С горното собственикът на посоченото МПС
нарушил чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, поради което на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, вр. чл. 182,
ал. 1, т. 3 от ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 100 лева.
Електронният фиш (ЕФ) е обжалван в срок от Т. Н. К., чрез процесуален
представител, който в подадената жалба моли същият да бъде отменен като неправилен и
незаконосъобразен. В жалбата се моли за приложение на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, към която
препращала чл. 11 от ЗАНН, съгласно която преследването се изключвало по давност,
когато не е възбудено в продължение на три години. ЕФ бил връчен на жалбоподателя на
15.01.2024 г. – повече от три години след извършване на твърдяното нарушение от
19.03.2020 г., поради което административно-наказателното производство следвало да бъде
1
прекратено. Моли се за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
500 лева. За с. з., редовно призовани, жалбоподателят и неговият процесуален представител
не се явяват.
Административно наказващият орган – СДВР, редовно призован, не изпращат
представител, а писмени бележки по същество, с които се моли за потвърждаване на
атакувания ЕФ и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата. Доколкото не се установява противното, жалбата е
подадена в срок и е допустима.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалвания електронен фиш, Съдът констатира, че електронен фиш
серия К № 3474009, издаден от СДВР, е изготвен, съгласно изискванията на чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП и чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, свързани с предпоставките и изискванията за установяване на
административни нарушения с технически средства, както и в съответствие с приложената
по преписката Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. на Министъра на вътрешните работи,
свързана с утвърждаване на образец на електронен фиш.
3. Относно приложението на материалния закон.
От фактическа страна
Видно от изложеното в ЕФ серия К № 3474009, л. а. „Пежо 2008“ с рег. № ХХХХ се е
движил на 19.03.2020 г., в 11:00 часа, в гр. София, по бул. „Проф. Марко Семов“, до
метростанция „Мусагеница“, с посока на движение от бул. „Г. М. Димитров“ към бул. „Ал.
Малинов“. На посоченото място автомобилът в същия час е бил заснет с автоматизирано
мобилно техническо средство - преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 № 11743f0, което отчело скорост на
движение на автомобила от 78 км/ч. (75 км/ч. след приспаднат толеранс от – 3%) при
максимално разрешена скорост от 50 км/ч. за населено място.
Видно от справка от КАТ, лек автомобил „Пежо 2008“ с рег. № ХХХХ е с регистриран
собственик Т. Н. К., с ЕГН **********.
Видно от приложените по преписката протокол № 50-С-ИСИС от 30.09.2019 г. за
проверката на преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на
номера и комуникации тип ARH CAM S1 с № 11743f0, удостоверение за одобрен тип средство
за измерване № 17.09.5126, протокол за използване на автоматизираното техническо средство
за контрол на скоростта на дата 19.03.2020 г., както и ежедневна форма на отчет за дата
19.03.2020 г., автоматизираното мобилно техническо средство ARH CAM S1 с № 11743f0 на
19.03.2020 г., за времето от 10:00 до 12:00 часа, е било монтирано в служебен автомобил с рег.
№ СА ХХХХ, позициониран в гр. София, бул. „Проф. Марко Семов“, до метростанция
„Мусагеница“, с посока на движение от бул. „Г. М. Димитров“ към бул. „Ал. Малинов“, и
обслужвано от полицейски служители Д.Ч и С.А. Д.Ч е притежавал Сертификат №
AR1Н01032019213/01.03.2019 г. за преминал курс за обучение със стационарна преносима
система за контрол на скоростта модел ARH CAM S1. В протокола за използване на АТСС
2
изрично е посочено, че на местоположението му ограничението на скоростта за движение е до
50 км/ч. за населено място. Посоченото автоматизирано мобилно техническо следство -
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1 с № 11743f0 към дата 19.03.2020 г. е било технически
изправно, видно от протокола за проверка и удостоверението за одобрен тип, като последното
сочи срок на валидност на системата до 07.09.2027 г.
По доказателствата и от правна страна
Така установената фактическа обстановка и обстоятелствата, визирани в атакувания ЕФ
се доказват от следните писмени доказателства: протокол № 50-С-ИСИС от 30.09.2019 г. за
проверката на преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на
номера и комуникации тип ARH CAM S1 с № 11743f0; удостоверение за одобрен тип средство
за измерване № 17.09.5126; протокол за използване на автоматизираното техническо средство
за контрол на скоростта на дата 19.03.2020 г.; ежедневна форма на отчет за дата 19.03.2020 г.;
снимков материал към клипа относно заснетото МПС и местоположението на техническото
средство върху пътното платно; справка от КАТ за собственика на лек автомобил „Пежо 2008“
с рег. № ХХХХ и Сертификат № AR1Н01032019213/01.03.2019 г. за преминал курс за
обучение със стационарна преносима система за контрол на скоростта модел ARH CAM S1 за
полицейски служител Д.Ч.
При така установената фактическа обстановка, Съдът счита за безспорно доказано, че
на 19.03.2020 г., в 11:00 часа, в гр. София, по по бул. „Проф. Марко Семов“, до метростанция
„Мусагеница“, с посока на движение от бул. „Г. М. Димитров“ към бул. „Ал. Малинов“, при
ограничение на скоростта 50 км/ч. за населено място, л. а. „Пежо 2008“ с рег. № ХХХХ се е
движил със скорост от 75 км/ч (след приспаднат толеранс от – 3%) или с 25 км/ч превишение
на максимално допустимата скорост - 50 км/ч, валидна за населено място, което е в нарушение
на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП («При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h: 50 км/ч за
населено място.»), на което нарушение безспорно съответства санкционната разпоредба на чл.
182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, предвиждаща към датата на нарушението фиксирана глоба в размер на
100 лева.
Видно от приложената към преписката и неоспорена справка от КАТ, процесният лек
автомобил „Пежо 2008“ с рег. № ХХХХ към датата на нарушението е с регистриран
собственик жалбоподателя Т. Н. К., който в случая се явява и административно-наказателно
отговорното лице. Същевременно, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, в 7-дневен
срок от получаването на електронния фиш може да се направи писмено възражение пред
директора на съответната структура на Министерството на вътрешните работи, като
съответно се посочи лицето, което е управлявало въпросното МПС на процесната дата и час.
Такова възражение от собственика Т. Н. К. след датата на връчване на атакувания ЕФ не е
направено, нито е налице писмена или устна декларация, относно конкретен друг водач.
Посочената в ЕФ скорост е установена с технически изправно автоматизирано мобилно
техническо средство - преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено
3
разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с № 11743f0, за което са приложени
достатъчно и неоспорени писмени доказателства. Измерванията са осъществени съобразно
всички изисквания на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. – със снимка на разположението на
автоматизираното техническо средство на пътя; с изготвен изричен протокол за използване на
техническото средство и ежедневна форма на отчет от служителите, работили с техническото
средство след преминал курс на обучение. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, в
редакцията към датата на нарушението, при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В тази редакция на чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП, обнародвана с ДВ бр. 54, от 05.07.2017 г., реално се дава законова възможност
за издаване на ЕФ, без значение дали нарушението е установено от стационарно или мобилно
автоматизирано техническо средство.
Неоснователни са аргументите за изтекла погасителна давност за административно-
наказателно преследване. Действително по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 от
ЗАНН следва да намери приложение разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, съгласно която
преследването се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години.
Видно обаче от неоспорената справка от СДВР, атакуваният ЕФ серия К № 3474009 е издаден
в деня на нарушението – 19.03.2020 г., поради което тригодишният давностен срок се явява
спазен. В случая късното връчване на ЕФ може да обоснове погасяване на административно-
наказателното преследване единствено при изтичане на абсолютния давностен срок по чл. 81,
ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, който в настоящия случай е четири години и половина.
Съобразно датата на нарушението (19.03.2020 г.) този срок изтича на 19.09.2024 г. С оглед
гореизложеното, атакуваният ЕФ следва да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.
С оглед потвърждаването на атакувания ЕФ, искането в писмените бележки на
упълномощения юрисконсулт на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се
явява основателно по аргумент на действащия към момента на изготвяне на настоящия
съдебен акт чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, с оглед осъщественото процесуално представително в
съдебната фаза с изготвянето на подробни писмени съображения по същество. Съобразно чл.
63д, ал. 5 от ЗАНН и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правна помощ („Възнаграждението
за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80
до 150 лв.“) Т. Н. К. следва да заплати в полза на СДВР сумата от 80 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 3474009 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, издаден от СДВР, на Т. Н.
4
К..
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, Т. Н. К. да заплати в полза на СДВР
сумата от 80 (осемдесет) лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд – София-
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5