Р Е Ш Е Н И Е
№542/31.7.2020г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, XII състав, в открито съдебно заседание на първи юли две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1.
Красимир Лесенски
2. Светомир Бабаков
при секретаря Димитрина Георгиева и с участието на прокурора Стоян
Пешев, като разгледа докладваното от съдия Лесенски касационно административнонаказателно
дело № 461 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и
е образувано по касационна жалба на В.С.Ш. против решение № 158/04.03.2020 г. постановено по
АНД № 1909/2019 г. по описа на Районен съд Пазарджик.
С
обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление № 13-001610
от 27.09.2019 г. на директора на ДИТ Пазарджик, с което на касатора на
основание чл.416, ал.5 КТ вр. с 414, ал. 3 КТ е наложена глоба в размер на
1500,00 /хиляда и петстотин/ лева.
В
касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно и
незаконосъобразно. Моли се да бъде отменено решението на районния съд и да бъде
отменено изцяло потвърденото с него наказателно постановление. Излагат се
подробни съображения в тази насока.
В
съдебно заседание процесуалният представител на касатора поддържа жалбата.
Излага допълнителни съображения и моли съда да отмени решението на районния
съд, съответно издаденото наказателно постановление. Претендира разноски
съгласно представен списък на разноските.
Ответникът
по касационната жалба чрез процесуалния си представител в писмено становище
счита жалбата за неоснователна.
Представителят
на Окръжна прокуратура Пазарджик изразява становище за неоснователност на
касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд Пазарджик е правилно и
законосъобразно и моли да бъде оставено в сила.
Административен съд Пазарджик, като взе предвид доводите на страните и
посочените касационни основания, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
За
да постанови своето решение, въззивният съд е приел за установена от
доказателствата по делото следната фактическа обстановка:
На
22.05.2019 г., след получен сигнал, инспектори от ДИТ-Пазарджик предприели
проверка в масив с рози на ЗП – В.Ш., като били придружавани от полицейски
служител. На място установили, че масивът е разделен от селскостопански път и
се разделили на два екипа. Забелязали в целия масив много работници, берящи
розов цвят в чували, които изсипвали под навес в сборен пункт. Започнали
проверка на лицата на място, чиито лични данни били записвани в съставян на
място протокол според предоставената от тях информация. Част от лицата записали
лично данните си, а друга част само се подписали до отразените такива от
инспекторите. Имало лица, които не успели да предоставят пълни идентифициращи
ги данни. След проверката на място, били изискани данни от ОД МВР Пазарджик и
предоставен списък с коректни три имена и ЕГН. Едно от заварените на място
лица, които извършвало дейност по беритба на рози било Д. А. Д... В хода на
проверката освен това лице били заварени още 36 такива, които престирали труд
за касатора. Част от тях попълнили декларации по чл.402 от КТ, а други – не. За
всички заварени на място работници, които не попълнили декларации по чл.402 от КТ, бил съставен констативен протокол от проверяващите. В него били вписани
трите имена на лицата, а на някои от тях и ЕГН или рождена дата, след което
всяко лице положило подпис срещу името си. Отделно от това от РУ на МВР Пазарджик
в последствие бил съставен и списък на всички работещи лица, в който били
вписани точните три имена и ЕГН. На място в деня на проверката бил установен
синът на земеделския производител, на когото била връчена призовка с
указания, че последният следва да
предостави данни за начина, по който е уредил отношенията си с наети от
него лица, предоставящи му работната си
сила за извършваната селскостопанска дейност. На 27.05.2019 г. в ДИТ Пазарджик
били представени писмени документи за дейността на ЗП, вкл. и във връзка с
наети от него лица за престиране труд при осъществяване на дейността му. Въз
основа на впечатленията си при фактическата проверка, на представените от ЗП
документи /сред които липсвал трудов договор с гореспоменатия работник/ и като
направили справка в НАП за сключени договори, контролните органи установили, че
за лицата, предоставяли към датата на фактическата проверка работната си сила,
включително и за гореспоменатото лице, не са били сключени трудови договори в
писмена форма. По този повод против работодателя били съставени общо 37 АУАН за
нарушения по чл. 62, ал.1 от КТ, във вр. чл. 1, ал.2 от КТ, вкл. и за
процесното лице, престиращо труд. Актът бил съставен на 12.08.2019 г. в
присъствието на нарушителя, след което му бил предявен и връчен срещу подпис.
Въз основа на акта било издадено обжалваното НП, с което за описаното и
квалифицираното в акта нарушение е наложена глоба в размер на 1500 лв.
По
делото са представени и приети еднодневни трудови договори, от които било
видно, че са закупени след започване на проверката. Категорично било
установено, че в дните след проверката между земеделския производител и
процесния работник бил сключен писмен еднодневен трудов договор по чл.114а от КТ, който според въззивния съд бил антидатиран, т.к. в него била вписана като
дата на сключването му 22.05.2019г., т.е. деня на фактическата проверка, но
тази дата не била действителната. За този факт свидетелствала разпитаната
свидетелка Ш., която пояснила, че бланките за закупените на 22.05.2019 г.
еднодневни трудови договори били
предадени от ДИТ-Пазарджик на ЗП едва на 23.05.2019 г., т.к. било необходимо
технологично време за обработката на документацията на общо закупените 200
договора. При това положение обективно не е било възможно въпросният трудов
договор да е бил сключен предишния ден. За факта на антидатирането говорило и
обстоятелството, че процесният еднодневен трудов договор не е бил представен
пред проверяващите и при извършената документална проверка на 27.05.2019 г. в
сградата на ДИТ-Пазарджик, а нямало съмнение, че ако е бил наличен, то
неминуемо е щял да бъде представен.
При така установеното от фактическа
страна, районният съд правилно е приел за безспорно установено и доказано
извършеното от жалбоподателя административно нарушение. В мотивите на
постановеното решение съдът е обсъдил подробно и задълбочено както
представените писмени доказателства, така и показанията на разпитаните по
делото свидетели Г. и Ш... В тази връзка настоящият касационен състав изцяло
споделя изложените съображения, с които е потвърдено наказателното
постановление.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи. При съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В конкретния случай и в акта, и в наказателното постановление са посочени в пълен обем фактическите обстоятелства, при които е извършено нарушението. Правилно е заключението на съда, че съдържанието на АУАН и НП отговаря на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението е описано в достатъчен обем и яснота и е дадена съответна на изложените обстоятелства правна квалификация по чл. 63, ал. 2 във вр. с ал. 1 от КТ, доколкото се касае за неизпълнение на вменено с тази норма задължение на работодателя.
Въззивният
съд е отговорил на всички възражения от страна на наказаното лице. Въззивното
решение е подробно и мотивирано. Нови твърдения не се навеждат пред
касационната инстанция. Единствено се сочи, че касаторът бил в гр. Пазарджик по
време на проверката и за това не той бил допуснал работниците на работа без
трудови договори. Безспорно е установено, че масивите, в които са заварени да
работят лицата, са на регистрирания земеделски производител В.Ш.. Установено е,
че към момента на проверката касаторът е бил в гр. Пазарджик, но беритбата е
започнала значително по-рано през деня. Освен това по никакъв начин не се
установява, че изтеглените суми от касатора същия ден са послужили за
закупуване на еднодневните трудови договори. Тази сума е била в банковата
сметка на лицето и през предходния ден и ако е искал да спази закона, е
следвало преди да започне розобера – на 17.05.2019 г. да е закупил договорите и съответно да е
превел вноски за ДОО. Липсва закупуване на еднодневни договори за беритбата на
розите през 2019 г., а в крайна сметка е установено, че тя е започнала в
средата на месец май. Установено е, че са закупени еднодневни договори за 2019
г., но едва след извършване на проверката. Неоснователни са възраженията на
касатора, че ставало въпрос за еднодневни трудови договори за месец май 2019
г., с оглед на което било без значение кога са попълнени. Идеята да важат за
месец май е да може съответния работодател да ги закупи преди започване на
розобера и да важат до края на съответния месец. В противен случай ще се получи
идентична с настоящия казус ситуация – ако започне проверка се закупуват
договори, ако не - може да не се закупят такива, а още по-малко логично е да се
закупят на края на месеца и да се попълнят с дата, предхождаща датата на която
е положен трудът. Законодателят е категоричен, че не може лице да полага труд
без преди това неговите взаимоотношения да са оформени като трудови с писмен
трудов договор. Видно от събраните доказателства, че множество работници са
полагали труд в деня на проверката без с тях да са сключени каквито и да са
договори.
Неоснователно
е и твърдението, че било посочено в НП единствено ЗП, а не регистриран ЗП – с
това по никакъв начин не е нарушено правото на защита на касатора. Видно е, че
е записано ЕИК, вместо ЕГН, което също не е довело до нарушаване правото на
защита, тъй като самото ЕГН е коректно посочено, а и не става въпрос за
различна правосубектност. Правилно
въззивният съд е преценил и пропорционалността – от приетите по делото
доказателства се установява, че еднодневните трудови договори са закупени след
започване на проверката от ДИТ, а не по инициатива на ЗП. Законодателят е
предвидил възможност за подобни договори, именно за да облекчи земеделските
производители в най-голяма степен, а в конкретния случай заварените да работят
лица са били без сключени такива трудови договори.
В чл. 415в, ал. 1 от КТ е уредена
отговорността за маловажни нарушения. Съгласно него за нарушение, което е
отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и
от което не са произтекли вредни последици за работници и служители,
работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300
лв., а съгласно ал. 2 на същия член не са маловажни нарушенията на чл. 61,
ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2. Правилно
първоинстанционният съд е приел, че не е приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, който също урежда маловажни случаи на административни нарушения.
Законът за административните нарушения и наказания и глава ХIХ, раздел II от
Кодекса на труда, са в съотношението на общ към специален закон. В подкрепа на
това становище е и Тълкувателно решение на ВАС № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по
тълк. д. № 7/2010 г. съгласно, което специалният състав по глава ХIХ, раздел II
от КТ на "маловажно" административно нарушение по чл. 415в КТ
изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН, според която за
маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не
наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
В настоящия случай попадаме под хипотезата на чл. 415 в, ал. 2 от КТ, тъй като
жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 63, ал. 2 във вр. с ал.1 от КТ и
следва да се съобрази наложеното с нея ограничение. Следователно правилно на
земеделския производител е наложена санкция по чл. 414, ал. 3 от КТ и не е
налице случай на маловажност. Неоснователно е твърдението, че не следва да се
прилага Тълкувателно решение на ВАС № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по тълк. д. №
7/2010 г., тъй като разпоредбата за еднодневните трудови договори е приета на
по-късен етап. В посоченото тълкувателно решение е залегнал принцип, касаещ
уредените обществени отношения, който действа без значение за какъв вид трудови
договори става въпрос. Нарушението не може да бъде санирано, тъй като към
момента на започване на трудовата дейност лицето Д. Д.. не е имало сключен
трудов договор с касатора.
Наложената от наказващия орган глоба е в минимален размер от 1500 лв., като
то е справедливо и следва да бъде изтърпяно от касатора.
При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал
съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на
решението му. Произнесъл се е подробно и мотивирано по всички възражения.
Решението на Районен съд Пазарджик ще следва да бъде оставено в сила, а
касационната жалба като неоснователна - без уважение.
По
изложените съображения и с оглед извършената служебна проверка по чл. 63, ал.1
от ЗАНН във вр. с чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът не констатира пороци на
обжалваното решение, отнасящи се до неговата валидност, допустимост и
съответствие с материалния закон, поради което намира, че същото следва да бъде
оставено в сила.
По
делото няма искане за присъждане на разноски от страна на ответника, няма и
данни за сторени такива.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК,
Административен съд Пазарджик
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 158/04.03.2020 г. постановено по АНД № 1909/2019 г. по описа
на Районен съд Пазарджик.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕНОВЕ:
1./П/
2./П/