Р Е Ш Е Н И Е № 261780
18.06.2021 г., гр. Пловдив.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, IІ-ри гр.
състав, в открито съдебно заседание на десети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 5266 по описа на същия съд за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по съществото
на исков спор.
Искова молба на „КУИН“ ЕООД, ЕИК
15890911, седалище и адрес на управление с. Капитан Димитриево, ул. „Георги Д.“***,
представлявано от **** К.К.Б., чрез пълномощника адв. Т.Д.Т. против Н.И.К., ЕГН
**********, постоянен адрес: ***, чрез пълномощника адв. М.Г., и искане да се осъди ответника да заплати на ищеца сума от 9300
лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че на 02.12.2015г. е издаден запис на
заповед от ответника в полза на ищеца, с който издателят се задължавал да
заплати на поемателя сумата от 16 400 лева за период от 33 месеца, като
ежемесечно се заплащали по 500 лева по същото задължение. Сумата била предадена
от ищеца на ответника. Издателят на ценната книга извършвал частични плащания, като последното
било в размер на 200 лева на 06.03.2018г., като остатъкът по същия бил в размер
на 9300 лева. Въз основа на издадения запис на заповед ищецът депозирал пред
Районен съд – Пещера заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417
от ГПК, като същото било уважено. Впоследствие обаче ответникът подал
възражение по чл. 423, ал. 1, т.1 от ГПК срещу издадената заповед, както и
жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение. С Определение № 601 от
12.11.2019г. по ч.гр.д. № 670/2019г. по описа на ПзОС било отменено
разпореждането за незабавно изпълнение на Заповед № 600 за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 21.12.2017 г. по
ч.гр.д. № 1748/2018 г. по описа на РС Пещера, като е обезсилен и издаденият
изпълнителен лист. Счита, че е налице неоснователно обогатяване от страна на
ответника, поради което моли да бъде уважен предявеният иск. Претендира
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответникът не е подал отговор
на исковата молба. В първото открито
съдебно заседание сочи различни факти (
наличие на договорно правоотношение ) и
оспорва иска като неоснователен.
Искът е допустим. Намира правното си основание в чл. 79 във връзка с чл.
240 от ЗЗД, като в тази връзка , трябва да се каже следното:
Съдът определя правната квалификация на иска, изхождайки от фактите ,
описани в исковата молба. Записът на заповед е безусловно задължение да се
плати на дадено лице определена сума пари, което обаче е абстрактно - възникването му не предполага по никъкав начин
тази сума да е изначално предадена от ищеца на ответника, а последният да е
поел задължение да я върне. Същевременно е уточнено от ищеца, с молба от
28.07.2020г., че сумата от 16 400 лева е предадена на ответника в брой на
датата на издаването на записа на заповед. Затова изложените факти всъщност
сочат на правоотношение, различно от менителничен ефект, а именно договор за
заем между страните, чийто съществени
елементи се извличат от казаното; записът на заповед е съставен с цел да
обезпечи вземането на кредитора по тази каузална
сделка.
Искът с правно основание в чл. 240 от Закона за
задълженията и договорите обаче не е основателен – няма доказателства за
твърдението на ищеца , че е предал сумата от 16 400 лева на ответната
страна. Договорът за заем е реален, липсата на доказателства за предаването на
сумата отрича съществуването му ( а за пълнота – и съществуването на
неоснователно обогатяване, доколкото няма доказано имуществено разместване
между страните). Извършените от ответника плащания, за които са ангажирани приходните
касови ордери , не индикират по никакъв начин основанието, поради което са
извършени.
Съществуването на договор за заем остана
недоказано.
Съдът , при липса на отговор , не
може да вземе предвид възраженията , твърдяни от ответника, доколкото
същия е загубил на основание чл. 133 от ГПК възможността да ги направи.Затова и няма да се коментират твърденията за
наличие на наемно правоотношение между страните.
Както е приел и Окръжен съд Пазарджик в определението си по частно гр.
дело 670 /19г., съставеният между страните документ, макар и озаглавен „запис на заповед„ не съставлява ценна книга по смисъла на глава
ХХХІ от Търговския закон, тъй като е нищожен като менителница по смисъла на чл.
486 от ТЗ. Нещо повече, документа е
съставен под изрично записано на гърба на листа
условие , че част от задължението „подлежи на уточнение „ , което отрича
безусловния му характер , а оттам – и качеството на запис на заповед по смисъла
на коментираните норми.
Искът не е основателен и следва да се отхвърли. Разноските се присъждат
в тежест на ищеца.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля исковете на „ КУИН“ ЕООД, ЕИК 15890911, седалище и адрес на
управление с. Капитан Димитриево, ул. „Георги Д.“***, да се осъди Н.И.К., ЕГН **********, постоянен
адрес: ***, да заплати на ищеца сума от 9300 лева по договор за заем от дата
02.12.2015г , като неоснователен.
Осъжда
„ КУИН“ ЕООД, ЕИК 15890911, седалище и адрес на управление с. Капитан
Димитриево, ул. „Георги Д.“***, да заплати
на Н.И.К., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, сумата от 1000 лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред състав
на ПОС , в срок от две седмици от датата на уведомлението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
АД