Районен съд - Благоевград |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Гюлфие Яхова | |
Въз основа на закона и доказателствата по делото, съдът П Р И С Ъ Д И: ПРИЗНАВА подсъдимия В. Е. З. - роден в [населено място], - Г., [населено място], ул. „Х.“ 12, ЕГН [ЕГН] за ВИНОВЕН в това, че след като е осъден с решение № 4049/20.07.2005 г., постановено по гр. дело № 1001/2005 г. по описа на Районен съд Благоевград, влязло в законна сила на 19.08.2005 г. изменено с решение № 85/04.01.2012 г., постановено по гр. дело № 1562/2011г. по описа на Районен съд Благоевград, да издържа свой низходящ – да заплаща на непълнолетния си син Т. В. З., ЕГН [ЕГН] чрез неговата майка и законна представителка А. А. В. от [населено място] месечна издръжка в размер на 120.00 лева, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни вноски, а именно 14 месечни вноски за времето от месец февруари 2014 г. до месец март 2015 г. включително, общо в размер на 1680.00 /хиляда шестстотин и осемдесет/ лева, като деянието е извършено повторно, а именно деецът е извършил деянието си след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление – с Присъда № 9568/04.12.2012 г., постановена по НОХД № 400/2012 г. по описа на Районен съд Благоевград, влязла в законна сила на 20.12.2012 г., поради което и на основание чл. 183, ал. 4, във вр. с ал. 1 от НК във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК, чл. 36 и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „в“ от НК, му налага наказание ГЛОБА в размер на 300.00 /триста/ лева, както и наказание ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което да се изпълни чрез обявяване на присъдата на информационното табло в Кметството на [населено място]. ПРИЗНАВА подсъдимия В. Е. З. - роден в [населено място], [населено място], ул. „Д.” № 4 и настоящ адрес - Германия, [населено място], ул. „Х.“ 12, ЕГН [ЕГН] за ВИНОВЕН, в това че след като е осъден с Решение № 4049/20.07.2005 г., постановено по гр. дело № 1001/2005 г. по описа на Районен съд Благоевград, влязло в законна сила на 19.08.2005 г. изменено с Решение № 85/04.01.2012 г., постановено по гр. дело № 1562/2011г. по описа на Районен съд Благоевград да издържа свой низходящ – да заплаща на непълнолетния си син К. В. З., ЕГН [ЕГН], чрез неговата майка и законна представителка А. А. В. от [населено място], месечна издръжка в размер на 120 лева, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни вноски, а именно 16 месечни вноски за времето от месец февруари 2014 г. до месец май 2015 г., включително, общо в размер на 1920 /хиляда деветстотин и двадесет/ лева, като деянието е извършено повторно, а именно деецът е извършил деянието си след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление – с Присъда № 9568/04.12.2012 г., постановена по НОХД № 400/2012 г. по описа на Районен съд Благоевград, влязла в законна сила на 20.12.2012 г., поради което и на основание чл. 183, ал. 4, във вр. с ал. 1 от НК във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК, чл. 36 и чл. 55, ал.1 , т. 2, б. „в“ от НК, му налага наказание ГЛОБА в размер на 300.00 /триста/ лева, както и наказание ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което да се изпълни чрез обявяване на присъдата на информационното табло в Кметството на [населено място]. На основание чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от НК ОПРЕДЕЛЕЯ на подсъдимия В. Е. З., със снета по-горе самоличност, едно общо наказание, а именно ГЛОБА в размер на 300.00 /триста лева/, към което присъединява и наказанието ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което да се изпълни чрез обявяване на присъдата на информационното табло в Кметството на [населено място]. ОСЪЖДА подсъдимия В. Е. З., със снета по-горе самоличност, да заплати по сметка на ОД МВР Б. разноски, направени в досъдебното производство в размер на 180.00 /сто и осемдесет/ лева, а в полза на Районен съд Благоевград разноски в размер на 177, 59 лева /сто седемдесет и седем лева и петдесет и девет стотинки/, както и 5.00 /пет/ лева за служебно издаване на изпълнителен лист. Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15 дневен срок от днес пред Окръжен съд Благоевград. РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОТИВИ: Подсъдимият В. Е. З. е предаден на съд в обвинение за извършени две престъпления по чл. 183, ал. 4, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК както следва: - след като е осъден с Решение № 4049/20.07.2005 г., постановено по гр. дело № 1001/2005г., по описа на Районен съд Благоевград, влязло в законна сила на 19.08.2005г., изменено с Решение № 85/04.01.2012 г., постановено по гр. дело № 1562/2011г. по описа на Районен съд Благоевград да издържа свой низходящ – да заплаща на непълнолетния си син Т. В. З., ЕГН [ЕГН], чрез неговата майка и законна представителка А. А. В. от [населено място], обл. Б., месечна издръжка в размер на 120 лева, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни вноски, а именно 14 месечни вноски за времето от месец февруари 2014 г. до ýесец март 2015 г. включително, общо в размер на 1680 /хиляда шестстотин и осемдесет/ лева, като деянието е извършено повторно, а именно деецът е извършил престъплението след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление – с Присъда № 9568/04.12.2012 г., постановена по НОХД № 400/2012 г. по описа на Районен съд Благоевград, влязла в законна сила на 20.12.2012 г., с която на основание чл. 183, ал. 1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 /пет/ месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на същото е отложено за изпитателен срок от 3 /три/ години. - след като е осъден с Решение № 4049/20.07.2005 г., постановено по гр. дело № 1001/2005г. по описа на Районен съд Благоевград, влязло в законна сила на 19.08.2005г., изменено с Решение № 85/04.01.2012 г., постановено по гр. дело № 1562/2011г., по описа на Районен съд Благоевград, да издържа свой низходящ – да заплаща на непълнолетния си син К. В. З., ЕГН [ЕГН], чрез неговата майка и законна представителка А. А. В. от [населено място], обл. Б., месечна издръжка в размер на 120 лева, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни вноски, а именно 16 месечни вноски за времето от месец февруари 2014 г. до месец май 2015 г., включително, общо в размер на 1920 /хиляда деветстотин и двадесет/ лева, като деянието е извършено повторно, а именно деецът е извършил престъплението, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление – с Присъда № 9568/04.12.2012 г., постановена по НОХД № 400/2012 г. по описа на Районен съд Благоевград, влязла в законна сила на 20.12.2012 г., с която на основание чл. 183, ал. 1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 /пет/ месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на същото е отложено за изпитателен срок от 3 /три/ години. Представителят на държавното обвинение пледира по постановяване на осъдителна присъда и налагане на наказание глоба в максимален размер, и за двете престъпления, след което да се извърши групиране на наложените наказания. Частният обвинител А. В. пледира за постановяване на осъдителна присъда и налагане на справедливо наказание спрямо бившия й съпруг. Упълномощеният защитник на подсъдимия – адв. Д. М., в пледоарията си прави искане за признаване на подзащитния й за виновен и налагане на наказание глоба, ориентирано около средния размер и за двете деяния. Съдът, след като взе предвид събрания по делото доказателствен материал, преценен поотделно и в съвкупност и съобразно вътрешното си убеждение, намира за установено следното от фактическа страна: Подсъдимият В. Е. З. с ЕГН [ЕГН] е роден в [населено място], българин, български гражданин, осъждан, със средно образование, разведен, безработен, с постоянен адрес [населено място], ул. „Д.” № 4. Понастоящем живее и работи в Германия, [населено място], ул. „Х.“ № 12. Подсъдимият В. З. и частният обвинител А. В. са бивши съпрузи, като от брака си имат родени две деца – Т. /понастоящем пълнолетен/ и К.. С решение № 4049/20.07.2005 г., постановено по гражданско дело № 1001/2005г. по описа на Районен съд Благоевград, влязло в законна сила на 19.08.2005г., е прекратен гражданският брак между съпрузите и родителските права по отношение на децата Т. З., [дата на раждане] и К. З., [дата на раждане] били предоставени на майката. Бащата бил осъден да заплаща чрез последната месечна издръжка в размер на 60 /шестдесет/ лв. за Т. З. и месечна издръжка в размер на 50 /петдесет/ лева за К. З.. Впоследствие с решение № 85/04.01.2012 г., постановено по гражданско дело № 1562/2011г., по описа на Районен съд Благоевград, влязло в законна сила на 21.01.2012 г., била изменена месечната парична издръжка, която подсъдимия З. следва да заплаща за децата си, като била увеличена от 60 лева на 120 лева за Т. З. и от 50 лева на 120 лева за К. З., считано от 25.05.2011г. Въпреки осъдителния съдебен акт подсъдимия В. З. не изпълнявал задълженията си да плаща редовно и в пълен размер определената издръжка за децата си. Поради тази причина, с Присъда № 9568/04.12.2012 г., постановена по НОХД № 400/2012 г., по описа на Районен съд Благоевград /влязла в законна сила на 20.12.2012 г./ е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, поради което му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 5 /пет/ месеца, чието изтърпяване било отложено на основание чл. 66 от НК за срок от 3 /три/ години. Въпреки това В. З. продължил да не плаща издръжка за децата си редовно, като в периода от месец февруари 2014 г. до месец март 2015 г., включително, не заплатил издръжка на сина си Т. /14 месеца/, който през месец март 2015г. навършил пълнолетие, и за периода от месец февруари 2014г. до месец май 2015г. /16 месеца/ за сина си К.. Общо дължимата издръжка за посочения период била в размер на 1680 лв. за Т. и 1920 лв. за К.. За посочения период подсъдимият плащал инцидентно и не в пълен размер издръжките, но поради натрупаните предходни задължения, платеното не могло да покрие всички, вкл. и тези посочени по-горе, предмет на обвинителния акт. От представени по делото копия от пощенски и телеграфни записи се установява, че през 2012г. подсъдимият е заплатил сума за издръжка в размер на 200 лв.; през 2013г. суми в общ размер на 600 лв.; суми без дата в общ размер на 400 лв.; през 2014г. сума в размер на 1820 лв. и сума в размер на 355 лв. От заключението по назначената в съдебното производство експертиза се установява, че общо заплатените суми за периода март 2010г. - май 2015г. и за двете деца са в размер на 3375 лв., а общо дължимите за посочения период са 9795 лв. Отделно от това от Община С. е представена служебна бележка, от която се установява, че на св. А. В. са заплатени суми за издръжки в размер на общо 6470 лв. По делото са представени и писмени доказателства, от които се установява, че подсъдимият има ново семейство и още четири малолетни деца, за които се грижи. Установява се и това, че понастоящем той живее с малолетните си деца в Германия, където работи. Горната фактическа обстановка настоящата съдебна инстанция прие за безспорно и категорично установена от кореспондиращите помежду си, приложени по делото писмени доказателства, а именно: решение № 85/05.01.2012 г., решение № 4049/20.07.2005 г., присъда № 9568/04.12.2012 г., декларация на З. от 01.07.2015 г., декларация на З. от 01.07.2015 г., удостоверение за раждане № 213707/02.04.1997 г., удостоверение за раждане от 23.09.1998 г., решение № 85/05.01.2012 г., постановление от 28.05.2011 г., покана за доброволно изпълнение – 2 броя, изпълнителен лист от 28.02.2007 г., декларация от 29.07.2011 г., , справка на ТД на НАП изх. № [ЕГН]/29.07.2011 г., изпълнителен лист от 10.01.2012 г., постановление от 18.01.2012 г., покана за доброволно изпълнение 2 броя, постановление от 02.08.2013 г., писмо от РС Благоевград, постановление от 11.03.2014 г., констативен протокол на лист 78-79, писмо изх. № 10-08-01-564/27.04.2015 г., писмо изх. № 4027/28.04.2015 г,. писмо изх. № 2400-174/27.04.2015 г., писмо изх. № 66-00-66/09.07.2015 г., от приетите в съдебното производство вносни бележки, нотариален акт, актове за раждане и изготвената експертиза на в.л. Е. Д., както и от показанията на св. А. В.. Събраните доказателства са многобройни, обективни, взаимно допълващи се и въз основа на логическото им единство се установява в цялост гоеизложената фактическа обстановка. Същата не се оспорва и от самия подсъдим. По делото липсват доказателства, от които да се установи, че подсъдимият З. е изпълнявал законовите си задължения, изразяващи се в заплащане на дължимата издръжка за инкриминираните периоди за двете си деца. Приложени са вноски бележки за платени издръжки, от които се установява, че през 2014г. са заплащани суми в размер на 1820 лв. /лист 59 от делото/ и сума в размер на 355 лв. /лист 60 от делото/. Посочените суми обаче не са достатъчни, за да покрият периодите посочени в обвинителния акт, тъй като, както и от заключението на в.л. Д. се установява, подсъдимият не е плащал пълния размер на дължимите издръжки, считано от 2010г. до средата на 2015г. Платените общо 3375 лв., за периода 2010г. - 2015г., не са достатъчни, за да покрият дължимите издръжки за инкриминираните периоди февруари 2014г. - март 2015г. за Т. и за февруари 2014г.- май 2015г. за К., доколкото преди тях не са изплатени всички дължими суми за издръжка. Обстоятелство, че има плащане на суми към периодите посочени в обвинителния акт, не обосновават извода, направен от вещото лице, че е налице плащане на част от процесните суми. В случая са налице задължения с периодично изпълнение, при които съобразно правилото на чл. 76, ал. 1 от ЗЗД и практиката на ВКС се погасява най-старото задължение. При това положение платените от подсъдимия суми в общ размер на 3375 лв. са погасили най-старите задължения, започващи от 2010г., и не са достатъчни, за да покрият дължимите суми, посочени в обвинителния акт /1680 лв. за Т. и 1920 лв. за К./, респ. част от тях. Ето защо съдът не възприе изводът на вещото лице, че е налице плащане на суми за посочените в обвинителния акт периоди. По делото е представена служебна бележка от Община С., от която е видно, че на частния обвинител А. В., в качеството й на майка и законна представителка на Т. и К. З., са заплатени суми в размер на общо 6470 лв. през инкриминираните периоди по силата на Наредба за определяне на реда за изплащане от държавата на присъдената издръжка. Фактът, че издръжките са заплащани от Община С. обаче не освобождава лицето, което ги дължи, в случая подсъдимият В. З., от задължението му за издръжка, тъй като чл. 3 ал. 2 от цитираната наредба изрично указва, че изплатените суми за издръжка са за сметка на длъжника, а чл. 14, ал. 2 указва, че длъжникът чрез съдебния изпълнител възстановява по бюджета на общината платената по реда на наредбата издръжка, ведно със законната лихва. Обстоятелството, че дължимата издръжка е заплащана не от лицето, което е задължено, а от общината може да се третира единствено като смекчаващо обстоятелство, доколкото все пак двете деца не са били лишени от дължимите издръжки. Предвид гореизложената фактическа обстановка настоящата съдебна инстанция достигна до извода, че подсъдимият В. Е. З. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на двете престъпления по чл. 183, ал. 4 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК по следните съображения: Безспорно деецът е субект на престъпленията, за които е предаден на съд, тъй като с влезли в сила съдебни актове по граждански дела е осъден да издържа свои низходящи лица – двете си деца К. и Т.. Установи се по безспорен и категоричен начин, че бащата не е изпълнил задължението си за издръжка към двете си деца в периоди от време както следва: февруари 2014г. – март 2015г. за сина си Т. и февруари 2014г. – май 2015г. за сина си К., с което е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на престъпленията по чл. 183, ал. 4 вр. с ал. 1 вр. с чл. 28, ал. 1 от НК. От обективна страна, след като е бил осъден да издържа двете си деца, съзнателно не е изпълнил задълженията си в периодите посочени по-горе. Той е извършил двете престъпления повторно, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, а именно с Присъда № 9568/04.12.2012 г., постановена по НОХД № 400/2012 г., по описа на Районен съд Благоевград, влязла в законна сила на 20.12.2012 г. Всяко от двете деяния е извършено при пряк умисъл. Деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянията си и техните общественоопасни последици и е целял тяхното настъпване. Съзнавал е, че е осъден да заплаща месечна издръжка в установения размер на децата си, чрез тяхната майка и законна представителка, и че не е изпълнил задължението си в посочения размер за инкриминираните периоди, както и че извършва всяко деяние след осъждането му с посочената по-горе присъда за друго такова престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК. Подсъдимият е извършил двете деяния в условията на съвкупност, като с бездействието си по всяко от двете отделни правоотношения за издръжка на децата си, по които е страна, не е изпълнил задължението си да заплащането й, за която е бил осъден. Поради това съдът намери, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен в това, че след като е осъден с решение № 4049/20.07.2005 г., постановено по гр. дело № 1001/2005 г. по описа на Районен съд Благоевград, влязло в законна сила на 19.08.2005 г. изменено с решение № 85/04.01.2012 г., постановено по гр. дело № 1562/2011г. по описа на Районен съд Благоевград, да издържа свой низходящ – да заплаща на непълнолетния си син Т. В. З., ЕГН [ЕГН] чрез неговата майка и законна представителка А. А. В. от [населено място] месечна издръжка в размер на 120.00 лева, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни вноски, а именно 14 месечни вноски за времето от месец февруари 2014 г. до месец март 2015 г. включително, общо в размер на 1680.00 /хиляда шестстотин и осемдесет/ лева, като деянието е извършено повторно, а именно деецът е извършил деянието си след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление – с Присъда № 9568/04.12.2012 г., постановена по НОХД № 400/2012 г. по описа на Районен съд Благоевград, влязла в законна сила на 20.12.2012 г., - престъпление по чл. 183, ал. 4, във вр. с ал. 1 от НК във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК и в това, че след като е осъден с Решение № 4049/20.07.2005 г., постановено по гр. дело № 1001/2005 г. по описа на Районен съд Благоевград, влязло в законна сила на 19.08.2005 г. изменено с Решение № 85/04.01.2012 г., постановено по гр. дело № 1562/2011г. по описа на Районен съд Благоевград да издържа свой низходящ – да заплаща на непълнолетния си син К. В. З., ЕГН [ЕГН], чрез неговата майка и законна представителка А. А. В. от [населено място], месечна издръжка в размер на 120 лева, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни вноски, а именно 16 месечни вноски за времето от месец февруари 2014 г. до месец май 2015 г., включително, общо в размер на 1920 /хиляда деветстотин и двадесет/ лева, като деянието е извършено повторно, а именно деецът е извършил деянието си след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление – с Присъда № 9568/04.12.2012 г., постановена по НОХД № 400/2012 г. по описа на Районен съд Благоевград, влязла в законна сила на 20.12.2012 г. – престъпление по чл. 183, ал. 4, във вр. с ал. 1 от НК във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК. При определяне вида и размера на наказанията за всяко от двете престъпления съдът отчете следните смекчаващи обстоятелства: фактът, че все пак бащата плаща някакви суми за децата си, това, че им е дарил недвижим имот – апартамент в [населено място], обстоятелството, че има четири други малолетни деца, за които също следва да се грижи и издържа, обстоятелството, че от двете му деяния не са настъпили някакви вредни последици за К. и Т., като се има предвид това, че дължимите суми за издръжка са плащани от Община С. и децата не са били лишени от тези средства, недоброто му имотно състояние. Като отегчаващо обстоятелство беше отчетено предишното осъждане на подсъдимия, отново за неплащане на издръжка, невключено в повторността. За престъплението по чл. 183, ал. 4 от НК са предвидени две алтернативни наказания - лишаване от свобода до две година или пробация, и едно кумулативно - обществено порицание. С оглед наличните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства съдът прецени, че на подсъдимия следва да се наложи по-лекото от двете алтернативни наказания, а именно пробация. Прецени, с оглед конкретиката на настоящия случай, че така определеното наказание пробация следва на осн. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „в“ от НК да се замени с наказание глоба, с оглед наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, посочени по-горе. Именно поради това се възприе, че и най-лекото предвидено в закона наказание би се явило несъразмерно тежко по отношение на подсъдимия, поради наличието на тези многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Отделно от това съдът прецени, че наказанието пробация не е подходящо в случая, тъй като при изпълнението на едно такова наказание подсъдимият следва да се завърне в България, което би възпрепятствало възможността му да работи в Германия и да издържа четирите си малолетни деца, а и така би се попречило същият да реализира доходи в чужбина и по този начин да погаси дължимите издръжки към двете си деца – Т. и К., респ. да възстанови платените суми на Община С.. Предвид на тези съображения на осн. чл. 55, ал. 1 т. 2 б. "в" от НК съдът му наложи наказание глоба в размер на 300.00 лева, и за двете деяние, както и кумулативното наказание обществено порицание, което да се изпълни чрез обявяване на присъдата на информационното табло в Кметството на [населено място]. Съдът не възприе искането на прокурора за налагане на глоба в максимален размер /500 лв./, съобразявайки се с имотното състояние на подсъдимия и с останалите смекчаващи обстоятелства, изброени по-горе. Съдът намира, че така определените наказания са справедливи и достатъчни и ще съдействат предимно за поправянето и превъзпитаването на дееца, а така също и за постигане и на останалите цели на наказанието, визирани в нормата на чл. 36 от НК. Подсъдимият е извършил двете престъпления в условията на съвкупност, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, затова на основание чл. 23, ал. 1 от НК, съдът му наложи едно общо най-тежко наказание за двете престъпни деяние, а именно глоба в размер на 300.00 /триста лева/, към което на осн. чл. 23, ал. 2 от НК присъедини и наказанието обществено порицание, което да се изпълни чрез обявяване на присъдата на информационното табло в Кметството на [населено място]. С оглед на това, че подсъдимият беше признат за виновен по повдигнатите му две обвинения същият на осн. чл. 183, ал. 3 от НПК бе осъден да заплати и сторените разноски както следва: по сметка на ОДМВР Б. разноски, направени в досъдебното производство в размер на 180.00 /сто и осемдесет/ лева, а в полза на Районен съд Благоевград разноски направени е съдебната фаза на процеса – за вещото лице, в размер на 177, 59 лева /сто седемдесет и седем лева и петдесет и девет стотинки/, както и 5.00 /пет/ лева за служебно издаване на изпълнителен лист. По изложените съображения съдът постанови присъдата си. РАЙОНЕН СЪДИЯ: |