№ 33
гр. Пловдив , 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно
търговско дело № 20215001000284 по описа за 2021 година
за да се произнесе, намери за установено следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Обжалвано е решение № 260154 от 01.12.2020г., постановено по т.д.№
723 по описа за 2019г. на ОС Пловдив, с което е осъдено ЗК „Л.и.“ АД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.С., **** да заплати на В. Н.
Д. ЕГН ********** с постоянен адрес **** сумата от 20 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта
на неговия дядо В. Х. Д., настъпила на 14.11.2015г., вследствие ПТП, станало
на 14.11.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на увреждането 14.11.2015г. до окончателното й изплащане, а иска до
пълния заявен размер от 50 000 лв. е отхвърлен и са присъдени разноски на
страните, съразмерно с уважената и отхвърлената част от иска.
Решението е обжалвано от ответника ЗК„Л.и.“ АД със седалище и адрес
на управление гр.С., ****, представляван юристконсулт Ат. Г. в осъдителната
част с твърдения за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност,
като постановено в противоречие с материалния закон и процесуалния закон,
а искането отправено до въззивния съд е решението в обжалваната част да
бъде отменено и постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен.
1
Претендира разноски за двете инстанции.
В срока за отговор не е постъпил такъв от ответника по жалбата, а е
постъпил от третото лице помагач на страната на ответника, сега
жалбоподателя Г. В. Аг. ЕГН **********, представляван от адв. Г. И., с който
излага доводи за допустимост и основателност на въззивната жалба.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства – поотделно
и в тяхната съвкупност и при съобразяване предметните предели на
въззивното производство, намери за установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по иск на В. Н. Д.
ЕГН ********** с постоянен адрес **** срещу ЗК „Л.и.“ АД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.С., **** с правно основание чл. 226,
ал.1 КЗ /отм., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г./. Твърденията
в исковата молба, на които са основава иска се свеждат до следното: ищеца е
внук на В. Х. Д., който е починал на 14.11.2015 г., вследствие на ПТП,
станало на 14.11.2015г. на главен път ** **, км.*** в с. П., Община Б.Д., обл.
С.З. по вина на Г. В. Аг., водач на товарен автомобил марка М., модел „С.“, с
рег. № ** **** **, чиято гражданска отговорност е била застрахована при
ответника със застрахователна полица с покритие до 15.05.2016 г.. * за което з
Ищецът сочи, че с влязла сила присъда по НОХД № 53/2017 г. на Окръжен
съд – С.З., Г. В. Аг. е признат за виновен за извършено престъпление. Твърди,
че с починалия негов дядо са живяли в едно домакинство и са изградили
трайна и дълбока емоционална връзка, характеризираща се с особена близост,
което оправдава търсенето и получаването на обезщетение за действително
претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в морални болки
и страдания, които ищеца е търпял и продължава да търпи от настъпилата
внезапна смърт на своя близък. Въз основа на изложеното, ищецът настоява
съдът да постанови решение, с което до осъди ответника да му заплати сумата
от 50 000 лв. представляващата обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в причинени болки и страдания, вследствие смъртта на неговия
дядо В. Х. Д., настъпила на 14.11.2015 г. в пряка причинна връзка със
станалото ПТП на 14.11.2015г., ведно със законната лихва считано от датата
на увреждането 14.11.2015 г. до окончателното изплащане на главницата.
Претендира разноски.
Ответникът – ЗК „Л.и." АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.С., ****, чрез юрисконсулт Д. Т. е депозирал писмен отговор в
срока по чл. 367 ГПК, с който оспорва исковете по основание и размер.
Оспорва материално правната легитимация на ищеца, като твърди, че по
отношение на същия не е налице изискването за изключителност в
отношенията с неговия дядо. Навежда възражение за съпричиняване на
вредоносния разултат, като твърди, че пострадалия се е движил по пътното
платно в наушение на ЗДвП. Оспорва иска и по размер, като твърди, че
2
претендираното обезщетение над 5000 лв. е недопустимо, предвид § 96, ал.3
от ЗИД на КЗ ДВ бр. № 101 от 07.12.2018г..
Няма спор между страните, че с влязла в законна сила присъда № 19 от
20.03.2017г., постановена по приложеното НОХД № 53/2017г. подсъдимия Г.
В. Аг. ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 14.11.2015г. на
главен път ** **,км*** в с. П., обл. С.З. /пред зеленчукова борса/ в посока
запад – изток при управление на МПС - товарен автомобил, марка «М.»,
модел «С.» с рег. № ** **** ** е нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно чл. 20, ал.1 ЗДвП, чл.21, ал.2 ЗДвП и чл. 116 ЗДвП и по
непредпазливост е причинил смъртта на В. Х. Д. ЕГН **********, за което му
е наложено съответното наказание.
Не се спори и че гражданската отговорност на Г. В. Аг. е била
застрахована към датата на станалото ПТП при ответното дружество.
Няма спор и, че ищецът е внук на починалия, вследствие ПТП - то на В.
Х. Д., което се установява от представените удостоверения за родствени
връзки – л. 6 - 7.
Спорните между страните във въззивното производство факти и
обстоятелства са очертани от посоченото във въззивната жалба, които се
свеждат до това активно материално правно легитимиран ли е ищеца да
получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия дядо т.е.
налице ли е изключителност в отношенията им, изразяваща се в трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия, вследствие която да е търпял
продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени
и до неправилно приложение на материалния закон и конкретно чл. 52 ЗЗД
при определяне дължимия размер на обезщетението на увредения, вкл.
оспорва и приетия процент на съпричиняване, който твърди, че е по - голям от
50 %, тъй като пострадалия е пресичал на необозначено за целта място и в
тъмната част на денонощието.
За отговор на поставените спорни въпроси от значение са събраните
гласни доказателства и приетата автотехническа експертиза.
В качеството на свидетел в проинстанционното производство е
разпитан М. М., чиито показания съдът цени с приложението на чл. 172 ГПК
и кредитира като преки, непосредствени и същевременно като отчита, че
данни за психическото състояние на ищеца и за налични отношения между
него и починалия са достъпни именно до най – близкия кръг от хора, в т.ч.
роднини. Свидетелят твърди, че от 2013г. родителите на ищеца заминали за
Г., за да работят и «…осигуряват пари», като се прибирали в Б. «…един път
на шест месеца». Уточнява, че В. живее с баба си и дядо си откакто е роден,
като още докато бил на една година последните му направили детска стая в
3
жилището на втория етаж, а родителите на В. живеели на първия етаж в
жилищната сграда. Свидетелят твърди, че отношенията между ищеца и
неговия дядо В. били много близки, между тях била създадена много силна
връзка, както и че именно дядото полагал непосредствени грижи по
отглеждането на детето, а след смъртта му ищецът се затворил в себе си и
постоянно тагувал.
Въз основа на коментираните доказателства, настоящия състав на съда
приема за установени описаните в исковата молба болки и страдания, силен
емоционален стрес и душевни мъки, и причинната връзка между тях и
процесното ПТП.
С ТР № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС се прие, че материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961
г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди. В мотивите на коментираното
ТР е разяснено, че най-близките на починалия се ползват с право на
обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата житейска връзка
е логично да се предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за
продължителен период от време значителни по степен морални болки и
страдания от загубата му. Правото на най-близките да получат обезщетение
не е абсолютно и не може да бъде реализирано, ако претендиращият
обезщетение не докаже, че действително е претърпял неимуществени вреди,
които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно чл.52 ЗЗД. От гледна
точка на чл.52 ЗЗД обаче е справедливо и други лица, извън най-близкия
семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение за неимуществени
вреди, ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална
връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и страдания
от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и
страданията на най-близките. Отричането на правото на обезщетение при
реално проявени и доказани неимуществени вреди от загубата на близък
човек противоречи на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и на
гарантираното с чл.6, ал.2 от Конституцията на Република България и с чл.20
и чл.47 от Хартата за основните права в Европейския съюз равенство на всеки
пред закона. Възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените
в Постановление № 4/61 г. и Постановление на 5/69 г., следва да се допусне
като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и
ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи
особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително
претърпени неимуществени вреди, наред с най-близките на починалия или
4
вместо тях, в случай, че те не докажат, че са претърпели вреди от неговата
смърт. Особено близка привързаност може да съществува между починалия и
негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за
българското общество семейни отношения баби/дядовци и внуци са част от
най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират
с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато,
поради конкретни житейски обстоятелства, привързаността е станала толкова
силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия
морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се
признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е
достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо
вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл
морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават
основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт
право на обезщетение имат само най-близките на починалия. Наличието на
особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от
съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по
делото. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от
доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което
претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за
настъпили в резултат на неговата смърт сериозни, като интензитет и
продължителност, морални болки и страдания.
Изводът е, че с коментираното ТР е изоставена досегашната практика на
ограничаване на кръга на лицата с право на обезщетение за неимуществени
вреди, но това не означава, че е предоставена неограничена възможност за
присъждане на обезщетения за неимуществени вреди винаги и на всички
близки на починалия, които страдат от смъртта. Дадените разяснения в
мотивната част на ТР сочат, че е изрично поставеното изискването за
изключение, породило връзка, трайна и дълбоко емоционална, отличаваща се
от обичайната.
В конкретният случаи е предявен иск от внук на починалия, по
отношение на който категорично може да се приеме, че е установено
наличието на трайна и дълбока емоционална връзка, отличаваща се от
обичайната връзка внук/дядо. От събраните гласни доказателства се установи,
че за ищеца грижи полагали неговите баба и дядо от раждането му, а от 13
годишна възраст и понастоящем последния заживял с тях, тъй като
родителите му заминали за Г.. Установи се, че тези отношенията са създали
връзка между ищеца и неговия дядо като в едно семейство – обичали се,
5
подкрепя ли се, вкл. и финансово. Изложеното до тук налага да се приеме, че
отношенията ищеца – починал, негов дядо, разкриват белезите на отношения
между син - баща и в този смисъл покриват изискването за изключителност
по смисъла обоснован в ТР № 1/2016г.. Неоснователни са възраженията на
жалбоподателя, че не е установено изискването за изключителност в
отношенията, както и наличието на заместваща грижа. Следва да се има
предвид, че връзката между ищеца и неговия дядо е установена в
пубертетната за ищеца възраст, която се характеризира с емоционална и
физическа незрялост и с присъщата нужда от помощ и подкрепа, които В. е
намерил именно в своя дядо, предвид установено отсъствие на родителите му
и невъзможността да полагат непосредствени грижи по отглеждането и
възпитаването му. Затова и предвид коментираните вече доказателства, съдът
приема, че е установена особена близост, трайна и дълбока емоционална
връзка между ищеца и неговия дядо, която надхвърля обичайните за
установените в българското общество традиции отношения между внук и
прародител; установени са и търпяните от ищеца, вследствие неговата смърт
продължителни болки и страдания.
До същия правен извод е стигнал и първостепенния съд, поради което и
няма основание за корекция, въпреки изложените в жалбата възражения –
налице са вреди за ищеца, които подлежат на обезщетяване, а размера на
дължимото за обезвреда обезщетение се определя от съда, който се ръководи
от критерия за справедливост, съобразявайки разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и
като взема предвид, че понятието справедливост не е абстрактно, а е свързано
с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
следва да се зачетат. Такова обективно обстоятелство в конкретният случай и
по отношение на ищеца е, че със смъртта на неговия дядо е загубил свой
близък, на чиято подкрепа е разчитал във всяка ситуация. Преценявайки от
една страна възрастта на увредения и отчитайки факта, че същия към датата
на настъпване на ПТП-то е бил все още в пубертетна възраст, а към
настоящия момент е в зряла, млада възраст, както и че същия има живи
родители, макар и живеещи в друга държава и баба в Б., на чиято подкрепа
може да разчита, съдът счита, че справедливия размер на обезщетението за
претърпените от него неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 ЗЗД е
равностойно на сумата от 40 000 лв.. Спосочения размер, според настоящия
състав на съда, ще се постигне целта на института за репарация на търпените
от ищеца неимуществени вреди,като се съобразят икономическите условия в
страната към момента на настъпване на ПТП-то и същевременно се спази
общественото разбиране за справедливост, ориентир за което са нормативно
определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
Вторият спорен момент, въведен от ответното застрахователно
дружество в първоинстанционното производство, касае размера на
обезщетението за неимуществени вреди, по-конкретно приложението на
6
разпоредбата на § 96 ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ / ДВ бр. 101/2018 година/. Тази
разпоредба предвижда, че до влизането в сила на наредбата за утвърждаване
на методиката по чл. 493а, ал. 2, обезщетението за претърпените
неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 / разширения кръг лица/ се
определя в размер до 5000 лева, като е придадено обратно действие на
разпоредбата за съдебните искове, предявени след 21.06.2018 г.
Настоящият състав намира, че не е ограничен от предвидения в § 96,
ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ максимален размер на обезщетението. В член 3,
параграф 1 от Директива 72/166/ЕИО и чл. 1, параграф 2 от втората
Директива 84/5/ЕИО, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 година относно
застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни
превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава
застраховка, са посочени минималните застрахователни суми по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. В чл. 9 ал. 1
от Директива 2009/103/ЕО са предвидени минимални застрахователни суми в
случай на телесно увреждане в размер на 1 000 000 евро за един пострадал
или 5 000 000 евро за събитие, независимо от броя на пострадалите. Същите
са и лимитите, посочени в чл. 1 параграф 2 от предходната директива –
84/5/ЕИО. Посочените в директивите лимити за минималните
застрахователни суми за неимуществени и имуществени вреди вследствие на
телесно увреждане или смърт са транспонирани в националното ни право –
чл. 266 от КЗ / отм./ и чл. 492 от сега действащия КЗ.
Доколкото в цитираните директиви не е предвидена възможност за
установяване на максимален размер на обезщетението за неимуществени
вреди на пострадало лице и не е установен такъв размер, съдът счита, че
разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ/ДВ бр. 101/2018 година/ не е в
съответствие с общностното право. Вярно е, че директивите нямат пряко
приложение във вътрешните отношения и не съдържат пряка уредба на
правните отношения, а техни адресати са държавите-членки, които трябва да
ги транспонират. При определени предпоставки обаче е допустимо
изключение от този принцип. Тези предпоставки са посочени в практиката
на СЕС /дело С-188/89/, а именно: директивата да не е транспонирана или да
е транспонирана неточно, частично или неправилно; съответните й
разпоредби, подлежащи на пряко прилагане, да са повелителни, ясни и точни
и да предоставят права на отделни субекти, противопоставими на държавата-
членка, неин орган или организация, намираща се под юрисдикцията или
контрола на тази държава или притежаващи особени правомощия, които
надхвърлят правомощията, характерни за отношенията между частни
лица. Уредбата на лимитите на застрахователните суми по застраховка
„Гражданска отговорност“, съдържаща се в цитираните по-горе разпоредби
на Директива 84/5/ЕИО, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО отговоря на
всички посочени изисквания. Те са повелителни, достатъчно ясни и точни и
7
се отнасят до права на частни лица, респ. на лица, пострадали от ПТП и
според съда те по изключение имат пряко действие. По тази причина съдът
счита, че не следва да съобразява размера на обезщетението по § 96 ал. 1 от
ПЗР на ЗИДКЗ /ДВ бр. 101/2018 год./.
По изложените съображения съдът счита, че размерът на
обезщетението за неимуществени вреди на ищеца от „разширения кръг“ по
настоящото дело следва да бъде определен не в границите, установени с §
96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ / ДВ бр. 101/2018 година/, а по справедливост
съобразно принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД, при отчитане на
установените обективни факти и обстоятелства по конкретното
дело, икономическото положение в страната и нормативно определените
нива на застрахователно покритие към момента на настъпване на ПТП,
обсъдени по-горе.
По отношение на заявеното и подържано възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от пострадалия:
От приетата от първостепенния съд и без възражения от страните
автотехническа експертиза се установява, че настъпилото на 14.11.2015г.
ПТП е на хоризонтален, равен и прав участък при движение през нощта при
намалена видимост – на изкуствена светлина и наличие на реакция на водача
на т.а. „М. С.“, което и при отчитане, че пострадалия е в нормално
психическо състояние, според експерта обосновава извод, че същия би имал
техническа възможност да възприема автомобила, да го пропусне и да
премине през платното за движение на място, по начин и в момент, когато
това е било безопасно.
От показанията на разпитаната свидетелка И. А.а, очевидец на
станалото ПТП се установява, че пострадалия е предприел пресичане на
място, където няма пешеходна пътека и участъка е затъмнен. В аналогичен
смисъл са и показанията на другия разпитан по делото свидетел А. А., който
сочи, че на мястото, където пресичали с В. нямало пешеходна пътека, както и
че именно свидетеля му казал да не пресича, но В. се затичал и тогава го
ударил буса.
От коментираните до тук доказателства се установява поведение на
пострадалия, с което последния е съпричинил настъпилия неблагоприятен
резултат. Същия е предприел пресичане на необозначено за това място, при
ограничена видимост, с което е нарушил чл.113, ал.2 ЗДвП и чл. 114, ал.1, т.2
ЗДвП. Констатираното нарушение е способствало за настъпване на
неблагоприятния резултат в степен равна на тази на причинителя на ПТП,
установен с влязлата в сила присъда. Затова и приетия за справедлив размер
от 40 000 лв. обезщетение следва да бъде намалено с установения размер на
съпричиняване от 50 % на пострадалия или дължимото на ищеца обезщетение
8
е в размер на 20 000 лв..
До същите правни изводи е достигнал и решаващия първоинстанционен
съд, поради което и постановеното от него решение като законосъобразен
отговор на повдигнатия спор следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция разноски на
жалбоподателя не се дължат.
На адв. Д. В. М.а - Д., в качеството й на процесуален представител на
ищеца се дължи определяне на адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция при уловията на чл. 38, ал.1, т.2 ЗА, което при съобразяване на чл.
7, ал.2, т.4 от Нареда № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения съдът констатира да е в размер на 1130 лв., за
заплащане на която ще бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260154 от 01.12.2020г., постановено по
т.д.№ 723 по описа за 2019г. на ОС Пловдив в частта, с която е осъдено ЗК
„Л.и.“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.С., **** да
заплати на В. Н. Д. ЕГН ********** с постоянен адрес **** сумата от 20 000
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
смъртта на неговия дядо В. Х. Д., настъпила на 14.11.2015г., вследствие ПТП,
станало на 14.11.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на увреждането 14.11.2015г. до окончателното й изплащане.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач Г. В. Аг.
ЕГН ********** с адрес ****.
ОСЪЖДА ЗК „Л.и.“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.С., **** да заплати на адв. Д. В. М.а - Д. с адрес **** сума в
размер на 1130 лв., представляваща определено възнаграждение за
осъществената от нея безплатно процесуално представителство пред
въззивната инстанция на В. Н. Д. ЕГН **********.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280,
ал.1 ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
9
2._______________________
10