РЕШЕНИЕ
№ 559
гр. Силистра, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Н. Петрова
при участието на секретаря И. М. И.
като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело №
20213420101353 по описа за 2021 година
Ищецът В. М. С.. твърди, че макар да е навършил пълнолетие и средно образование,
е продължил обучението си в И. университет – В. със специалност „мобилни и уеб
технологии“, поради което се нуждае от средства за своята издръжка. Твърди, че стойността
на семестъра му е 450 лв., а наемът, който заплаща – 250 лв. месечно, които суми към
момента се поемат от неговата майка. Същевременно ответникът упражнявал трудова
дейност като механизатор и получавал доходи в размер на 1700 лв. месечно, поради което
ищецът моли съда да го осъди да му заплаща месечна издръжка в размер на 250 лв., считано
от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.09.2021 г., заедно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска, както и да му заплати направените по делото разноски.
Ответникът М. М. СТ. оспорва предявения иск за размера над 100 лв. месечно.
Твърди, че работи в ЗК „М. 93“ – с. Д., но получава различни по размер доходи, които
понякога са в минимален размер, а за три месеца през зимата не упражнява трудова дейност
поради липса на работа в кооперацията, като през този период той се регистрирал в Бюрото
по труда. Твърди, че не се е дезинтересирал от нуждите на сина си, тъй като при развода с
майка му се съгласил тя да получи по – голямата част от общото имущество (земеделски
земи и техника), така че реализираните от тях доходи да служат за обезпечаване на неговите
потребности. Възразява, че ищецът не е представил доказателства за обстоятелството, че не
е трудово ангажиран и че заплаща месечен наем. Претендира разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска.
1
След като прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа от правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 144 СК и чл. 146, ал. 1 СК.
Съгласно чл. 144 СК родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат
редовно в средни и висши учебни заведения за предвидения срок на обучение, до
навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна
възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си
или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени
затруднения.
От представеното по делото удостоверение за раждане на ищеца става ясно, че
ответникът е негов баща (обстоятелство, което не е спорно по делото), както и че той е на
деветнадесетгодишна възраст, а от приложено копие от студентската му книжка се
установява, че през учебната 2021/2022 г. е записан като студент в ИУ – В., специалност
„Мобилни и уеб технологии“, редовна форма на обучение. По делото не е спорно, че той не
разполага с имущество, чрез което да подпомогне своята издръжка или да обезпечи
потребностите си, а от показанията на свидетелката Я. Са, негова майка, стана ясно, че не
упражнява трудова дейност, тъй като е невъзможно да съвместява учебните си занятия с
трудова ангажираност на пълен работен ден. Същевременно нуждата на ищеца от издръжка
през периода, в който продължава своето образование без да разполага с възможност
самостоятелно да обезпечи своите потребности, е очевидна и безспорна – той се нуждае от
храна, отопление, облекло, средства за задоволяване на неговите лични нужди, както и
средства за закупуване на учебни материали и покриване на допълнителни разходи,
свързани с неговото обучение заплащане на квартира, семестриални такси, пътни разноски.
От представените по делото писмени доказателства е видно, че първата семестриална такса
на ищеца е в размер на 450 лв., а от показанията на свидетелката става ясно, че месечният
наем за квартирата му е 250 лв., представляващ половината от общия наем на жилището,
което обитава заедно със свой съквартирант. Сумата, която ищецът претендира от своя баща
за посрещане на материалните си потребности е оправдана като размер от гледна точка на
социално – икономическите условия в страната и конкретните му разходи, установени в
настоящото производство, и на практика е значително по – ниска от частта от издръжката,
която следва да бъде поета от единия родител; в този смисъл се явяват неоснователни
възраженията на ответника, че майката следва да се ангажира почти с цялата издръжка на
общото им дете, тъй като при развода получила по – голямата част от общото имущество –
от една страна начина, по който родителите са си разпределили семейните имоти и вещи не
рефлектира върху тяхното задължение за даване на издръжка, а освен това в конкретния
случай размерът на исковата претенция е занижен на фона на общия размер на
необходимата на ищеца издръжка, което сочи, че майката се е ангажирала да осигурява по –
голямата част от нея.
2
От представено по делото удостоверение за трудовите доходи на ответника става
ясно, че за период от 5 месеца той е получил нетно възнаграждение в размер на 6153,72 лв.,
като на тази база условно може да се приеме, че средният му месечен доход (на база 12
месеца) надхвърля сумата от 920 лв., като се съобрази, че в период от три месеца през всяка
година той бива освобождаван от работа и се регистрира като безработен (този факт се
потвърждава от служебна бележка от Агенция по заетостта, както и от показанията на
свидетелката С.). При тези данни съдът намира, че предявеният иск е изцяло основателен,
тъй като ответникът би могъл да задоволи своите основни потребности със сума от 650 лв. –
700 лв. месечно, като остатъкът отдели, за да подпомогне издръжката на сина си, без по
този начин да се застраши физическото му оцеляване, т.е. да възникнат особени трудности
във връзка с осигуряването на неговата собствена издръжка. Действително в тази ситуация
ответникът следва да се лиши от някои свои разходи и да намали стандарта си на живот, но
подобна ситуация не нарушава разпоредбата на чл. 144 СК, според която родителите дължат
издръжка на пълнолетните си деца не само когато необходимата сума безпроблемно би
могла да се заплати от тях, но и когато заплащането би коствало финансови лишения,
доколкото те не засягат техните екзистенциални нужди. Поради изложените причини
предявеният иск следва да се уважи в пълен размер, като на основание чл. 146 СК
издръжката се присъди заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото
разноски в размер на 240 лв. за адвокатски хонорар, а искането на ответната страна за
заплащането на разноски – да се остави без уважение. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответникът следва да заплати по сметка на СРС държавна такса върху присъдената
издръжка в размер на 360 лв. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. М. СТ. с ЕГН ********** от с. Д., общ. С., обл. С. да заплаща на сина
си В. М. СТ. с ЕГН ********** месечна издръжка, дължима поради обучението на ищеца
във висше учебно заведение, в размер на 250 лв. (двеста и петдесет лв.), считано от
14.09.2021 г. до настъпване на обстоятелства, водещи да нейното изменение или
прекратяване, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му относно
присъдената издръжка на основание чл. 242, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА М. М. СТ. с ЕГН ********** от с. Д., общ. С., обл. С. да заплати на В. М.
С. с ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 240 лв. (двеста и
четиридесет лв.) за адвокатски хонорар.
ОТХВЪРЛЯ искането на М. М. С. с ЕГН ********** от с. Д., общ. С., обл. С. за
присъждане на деловодни разноски.
3
ОСЪЖДА М. М. СТ. с ЕГН ********** от с. Д., общ. С., обл. С. да заплати по сметка
на СРС държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 360 лв. (триста и шестдесет
лв.).
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от 03.11.2021 г. пред
Силистренски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
4