РЕШЕНИЕ
№ 338
гр. Бургас, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Веселка Г. Узунова
Даниела Д. Михова
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20242100501422 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по
въззивната жалба на Г. П. С. от ***, в качеството й на майка на детето Б. Г. Д.,
роден на *** г., против решение № 1376/08.07.2024 г. по гр.д.7685/2023 г. по
описа на Бургаски районен съд, в частта му, с която: се изменят на основание
чл.59, ал.9 от СК, установените със споразумението по чл.127, ал.1 от СК,
утвърдено с решение № 2926/20.12.2022 г. по гр.д.7368/2022 г. на БРС, мерки
относно местоживеенето на ненавършилото пълнолетие дете Б. Г. Д.,
съвместното упражняване на родителските права, режима на лични
отношения и издръжката и вместо тях, като са определени следните мерки:
определено е местоживеенето на малолетното дете Б. Г. Д. в ***, в дома на
баща му Г. И. Д.; упражняването на родителските права върху малолетното
дете Б. Г. Д. е предоставено на баща му Г. И. Д.; определен е режим на лични
отношения между майката Г. П. С. и малолетния й син Б. Г. Д., както следва:
всяка първа и трета седмица от месеца, от 18.00 ч. в петък до 18.00 ч. в неделя,
с право на преспиване на детето в дома на майката; всяка година - 14 дни през
м.юли и 14 дни през м.август, от 10.00 ч. на първия до 18.00 ч. на
четиринадесетия ден на двата периода, като началото на всеки от двата 14-
дневни периода следва да се определи по общо съгласие на родителите, а при
липса на такова съгласие, те следва да бъдат осъществени от 01.07. до 14.07. и
от 15.08. до 25.08.; първите три дни от пролетната ученическа ваканция на
детето, от 10.00 ч. на първия до 18.00 на третия ден; в четна година, от 10.00 ч.
на 23.12. до 18.00 ч. на 26.12.; в нечетна календарна година, от 10.00 ч. на
Разпети петък до 18.00 ч. на Светли понеделник и от 10.00 ч. на 30.12. до 18.00
1
ч. на 02.01.; всяка година на рождения ден на детето - 07.07., от 10.00 ч. до
14.00 ч.; всяка година на 24.05. и на първия учебен ден на детето, от 10.00 ч.
до 14.00 ч. При осъществяване на режима на лични отношения майката следва
да взема детето от дома на баща му в ***, и да го връща там в края на времето
за лични контакти; въззивницата Г. С., е осъдена да заплаща на малолетния си
син Б. Г. Д., чрез неговия баща и законен представител Г. И. Д., месечна
издръжка в размер от 250 лв, начиная от влизане в законна сила на настоящото
съдебно решение в частта му за измененото местоживеене на детето, до
настъпване на основание за изменение или прекратяване на задължението,
ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на
месечните вноски; както и да заплати на Г. И. Д., деловодни разноски в размер
от 1 130 лв; въззивницата е осъдена на основание чл.78, ал.6, ГПК, да заплати
на Бургаския районен съд държавна такса в размер от 360 лв.
Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, постановено е в
нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на
процесуалните правила и е необосновано. Твърди се, че заключението на
вещото лице по приетата психологическа експертиза сочи, че най-добре за
малолетното дете Б. е да живее с майка си и брат си К., тъй като между
братята съществува много силна емоционална връзка и прекъсването й чрез
разделянето на братята би повлияло лошо на детето Б., и би се отразило
неблагоприятно на неговата психика. Направено е искане за отмяна на
обжалваното решение и за отхвърляне на иска предявен от бащата на детето за
изменение на мерките относно упражняване на родителските права спрямо
него. Ангажирани са нови доказателства.
Въззиваемият Г. И. Д., е оспорил въззивната жалба с писмен отговор
в законовия срок. Заявено е, че въззивна жалба е недопустима, тъй като е
просрочена. По същество се твърди, че жалбата е и неоснователна, тъй като
обжалваното решение е правилно, обосновано и законосъобразно. Твърди се,
че първоинстанционният съд е преценил всички релевантни за спора
обстоятелства и доказателства, а становището на вещото лице не се подкрепя
от останалите доказателства по делото, включително от депозирания социален
доклад, като е преценил интереса на детето. Претендира се потвърждаване на
обжалваното решение. Също е ангажирал нови доказателства.
ДСП-Бургас и ДСП-Созопол не са взели становище по въззивната
жалба.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, в законовия
срок, против акт на съда, подлежащ на обжалване, поради което съдът я
намира за допустима. По отношение на заявеното от въззиваемия твърдение за
недопустимост на въззивната жалба поради подаването й след законовия срок,
съдът продължава да поддържа изразеното от него становище в определението
му по чл.267 ГПК за подаването на жалбата в законовия срок.
С оглед заявените от страните твърдения и представените по делото
доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
молбата на въззиваемия Г. И. Д. против въззивницата Г. П. С., за изменение на
мерките, определени с решение № 2926/20.12.2022 г. по гр.д.7368/2022 г. на
БРС, и определяне на нови мерки, по силата на които на молителя да бъде
предоставено упражняването на родителските права върху малолетния син на
страните - Б. Г. Д., роден на 07.07.2015 г.; местоживеенето на детето да бъде
2
определено в дома на бащата Г. Д. в ***; да бъде определен режим на лични
отношения между детето и майка му; ответницата да бъде осъдена да заплаща
на детето месечна издръжка в минимален размер, начиная от подаване на
исковата молба до настъпване на основание за изменение или прекратяване на
задължението, ведно със законната лихва за забава.
Изложени са твърдения, че след утвърждаване с решение по
гр.д.7368/2022 г. на БРС на постигнатото между родителите споразумение за
съвместно упражняване на родителските права по отношение на детето им Б.,
са настъпили изменения в обстоятелствата - детето било записано в 1-ви клас
в *** и преместването му от *** и от дома, в който е живяло преди това с
родителите си, с брат си и роднините си по бащина линия, не се отразило
добре на детето - то се държало необичайно, затруднявало се с учебния
материал, отказвало да учи и работи по поставените задачи, проявявало
завишена тревожност и нарушена концентрация. Твърди се, че допълнително
за влошаване на състоянието на детето допринесло преместването на майка
му в ***, където тя заживяла с нов партньор. Ищецът твърди, че в дома му в
... детето се чувства спокойно и обичано, заобиколено е както и близки, така и
от приятели, поради което в негов интерес е да се промени мястото на живеене
на детето – при бащата, упражняването на родителските права да бъдат
предоставено на бащата, като се определят подходящ режим на лични
отношения на детето с неговата майка, както и издръжка, която тя да
заплаща.
Ответницата Г. С. не е представила в законовия срок по чл.131 ГПК
писмен отговор на исковата молба. Такъв е депозиран в открито съдебно
заседание на 10.04.2024 г. В представения писмен отговор ответницата
оспорва молбата на ищеца като неоснователна. Изложила е твърдения, че е
била принудена да подпише споразумението по гр.д.7368/2022 г. на БРС за
съвместно упражняване на родителските права, тъй като е била подложена на
домашно насилие от ищеца. Твърди, че ищецът е арогантен, авторитарен и
жесток, бил е лекуван от психиатрично заболяване, развил е самочувствие на
недосегаем човек поради това, че работи в полицията, и това внушава чувство
на страх у детето Б. до степен да иска при осъществяване на контактите с
баща си да бъде придружаван от по-големия си брат, към който е силно
привързан.
В депозирания в първото открито съдебно заседание по делото
отговор на исковата молба е посочено, че ответницата „предявява насрещен
иск с правно основание чл.59, ал.9 СК“, но не е посочено в какъв смисъл
претендира изменение на утвърденото от съда споразумение по чл.127, ал.1
СК и какво е искането й. Нещо повече, в отговора на исковата молба
заявеното искане е само съдът да отхвърли иска като недоказан.
В първото съдебно заседание ответницата не е поддържала иск по
чл.59, ал.9 СК, нито е заявила възражение против доклада на съда, в който
такъв иск от нея не е бил докладван и приет за разглеждане.
За първи път при изслушването й по реда на чл.59, ал.6 СК, както и
във фазата на устните състезания, ответницата е заявила искане за определяне
местоживеенето на детето Б. при нея, в дома й в ***.
В първоинстанционното производство са приети социални доклади,
изготвени от ДСП Созопол и от ДСП Бургас.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е изменил на
3
основание чл.59, ал.9 СК, установените със споразумението по чл.127, ал.1
СК, утвърдено с решение по гр.д.7368/2022 г. на БРС, мерки относно
местоживеенето на ненавършилото пълнолетие дете Б. Г. Д., режим на лични
отношения и издръжка, и вместо тях е определил местоживеенето на детето Б.
Д. в ***, в дома на баща му Г. И. Д.; предоставил е упражняването на
родителските права върху детето Б. на баща му Г. Д.; определил е режим на
лични отношения между майката Г. П. С. и детето Б., като е постановил при
осъществяване на режима на лични отношения майката да взема детето от
дома на баща му в ***, и да го връща там в края на времето за лични контакти.
Ответницата Г. С. е осъдена да заплаща на малолетния си син Б. Г. Д., чрез
бащата-законен представител Г. И. Д., месечна издръжка в размер от 250 лв,
начиная от влизане в сила на съдебното решение в частта му за измененото
местоживеене на детето, до настъпване на основание за изменение или
прекратяване на задължението, ведно с обезщетение в размер на законната
лихва за забавено плащане на месечните вноски, като искът за издръжка е
отхвърлен в частта му за периода от подаване на молбата - 18.12.2023 г.
Ответницата е осъдена да заплати на ищеца деловодни разноски в размер от
1130 лв, както и на основание чл.78, ал.6 ГПК - да заплати на БРС държавна
такса в размер от 360 лв.
Поради необжалването му, решението е влязло в сила в частта, с
която иска за издръжка платима от майката е отхвърлен за периода от датата
на подаване на исковата молба, до влизане на решението в сила. Спорът е
висящ в останалите си части.
При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира,
че първоинстанционното решение е валидно, в обжалваната час, подлежаща
на проверка за допустимост, решението е и допустимо.
По наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на
решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира
следното:
От събраните по делото доказателства се установява, че с решение №
2926/20.12.2022 г. по гр.д.7368/2022 г. на БРС е било утвърдено
споразумението по чл.127, ал.1 СК на Г. П. С. и Г. И. Д., за съвместно
упражняване на родителските права върху малолетния им син Б. Г. Д.;
определяне на местоживеенето на детето при всеки от родителите за по 2
непоследователни седмици от месеца, както и по 1 месец през лятото при
всеки от двамата родители, като родителите са се споразумели, че до
навършване на пълнолетие от детето, ще живеят в ***; за уговорен режим на
лични отношения през коледните, новогодишните и великденските празници
и за издръжката на детето.
По делото не е спорно, че ответницата Г. С. е майка и на друго
малолетно дете - К. С. М., роден на *** г. - едноутробен брат на Б.. Не е
спорно, че между двете деца има силна емоционална връзка.
Страните не спорят, че след утвърждаване на споразумението по
чл.127, ал.1 СК първоначално Б. е живеел в ***, но тъй като там не се чувствал
добре и се затруднявал в усвояване на учебния материал, по постигнато между
двамата родители съгласие, детето е записано да учи в ***, където се върнал
да живее в дома на баща си.
Не е спорно, че към момента на завеждане на исковата молба бащата
живее в ***, а майката – в ***, като в хода на първоинстанционното
4
производство майката е сключила граждански брак с И. Т. М. и се е
преместила да живее при него в *** заедно с по-големия си син К..
Не е спорно, че двамата родители на детето Б. са в изострени
конфликтни отношения, като всеки от двамата родители е подавал на няколко
пъти молби по ЗЗДН против другия за защита от домашно насилие лично и
като родител на детето Б.. Установява се от представените по делото
доказателства, че по гр.д.№ 20222120107164 по описа за 2022 г. на Бургаски
районен съд, с определение № 6171 от 04.11.2022 г. съдът е наложил мерки за
незабавна защита на Г. П. С. и на Б. Г.ев Д., като впоследствие делото е
прекратено, според ответницата – поради отправени й заплахи от ищеца. По
гр.д.20222120107211 по описа за 2022 г. на Бургаски районен съд, е издадена
Заповед за незабавна защита № 112/08.11.2022 г. на Г. И. Д. и на Б. Г. Д. за
осъществено спрямо тях домашно насилие от Г. П. С.. По гр.д.20242120103691
по описа на за 2024 г. на Бургаски районен съд, със Заповед № 61 от
23.08.2024 г. съдът е допуснал мерки за закрила на Г. И. Д. от осъществено
спрямо него домашно насилие от Г. П. С., като решението на съда е влязло в
сила след потвърждаването му от въззивната инстанция. По
гр.д.20241110164115 по описа за 2024 г. на Софийски районен съд, е издадена
Заповед за незабавна защита на молителката Г. П. М. срещу Г. И. Д. във връзка
с твърдения на молителката за извършване на актове на домашно насилие по
см.на чл.2, ал.1 от ЗЗДН спрямо детето Б. Г. Д. на 27.07.2024 г. и на 30.08.2024
г., прекратено впоследствие поради оттегляне на молбата от молителката М..
Не е спорно, че след подаването на въззивна жалба против
постановеното от първоинстанционния съд решение, на 30.08.2024 г. детето Б.
е направил и споделил в социалните мрежи клипче, на което е заснел
гениталиите си. По този повод майката на детето е подала сигнал до АСП
София, ДСП Връбница, Районна прокуратура гр.София, ГДБОП гр.София и
ДСП гр.Созопол. По повод подадения сигнал са образувани съответните
преписки. С нарочно постановление СРП е изпратила материалите на РП
Бургас за преценка дали има или не, достатъчно данни за извършено
престъпление от общ характер. В ЦОПСП Бургас е проведена екипна среща за
изготвяне на индивидуален план за интензивна работа на психолог с детето Б..
В ДСП Връбница е изготвена Оценка на родителския капацитет на майката Г.
П. С.-М.. В ЦОПСП Бургас е изготвена Оценка на родителския капацитет на
бащата Г. И. Д..
Освен приетите в първоинстанционното производство писмени и
гласни доказателства, заключение по психологическа експертиза и социални
доклади от ДСП Бургас и ДСП Созопол, във въззивното производство са
допуснати и събрани допълнителни доказателства – писмени и гласни, и е
възложен и приет социален доклад от ДСП Връбница – по новото
местоживеене на майката Г. М..
От така събраните по делото доказателства, съдът приема за
доказано, че след утвърждаването на споразумението по чл.127, ал.1 СК
между родителите на дето Б., извършено с решение по гр.д.7368/2022 г. на
БРС, са настъпили промени в обстоятелствата, при които е било сключено от
родителите и утвърдено от съда споразумението относно упражняването на
родителските права, местоживеенето на детето и режима на лични отношения
между родителите и детето.
На първо място по съгласие на двамата родители местоживеенето на
детето Б. е променено от *** в ***, което е довело и промяна в училището,
5
посещавано от детето. Това е довело и до промяна в приетото от двамата
родители в сключеното от тях споразумение, и двамата да живеят в *** до
навършване на пълнолетие от детето, за да могат съвместно да упражняват
родителските права (съгласно подписаното споразумение - всяка първа и трета
седмица от месеца детето да живее при своята майка, а всяка втора и четвърта
седмица от месеца – при своя баща). С преместването на детето, а и на бащата
да живеят в ***, а детето да учи в училище в ***, очевидно уговореният с
утвърденото споразумение режим на съвместно упражняване на родителските
права и местоживеене на детето, би бил силно усложнен за изпълнение.
На второ място, както се посочи по-горе, с преместването на майката
– ответницата Г. П. С.-М. заедно с по-големия й син и брат на детето Б. да
живее от *** в ***, във връзка със сключения от нея граждански брак,
уговореният с утвърденото споразумение режим на съвместно упражняване
на родителските права и местоживеене на детето (всяка седмица – в дома на
различен родител), изобщо не би могъл да бъде изпълняван.
Съгласно чл.59, ал.9 СК, ако обстоятелствата се изменят, съдът по
молба на единия от родителите, по искане на дирекция "Социално
подпомагане" или служебно може да измени постановените по-рано мерки и
да определи нови. Съгласно т.V от Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр.д.
№ 3/1974 г., на Пленум на ВС относно обобщаване на съдебната практика по
предоставяне упражняването на родителските права и определяне личните
отношения между децата и родителите при развод, изменение на мерките
относно упражняване на родителските права се допуска в зависимост от
настъпили промени в обстоятелствата и е израз на грижата за всестранна
защита на децата, поради което наред с родителите и съдът следи служебно за
ефикасността на взетите мерки и за правилното упражняване на родителските
права. В Постановлението е прието, че ако обстоятелствата се изменят
съществено, въпросът за ефикасността на избраните мерки поставя въпроса за
вземане на нови мерки съобразно с изменените обстоятелства. ВС е приел, че
от значение за допускане на промяна в упражняването на родителските права
и в мерките на лични отношения са както измененията, засягащи
обстоятелствата, взети предвид във влязлото в сила решение, така и
измененията, които произтичат от изгубилите смисъл или променени на
практика мерки по упражняване на родителските права, които могат да имат
различна проявна форма, но се отразяват на положението на детето и на
ефикасността на мерките.
Посочените по-горе две обстоятелства сочат на основателност на
молбата по чл.59, ал.9 СК, подадена от бащата на детето – Г. Д. за изменение
на постановените с утвърденото с решение от 20.12.2022 г. по гр.д.7368/2022 г.
на БРС, мерки относно местоживеенето на детето Б. Г. Д., режим на лични
отношения и издръжка, тъй като промяната в местоживеенето на детето, а
впоследствие – и на неговата майка, на практика правят абсолютно неефиксен
уговорения режим на съвместно упражняване на родителските права, както и
на местоживеене на детето през седмица на различно място, а вече и – в
различно населено място, с отдалеченост повече от 400 км.
По отношение на новите предоставяне упражняването на
родителските права и определяне на режим на лични отношения между детето
Б. и родителите му, съдът намира следното:
На първо място следва да се посочи още веднъж, че искане за
изменение на предоставянето на упражняване на родителски права и на
6
местоживеенето на детето Б., по делото е направено само от бащата – с
молбата, с която е инициирано производството. Ответницата не е заявила
такова искане с насрещен иск в срока по чл.211, ал.1, вр.чл.131 ГПК. При
изслушването й по реда на чл.59, ал.6 СК е заявила, че не мисли, че на Б. ще се
отрази зле психически преместването му в ***. Заявила е още, че съвместното
упражняване на родителските права в момента не е нито в полза, нито във
вреда на детето. По същество едновременно е заявено искане исковете да
бъдат отхвърлени, и твърдение, че в интерес на детето е то да живее при
майка си в *** (което само по себе си вече би представлявало изменение на
упражняването на родителските права и на местоживеенето на детето). Във
въззивната жалба е направено искане само за отмяна на първоинстанционното
решение и за отхвърляне на иска на бащата. Във въззивното производство
отново акцентът е поставен от въззивницата върху това как ще се осъществява
режимът на лични отношения между нея и детето, по-конкретно – дали
бащата следва да води детето в *** в дома на майката и да го взема след това,
или тя следва да взема детето от *** в *** и да го връща след това. Едва в
писмените бележки по съществото на спора пред въззивната инстанция,
въззивницата е заявила искане „правата да бъдат дадени на нея, за да може
детето да расте в нормална среда и да навакса всички пропуски в учебния
процес и в неговото възпитание“.
Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.9 СК при изменение на
обстоятелствата, съдът може служебно или по искане на родителите да
измени постановените по-рано мерки или да определи нови, като въззивната
инстанция следи служебно за интересите на родените от брака ненавършили
пълнолетие лица при произнасяне по мерките относно упражняването на
родителските права, личните отношения и издръжката им. Т.е.липсата на
нарочно заявено от ответницата с насрещен иск искане за предоставяне на нея
на родителските права по отношение на детето Б. и за постановяване то да
живее при нея в ***, не би следвало да е пречка за произнасяне от съда в този
смисъл, предвид характера на производството – съдебна администрация, и
задължението на съда, вкл.на въззивния съд, служебно да следи за интересите
на детето.
От събраните по делото доказателства, от изслушването на страните
по делото, свидетелските показания и социалните доклади на ДСП Бургас,
ДСП Созопол и ДСП София-Връбница, се установява, че след раздялата на
родителите му от м.ноември 2022 г. (детето Б. е родено от фактическото
съжителство на ищеца и ответницата), съгласно сключеното между
родителите споразумение, утвърдено с решение от 20.12.2022 г. по
гр.д.7368/2022 г. на БРС, детето Б. е живяло през седмица, за по една седмица
заедно с майка си и брат си К. в нает под наем от майката апартамент в ***, и
по една седмица - с баща си – също в апартамент в ***, собственост на
майката на ищеца. Детето е било записано да учи в първи клас в *** в ***.
Установява се от представените писмени доказателства, а и от
обясненията на страните, че след раздялата на родителите му и промяната на
местоживеенето ме (преди това Б. е живял с родителите си и с по-големия си
брат К. в *** – в къщата на баба си и дядо си по бащина линия, заедно с
тяхното семейство и със семейството на своя чичо), детето започнало да се
държи необичайно, затруднявало се с учебния материал, отказвало да учи и
работи по поставените задачи, проявявало завишена тревожност и нарушена
концентрация; изразявало съжаление, че е далеч от приятелите си в *** и от
7
баба си и дядо си по бащина линия, към които било много привързано. Б.
ставал все по-тревожен, започнало често да боледува, с незадоволителни
резултати в училище и със затруднения в обучението, което наложило по
съгласие на двамата родители, през м.март 2023 г. детето да бъде отписано от
училището в *** и записано в *** в ***, и да бъде сменен настоящият адрес на
детето - в ***, в къщата на родителите на баща му.
От показанията на св.Т., съседка на родителите на ищеца в ***, от
представения социален доклад на ДСП Созопол и от представените писмени
доказателства –Декларация от ответницата (л.27 от първоинстанционното
дело) и Съгласие от ответницата (л.28), настоящият състав приема за
доказано, че след промяната на местоживеенето на детето Б. от *** (каквото е
било към момента на одобряване на споразумението на родителите) в *** – в
дома на бащата, съотв.с промяна на училището, което детето посещава, детето
Б. се е чувствало добре и спокойно в познатата му отпреди раздялата на
родителите семейна среда, в която то е израснало. Детето живее със своя
баща, но в същата сграда, на различни етажи, се намират жилищата на
родителите на ищеца – баба и дядо на детето Б., и на семейството на брата на
ищеца и чичо на детето Б., като в този период брат му К., към когото Б. е
много привързан, също е пребивавал в *** в дома на ищеца. От м.август 2023
г. детето ползва социална услуга в ЦСРИ Черноморец, където са го водили
както бащата, така и майката.
Установява се, че изострянето на отношенията между двамата
родители и възникналите между тях конфликти, което е видно от множеството
сигнали и молби за защита по ЗЗДН, подавани от двамата родители, са се
отразили негативно върху психиката на детето. Според заключението на
в.л.Йончева по назначената съдебно-психологична експертиза, отношението
на детето към всеки от двамата му родители, вкл.към партньора на майка му, е
положително, обича родителите си, приема спокойно партньора на майка си,
чувства се добре с тях. Също вещото лице сочи обаче, че преднамерено или
несъзнателно, детето е обект на внушение и от двамата си родители за
евентуални конфликтни, кризисни ситуации; родителите не се съобразяват
какво и как говорят пред детето и към момента има данни за невротичност при
Б..
Според настоящия състав, случилото се на 30.08.2024 г., а именно –
заснемането от детето Б. на клип, на който детето снима гениталиите си, и
споделянето от детето на този клип във Фейсбук, също е резултат от
състоянието на несигурност на детето и в поставянето му в конфликт на
лоялност поради влошените отношения на родителите му.
При вземане на решение от съда при кой от двамата родители да
живее детето, съотв.кой от тях да упражнява родителските права, съдът отчита
установеното по делото от представените социални доклади, доклади за
оценка на родителския капацитет на всеки от двамата родители, и приетите
гласни доказателства, че и двамата родители притежават нужните качества да
отглеждат и възпитават детето си. И двамата родители могат да задоволят
адекватно всички основни нужди на детето, да му осигурят емоционална
близост, разбиране и грижи.
Съдът отчита като положителен факт обстоятелството, че
независимо от изключително изострените отношения между родителите,
живеенето на детето при неговия баща и сравнително редките лични срещи с
майката, детето не е развило негативно отношение към някой от родителите, в
8
частност – към майка си.
Съдът отчита обстоятелството, че детето е на ненавършени 10
години, при което счита, че връзката му и с двамата му родители е от
изключително значение за него, а голямото разстояние, на което живеят в
момента двамата родители значително затруднява личните контакти с детето,
и както се установява – силно затруднява нормалното им общуване.
И двамата родители са осигурили добри и подходящи жилищни
условия за отглеждане на детето, като в жилището на бащата за него има
осигурена самостоятелна стая, обзаведена според възрастовите му
потребности, а майката е изразила готовност, в случай, че местоживеенето на
детето Б. бъде определено да е при нея в ***, в жилището, в което живеят тя,
съпругът й, по-големия й син К. и синът на съпруга й, да бъде извършено
преустройство на хола и от него да се обособят самостоятелни стаи за Б. и за
К..
По отношение на качествата на всеки от двамата родители, съдът
приема, че към момента бащата е по-подходящият родител, който да
осъществява ежедневните грижи за детето Б.. Установява се от представената
Оценка на родителския капацитет за ищеца, че отношенията между него и
детето Б. са основани на привързаност, доверие и разбиране; бащата поощрява
самостоятелността у детето, подпомага го при овладяване на емоционални и
гневни състояния; стимулира развитието на интересите и на заложбите му,
като същевременно учи детето на спазване на правила и на дисциплина, без да
забранява и да го ограничава. Проявява ангажираност и отговорност в
учебния процес и в здравните грижи на детето. При оценката на качествата на
ищеца като родител съдът съобразява, че ищецът в продължение на години е
полагал родителски грижи и за по-голямото дете на ответницата от нейна
предишна връзка, което дете е израснало в семейството му, наричало го е
„татко“ (според св.Тончева), като самата ответница не е имала никакви
съмнения за качествата на ищеца като родител, вкл.след раздялата на
страните, дотолкова, че да остави детето си К. в дома на ищеца за
продължително време. В настъпилите кризисни моменти в поведението на Б.
след раздялата на родителите му, бащата е предприел адекватни мерки –
потърсил е специализирана помощ от психолози, които да го подпомогнат с
овладяването на емоциите на детето. Бащата в нито един момент не е бил
разколебан дали да упражнява родителските права по отношение на детето.
Нещо повече, след настъпилата промяна в обстоятелствата, при които е било
постигнато споразумението на родителите, бащата е този, който е сезирал
съда, за да се промени упражняването на родителските права, местоживеенето
на детето и режима на лични отношения, за да бъдат по-адекватни на
настъпилите изменения в обстоятелствата.
Според настоящия състав, майката също притежава родителски
капацитет за отглеждане и възпитание на детето Б., проявява загриженост на
емоционалното и психичното му състояние. Съдът приема обаче, че
независимо, че ответницата има и друго, по-голямо дете, ищецът може да се
определи като по-зрелия от двамата родители. След преместването на детето
от *** в ***, личните контакти на детето с неговата майка са се разредили,
като според св.Т. се е случвало тя да отлага вземането на детето в
определените за това дни, с което му е причинявала разочарование. На
следващо място настоящият съдебен състав приема, че в настоящото
производство майката не е убедителна в изразеното от нея желание да получи
9
родителските права по отношение на детето Б.. Както се посочи по-горе, от
самото начало на това производство, майката по-скоро е оспорвала искането
на ищеца за изменение на споразумението по чл.127 СК и е искала то да бъде
отхвърлено, но не е изразила твърда позиция, че желае предоставяне на
родителските права на самата нея. Такова искане е заявено едва след
сключването на брака между ответницата и настоящия й съпруг И. М., като
отново акцентът е поставен върху това – кой ще води и взема детето при
осъществяване на режима на лични отношения предвид голямото разстояние
и свързаните с това неудобства. Установява се от изготвената Оценка на
родителския капацитет за майката, че тя е готова да поеме своята отговорност
в грижата за детето, но в същото време изпитва сериозни затруднения в
общуването си с него, породени от наличието на кризисни периоди, през
които детето преминава поради раздялата на родителите.
На следващо място съдът приема, че семейната среда, която ищецът
предоставя (и към момента) на детето Б., е по-подходяща за отглеждането и
възпитанието му. При ищеца детето продължава да живее в дома и в
семейната среда, които познава и в която е отраснало – тази на семействата на
неговите баба и дядо и на неговия чичо, които живеят в една и съща къща и
осигуряват грижи за детето откакто то се е родило. В този дом детето се
чувства спокойно, обгрижено и обичано, заобиколено от приятелите си
отпреди раздялата на родителите, което също му създава чувство на сигурност
и защитеност.
Семейната среда, която майката предоставя на детето, все още е
непозната за него (с изключение на близостта на по-големия му брат К., към
когото, както се посочи по-горе, детето Б. е изключително привързан). Тази
нова за детето обстановка е свързана не само с новия и по-голям град, с новия
дом, но и с новото семейство – нов съпруг на майката, неговия син, ново
училище, липса на приятелска среда. Установява се от приетите социални
доклади, че роднините на майката живеят в различни и отдалечени населени
места (майка й – в ***, брат й в ***). С оглед показанията на св.Г., бивша
съпруга на настоящия съпруг на ответницата, съдът приема, че независимо от
демонстрираната готовност от съпруга на ответницата да я подкрепя в борбата
й за родителските права по отношение на детето Б. и заключението на вещото
лице по СПсЕ, че Б. приема спокойно партньора на майка си и се чувства
добре с тях, към момента в интерес на детето Б. е, то да остане в дома на своя
баща, където се чувства добре и е спокойно, в позната среда.
При тези доказателства въззивният съд намира, че при установеното
изменение на обстоятелствата, обуславящо промяна на упражняването на
родителските права и местоживеенето на детето, следва да се постанови то да
живее при своя баща – в дома му в ***, като в интерес на детето е
упражняването на родителските права да бъде предоставено на бащата, при
който следва да се определи и неговото местоживеене.
По отношение на режима на лични отношения на детето с неговата
майка съдът намира, че определеният от първоинстанционния съд
изключително подробен режим е съобразен от една страна с нуждите на
детето (и на майката) от по-продължителни периоди на лични контакти на
детето с неговата майка, а и с по-големия му брат, така и от друга страна – с
реалната обстановка – значителна отдалеченост на населените места, в които
живеят родителите, обстоятелството, че детето е ученик и възможностите му
за пътуване са ограничени до почивните и празничните дни, и ваканциите.
10
Ето защо съдът намира, че режимът на лични отношения следва да остане
така, както го е определил първоинстанционният съд. Следва да се посочи, че
съдът намира за неоснователно искането на въззивницата, ако родителските
права бъдат предоставени на бащата, съотв.местоживеенето на детето бъде
определено при него, той да бъде длъжен да води и взема детето при
осъществяване на режима на лични отношения.
На последно място следва да се посочи, че родителите са тези, които
следва да намерят баланса в отношенията си, който да позволи нормална
комуникация помежду им, да осигури спокойна среда за детето, за да не се
чувства то поставено в конфликт на лоялност, а и да позволи на родителите на
базата на определения от съда стандартен режим на лични отношения, да
намерят възможности да разширят времето на лични контакти на детето с
майка му и с брат му (напр.при събиране на повече празнични и почивни дни,
което съдът не би могъл предварително да постанови).
По отношение на присъдената издръжка, решението на БРС също
следва да се потвърди поради липсата на жалба от ищеца в отхвърлителната
част и обстоятелството, че към момента присъдената издръжка е в минимален
размер (предвид приетия размер на МРЗ за 2025 г.).
Поради съвпадането на изводите на двете инстанции, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено при споделяне на мотивите на
първоинстанционния съд, към които настоящият състав препраща на
основание чл.272 ГПК.
Предвид изхода на спора и оставянето на въззивната жалба без
уважение, въззивницата следва да заплати на въззиваемия сторените в
настоящото производство съдебни разноски в размер на 600 лв за заплатено
адв.възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и
съдействие.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1376 от 08.07.2024 г. по описа на
Бургаски районен съд в обжалваната част.
ОСЪЖДА Г. П. М. с ЕГН ********** да заплати на Г. И. Д. с ЕГН
**********, сумата от 600 лв (шестстотин лева), представляваща съдебни
разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд с
касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11
12