Р Е Ш Е Н И Е №

 

             гр. София, 21.11.2019г.

                                              

                                          В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на дванадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав: 

 

                                                                                                 Председател: Анна Ненова

 

при секретаря Капка Лозева като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д. № 1064 по описа за 2019г. и за да се произнесе  взе предвид, следното:

 

 Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

 

В исковата си молба по делото ищецът „С.“ АД е изложил твърдения, че на 01.07.2013г. между страните е бил сключен договор за наем, по силата на който ищецът, като наемодател, е отдал под наем на ответника, като наемател, помещение, находящо се в гр. София, ул.“********, състоящо се от офис зала, помещение за машини, сервизни помещения и мазе, с общ разгърната застроена площ от 200 кв.м., срещу заплащане на месечна наемна цена от 720 евро с ДДС с равностойност на лева в размер на 1 408. 20 лева с ДДС, платима в срок до 10 число на месеца в брой на касата на ищеца или по банков път по посочена банкова сметка.

***.07.2016г. След изтичане на срока на договора ответникът е продължил да използва имота със знанието и без противопоставянето на ищеца, поради което на основание чл. 236, ал. 1 от ЗЗД той се смята за сключен за неопределено време.  

Ответното дружество не е изпълнило задължението да заплати месечната наемна цена за периода от месец януари 2018г. до месец юни 2019г. – 18 месеца, общо 25 347. 60 лева, както и не са били платени  533. 65 лева такса смет за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2018г. и 233. 82 лева такса смет за периода от 01.01.2019г. до 30.06.2019г. При допуснатата от ответника забава е дължима и лихва  върху наемните вноски, считано от 11-то число на месеца, за който е било дължимо плащането,  до датата на предявяване на исковете (11.06.2019г.) – 1 818. 53 лева, със законната лихва върху сумата по наемните вноски от датата на исковата молба.

Ищецът иска присъждане на сумите, с присъждане и на сторените по делото разноски, както и разноските в производството по допускане на обезпечение на бъдещи искове по ч.гр.д. № 22841/2019г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 27 състав.

 

Ответникът „Б.“ ООД не е дал становище по исковете.  

 

По предявените искове

 

Съдът като съобрази фактите и доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, възприема от фактическа страна следното:

 

На 01.07.2013г. страните са сключили писмено Договор за отдаване под наем на недвижим имот, съгласно който ищецът, наемодател, е отдал под наем на ответника, наемател, за временно и възмездно ползване помещение (офис), находящ се в гр. София, ул.“********, състоящ се от една офис зала, помещение за машини, сервизни помещения и мазе с разгърната площ от около 200 кв.м., като  помещението ще се ползва за офис (чл. 1, ал. 1 и ал. 2 от договора).

Съгласно клаузата на чл. 3, ал. 1 от договора, наемателят се е задължил да заплаща месечна наемна цена за наетия имот в размер на 600 евро. Наемната цена е била без включен ДДС и без такса смет, които са се заплащали отделно. Наемната цена  се е предплащала до 10-то число на всеки месец, в нейната левова равностойност по фиксинга на БНБ в деня на плащането, по сметка на наемодателя или в касата на дружеството срещу съответен документ (чл. 3, ал. 3). Всички текущи разходи, свързани с обикновеното ползване на имота като ел. енергия, вода, такса смет и други, са били за сметка на наемателя. Наемателят е заплащал такса смет срещу представена от наемодателя сметка (чл. 3, ал. 4).

Договорът за наем е бил сключен за срок до 01.07.2016г. (чл. 2), но ползването на имота от ответника е продължило и след това, със знанието и без противопоставяне на ищеца – наемодател.

Наемният имот е бил ползван включително  за времето от  месец януари 2018г. до месец юни 2019г. – 18 месеца. В този период левовата равностойност на наемната цена  от 600 евро,  съгласно  Решение № 223 на БНБ от 31.12.1998г. за определяне на валутния курс към еврото, издадено на основание законовата делегация на чл. 29, ал. 2 от ЗБНБ, във връзка със Закона за деноминацията на лева,  е била 1 173. 50 лева (1:1.95583), съответно 1 408. 20 лева с начислен ДДС по ЗДДС при извършваната от ищеца доставка на услуга.

За времето от 11-то число на съответния месец до 11.06.2019г., датата на исковата молба по делото, върху сумата от левовата равностойност на наемните вноски с ДДС,  с натрупване,  е изтекла лихва за забава в размер на не по-малко от 1 818. 53 лева, съответно на промените в основния лихвен процент за периода. В този смисъл е заключението на изслушаната по делото съдебно счетоводна експертиза, неоспорена от никоя от страните по делото.

Също съгласно експертизата,  такса смет за наемния имот  за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2018г. е била 443. 60 лева, а за периода  от 01.01.2019г. до 30.06.2019г. – 221. 80 лева. При работата си вещото лице е извършило справка при Столична община, район „Слатина“, отдел МДТ относно тези разноски за имота.

           

При така установеното от фактическа страна, от правна страна  съдът  намира следното:

 

            Страните са обвързани от договора за наем от 01.07.2013г., съгласието за който е било постигнато изрично и писмено, като по реда на чл. 236, ал. 1 от ЗЗД, след изтичане на първоначално определения срок на договора, той се е превърнал в такъв за неопределен срок. При действието на договора, за периода  от месец януари 2018г. до месец юни 2019г.,  ищецът – наемодател е предоставил ползването на наемния имот на ответника – наемател и  от ответника  е дължима уговорената наемна цена – левовата равностойност на 600 евро месечно по фиксинга на БНБ – 1 173. 50 лева, съответно  1 408. 20 лева с ДДС, или  25 347. 60 лева с ДДС за периода.

Предявеният иск по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД за заплащане на тази сума от ответника е основателен.

Съгласно уговорките на страните по договора, наемната цена е била платима на 10-то число за съответния месец, при което от следващия ден ответникът е бил в забава за плащането.  Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му (чл. 84, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД).

 При изложеното претенцията на ищеца за лихва за забава върху неплатената наемна цена също е основателна. От 11-то число на съответния месец от ответника е била дължима лихва в законния размер по  чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84 от ЗЗД, вр. Постановление № 426 от 18.12.2014г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения. До датата на исковата молба (11.06.2019г.), съгласно възприетото от фактическа страна, размерът на изтеклата лихва е 1 818. 53 лева, каквато е и претенцията на ищеца по делото.  

В договора за наем страните са уговорили заплащане от ответника на дължимата за имота такса смет. Уговорката е съответна на разпоредбата на чл. 232, ал. 2 от ЗЗД – наемателят е длъжен да плаща наемната цена, но и разходите, свързани с ползването на вещта. Съгласно възприетото от фактическа страна, за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2018г.  дължимата за наемния имот такса смет по ЗМДТ е била 443. 60 лева,  а за периода от 01.01.2019г. до 30.06.2019г. - 221. 80 лева. За тези  суми исковете на ищеца следва да бъдат уважени. 

 

По разноските

           

Ищецът е поискал присъждане на направените по делото разноски. Установява разноски за дължима и платена  държавна такса по исковата молба от 1 186. 65 лева, 130 лева разноски за вещо лице и 2100 лева разноски за адвокат по договор за правна защита и съдействие от 11.06.2019г., общо 3 416. 65 лева. С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, са дължими 3 404. 17 лева от разноските.   

Ищецът е поискал присъждане и на направените разноски в обезпечително производство по обезпечение на бъдещ иск – по ч.гр.д. № 22841/2019г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 27 състав. Тези разноски се установяват в общ размер от 1 324 лева, от които 40 лева платена държавна такса, 84 лева разноски по допускането на обезпечение и 1 200 лева разноски за адвокат по договор за правна защита и съдействие от 21.03.2019г. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, и съответно на разрешението по т. 5 от ТР № 6/2012 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, от  разноските в обезпечителното производство са дължими 1 319. 16 лева.

 

            Воден от горното съдът

 

 

                                                               Р Е Ш И :

 

 

            ОСЪЖДА „Б.“ ООД,  с ЕИК ********  и със  седалище и адрес на управление ***, да заплати на „С.“ АД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***, площад „********, на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, сумата от 25 347. 60 лева (двадесет и пет хиляди триста четиридесет и седем лева и шестдесет стотинки) дължима наемна цена с ДДС за периода от месец януари 2018г. до месец юни 2019г. по Договор за отдаване под наем на недвижим имот от 01.07.2013г., със законната лихва за забава от  11.06.2019г. до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, и 1 818. 53 лева (хиляда осемстотин и осемнадесет лева и петдесет и три стотинки), изтекла лихва от 11-то число на съответния месец до 11.06.2019г., както и на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, сумата от 443. 60 лева (четиристотин четиридесет и три лева и шестдесет стотинки) такса смет за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2018г. и 221.80 лева (двеста двадесет и един лева и осемдесет  стотинки) такса смет за периода от 01.01.2019г. до 30.06.2019г. по същия договор, като ОТХВЪРЛЯ исковете за заплащане на такса смет в останалата част до пълните предявени размери съответно 533. 65 лева и 233. 82 лева. 

ОСЪЖДА „Б.“ ООД,  с ЕИК ********  и със  седалище и адрес на управление ***, да заплати на „С.“ АД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***, площад „********, сумата от 3 404. 17 лева (три хиляди четиристотин и четири лева и седемнадесет  стотинки) разноски по делото в настоящото  производство и 1 319. 16 лева (хиляда триста и деветнадесет лева и шестнадесет стотинки) разноски в производство по обезпечение на бъдещи искове, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                                

 

 

 

                                                                  Съдия: