Присъда по дело №1546/2020 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 90
Дата: 25 ноември 2020 г. (в сила от 22 юни 2021 г.)
Съдия: Ели Каменова
Дело: 20205220201546
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 23 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 90
гр. Пазарджик , 24.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и трети ноември, през две хиляди и двадесета
година в следния състав:
Председател:Ели Каменова
Секретар:Огняна Фурнаджиева
Прокурор:ВАНЯ СТОЙЧЕВА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Ели Каменова Наказателно дело от общ
характер № 20205220201546 по описа за 2020 година
ПРИЗНАВА подсъдимия С. Й. А. - роден на ***** г. в гр. ***, обл. ********ска,
живущ в гр. ********, обл. ********ска, ул. „******“ № **, българин, български
гражданин, с основно образование, женен, неосъждан, работещ, с ЕГН: ********** ЗА
ВИНОВЕН В ТОВА, че в с. Мокрище, обл. Пазарджик, след като е бил осъден с решение №
152/31.03.2010 г., постановено по гр. д. № 59/2010 г., по описа на Районен съд - ***, влязло в
законна сила на 31.03.2010 г., и със спогодба, постигната по гр. д. № 769/2020 г., по описа на
Районен съд - Пазарджик, влязла в законна сила на 28.08.2020 г., да издържа свой низходящ
- Д.С.А., ЕГН: ******, чрез неговата майка и законен представител С.Й.А., съзнателно не е
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 96 месечни
вноски, по 80 лева всяка, за периода от месец септември 2012 г. до месец август 2020 г.,
включително, общо 7680 лева, и една месечна вноска за месец септември 2020 г. в размер на
180 лева, всичко общо в размер на 7860 лева, поради което и на основание чл.183, ал. 1 от
НК във вр. с чл.54 от НК във вр. с чл.58а от НК го ОСЪЖДА на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на наложеното наказание лишаване от
свобода се отлага за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
Възпитателната работа с условно осъдения се възлага на Наблюдателната комисия
при Община ********.

ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира пред Окръжен съд -
1
Пазарджик в 15-дневен срок от днес.
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия С. Й. А. - роден на ***** г. в гр. ***, обл. ********ска,
живущ в гр. ********, обл. ********ска, ул. „******“ № **, българин, български
гражданин, с основно образование, женен, неосъждан, работещ, с ЕГН: ********** ЗА
ВИНОВЕН В ТОВА, че в с. Мокрище, обл. Пазарджик, след като е бил осъден с решение №
152/31.03.2010 г., постановено по гр. д. № 59/2010 г., по описа на Районен съд - ***, влязло в
законна сила на 31.03.2010 г., и със спогодба, постигната по гр. д. № 769/2020 г., по описа на
Районен съд - Пазарджик, влязла в законна сила на 28.08.2020 г., да издържа свой низходящ
- Д.С.А., ЕГН: ******, чрез неговата майка и законен представител С.Й.А., съзнателно не е
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 96 месечни
вноски, по 80 лева всяка, за периода от месец септември 2012 г. до месец август 2020 г.,
включително, общо 7680 лева, и една месечна вноска за месец септември 2020 г. в размер на
180 лева, всичко общо в размер на 7860 лева, поради което и на основание чл.183, ал. 1 от
НК във вр. с чл.54 от НК във вр. с чл.58а от НК го ОСЪЖДА на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на наложеното наказание лишаване от
свобода се отлага за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
Възпитателната работа с условно осъдения се възлага на Наблюдателната комисия
при Община ********.

ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира пред Окръжен съд -
Пазарджик в 15-дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
2

Съдържание на мотивите

НОХД № 1546/2020 г.
МОТИВИ:
Производството е образувано въз основа на внесен обвинителен акт от
Районна прокуратура – Пазарджик против подсъдимия С. Й. А. за
престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК - за това, в с. ******, обл. Пазарджик,
след като е бил осъден с решение № 152/31.03.2010 г., постановено по гр. д.
№ 59/2010 г., по описа на Районен съд - ***, влязло в законна сила на
31.03.2010 г., и със спогодба, постигната по гр. д. № 769/2020 г., по описа на
Районен съд - Пазарджик, влязла в законна сила на 28.08.2020 г., да издържа
свой низходящ - Д.С.А., ЕГН: ******, чрез неговата майка и законен
представител С.Й.А., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски, а именно 96 месечни вноски, по 80 лева всяка,
за периода от месец септември 2012 г. до месец август 2020 г., включително,
общо 7680 лева, и една месечна вноска за месец септември 2020 г. в размер на
180 лева, всичко общо в размер на 7860 лева.
Съдебното производство е проведено по реда на Глава XXVII от НПК в
хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК.
Представителят на Районна прокуратура – Пазарджик поддържа изцяло
повдигнатото срещу подсъдимия обвинение, като счита последното за
доказано по безспорен и категоричен начин от събраните доказателства в
хода на досъдебното производство. Пледира за определяне на наказание
лишаване от свобода, което да бъде отложено по реда на чл. 66 от НК за
изпитателен срок от три години.
Защитникът на подс. А. – адв. В. не оспорва повдигнатото обвинение,
като счита, че в конкретния случай следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 78а от НК и подсъдимият да бъда освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба“ в
размер на 1000 лв.
Подсъдимият С. А. се разкайва за стореното и в последната си дума
моли съда да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде
наложена глоба.
Районният съд, като обсъди и прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази
разпоредбите на чл. 301 от НПК, прие за установено следното:
Подсъдимият С. Й. А. е роден на ***** г. в гр. ***, българин, български
гражданин, женен, с основно образование, работещ, неосъждан, ЕГН:
**********.
С Присъда по НОХД № 12/2011 г. по описа на РС - Пазарджик, влязла в
1
сила на 18.03.2011 г., А. бил признат за виновен за неизпълнено в периода от
м. април 2010 г. до м. ноември 2010 г. задължение за плащане на издръжка на
низходящ, като на основание чл. 183, ал. 3 вр. ал. 1 от НК не бил наказан – до
постановяване на присъдата от първоинстанционния съд е изпълнил
задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалия.
На неустановена дата през месец декември 2007 г. св. С.И. започнала
връзка с обв. С. А., като впоследствие на 30.04.2008 г. двамата сключили
граждански брак. Поради влошаване на личните им отношения двамата се
разделили през месец юли 2008 г., но св. И. вече била забременяла от обв. А..
На 25.08.2008 г. им се родило дете - Д.С.А..
По силата на съдебно решение № 152/31.03.2010 г., постановено по гр.
д. № 59/2010 г., по описа на Районен съд - ***, влязло в законна сила на
31.03.2010 г., бракът между двамата бил прекратен, като упражняването на
родителските права било предоставено на майката – свид. И.. Обв. С. А. бил
осъден да плаща издръжка на малолетния си син Д.С.А. в размер на 80 лева
месечно чрез неговата майка и законен представител - С.Й.А..
След развода св. С.И. се върнала да живее в дома на своите родители,
който се намирал в с. ******, обл. Пазарджик, където отглеждала своя син.
Първоначално обв. А. заплащал редовно дължимите вноски по издръжката на
детето си, но за времето от месец април 2010 г. до месец ноември 2010 г.,
включително, спрял да го прави, във връзка с което било образувано
горепосоченото НОХД № 12/2011 г. по описа на РС – Пазарджик,
приключило с Присъда № 44/02.03.2011 г., с която подсъдимият на основание
чл. 183, ал. 3 от НК не бил наказан за извършено от него престъпление по чл.
183, ал. 1 от НК.
От месец септември 2012 г. обв. А. отново спрял да заплаща дължимата
издръжка и преустановил контактите си със своя син и неговата майка.
По силата на спогодба от 28.08.2020 г., постигната по гражданско дело
№ 769/2020 г., по описа на Районен съд - Пазарджик, влязла в законна сила на
28.08.2020 г., размерът на дължимата от обв. А. издръжка бил увеличен на 180
лева месечно, като плащанията отново следвало да се извършват чрез майката
и законен представител на малолетното дете. Но дори и след влизането в сила
на тази спогодба обв. А. не започнал да заплаща вече увеличената издръжка
на своя син.
Въпреки наличието на съдебното решение, с което бил осъден да
заплаща издръжка на своето дете, както и въпреки присъдата на РС –
Пазарджик с приложението на привилегията на чл. 183, ал. 3 от НК,
подсъдимият продължил да бездейства и да не плаща дължимата издръжка на
свид. И. за детето им – Д. А., както и продължил да не полага никакви грижи
2
за отглеждането на детето. По този начин за периода от месец септември 2012
г. до месец септември 2020 г. включително, в с. ******, обл. Пазарджик,
където детето живеело с майка си и се дължало изпълнение, подсъдимият
съзнателно не му платил присъдената издръжка и дължал общата сума от
7860 лева, равняваща се на 96 месечни вноски по 80 лв. всяка и една месечна
вноска за месец септември 2020 г. в размер на 180 лв.
Така описаната фактическа обстановка се установява по несъмнен и
категоричен начин от самопризнанията на подс. С. А., направени по реда на
чл. 371, т. 2 от НПК. Последните се подкрепят от събраните в хода на
досъдебното производство гласни доказателства, а именно от показанията на
свидетелката С.Й. И., както и от писмените доказателства по делото –
удостоверение за раждане, решение по описа на РС - *** и спогодба по описа
на РС – Пазарджик, справка съдимост, характеристична справка, декларация
за семейно и материално положение и имотно състояние.
На основание чл. 373, ал. 3 от НПК съдът прецени събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, както и направеното
самопризнание, като не констатира съществени противоречия, несъответствия
и непоследователност. Самопризнанията на подсъдимия за изложената в
обстоятелствената част от обвинителния акт фактическа обстановка се
подкрепят от обясненията му, дадени на досъдебната фаза, където признава,
че не е плащал издръжка, както и от показанията на свидетелката С.И. –
майка и законен представител на детето, по отношение на неплащането на
издръжката от подсъдимия, както и от изброените по-горе писмени
доказателства. Настоящият състав кредитира показанията на свидетелката И.,
доколкото същите описват част от фактите, изложени по-горе във връзка с
постановеното решение за издръжка и последвалата съдебна спогодба за
увеличаване на размера на дължимата издръжка, незаплащането на същата от
подсъдимия и липсата му на контакт с детето Д. А.. Съдът счита така
посочените гласни доказателства за обективни, логични, последователни,
вътрешно непротиворечиви и в съответствие с писмените доказателства по
делото.
Доколкото производството е протекло по реда на съкратено съдебно
следствие с признание от страна на подсъдимия на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, който съдържа описание на
всички съставомерни признаци на повдигнатото обвинение, се явява
безпредметно детайлното анализиране на събраните по делото доказателства,
още повече, че по делото липсва спор както по фактите, така и по правото.
Въпреки това не се откриха данни, които да опровергават доказателствената
стойност на събраните доказателства, като в тяхната съвкупност и поотделно
установяват по непротиворечив начин фактическата обстановка по спора,
така като е посочена в обвинителния акт.
3
С оглед непротиворечивостта на доказателствения материал по-
подробното му обсъждане се явява ненужно по арг. от чл. 305, ал. 3, изр. 2 от
НПК, в която връзка е и разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК, съгласно която
съдът в мотивите на присъдата се позовава на направеното самопризнание и
на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят.
При така възприетата фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установено, че от обективна и субективна страна подс. С. А. е осъществил
престъпния състав на чл. 183, ал. 1 от НК, за това, в с. ******, обл.
Пазарджик, след като е бил осъден с решение № 152/31.03.2010 г.,
постановено по гр. д. № 59/2010 г., по описа на Районен съд - ***, влязло в
законна сила на 31.03.2010 г., и със спогодба, постигната по гр. д. № 769/2020
г., по описа на Районен съд - Пазарджик, влязла в законна сила на 28.08.2020
г., да издържа свой низходящ - Д.С.А., ЕГН: ******, чрез неговата майка и
законен представител С.Й.А., съзнателно не е изпълнил задължението си в
размер на повече от две месечни вноски, а именно 96 месечни вноски, по 80
лева всяка, за периода от месец септември 2012 г. до месец август 2020 г.,
включително, общо 7680 лева, и една месечна вноска за месец септември 2020
г. в размер на 180 лева, всичко общо в размер на 7860 лева.
От обективна страна подсъдимият А. е бил осъден да заплаща месечна
издръжка на свой низходящ, а именно на сина си Д.С.А. с ЕГН ****** в
размер на по 80 лева месечно – определен с Решение № 152/31.03.2010 г. по
гр. дело № 59/2010 г. по описа на РС - ***, влязло в сила на 31.03.2010 г.,
впоследствие размерът е увеличен на 180 лв. месечно със спогодба,
постигната по гр. дело № 769/2020 г. по описа на РС – Пазарджик, влязла в
законна сила на 28.08.2020 г. В периода от месец септември 2012 г. до месец
септември 2020 г. включително подсъдимият не заплатил за момчето си нито
една месечна вноска, а именно дължащите се общо 96 месечни вноски от по
80 лв. и една вноска от по 180 лв. или всичко в общ размер на 7860 лв.
Месечните вноски са повече от две – общо 97, на обща сума 7860 лв.
Издръжката се дължи по местоживеене на детето – в конкретния случай в с.
******, обл. Пазарджик. Съгласно чл.82 ал.1 от Семейния кодекс / СК /,
родителите са длъжни да дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си, и тази издръжка се дължи, даже и да съставлява особено
затруднение за родителите /по аргумент за противното от чл.82, ал. от СК/.
Това означава, че за времето от месец септември 2012 г. до месец септември
2020 г. включително подсъдимият не е изпълнявал своите задължения на
родител, от които не може да бъде освободен, дори да няма никакви доходи.
За горепосочения период подсъдимият не е заплатил дължимите ежемесечни
издръжки за детето си, като през цялото това време за всичките потребности
на малолетния Д. А. се е грижела неговата майка – свид. И.. Следва да се
отбележи, че задължението на родителя за издръжка на низходящ е
приоритетно и безусловно.
4
От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с
форма на вина пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни
последици. Подс. А. е съзнавал противоправния му характер, предвиждал е и
е искал настъпването на общественоопасните му последици. Това
обстоятелство се установява от собствените му действия, в които той ясно
демонстрира знанието си за наличното парично задължение, но не го е
изпълнявал, поради липсата на финансова възможност. Родителите са длъжни
да дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали
са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Обстоятелството, че подсъдимият не разполага с парични средства да
издържа първото си дете, обаче, по никакъв начин не води до
несъставомерност на вмененото престъпление от субективна страна, тъй като
подс. А. е млад, здрав и работоспособен и има всички възможности да полага
труд, посредством който да осигурява както собствената си издръжка, така и
тази на двете си деца.
За престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК законодателят е предвидил
налагане на наказание "лишаване от свобода" до една година или "пробация".
С оглед на така посочената правна квалификация на извършеното от
подсъдимия С. Й. А. , като съобрази целите на наказанието по чл. 36 от НК
съдът счита, че за извършеното от А. престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК
следва да бъде определено и наложено наказание при условията на чл. 54, ал.
1 от НК – при отчетен баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства, а именно лишаване от свобода, като счита, че именно това
наказание по вид в най – пълна степен би постигнало своя поправителен,
превъзпитателен и превантивен характер по отношение, както на подсъдимия,
така и на останалите членове на обществото. Като смекчаващи наказателната
отговорност обстоятелства се отчетоха чистото съдебно минало на
подсъдимия и липсата на доказателства за други противоправни прояви, а
като отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства се отчетоха
незаинтересоваността на подс. А. към житейските проблеми на собственото
му дете, немалкият размер на общо дължимите за детето месечни издръжки –
7860 лв., както и продължителният период на незаплащането им – 8 години.
Наказанието „лишаването от свобода“ според съдебният състав следва
да бъде определено при лек превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА. Предвид обстоятелството, че
производството по делото е проведено по реда на чл. 371, ал. 1, т. 2 от НПК и
с оглед императивната норма на чл. 58а ал. 1 от НК така посоченото
наказание съдът намали с една трета, като на подсъдимия С. А. се наложи
наказание „Лишаване от свобода“ в размер на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.
Съдът, отчитайки най-вече чистото съдебно минало на подсъдимия
счита че, изпълнението на това наказание не следва да бъде приведено
5
ефективно, а на основание чл. 66, ал. 1 от НК следва да се отложи с
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. Според настоящия състав така
определеното по вид, размер и с отложено изпълнение наказание в най-пълна
мяра би постигнало изискванията, както на специалната, така и на
генералната превенции.
Възпитателната работа с условно осъдения съдът възложи на
Наблюдателната комисия при община ********.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на
защитника на подсъдимия – адв. В., че в настоящото производство са налице
предпоставките за приложение на института на чл. 78а от НК за
освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с налагането му на
административно наказание. Една от предпоставките за приложението на чл.
78а от НК, така както е посочено в чл. 78а, ал. 1, б. „в“ от НК, е причинените
от престъплението имуществени вреди да са възстановени, която обаче не е
налице по настоящото дело, доколкото подсъдимият не е заплатил дължимите
от него вноски за издръжка на сина си Д. А.. В този смисъл е и Постановление
№ 7 от 04.11.1985г. по н.д. № 4/1985г. на Пленума на ВС, което не е изгубило
силата си е действащо към настоящия момент и съгласно което разпоредбите
на чл. 78а от НК не могат да се приложат за престъпленията по чл. 183, ал. 1 и
2 НК, защото издръжката не е изплатена и няма възстановяване на
имуществените вреди по смисъла на чл. 78а от НК. В точка 2 от посоченото
постановление изрично е прието, че разпоредбите на чл. 78а НК не се
прилагат за престъпленията по чл. 183, ал. 1 и 2, както и по ал. 3, предл. 1 НК
- когато не са настъпили други вредни последици за пострадалия. Те могат да
се прилагат само за деянието по чл. 183, ал. 3, предл. 1 НК ако са настъпили
други вредни последици за пострадалия и по чл. 183, ал. 3, предл. 2, когато
деецът веднъж е освобождаван от наказателна отговорност за несвоевременно
плащане на издръжка.
По изложените съображения и доколкото не е налице възстановяване на
имуществените вреди, предвид незаплатената дължима издръжка от страна на
подсъдимия, се явява невъзможно в процесния случай приложението на чл.
78а от НК, така както искат подсъдимия и неговия защитник.
По делото няма приобщени веществени доказателства и не са били
направени разноски.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6
Съобщи за изтекли лични данни