РЕШЕНИЕ
№ 946
гр. Пловдив, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Емилия Бл. Лалева
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от И. Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело №
20245300502688 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Г. и П. О. против
решение № 3245/18.07.2024г. по гр.д.№ 3434/2023г. на ПдРС, Х гр.с., с което е разпределено
реалното ползване на поземлен имот с идентификатор 56784.521.961 по КК на гр. П., като в
дял на жалбоподателите е предоставен дял І по вариант І от заключението на вещото лице В.
К., а в дял на Г. Д., Н. Д., Д. Д. и И. Т. е предоставен дял ІІ по вариант І към заключението.
Във въззивната жалба се сочи, че с обжалваното решение е допуснато превратно тълкуване
на разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗС. Без да бъдат изложени никакви мотиви РС приел, че
вариант І към заключението е най-подходящ, като не е отчел обстоятелството, че по този
вариант жалбоподателите са ощетени с 27 кв.м., които без правно основание се предоставят
за ползване на насрещната страна.
От въззиваемите Г. Д., Д. Д. и И. Т. е подаден отговор на въззивната жалба, с който
същата се оспорва като неоснователна.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 3434/2023г. на ПдРС, Х гр.с. е образувано по Г. И. О. и П.
И. О. против Г. Д. Д., Н. Д. Д., Д. Д. Д. и И. П. Т., с която е предявен иск по чл.32, ал.2 от ЗС
за разпределяне на реалното ползване на ПИ № 56784.521.961 по КККР на гр.П. В исковата
молба се твърди, че ищците притежават в режим на съпружеска имуществена общност общо
½ ид.ч. от процесния имот, целият с площ от 407 кв.м. Същевременно притежавали изцяло
правото на собственост върху част от построените в имота сгради, а именно: сграда с
1
идентификатор 56784.521.961.2, със застроена площ от 59 кв.м и сграда с идентификатор
56784.521.961.3, със застроена площ от 24 кв.м. Останалите идеални части от дворното
място принадлежали на ответниците. С решение от 04.04.1989 г. на Пловдивски районен съд
било извършено разпределение на ползването на поземления имот, съобразно квотите на
страните, но същото не се съхранявало в запазения архив на съда, поради което и предвид
липсата на съгласие между страните относно начина на ползване на съсобствения имот се
иска да бъде извършено разпределение на ползването на същия.
От ответниците Д. Д., Г. Д. и Н. Д. е подаден отговор на исковата молба, с който те не
оспорват наличието на съсобственост между страните върху поземлен имот с
идентификатор 56784.521.961. Считат, че въпреки факта, че всеки от съсобствениците има
достъп до притежаваните самостоятелни обекти, както и възможност да ползва дворна
площ, са налице неудобства и трудности при стопанисването на имота, както и спорове по
отношение на целесъобразното ползване на определени зони от дворното място. От
ответника И. Т. не е подаден отговор на исковата молба.
Наличието на съсобственост между страните върху горепосоченото дворно място е
безспорно, а и се установява от събраните по делото на ПдРС писмени доказателства. По-
конкретно се установява следното: По силата на договор за покупко-продажба, обективиран
в нот. акт ********, П. и Г. О. са придобили 1/4 ид.ч. от ПИ № 56784.521.961, ведно с
построените в него сгради с идентификатори 56784.521.961.2, със застроена площ 59 кв.м., и
56784.521.961.3, със застроена площ 24 кв.м. С договор за покупко-продажба, оформен с нот.
акт № ****** дело 201/2022г. те са закупили от Л. Б. още 1/4 ид.ч. от дворното място.
Ответникът Г. Д. Д. е придобил 1/8 ид.ч. /1/2 от 1/4 ид.ч/ от процесния имот по силата на
договор за дарение, обективиран в нот. акт № ******г., ведно с 1/2 ид.ч. от жилището на
първия етаж на жилищната сграда с идентификатор 56784.521.961.1, със застроена площ 110
кв.м. Ответницата Н. Д. Д. е собственик 3/32 ид.ч. от дворното място по силата на
саморъчно завещание от 14.02.1979г., ведно с 3/8 ид.ч. от жилище на първия надпартерен
етаж от жилищната сграда с идентификатор 56784.521.961.1. Ответницата Д. Д. Д. е
собственик 1/32 ид.ч. от ПИ № 56784.521.961 по силата на договор за покупко-продажба,
обективиран в нот. акт №*******, дело 458/2001г., ведно с 1/8 ид.ч. от жилището на първия
надпартерен етаж от същата жилищна сграда. Ответникът И. П. Т. е собственик 1/4 ид.ч. от
процесния имот по силата на договор за дарение, обективиран в нот. акт №******дело
319/2009г.
От приетото по първоинстанционното дело заключение по СТЕ, изготвено от вещо
лице В. К. се установява, че ПИ № 56784.521.961 е с площ от 407кв.м., като са изградени:
четириетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 56784.521.961.1, със
застроена площ от 110 кв.м.; едноетажна жилищна сграда с идентификатор 56784.521.961.2
на един етаж със застроена площ от 59 кв.м.; селскостопанска сграда с идентификатор
56784.521.961.3, със застроена площ от 24 кв.м. Общата застроена площ в имота е 193 кв.м.,
като от нея 83 кв.м. са заети от сгради индивидуална собственост на О.и 110 кв.м. от
четириетажната жилищна сграда сградата, в която притежават собственост въззиваемите Д.
2
Д., Г. Д. и Н. Д.. Незастроената площ на съсобствения имот е 214 кв.м. С обжалваното
решение ползването на незастроената площ е разпределено по равно между страните, като в
общ дял на жалбоподателите и в общ дял на въззиваемите са предоставени за ползване по
107 кв.м. С въззивната жалба се иска разпределянето на реалното ползване да бъде
извършено, като се отчете разликата между застроената площ на притежаваните от
жалбоподателите две сгради и тази на четириетажната жилищна сграда.
В мотивите към Решение № 430 от 3.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1565/2010 г., I г. о.,
се приема, че „при разпределяне на ползуването на незастроената площ между
съсобствениците на парцела, заетата площ от постройките, които са индивидуална
собственост на отделните съсобственици, следва да се счита като пряко, непосредствено
използувана от същите и да се съпоставя на общо основание към правата им от дворното
място“. Това обаче следва да се счита за валидно само тогава, когато в имота съществуват
сгради, ползвани само от едни от съсобствениците на дворното място, за които няма
учредено право на строеж. Сградите, за които има учредено право на стоеж, ползват
съответна площ от дворното място на основание на реализираното право на строеж, а не на
основание на съсобствеността. В мотивите към Решение № 252 от 25.11.2014 г. на ВКС по
гр. д. № 933/2014 г., I г. о., ГК се сочи следното: „Въззивният съд се е позовал на решение №
430 от 03.04.2012 г. по гр. д. № 1565/2010 г. на ВКС, I г. о., постановено по реда на чл. 290
ГПК, в което е прието, че при разпределяне на ползването на незастроената площ между
съсобствениците на парцела, заетата площ от постройките, които са индивидуална
собственост на отделните съсобственици, следва да се счита като пряко, непосредствено
използувана от същите и да се съпоставя на общо основание към правата им от дворното
място. Настоящият състав споделя тази практика, но намира, че същата е неприложима по
отношение на тези постройки, които са изградени и се ползват от единия от съсобствениците
в общия имот въз основа на отстъпено право на строеж. В този случай правомощието на
съсобственика да ползва застроената част не произтича от правото му на собственост върху
земята, а е елемент от съдържанието на отстъпеното в негова полза право на строеж - чл. 64
ЗС. Обстоятелството, че то е учредено върху съсобствен, а не върху чужд имот, не променя
характера му на самостоятелно вещно право, отделно от съпритежанието на правото на
собственост върху терена, което на собствено основание поражда за съсобственика -
суперфициар правомощието да владее и да ползва застроената част“. Също така и в
мотивите към Решение № 99 от 23.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 509/2012 г., II г. о., ГК, се
приема, че „Когато един от съсобствениците застрои част от съсобствения имот без в негова
полза да е учредено право на строеж и съответно ползва построеното при спор за
разпределение на ползването това обстоятелство следва да бъде взето предвид, за да може и
на останалите съсобственици да се определи за ползване част от имота, която да съответства
на правата им от съсобствеността“. По делото не е налице спор относно законността на
строежите в процесното дворно място и в частност относно наличието на право на строеж за
същите. Ето защо не може да бъде възприет изготвения допълнителен вариант за
разпределение на ползването по приетото по настоящето дело заключение по СТЕ, нито
вариант втори по приетото по първоинстанционното дело заключение по СТЕ, имащи за цел
3
да бъде компенсирана разликата между застроените площи общо на сгради №№ 2 и 3 и на
сграда № 1. Единственият правилен вариант за разпределение на реалното ползване е този,
по който същото е извършено с обжалваното решение. Ето защо, решението на ПдРС ще
следва да бъде потвърдено, като в полза на всеки един от въззиваемите Д. Д., Г. Д. и Н. Д.
бъдат присъдени по 400 лева- съдебни разноски във въззивното производство.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3245/18.07.2024г. по гр.д.№ 3434/2023г. на ПдРС, Х
гр.с., с което е разпределено реалното ползване на поземлен имот с идентификатор
56784.521.961 по КК на гр. П., като в дял на жалбоподателите Г. и П. О.и е предоставен дял І
по вариант І от заключението на вещото лице В. К., а в дял на Г. Д., Н. Д., Д. Д. и И. Т. е
предоставен дял ІІ по вариант І към заключението.
ОСЪЖДА Г. И. О., ЕГН: ********** и П. И. О., ЕГН: **********- двамата от
гр.********, да заплатят солидарно на Г. Д. Д., ЕГН: **********, Д. Д. Д., ЕГН: **********
и Н. Д. Д., ЕГН: **********- тримата от гр.*******, по 400 лева. Съдебни разноски във
въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4