Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.
П., 03.04.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
П.ски районен съд, V граждански състав, в публично заседание на
05.03.2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Видолова
при секретаря Галя Николова, като разгледа докладваното от съдия Видолова
гр.дело № 1923 по описа за 2020 г., и на основание данните по делото и закона,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно
основание чл.181, ал.1, вр. ал. 4 ЗМВР и чл.86 ЗЗД.
Производството по
делото е образувано по подадена искова молба от
Ц.В.В. от гр. П. против ***в която се твърди, че ищцата е служител ******,
че от ***е назначена на длъжност ***в сектор ******при ***а от ***е на длъжност
***. Счита, че има право да получава ежемесечно левовата равностойност за
неосигурена храна на основание чл. 181, ал.1 от ЗМВР. Моли съда да се произнесе
на основание чл. 17 ал.2 от ГПК по законосъобразността на чл. 1 от ******.
Счита, че тази Наредба, която е по нисък по степен нормативен акт, противоречи
на чл. 181, ал.5 , вр. ал. 1 от ЗМВР, поради което е нищожна. Твърди, че
трудовата си дейност осъществява в ***със статут на ***по смисъла на чл. 142,
ал.1, т.2 ЗМВР, но изключването изцяло на статута на държавния служител по тази
разпоредба от приложното поле на ЗМВР противоречи на основните принципи на
управление на държавната служба в МВР, посочени в чл. 141 ЗМВР. Счита, че на
всички служители на МВР следва да се осигурява храна или левовата й
равностойност. Твърди, че за процесния период ***ответникът, не ѝ е
предоставил храна и не ѝ е изплащал левовата ѝ равностойност.
Посочва, че нормативно въпросът за храната е уреден с Наредба № 8121з-773 от
1.07.2015г. за условията и реда за осигуряване на храна или левовата и равносто***;
като има изрично издадени заповеди през 2016, 2017, 2018 г., които касаят единствено
служителите на МВР по чл. 142 ал. т. 1и 3 и ал. 3 от ЗМВР. Заявява, че левова
равностойност на неосигурена храна се дължи и на служителите по чл. 142 ал. 1
т. 2 от ЗМВР. Предвид липсата на правна уредба относно нейния размер, следва по
аналогия съответно приложение да намерят именно правилата на посочените
подзаконови нормативни актове, като й се дължи ежемесечно левова равностойност
за неосигурената храна в размер на ***или за ***– сума в общ размер на ***,
както и мораторна лихва върху всяка неизплатена сума от 21 до 23 числа на
месеца, когато й се изплаща месечното трудово възнаграждение, до датата на
исковата молба. Моли съда да осъди ответника да заплати на ищцата, както
следва: на осн. чл. 181, ал.1, предл. 2 от ЗМВР сумата ***главница,
представляваща неизплатена левова равностойност за неосигурена храна за периода
***ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на подаване
на исковата молба ***до окончателното изплащане на сумата; на осн. чл. 86 от ЗЗД, сумата от ***, представляваща мораторна лихва, изчислена върху всяка
дължима месечна сума от ***с натрупване за ***, за периода ***до датата на
исковата молба ***В с.з. на ***е допуснато изменение на иска по чл. 86 от ЗЗД,
като същият се счита за предявен за сумата от ***за същия исков период.
Претендира направените деловодни разноски.
Замененият в хода
на делото ответник ***ангажира становище само в писмения отговор на исковата
молба, че исковете са допустими, но неоснователни. Не оспорва обстоятелството,
че в исковия период, както и понастоящем ищецът е в служебно правоотношение с
него и със статут на ***, не оспорва, че такива плащания спрямо ищеца не са
правени, заявява, че такива суми не му се полагат. Посочва, че в чл. 142 ал. 1
от ЗМВР ясно се разграничават три групи служители, и има различна регламентация
за техния статут. Счита, че за ищеца са приложими разпоредбите на ЗДСл., че той
не извършва дейност със специфичен характер на труда, за което да се полага
безплатна храна и няма основание да се изплаща равностойността на такава.
Развива съображения относно приложението на ЗДСл. И ЗМВР. Моли съда да отхвърли
предявените искове като неоснователни. Претендира разноски. Не взема становище
в съдебно заседание.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното: Не е спорно между страните и се установява от ***/***и акт за
встъпване в длъжност, че ищцата Ц.В.В. е назначена на длъжност ***в сектор ******при
***с основна заплата ***. Със ***/***тя е преназначена на длъжност „***“ в
същия сектор с основна месечна заплата *** Не е спорно между страните и се
установява от представените заповеди ****** ***, *** на ***, че на служителите по чл. 142, ал.
1, т. 1 и т. 3 и ал. 3 от ЗМВР, е определена левовата равностойност на храна в
размер на ***месечно за годините, в които са издадени заповедите.
От представените платежни бележки ***за ищцата е
видно, че при начисляване на месечните възнаграждения за месец ***в начисленията
са включени: заплата, % прослужено време, специфични условия на труд,
извънреден труд и храна – ***като всички начисления са възлизали на ***Във
всички останали служебни бележки, представени по делото – от ***е налице промяна,
като начисленията се състоят от основно и единствено перо- заплата за
длъжността ***, и индивидуално за отделни конкретни месеци – извънреден труд,
заместване, СУЦ, облекло, награди и други. От начисленията за ***когато е
начислена само заплата и за първи път липсват перата - % прослужено време,
специфични условия на труд и храна, общо начисленията са ***Приетата
по делото съдебно- икономическа експертиза, която съдът кредитира като
обоснована, безпристрастна и компетентна, сочи че размера на неначислената
отделно като допълнително възнаграждение на ищцата сума за храна от ***месечно
за исковия период от ***-***е в размер на ***а лихвата за забава върху сумата
за периода от 26-то число на следващия месец до датата на подаване на исковата
молба, изчислена за всеки отделен месец, е в размер на ***
При така установеното от фактическа страна, съдът
приема следното от правна страна:
По предявения
иск с правно основание чл.181, ал.1, вр.чл.142, ал.1 ЗМВР: Правото на служителите на МВР да получават храна или левовата ѝ
равностойност, предмет на главния иск в настоящето производство, е
регламентирано в чл. 181, ал. 1 ЗМВР. Съгласно ал. 3 от същия, служителите по
чл. 142, ал. 1 и 3, които извършват дейности, свързани със специфичен характер
на труда, за което се полага безплатна храна, се осигурява левовата ѝ
равностойност, чийто размер се определя ежегодно със заповед на ***, а
условията и редът за предоставянето ѝ се определят с наредби на *** /ал.
4 и ал. 5/. Категориите служители на МВР са определени в чл. 142 ал. 1 ЗМВР /,
и това са: т. 1. държавни служители – полицейски органи и органи по пожарна
безопасност и защита на населението; 2. държавни служители; 3. лица, работещи
по трудово правоотношение. Не спорно по делото, че ищцата е именно ***по
смисъла на чл. 142 ал. 1 т. 2 от ЗМВР. На основание чл. 142, ал. 2 от ЗМВР само
статутът на служителите по т. 1 се урежда от специалния ЗМВР. Чл. 142 ал. 4 ЗМВР, в редакцията на ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016г. /налице е и
нова промяна, която е след подаване на исковата молба/, сочи, че статутът на
държавните служители по ал. 1, т. 2 се урежда със Закона за държавния служител.
Следователно, касае се за два специални закона - ЗМВР и ЗДСл., които намират
приложение по отношение различните категории служители в рамките на системата
на МВР. Съдът счита, че приложното поле на специалния закон не може да се
разширява по отношение съдържанието на служебното правоотношение,
регламентирано от друг специален закон. С приемането на §. 86 от ЗИД ЗМВР /ДВ, бр. 14/ 2015 г. / държавните
служители в МВР, заемащи длъжности на държавни служители по чл. 142, ал. 1, т.
2 ЗМВР, чиито служебни правоотношения не са прекратени към 1 април 2015 г., се
прилагат разпоредбите на действащото законодателство за държавните служители по
чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР до прекратяване на служебните им правоотношения. Т. е.,
до прекратяване на служебните им правоотношения, категорията служители по т. 2
законодателно е продължено да бъдат третирани със статут на държавните
служители по ЗМВР. В ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.02.2017г. е
приет §. 69 ал. 1 ПЗР ЗИД ЗМВР, с който вече служебните правоотношения на
държавните служители в МВР, за които се прилага ЗИД ЗМВР /ДВ, бр. 14/2015 г./,
и които към датата на влизане в сила на този закон заемат длъжности за държавни
служители с висше образование и притежаващи висше образование, с някои
изключения, които не касаят ищцата, се преобразуват в служебни правоотношения
по ЗДСл, считано от датата на влизане в сила на този закон. Съгласно ал. 6
на същия параграф, при назначаването на служителите по ал. 1 се определя индивидуална
основна заплата, не по-ниска от определеното към датата на влизане в сила на
този закон възнаграждение, определено по реда на ЗМВР и включващо заплата за
длъжност, допълнително възнаграждение за прослужено време и за научна степен и
левовата равностойност на храната по
чл. 181, ал. 1 ЗМВР. Тоест, законът е посочил начинът, по който се формира
основната заплата на служителя и в нея нормативно е включено, както
допълнителното възнаграждение за прослужено време, така и левовата
равностойност на храната. Предвид изложеното, считано от м. февруари 2017 г.,
когато ищцата е преназначена по посочения ред, възнаграждението за прослужено
време и левовата равностойност на храната не се начисляват отделно, а
представляват компонент от получаваното основно възнаграждение. Това на
практика е видно и от представените по делото платежни бележки на ищцата за
месеците януари и февруари 2017г. – преди и след влизане в сила на §. 69 ал. 1
ПЗР ЗИД ЗМВР: докато за м. януари в начисленията отделно са посочени заплата,
процент прослужено време, специфични условия на труд и храна, то след
промяната, тези компоненти липсват отделно, а са включени в един общ – заплата
длъжност ***, като възнаграждението не е по-ниско от м. януари, а напротив - то
е увеличено от ***на ***При това положение следва да се приеме, че служителят
реално е получавал в исковия период, и то по силата на закона, допълнително
възнаграждение за храна, което не е било отделно начислявано, а е било включено
в основното му възнаграждение и не би следвало да има право на отделно такова. Ако
се приеме обратното - че ищцата като ***в системата на МВР- чл. 142, ал. 1, т.
2 от МВР, има право отделно на храна или нейната равностойност съгл. чл. 181,
ал. 1 от ЗМВР, то тя би била поставена в по-благоприятно положение в сравнение
със служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР - полицейски органи и органи по
пожарна безопасност и защита на населението, чиито правоотношения не са се
преобразували в служебни по силата на пар. 69, и би получавала двойно
равностойността на добавката за храна – веднъж включена в основното
възнаграждение, и втори път – като отделен компонент, което би представлявало и
неоснователно обогатяване.
Погледнато от друга страна, след 01.02.2017г.
съдържанието на служебното правоотношение на ищцата се урежда от ЗДСл., който не
предвижда в полза на служителите на държавна служба храна или нейната
равностойност, аналогична на уредбата по чл. 181, ал. 1 ЗМВР. Тази изрична
законодателна препратка към приложение на специалния ЗДСл. към тази категория
служители на МВР, изключва приложение на другия специален закон, по аргумент за
празнота в ЗДСл. В чл. 142, ал. 4 от ЗМВР/ в редакцията му през целия исков
период/ изрично е предвидено, че статутът на държавните служители по чл. 142,
ал. 1, т. 2 се урежда със ЗДСл. Изчерпателно изброяване на разпоредби в ЗМВР,
приложими към служителите заемащи длъжности по чл. 142, ал. 1, т. 2, сред които
и чл. 181, ал. 3 ЗМВР е въведено едва със ЗИД на ЗМВР /ДВ, бр. 60 от 2020 г., в
сила от 1.10.2020 г./, с което се уточнява, макар и след исковия период, волята
на законодателя на кои категории служители по чл.142 ЗМВР се изплащат левовата
равностойност за храна и ободряващи допълнително, а именно – тези, които
извършват специфични дейности, съответно работят през нощта. В конкретния
случай не се установи изпълняваната от ищцата работа да предполага специфичен за
МВР характер на труда. Дори при анализа от тази гледна точка, съдът намира, че
ищцата не се намира в по-неблагоприятно положение и не се явява дискриминирана,
както е посочено в писмената защита по делото, доколкото левовата равностойност
за храна по чл. 181, ал. 1 ЗМВР, е включена в определената ѝ от м.
февруари 2017 г. и нататък основна работна заплата.
Поради изложеното, съдът намира, че предявеният главен
иск за заплащане на суми за левова равностойност за храна се явява
неоснователен, и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно
основание чл.86, ал.1 ЗЗД:
Искът за
заплащане на мораторна лихва върху процесната главница се явява акцесорен и
основателността му се определя на първо място от основателността на главния
иск. Доколкото съдът прави извод за неоснователност на предявения иск за
главница, неоснователен е и искът за заплащане на обезщетение за забава, поради
което същият следва да бъде отхвърлен.
При този
изход на делото, право на разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК, има само ответникът
***и такива са поискани в отговора, но поради липсата на доказателства за направени разноски, вкл. и за
участие на юрисконсулт /ответникът се представлява от неговия ръководител/, разноски
в полза на ответника не следва да се присъждат.
Воден от
горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц.В.В., ЕГН **********,***, против ***представлявана от директора В.В.,
иск с правно основание чл. 181 ал. 1, вр. чл. 142 ал. 1 от ЗМВР, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от ***представляваща
сбор от дължимите суми за храна в размер на ***месечно, за периода ***ведно със
законната лихва върху главницата, считано от ***до окончателното ѝ
изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц.В.В., ЕГН **********,***, против ***представлявана от директора В.В., иск
с правно основание чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от ***представляваща лихва за забава върху сумата от ***за периода ***-
***като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението може да бъде обжалвано пред П.ски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: