Решение по НАХД №88/2025 на Районен съд - Кнежа

Номер на акта: 41
Дата: 30 октомври 2025 г.
Съдия: Пламен Георгиев Тодоров
Дело: 20251430200088
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 май 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 41
гр. К., 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пламен Г. Тодоров
при участието на секретаря Красина М. Давидова
като разгледа докладваното от Пламен Г. Тодоров Административно
наказателно дело № 20251430200088 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното :
Х. А. Р.,с ЕГН**********,с настоящ адрес: гр.К.,ул.„****** ******№** е подал въззивна жалба против
Наказателно постановление №25-0285-000257/03.04.2025г. на К.Д. Началник РУ-К.,при ОДМВР–
Плевен,пълномощен със Заповед №8121з-1632/02.12.2021г.
На жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50лв. и отнемане на 10 контролни
точки ,на основание чл.183, ал.4,т.7,пр.1 от ЗДвП,за нарушение на чл.137а,ал.1 от ЗДвП – „управление на МПС
без добавен обезопасен колан“.
Според данните по АУАН Серия ОС №1309270/21.03.2025г., съставен от актосъставител Х. Р.,при проверка на ул.
„**** ******“ в гр.К. е установено,че Р. управлявал автомобил „Фолксваген Фокс“ жълт на цвят без поставен
обезопасителен колан.
При проверката водачът представил документ,удостоверяващ здравословен проблем,но в него не бяха посочени
неговите лични данни и срок на валидност.
Жалбоподателят оспорва постановлението като незаконосъобразно, твърди,че има валидно Експертно решение
на ТЕЛК и медицински протокол,които го освобождават от задължението по чл.137а,ал.1 от ЗДвП, добавена
изкуствена сърдечна клапа и сериозни кардиологични проблеми.
Представя и копие от фиш от Бърза помощ,епикризи от Сити Клиник София,и карта за паркиране на лица с
увреждания.
В подкрепа на жалбата са показанията на разпитаната свидетелката Веселина Драгомирова,която живее с Р. на
семейни начала и потвърждава, че поставянето на колан му предизвиква задух и припадъци. Разпитан е и
актосъставителят,който заявява,че представеният документ от жалбоподателя при проверката е бил с изтекъл
срок и не е бил валиден към данните на нарушението.
Жалбата е процесуално допустима,тъй като е предявена в законовия срок от надлежна страна.
Разгледана по същество е основателна.
Съгласно чл.137а,ал.1 от ЗДвП, водачите и пътниците в автомобилите са длъжни да използват обезопасителни
колани.
Изключенията са изброени в ал.2,т.2, съгласно която „от задължението се освобождават лицата,чието физическо
1
състояние не позволява използването на обезопасен колан.
Нормата е императивна и не поставя условие за издаване на специален формален документ по определен
административен ред.
В тази връзка е устойчивата съдебна практика,че липсата на стандартизиран формуляр или срокът на
медицинския документ не изключва възможността за прилагане на чл.137а,ал.2,т.2 ЗДвП,като в този смисъл са:
/Решение №1833/16.02.2023г.на АС–Плевен по АНД№ 3419/2022г. и Решение №676/24.04.2024г. на АС –
Враца по АНД№92/2024г./.
От представените по делото писмени доказателства – в частност ТЕЛК Решение
№90389/12.03.2025г.,установяващо 88% трайно намалена работоспособност по кардиологични причини,и
медицински протокол от МБАЛ К.,съдът приема,че здравословното състояние на въззивника Х. Р. действително
не позволява поставяне на обезопасен колан.
Доказателствата са неоспорени и обективно потвърждават състояние, което попада в хипотезата по чл.137а,ал.2,т.
2 ЗДвП.
Административно-наказващият орган не е анализирал представените медицински документи, въпреки че са били
приложени към представеното по АУАН. Това представлява нарушение на чл.52,ал.4 от ЗАНН – задължение на
органа да обсъди всички доказателства и възражения на нарушителя.
Освен това, по силата на чл.53,ал.2 от ЗАНН при наличие на съмнение относно виновността на лицето, това се
разрешава в полза на нарушителя ( in dubio pro reo ).
При тези обстоятелства не е доказано по безспорен начин,че Р. е извършил вмененото нарушение.
Предвид гореизложеното,съдът приема,че административно-наказващият орган е издал НП в противоречие с
материалния закон и без пълно изясняване на фактите.
Нарушено е правото на защита на жалбоподателя,тъй като не са взети предвид представените резултати за
здравословното му състояние.
Съдът намира, че са налице основанията на чл.63,ал.1,т.1 вр.чл.63,ал.3 от ЗАНН за отмяна на наказателното
постановление.
Предвид това,съдът следва да постанови съдебно решение,с което да отмени процесното Наказателно
постановление №25-0285-000257/03.04.2025г. на К.Д. Началник РУ-К., при ОДМВР – Плевен като
неправилно и незаконосъобразно.
Да осъди ОДМВР-гр.Плевен да заплати на Х. А. Р.,с ЕГН**********,с настоящ адрес: гр.К.,ул.„******
******№** направените деловодни разноски от 500лв./петстотин лева/ за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №25-0285-000257/03.04.2025г. на К.Д. Началник РУ-К., при
ОДМВР – Плевен като неправилно и незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОДМВР-гр.Плевен да заплати на Х. А. Р.,с ЕГН**********,с настоящ адрес: гр.К.,ул.„******
******№** направените деловодни разноски от 500лв./петстотин лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Адм.съд-гр.Плевен в 14-т
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
2